Много от формите на развитие в душевния живот протичат или прекалено бавно (забавено) или прекалено бързо (ускорено). Това винаги причинява неравномерно развитие на трите душевни качества, споменати в глава 8, под точка “а”: сетивна душа, интелектуална-разумна душа и съзнателна душа. Съвременният човек трябва да развие тези качества, ако иска да функционира адекватно за своето време - “вътрешно” - в усещането за себе си, както и “външно” - в усещането си за света и другите хора.
В една своя лекция от 1910г. (1), Рудолф Щайнер описва връзката на трите гореспоменати душевни сили със силите, действащи в тялото - от гледна точка на действието на планетите в човека.
По отношение на съзнателния му живот, човек е едно същество на средата. Рудолф Щайнер употребява тук термина “себе” (self – бел.пр.), когато говори за обикновените ежедневни преживявания на душата. Това себе представлява сложна структура от идеи, спомени, чувства, въжделения и импулси, при които най-вече паметта е тази, която поддържа постоянството в усещането за себето.
Здравословният ежедневен живот се корени в силите на средата. Ако искаме да определим това свойство на средната област в контекста на планетарните сили, тогава говорим за “действието на Слънцето”, отбелязано в чертежа на следващата страница като “себе-слънце”.
Веднага щом съзнанието се отклони прекалено нагоре или надолу, възникват aнормални състояния на съзнанието. Тези аномалии и разстройства продължават докато човек не съумее да възстанови вътрешното си равновесие чрез подсилване на противоположния полюс (чрез целенасочено вътрешно развитие или просто в резултат от жизнения си опит).
По същество, при такова изображение на душевните качества, отново можем да открием двата пътя: пътят навън (към света от планетарни качества над слънцето – имат се предвид т.нар. външни планети, бел.ред.) и пътят навътре (към света от планетарни качества под слънцето, имат се предвид т.нар. вътрешни планети, бел.ред.), свързан с телесното.
В тази глава ще поясним някои аспекти на развитието на тези душевни качества, от гледна точка на седемте планетарни сили, които описахме в предишната глава.
Превод на текста на илюстрацията:
Освобождаващи планети:
Сатурн – Съзнателна душа/Интуиция – Човек Дух
Юпитер – Интелектуална/разумна душа /Инспирация – Живот Дух
Марс – Сетивна душа/Имагинация – Дух Себе
Слънце – себе (себе-съзнание)
Планети на съдбата:
Венера – Астрално тяло (психика)
Меркурий – Етерно тяло (жизнени сили)
Луна – Физическо тяло (форма)
Развитието на сетивната душа
Астралното тяло, което е качествен “Gestalt” (форма) извън времето и пространството, е носител на съзнанието. В това отношение, на микрокосмическо ниво то представлява планетарния свят вътре в нас. Когато казваме: “Това е един хубав, приятен цвят.”, имаме действие на душата. Когато азът успее най-сетне да освободи сетивната душа от субективността на чувствата на симпатия и антипатия, от света на желанията на астралното тяло, и когато тя бъде издигната до ниво обективни, чисто духовни преживявания, тогава делничният аз-слънце ще се е превърнал, по пътя на своето развитие, в дух-себе. В своята епоха, древните гърци са наричали това пречистено астрално тяло и пречистената сетивна душа “Златно руно” и са говорели за “златния блясък” (“golden lustre”) на пречистеното астрално тяло.
Астралното тяло (или сетивно тяло), сетивната душа и духът себе са три нива на съзнанието в живота на човека. Това се отнася и до триадата етерно тяло, интелектуална-мисловна душа и дух живот, и за триадата физическо тяло, съзнателна душа и човек дух, за което ще говорим по-нататък.
Ако разгледаме сега диаграмата, дадена от Рудолф Щайнер, ще видим как астралното тяло и сетивната душа са доста близо до средата - до аза-слънце.
Дейността на астралното тяло в нас се базира на венерините качествата в метаболизма. Характерното за Венера е “грижата”; Рудолф Щайнер посочва “вътрешното подхранване на клетките” за венерино качество в тялото. Когато то е свързано със средната област – с аза – тогава сетивните усещания изплуват в съзнанието. Това съзнание е все още животинско и не надвишава това на животните (частица информация, която ще зарадва етолозите, които настояват, че човекът не притежава друго, освен това животинско съзнание).
Съзнанието на това астрално тяло изцяло служи за защита на тялото, за хранене и размножаване. Животното се намира изцяло на това ниво. При човека, обаче, имаме развитие на нещо, наречено “култура”. Съзнанието може да остави настрана напълно животинските си функции и да си създаде вътрешен свят на идеи, чувства и импулси на волята – един душевен свят. За тази цел животинското съзнание трябва да се обогати със свойствата на освобождаващите външни планети. Ето защо марсовото качество, като космическо душевно качество, се свързва с аза-слънце. Азът-слънце се превръща в първия стадий на развитие на психическото, или душевно съзнание. Следователно, азът-слънце има връзка с животинското астрално тяло отдолу и с освободителната астралност отгоре. Тази освободителна планетарна дейност е марсова дейност.
Вътрешният живот на душата започва своето развитите за пръв път в историята на човека в периода на Египетско-вавилонската култура (2) (същевременно и успоредно с това се развиват и други цивилизации). Преди това човекът все още е живял изцяло чрез силите на етерното и астралното тяло. Независимо от това, те все още не са били животински, защото са били изпълнени от висши духовни същества, които подготвяли душата за развиването на индивидуален вътрешен свят. По това време астралното тяло действало “отгоре”, като функция на съзнанието в областта на сетивно-нервната система, с цел да изгради предпоставките за бъдещата поява на сетивна душа, която да бъде независима от физическото тяло. Астралното тяло действало и “отдолу”, в метаболизма, като сила, формираща органите и като импулс за различни функции. То действало и върху способността за запаметяване – способността да се “четат” предишни сетивни възприятия – оставили своя отпечатък в етерното тяло. Способността за възпроизвеждане на спомени не е била автоматична, а е зависела от получаването на нови, подобни на предишните, сетивни впечатления. Например, мястото където нещо се е случвало, е било белязано с поставянето на камък, който да събуди спомена за случилото се всеки път, когато са го поглеждали. (Такава т.нар. “местна памет” и днес все още се наблюдава при малките деца.)
Едва при постепенното “освобождаване от телесното” на астралното тяло в горната област, става възможно развитието на сетивната душа, с която спомените да могат да се възпроизвеждат индивидуално от всеки. И все пак, още дълго време задействането на паметта е трябвало да става посредством ритмично повторение. Благодарение на тази “ритмична памет” са се запазили тъй дълго епосите и митологиите на човечеството, за които добър пример е финландският епос Келевала.
Да разгледаме сега някои проблеми в развитието на астралното тяло и сетивната душа:
- Ако горната част на астралното тяло, която обслужва съзнанието, се намесва прекалено силно в долната част, тогава долу се появява едно засилено съзнание, което наричаме “болка”.
- Ако долната част на астралното тяло работи прекалено силно в горната част, това води до понижаване на съзнанието, притъпено съзнание и дори до безсъзнание.
- Ако освобождаването на астралните сили от физическия горен край е недостатъчно и сетивната душа не се развива достатъчно, човека си остава примитивен и животноподобен, подвластен на нагоните, които произтичат от органите. Това може да се случи и само частично, както става при хистерията (вж. също гл.16).
- Освобождаването на астралните сили от физическия горен край става прекалено рано. Това води до прекалено бързо развитие при децата и до появата на преждевременно развити деца и вундеркинди. Тях ги грози опасност от разхлабване на астралните сили, преди органите да са напълно развити и зрели. По-късно това води до прояви на недостатъчност, включително и до пълния разпад на душевния живот, наблюдаван при шизофренията.
- Освобождаването става не само “горе”, а и “долу”, в метаболизма. При това положение, в средата (азът) възникват странни и страховити преживявания. Тогава вътрешният праг става ненадежден, с всички съпровождащи симптоми, които вече описахме. В последствие, силите на органите, които сега се усещат, пробуждат страх, тъй като не можем да ги “свържем” с нищо - така, както се плашим от непознати звуци или сенки в тъмното. Веднъж щом осъзнаем какво означава звукът или сянката, страхът изчезва. Лекуването на такова прекрачване на вътрешния праг има за цел да направи непознатите преживявания разбираеми. Тогава те изглеждат по-малко заплашителни. Това е възможно само с наука, която признава съществуването на душата и духа, и тяхното телесно проявление.
- “Освобождаването” отгоре е прекомерно, повече отколкото е нужно за здравословен душевен живот. Имаме излишък от астрални сили, които директно се смесват с космическите астрални качества на планетите. И тогава възникват преживявания, вече доста силни, които се описват като вихрени цветове, ослепителни светлини или ужасяващ мрак и разруха.
Развитие на интелектуалната-мисловна душа
Всички тези нередности в развитието могат да възникнат заедно с първата форма на душевно развитие – един очовечаващ процес, издигащ човека над животинското равнище. В хода на човешката еволюция, обаче, процесът на освобождаване на психичните сили е напреднал още повече.
Следващата стъпка е била да се освободят силите на етерното тяло в горната част. На базата на тези сили става възможно развитието на нови качества в аза-слънце – тези на интелектуалната или разумна душа. Качествата на сетивната душа са по природа едно единно цяло, събрани, така да се каже на куп, близо до средата. При освобождаването на етерното тяло се пораждат сили, намиращи се по-далече от средната област. Изискват се повече усилия, за да се работи върху тях посредством делничния ни аз.
Развитието на интелектуалната душа протича на мястото, където възниква напрежение между способността за независимо мислене в горната част и “жизнения поток” на етерното тяло в телесната долна част; с други думи – в полярната двойка Юпитер и Меркурий. Юпитер е представител на организиращите космически сили, които могат да придават увереност в мисленето. Меркурий е представител на потока от жизнени сили, които изпълват Всеобщото и ако не са насочени, могат да доведат до едно безконтролно развитие в живота.
Редът и случайността са двата полюса, между които трябва да се развие интелектуалната душа. Ето защо това развитие има две страни.
Първата страна е тази, в която преобладават юпитеровите сили. Това е бил плодотворен процес в древна Гърция, където се развива философията. При късния схоластицизъм това вече придобива сух, абстрактен характер.
Рудолф Щайнер нарича втората страна на интелектуалната душа “Gemütseele” (обичайният превод на английски е “разумна душа” – “mind soul”). Тук преобладава меркуриалният жизнен поток, който може да се отразява огледално, с цялото си богатство и плодотворност, в аза-слънце. Разумната душа достига разцвета си при мистицизма на Средновековието. Тя се проявява и в буржоазната обществена култура от началото на Новия век. Разумната душа е представител на социалния полюс, диаметрално противоположен на полюса на мисълта на интелектуалната душа. Когато имаме интелектуална душа без разумна душа, това води до интелектуализъм. Разумната душа без интелектуална душа - до хаос в обществото.
От това става ясно колко е важен двойственият характер на интелектуалната-разумна душа. Душата живее по средата. Азът-слънце, душата, трябва да съчетае силите на мисловния ред с животворните социални сили. Това не става от само себе си, а трябва да бъдат развити нови, допълнителни сили в аза. В древна Гърция това е ставало чрез изкуството (особено музиката и танца, които били преподавани в учебните заведения за подрастващи). В Средновековието с това се е занимавала църквата, чрез развиване на набожност и сила на вярата. Вярата и набожността са имали задачата да продължат развитието на човечеството през периода на интелектуалната душа. В нашите времена това все още важи при подрастващите и юношите. Но после трябва да задействаме и нови сили в нас, ако искаме да развиваме съзнанието си. А за това силата на вярата не е достатъчна.
Нередностите в развитието на интелектуалната и разумната душа могат да имат следните прояви:
- Интелектуалните възможности биват стимулирани във възрастта между 7-12 години, но липсват силите на разумната душа. Ето това се получава при един абстрактен, неартистичен подход на обучение. След това се получава едно анемично мислене, с липса на въображение.
- По време на втория седем годишен период в живота не събуждаме в аза-слънце чувства на преклонение или религиозност. В резултат на това, азът няма сили да свърже мисленето с жизнените сили. Получава се разрив между интелектуалната и разумната душа. Безразборни социални сили действат в душата хаотично или могат да доведат до насилие и терористични действия, под влиянието на абстрактно, утопично мислене. Все повече наблюдаваме тези проявления.
- Хаотичните жизнени сили са силно активирани в аза, а мисловните сили са недоразвити. Тогава възниква един неясен, мистичен стремеж към истината и ставаме лесна жертва на всякакви мистични секти. Такива хора често ги определят като добронамерени, но объркани хора, а те никак не са безопасни, когато действат на групи, чиито водачи понякога са типове, които се стремят към икономическа власт.
- Жизнените сили са прекалено слаби в средата, в аза. В този случай все пак се развива сетивна душа чрез астралното тяло, но нямаме разумна душа. Това явление се наблюдава при психастенично болните, които имат постоянни сривове при най-малкото напрежение.
Можем да схванем цялата картина, ако разберем взаимовръзката между интелигентността, социалния живот и средната област. От това веднага става ясно до каква степен е необходима от една страна превенция, а от друга - терапия. Тогава стават разбираеми и много от заложените основни принципи в началното Валдорфско образование. Става ясно колко е важно създаването на една здрава средна област, с помощта на силите на интелектуалната и разумната душа. Тези принципи включват набожност и религиозни чувства, художествено образование и развитието на интелекта в подходящо време, т.е. да не става прекалено рано, а силно да се наблегне на това по-късно, в по-горните класове.
Развитието на съзнателната душа
Развитието на съзнателната душа трябва да прехвърли още по-голямото разстояние между сатурновите сили и тези на Луната. Особено тук трябва да се направи нещо за подсилване на средата, която да може да свърже тези две крайности. И всъщност, не е достатъчно просто да се подсили средната област. В подкрепа на обединяващата средна област трябва да бъдат създавани условия отвън – чрез социални структури и институции, - които да я подкрепят. Докато при интелектуалната-разумна душа се наблюдават две страни, съзнателната душа изисква троичен подход, за да се развива по правилен начин. Именно тогава душата ще живее по средата.
Шилер, в своите Писма за естетическото възпитание на човека (3), описва добре известната си идея за троичността на Влечението към формата (Formstrieb), Влечението към играта (Spieltrieb) и Влечението към материята (Stofftrieb). Значението на тези Писма се състои в това, че те представляват първото ясно изложение за троичността на човека и троичността на обществото. Дотогава е съществувало единствено теологичното схващане за троичността, но само като предпоставка за вярата (догма), а не като основа за разбирането на троичната природа на човека.
Шилер е първият, който описва човека като троично същество, и който прави връзка със социалния живот, в който се появява това троично същество: като варварин (преобладава Влечението към формата), или като дивак (преобладава Влечението към материята). Понеже пише Писмата си в началото на Френската революция, той е имал нагледен пример за своето схващане. Той е могъл да предскаже, че когато се изчерпи дивачеството на революцията, варварството, което сега наричаме диктатура, ще навири глава в противовес. Той пише: “Останах разочарован от Френската Революция. Тя зави - а нямаше защо да го прави - в две посоки, в които човек загубва свободата си. Следователно, може още отсега да предскажем нейната кончина. Сега все още я хвалят, но ще дойде човек, който ще я потъпче. И не само ще се провъзгласи за владетел на Франция, а вероятно и на голяма част от Европа. Не го познавам, но вероятно той вече е роден.” Така Шилер предвижда появата на Наполеон.
Шилер е бил на мнение, че грешките на Френската революция не са били неизбежни. От цялото му творчество става ясно, че той хвърля вина за това върху факта, че средната област е била прекалено слаба, т.е. че чувството за истинска хуманност е било прекалено слабо. Той го изразява със следните думи: “Човекът играе само ако е човек в пълния смисъл на думата, а той е истински човек само тогава, когато играе”. Това сочи към изключителното значение на средната област, на тази област в човека, където той “играе” с формата и материята - там той постига своята свобода.
В средната област човекът е винаги артист. За Шилер, най-уважаваните артисти са били “държавните артисти” и “артистите педагози”, понеже боравят с най-висшия материал на сътворението – човека.
Съзнателната душа трябва да пробуди сатурновите сили. Това са силите, благодарение на които духът може да се проявява в материята и да я превръща в подобие на духа. В човешкото тяло това получава израз във формирането на скелета. “Скелетът е безжизнен образ на аза” (Рудолф щайнер) (4).
Сатурновата сила започва да работи върху човека от часа на мировата полунощ нататък и носи импулса за инкарниране през целия следващ процес, чак до изграждането на скелета. Същевременно, Сатурн води не само до смърт, но и до възкресение, по време на което духът отново се освобождава от материята и се устремява към следващия час на мировата полунощ. След изминаването на този път опитът от настоящия живот се превръща в нови способности за следващия живот.
От друга страна, силите на Луната получават своя израз в поколенческия поток, при който животът се предава от поколение на поколение във времето. Сатурн и Луната определят границите в космоса.
Съзнателната душа трябва да се изправи пред този огромен потенциал. За целта е необходима една средна област, която да притежава необходимите сили за преминаване от един миров полунощен час до следващия – с други думи, трябва да притежава съзнанието на инициат. Дотогава, докато не постигнем такова съзнание, ние ще се нуждаем от помощ, но вече не от страната на йерархичните същества, които биха ни направили зависими и несвободни, а от обществени институции, които да подкрепят троичността на съзнателната душа. От тук произлиза идеята на Рудолф Щайнер за троичния социален ред на обществения организъм. (5)
В по-малък мащаб, в рамките на нашия живот, можем да се научим да разграничаваме духовния живот, обществения живот и трудовия живот. Да се опитаме да избягваме едностранчивостта и да участваме във всяка от тези три области. Както и да се опитваме да редуваме действията си по един здравословен, ритмичен начин.
Едностранчивостта в тази област може да доведе до следните типични проблеми:
- Духовният живот преобладава едностранчиво. Това поражда фанатизма (варварина на Шилер), който преследва всички “еретици” и ги гори на кладата.
- Духовният живот се е развил преждевременно. Намираме това при младите гении, които, за съжаление, предизвикват всеобщо възхищение и биват тласнати към високи постижения в прекалено ранна възраст. Сатурновата сила, с която духът инкарнира в такива случаи, рядко води до хармонично развитие по-нататък. По-често води до разочарование и периоди на изтощение и липса на продуктивност. Ако тези склонности са придружени и от сатурново желание за смърт, тогава опасността се изостря. В такива случаи добра терапия е топлата, изпълнена с лоялност и хумор, среща в средната област. По-нататък, средната област може да бъде подсилена чрез артистична терапия - но групова, а не индивидуална. При емоционалната групова терапия, от друга страна, тези хора могат да изпаднат в остро критично състояние, подобно на това при употреба на LSD и други наркотици.
- Сатурновото въздействие може да бъде и прекалено слабо. Тогава инкарнацията на духа е колеблива и несигурна. Това започва още в юношеската възраст и обикновено води до екзистенциални кризи след 42 год. възраст. Младите хора, при които това се случва, описват своето физическо усещане за това състояние като ходене “на половин метър над земята”, като усещане за висене във въздуха и пр. Няколко инжекции с D20 обикновено оправят нещата, но по-сериозните случаи се нуждаят от продължителна терапия и много лечебна евритмия. Те самите ще ви кажат кога са се “приземили”. (Виж също главата за анорексията в Част 2.)
- Когато лунните сили са прекалено силни, това се проявява във вече описания лунен тип: подражателно мислене, секс символ, плейбой и др. Това е огромно препятствие пред развитието на съзнателната душа, което, в сегашното общество на съзнателната душа, води тези хора до отчаяние. Те могат да изпаднат в състояния на дълбока депресия с опити за самоубийство. И тук всичко зависи от възможността да се създаде човешка връзка в средната област, при което най-вече верността е от голямо значение. Отношенията с терапевта не бива да се прекъсват прекалено рано.
- Прекалено слабите лунни сили са най-вече медицински проблем. Влечението към материята е прекалено слабо в душата. Съществува една постоянна заплаха от апатия и умора. Това са хората, които страдат “от най-малкото нещо”, но често живеят до дълбока старост въпреки всичките им болежки и – в зависимост от средата - са способни и на известна (ограничена) духовна дейност.
Сетивната душа, интелектуалната-разумна душа и съзнателната душа се развиват във възрастта между 21 и 42 години, по време на “голямата слънчева фаза” в живота. В този период от три пъти по седем години, астралното, етерното и физическото тяло биват частично освободени и това създава условията за азовата активност в средната сфера, която дава нова форма и съдържание на душевните сили.
Естествено, човекът и преди това е имал душевен живот! Да, душевният живот започва своето развитие от 3 год. възраст нататък, но неговата форма и съдържание зависят от средата, семейството, училището и културата като цяло.
С навършването на 21 години всички вече разполагаме с такива душевни сили, изградени на базата на околната среда и културния Дух на времето. Именно затова виждаме толкова големи разлики между децата от различни култури. Такава културна разлика в душевната структура на младите хора е основният проблем на децата от етническите малцинства. Днес постоянно се говори за расова дискриминация и омраза, но всъщност проблемът не е расов, а се дължи на изцяло различното (и взаимно неразбираемо) душевно съдържание. Казано иначе: културните, а не расовите различия са в основата на проблемите.
Същевременно срещаме и следното препятствие. Едно дете от етническите малцинства от най-ранна възраст носи белега на съвсем различно душевно съдържание и душевни реакции. В резултат на това, то възприема учебното възпитание неправилно или се включва в него по неправилен начин. Деца от чужда раса, които са осиновени от раждането им, не създават повече проблеми от което и да е друго дете. Деца от други култури, които са осиновени след три или четири годишна възраст, често изпитват големи трудности да се адаптират.
Разбира се, първата душевна структура, изградена чрез имитация на обкръжаващата среда, е само една предварителна душевна структура. В годините между 21 и 42 азът трябва да я преобрази в душевна структура, която да приляга на индивида. Следователно, човек узрява чак на 42 годишна възраст. На 21 години човек е “донякъде зрял”. “Промяната” в средната част на живота е причина за много неврози и дори психози. Те са прекалено индивидуални, за да можем да ги разгледаме в общ план тук. Познавайки схемата на проблемите в развитието на трите душевни структури, обаче, терапевтът все пак ще може да се ориентира и да избере една рационална терапия. В Част 2 ще обсъдим някои педагогични и терапевтични гледни точки относно трите душевни сили. (Вж. глава 15).
Превод на илюстрацията:
Освобождаващи планети:
(Сатурн) Съзнателна душа - Гностицизъм
(Юпитер) – Интелектуална/разумна душа – Логика
(Марс) – Сетивна душа – Доброволство
(Слънце) – Слънце-аз - Емпиризъм
Планети на съдбата:
(Венера) – Астрално тяло - Мистицизъм
(Меркурий) – Етерно тяло - Трансцендентализъм
(Луна) – Физическо тяло - Окултизъм
Съзнателна душа - обхваща всички нива
Интелектуална-разумна душа – 2-6 ниво
Сетивна душа – 3-5 ниво
Превод: Ати Петрова