Съотношението корен, листна система, цвят с троичността в човека - из „Човекът и медицинските растения” от Вилхелм Пеликан

Submitted by admin 2 on Ср., 21/06/2017 - 17:04
Растение

В своето изложение Пеликан заляга на основите на еволюцията на растителния свят, екстраполирани към тази на човека. Той обяснява, че медицината от антропософска гледна точка не е само наука, опираща се до сетивната реалност, а в нея участват и невидими лечителски процеси, до които човек се докосва чрез медитация и по свръхсетивен път. Той отчита, че антропософската медицина има доста сходства с хомеопатията – и тук дозите са свръхмалки, но той обяснява че те са предварително динамизирани. Пеликан акцентува на точните процеси и рецепти за приготвянето на препаратите, за да дадат те необходимите резултати.
Позовавайки се на Щайнер, Пеликан обяснява, че растенията имат видимо физическо тяло и невидимо етерно тяло. Имат и леко излъчване на душа, проявена в цветовте на висшите растения. Между човек и растение има следните сходства: коренът е сходен по процеси и развитие с главата, листата с ритмичната система – сърце и бял дроб, кръвоносна система, цветовете и семената с метаболитната система. Тази аналогия се използва за извличане на лечебните свойства и терапевтичните индикации, признавани през всички епохи. От корените се извличат вещества, които повлияват нервно-сетивната система, екстракти от листа са предназначени за болестите на циркулацията и дишането, цветовете, плодовете и семената лекуват болестите на метаболизма, храносмилането и укрепват гениталния апарат.

Медицината от духовна гледна точка преоткрива принципа на „Подобното лекува подобно” – принцип, който използва и Ханеман, но без това правило да се абсолютизира.

В трудовете на Пеликан описанията на растенията се различават от традиционните ботанически описания. Въпреки, че от гледна точка на систематиката на растенията класификацията е спазена и подредбата на видовете е извършена възоснова на това, тук се акцентува на духовните еволюционни и лечителски принципи, наблюдавани свръхсетивно, за които Щайнер е давал указания.

Според Пеликан има три степени на експанзия /разширяване/ на силите на еволюцията, отразени в растителния свят и три степени на свиване – от семето /кълна, пъпката/, се ражда растение, то нараства – разширява се, свива се отново в чашката и се разширява в цвета, накрая се свива в семето и се разширява във формата на плода.

За да се установят лечебните свойства на даден вид трябва да се установят връзките и аналогиите между човек и растение, без което е невъзможно да се разкрие механизма на въздействие на растението.

За извличане конкретните предписания се използват и сходства в съответните органи – например – цветът на листата се дължи на пигмента хлорофил, той има сходство с хема на хемоглобина при човек. Той стимулира кръвотворенето.

Листният апарат е ритмичната система при растенията. Той има свое съответствие и в ритмичната система на човек – в гръбначния стълб и ребрата. Дишането и фотосинтезата са също ритми в живота на растението. Други важни ритми са смяната на деня и нощта. Те съответстват на дишането и катаболитните процеси при човек. Гръдният кош при човека съответства по архетипна полярност с короната на разклонено дърво. Има много примери за лекарства, извлечени от листния апарат, които действат на гръдния кош, дишането и кръвообращението и са способни да повлияват всички ритъмни функции.

Коренът принадлежи на силите на земята, той изпитва влиянието на минералите и земното притегляне. Геотропен е. Той е толкова чувствителен към силите на земята, колкото листата – към влиянието на силите на Космоса. В корени на растения са открити клетки-статолити, които улавят гравитацията. Коренът е чувствителен на всеки компонент на почвата – водно-солевото съдържание, хумусното съдържание, редица вещества, чужди на растителния свят и замърсители. По аналогия така човешката глава е в контакт със сетивния свят, който за нея е външен свят. Коренът като растителен орган е много селективен. Това се открива при анализ на пепел от корен. Това свойство на корена напомня на работата на човешкия мозък и неговата способност за анализ и синтез.

Противоположно на корена, главата и мозъкът на човек имат антигравитационна насоченост, докато коренът е геотропен и той има свойството да извлича от земята субстанции. Процесите на втвърдяване и отлагане на субстанции са сходни при човека и растенията.

Силите, действащи в главата и корена са противоположни. Мозъкът има антигравитационна насоченост, докато коренът е геотропен. Коренът извлича от земята субстанции, които оживотворяват неживите елементи и чрез поемането на такива коренови субстанции при човек се засилват процесите на антигравитацията. В обратният случай – в главата жизнените процеси са отслабени до максимум, за да се противопоставят на минералните процеси в организма. Вследствие на действието на тези сили се формира скелетът. Скелетът е изграден от оживотворена минерална субстанция.

Различните субстанции, извлечени от корена, поети вътрешно, действат на главата и нервната система.

Процесите, извършващи се в плода и цвета действат благоприятно върху метаболитната система.

В листната спирала и разположението на листните инсерции в чашката и прилистниците наблюдаваме проявата на космическите закони, изразени чрез съотношенията в т.нар. сакрална геометрия. Под въздействие на тези закони листът се оформя от разширяващите сили на космоса, а цветът, който е с овална форма ограничава пространството под въздействието на свиващи сили. Той от своя страна чрез силите на разширяване разпръсква полени, аромати и топлина.

Зърното или семето от своя страна представлява изпълнено със субстанции вътрешно пространство. Тези субстанции се оформят под въздействие на външната топлина и светлина.

РастениеПри човек волята /рефлексите/ в метаболитните процеси не са съзнателни освен в сънищата. Тя не е будна в човек. Системата на моторните процеси служи да се улавят фините метаболитни промени и да се получат адаптивни реакции на основата на волевия процес.

В книгите на Пеликан е направен и опит за съпоставка на физиологията на растението и човек от езотерична гледна точка. На тази основа също се дава обяснение на лечебните качества на съответните видове.

Растенията са систематизирани според класификацията на Линей – основно на нисши и висши растения, както и по съответни семейства. Освен традиционното ботаническо място в йерархията и еволюцията на видовете, тук намираме и влиянието на различни природни сили в оформянето на даден вид и части от него. Лечебните принципи се отъждествяват и с влиянието на тези сили като коректив и на проблеми на човешкото здраве.

В книгата са включени всички растения, използвани в анропософската медицина под формата на разработените за целта лекарства, използвани при различни видове заболявания.

 

Из монографията в три тома „Човекът и медицинските растения”, Вилхелм Пеликан

Превод от френски д-р Борис Жеков

Подготвила Юлия Стоянова