Скъпи приятели, преди да се потопите в словото, образите, преживяването и най-вече в михаелистичния импулс, носен от тази пиеса, бих искала единствено да насоча вниманието ви към разликата между познатата ни митологична трактовка на това, което знаем за Персефона, Деметра и Хадес, и това, което ни предлага Ита Вегман в съавторство с Валтер Щайн.
Както ще разберете от въведението - още самият Рудолф Щайнер дава съвсем различна окултна трактовка на образа на Персефона, като митологичен образ, свързан с посвещенията и действителните духовни процеси, разиграващи се при тях в древен Ефес. Това е много важно и много съществено. След смъртта на Рудолф Щайнер, Ита Вегман, която се интересува от години от този образ, приема като своя задача и дълбок вътрешен импулс, той да прозвучи в слово и драматургия, жив и действен. Особено внимание е обърнато също на образа на Меркурий, който се явява водач на човечеството в тази част от еволюционното развитие на земния еон, предишният водач е бил Марс. Сега еволюционните задачи пред човечеството са други! Говорим за лечебни сили, които съзнателно човечеството да пробуди в себе си, като самостоятелно и свободно реши да поеме съдбата си в собствените си ръце, подобно на Персефона! Ясно се разграничават Аполоновото и Дионисиевото начало, които си подават ръка и съзнателно биват обединени в човешката душа.
Не на последно място, нека да припомня, че в образите на митовете и легендите, съхранени в традициите на човечеството, Рудолф Щайнер вижда реални духовни процеси, за които човечеството постепенно е загубило своите сетива, поради променената си конституция и за това тези процеси биват "сгъстени" до определени митологични персонажи.
Днешното и бъдещо човечество имат задача, свързана с променящата се телесна и духовно-душевна конституция, но вече в обратна посока - към съзнателно пробудена връзка с духовния свят, който стои и зад целия наш земен свят, на основата на спонтанно събудени или обучени по определени окултни правила душевни сетива. Нужно е материалистичното мислене да бъде оживотворено с образите и жизнеността, които идват от един нов вид образно-имагинативно мислене, извиращо от топлината на човешкото сърце, а не от студения материалистично настроен ум.
В тази посока в пиесата ще усетите и дълбоката нишка, която ни свързва с Христовото същество и Голготското събитие.
Приятно четене и преживяване!
Д. Василева
* * *
ПЕРСЕФОНА
Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн
*Гръцки пейзаж, скали, пред тях – поляна. Персефона седи потънала дълбоко в мисли, а очите й попиват величествената красота на пейзажа.
Персефона: Моето сърце се наслаждава на богатата палитра от форми, разстилаща се пред мен, съзерцавайки с възхищение и благоговение изобилието от царства. Светлината на звездите сияе в Небесата, и от дълбините на земята чудните царства на растителната природа се протягат нагоре, търсейки космоса. Всяка капчица роса в чашката на едно цвете съдържа удивителната форма на целия космос. Всяко семе излъчва цял свят от многобройни форми, израстващи в листа и стебло. От Север, Юг, Изток и Запад, родена от крилете на ветровете,се носи силата, която твори формата, изграждайки растенията. И дълбоко в земята откриваме кристала, неговата чиста природа отразява чудесата, изградени и създадени в дълбините от силите на планетите и големия звезден кръг. Виждам силите, които струят надолу от звездния кръг, как се издигат въртеливо нагоре в растенията и отвеждат жизнения сок до всяка част. И виждам животните как пристъпват сред растенията, някои големи, някои малки, с много различни форми; в земята, водата и въздуха аз виждам делото на създателя на света, а сърцето съзира това и в огъня, който гори на олтара, и там вселената е създала живи форми, великолепни стрелкащи се езичета. Така аз виждам огромното разнообразие от форми, простиращи се в Космоса, и животът, протичащ през всичко това, живот, който пулсира и обединява света. Този живот също е в мен, и душа ми живее във вълните, които поддържат цялото съществувание в Космоса и във всяка част от него. Животът поставя загадки и всичко в мениска и аз да направя същото: Коя си ти, о чудна сила, способна да изградиш великолепието на всички тези чудеса? Призовавам те да се явиш пред мен в тази свещена храмова гора, за да може душата ми да намери пътя към твоите божествени висоти.
Меркурий се появява иззад една скала. Къдрокос, с тъмни и благи очи. Той носи крилат шлем и дрехата на гръцки юноша. Сандалите му са крилати и той пристъпва сякаш на крилати нозе, а всяка дума, която изговаря е изпълнена с вътрешен живот. Речта му е ямбична и това я прави леко приповдигната. Държи златен жезъл, чиито диаметър се увеличава към горния му край и завършва с факел. Две змии с метален блясък се увиват около жезъла, главите им са на същото ниво с факела, сякаш пламъците на факела изкачат от устите им. Приближавайки се към Персефона, той казва:
Към звездите там в далечината
ще се отправи твоят взор;
За да съзре как духът,
се въплъщава.
Повече не поглеждай натам.
И ще усетиш
как от необятната шир
животът на покълващи, никнещи форми
се плъзга надолу към земята,
и с радост обгръща материята.
Духът, носещ се от висините,
трябва да проникне в земния свят –
тогава дълбините ще се извисят нагоре
и ще могат да зазвучат.
И така може да се осъществи сватбата
между безбройните далечни звезди
и силата на материята тук на земята
през всички времена на сътворението.
Ето, Персефона, как Слънцето и Луната работят заедно във Вселената. Ти не за пръв път ги виждаш – преди да слезеш и да се родиш, ти бе свързана с тях в дълбините на съществото си, защото като Слънчево същество, ти бе потънала в сън, докато любовта не те доведе тук долу да се родиш, а Луната извая от сънищата си твоята форма.
Недей да вярваш, че хората произлизат просто от бащите и майките си – те произлизат също така от Слънцето и Луната. Слънцето е техен баща, а Луната – тяхна майка; така е преди душата да се спусне в човешко тяло. И виж, Персефона, всичко долу е както горе; земният свят е отражение на божествения свят преди да се родим. Долу на земята: баща и майка; горе в небесата: Слънце и Луна.
Виж мисията на Меркурий, отразена в двете змии, увити около един единствен жезъл. Защото във Вселената няма растеж и развитие, без Меркурий да събере и ожени това, което идва от Слънцето и Луната. Аз съм посредникът между горното и долното, наслаждавайки се на съчетаването и създаването на равновесие. Няма свят, в който аз да не прониквам. Виж огнения дъх на Меркурий. Отсега-нататък ти ще си в кръговете, сътворени от него (накланяйки факлата, той чертае на земята форми около Персефона.)
Персефона: О, Меркурий, формите, създадени от огнената ти факла, ме карат да позная дълбините на земята; крайниците ми натежават, сякаш да ме поведат надолу към царството на Плутон, но живите ти думи карат ярка светлина да бликне от сърцето ми и образи възникват пред вътрешният ми взор. (Станало е тъмно и луната изгрява).
Велики форми възникват пред боязливата ми душа; виждам животински тела да си пробиват път в тинята, подобни на дракони чудовища. На челата им свети по едно око. Прокарват си път като се отблъскват напред с крайници, които са половин крак и половин плавник. Над тях виждам подобни на птици дракони как пърхат и летят в гъст въздух. Огнен дъх бълва от устите им. Крилете им са като на прилеп, искрящи в различни цветове, и виждам как звездите се отразяват в крилете им, докато ги движат. Гръм кънти, светкавици проблясват и огън се надига от земни дълбини. Атмосферата се изпълва с мириз на сяра. О, тези страховити същества наистина са ужасни.
Меркурий: Вътрешното ти око вижда създания на света в неговото начало. Погледни нагоре към света в далечината. Там ще видиш как движението на звездите, силите на Луната и планетите създават безбройните форми на удивителни светове.
Персефона: Твоите напътствени думи създадоха пред вътрешния ми взор една удивителна градина с най-величествените дървета. Но никое от тях не е вкоренено в почвата. От периферията, чрез движението на звездите, един изпълнен със светлина растителен свят, удивителна сияеща мрежа навлиза със сила и мощ.
Що е това, което виждам?
Меркурий: Тайнствата не еволюцията се изправят пред теб. Родена от водата, получила формата си от тази, която звездите са дали на мировата вода, ти виждаш растения, които едва по-късно ще пуснат корени в плътна почва. Това е градината, от която човешката душа е слязла на земята. И ти, Персефона, някога си живяла там горе, преди да слезеш долу в дълбините.
Персефона: Тайната за корените на дърветата ми се разкри. Силата, която създава кривия корен и понася течната струя нагоре през оплетените, разклоняващи се корени, аз я усещам като едно преодолояване на тежестта на гравитацията в крайниците ми. Там виждам множества земни духове, телата им изваяни от мисли, от искряща интелигентност. Те градят структурите на земята, оформят камъка и втвърдяват това, що е все още меко. Телата им блестят на лунната светлина.
Междувременно, земните духове всъщност са се появили вече на сцената, носещи най-разновидни метали. Меркурий угасява факела си като го втрива в пръстта. Сега сцената е осветена единствено от малките лампички на земните духове. Персефона е станала. Ходейки от една група джуджета до друга, тя разглежда металите, които носят.
Персефона: Позволете ми да видя какво носите и ми разкажете за дълбините, от които идвате и за пътищата, които сте изминали.
Хор на джужетата:
Дълго сме те чакали,
о, кралице, която сме избрали да властваш в нашите царства.
Съкровищата, които носим са за твоя взор,
приеми ги благосклонно.
Възхищавай се от тази форма,
виж яркият блясък тук,
погледни тези нежни лъчи,
и тези фини игли - това са само примери;
още много се намира в подземния свят,
блестейки в дълбините.
Златото излъчва сияйна светлина
и създава много образи
в душата ти.
В сиянието на среброто
можеш да видиш чудесата от отминалите времена.
И всички метали ти показват
какво сгъстяваме там долу
във фиксирани, застинали форми.
Пазим го дълбоко там долу за бъдещи времена,
там долу пазим в безопасност
това, което иде от далечните ширини на вселената.
От далечни времена сме поели
планетарни сили, които бяха чиста светлина,
превръщайки ги във вода
и оставяйки ги да замръзнат
в твърди, неподвижни метали.
Няма нито една звездта в Небесата,
чийто образ, сияен и ярък,
да не е оставила своя отпечатък тук долу.
Виж в оловото
сивата светлина на Сатурн,
а в крехкия, чуплив калай,
разпадащ се с вик,
светлината на юпитерова мъдрост.
В сивите железни мини
Марс показва своята мощ.
Усети как в златото
се намира същината на Слънцето,
а в медта намираме топлината
на духа на любовта на Венера.
Едно джудже пристъпва напред и оставя живак да се изсипе от ръката му.
Виж как живакът се разпръсва в безброй различни форми;
долови как всеобхватната мощ на бога се разделя
и създава множество малки капчици.
Твоят Аз е една такава капка
в сребристия Лунен океан;
Там ще намериш своето отражение.
**Деметра се появява, носеща дълга, свободна роба, увехнали цветя в косите й и плодови растения в колана й. С букет от прецъфтели макове в лявата ръка. Със сериозна и величествена осанка, тя леко докосва рамото й с дясната си ръка и я предупреждава:
Дъще моя, любимка на духа ми,
избрана да покажеш на човечеството света на волята,
бъди бдителна и помни, че дълбините на земята
са убежище не само за сиянието,
което идва от боговете и небесата
и в тяхната тъмна утроба се съдържат
не само ярко лъскави метали, звънки и искрящи,
но и множество злини се крият там долу,
в изгнание под земята.
Не насочвай мислите си само към земята.
Гледай и нагоре към звездите,
които вечно блестят там горе на Небето.
Родена от божествения свят на Небето,
Ти си богоподобна тук, в горното царство.
Бродирай тъканта на своя живот,
вплети в удивителната красота на този воал (показва воала)
Божествените форми на горните Небеса
и никога повече не изследвай ужасните тайни на бездната!
Обещай ми това, скъпа дъще!
Да не би зловещите дълбини да изпратят нагоре
своите огнени езици,
да се протегнат нагоре и да те овладеят,
защото тогава ще бъдеш
най-нещастното от божествените създания.
Персефона:
Мила майко, преди се чувствах
толкова близо до теб, с преклонение и любов.
Колко странно изглеждаш днес.
Копнеж по познание
изгаря душата ми.
Пламъци из под земята
се стрелкат в сърцето ми.
Най-съкровената ми същност копнее
да опознае земята!
Деметра (полага своята ръка върху главата на Персефона, благославяйки я):
Божествена закрила
ще те съпровожда.
Майчина топлина
ще те пази.
Звездна светлина
сияе около теб.
По всички начини
на всички места
във всички времена.
Тя си отива.
*Персефона (Умислена)
Мъдра майко, която си в хармония с истинската същносст на земята,
твоята сила отваря земните дълбини, за да могат звездите
да се отразят във вълшебството на цветята,
да изведат на повърхността
силите в дълбините на земята и нейните тайнства,
и за да могат плодовете да зреят.
Но как да разбера това, което се крие още по-надълбоко
- истинската природа на металите в дълбините?
Къде се намират световете, от които ще дойде отговорът?
Гласът на Плутон от дълбините:
Майка ти, Персефона, ти дава храната на живота,
Деметра те дарява с хляб от нейното зърно.
Но отговорът не се намира в този хляб.
За да се свържеш по-дълбоко със земния свят,
жаждата ти за познание и гладът ти за вникване
не бива да бъдат подтиснати с божествена амброзия и нектар.
Вместо това трябва да научиш тайни, скрити още по-надълбоко.
Тези, които ядат и пият нектар и амброзия,
вървят сред звездите.
Тези, които ядат хляб и вино,
ходят по лицето на земята.
За да слезеш по-надълбоко,
трябва да знаеш как тялото на земята
е изградено от сили, които дават форма на металите.
Персефона:
Какво трябва да направя, за да навляза в областта на живота,
където биват разкрити тайнствата на дълбините на земята?
Плутон:
Ти трябва да станеш моя жена,
свързвайки своята, изпълнена със светлина, звездна природа
със силата на моята индивидуалност.
Персефона:
Ужас и болка проникват в сърцето ми.
Как мога да бъда твоя, непознатия за мен,
чийто глас звучи туй приглушено?
Аз помолих за твоята изпълнена със светлина мъдрост
и се отдръпвам боязливо от тъмната ти сила.
Персефона иска да избяга, но спира все пак, сякаш някаква невидима сила я задържа. Плутон се появява от цепнатината на една скала и я хваща за ръка, предлагайки й чаша пълна с течност, която блещука със златист цвят. Тя иска да се отскубне, но не може да отвърне поглед от течността. Лицето й разкрива, че я привлича, против волята й.
Плутон:
Прозрението, което търсиш,
не се достига от мислене, лишено от сили,
в образи, които се изпаряват отвъд земния свят.
Набери кураж, изпий отварата,
И тя ще потече в теб като огън.
Персефона пие. Усещайки промените в тялото си, тя казва:
Светът на образите нахлува мощно в мислите ми
и изпълва цялото ми тяло с огромна сила.
Моята сетивна, чувствена душа се сгъстява
в едно могъщо “Аз съм”.
Плутон я дърпа надолу в цепнатината на скалата.
Деметра се появява с разпуснати коси и тъжно извиква:
Персефона!
Радостна, мощна, песента на Титан се извисява от дълбините: (музика)
Ковем
дълбоко долу
форми-тела от материя,
в които душата влиза.
Ние заздравяваме и втвърдяваме,
оформяме
и подсилваме
формите на живот,
които се борят да се появят –
само образи в началото,
неопределени.
Нова сцена
Персефона, придружена от Плутон, влиза в градина на удоволствията, където се намира маса, отрупана с избрани блюда.
Плутон: Това е масата на удоволствията в живота. Тук могат да се намерят всичките радости и слава, които животът предлага, но трябва да забравиш за света на боговете, ако искаш изцяло да се насладиш на тези удоволствия.
Защото, ако запазиш духовната сила на виждане,
ще намериш капка горчив пелин
във всяка чаша удоволствие.
Не ще виждаш вече с вътрешното си зрение
болката и неприятностите, демоничните изкривявания,
които се крият зад повърхностните удоволствия в живота.
Персефона поглежда масата на живота, стои изправена и неподвижна, и казва:
Желанието за знание ме доведе дотук, а не алчността.
Аз съм избрала да мина през живота, знаейки и напълно съзнателно,
а не насън, и извън себе си.
Покажи ми живота такъв, какъвто наистина е той,
а не външното подобие, което лъже.
Плутон, извиква към задкулисието:
Да започва сватбеният марш на живота! (музика)
От другата страна се появява сватбена двойка в празнично облекло и с венци на главите. След тях вървят сватбените гости. Всички сядат около празничната дъска. Плутон е отстъпил една крачка назад. Персефона гледа замислено, с интерес. Зад сватбената двойка се издига красива ангелска форма и закрилящо прегръща младоженеца и булката. От другата страна се приближава драконоподобна фигура и се свива в краката на младоженеца. Лицата, облеклото и жестовете на гостите показват тяхните страсти, т.е. алчност, невъздържаност, агресивен темперамент, завист; сред тях има красиви моми, които носят или змии под букетите си, или жаби ги следват навсякъде, където ходят.
Алчният човек започва да яде лакомо, преди другите.
Завистливият човек е дълъг и слаб, облечен целия в жълто, със зелени петна по дрехата. Поглеждайки завистливо към младоженеца, той обикаля масата, спорейки със себе си:
„Защо той има късмет, а не аз?”
Човекът с агресивния темперамент е облечен в червено с жълта шапка и излива гнева си върху един от прислужниците. Невъздържаният, в чието лице си проличава пристрастието му, е намерил малка бъчонка с вино и я е прегърнал, заедно с голяма зелена жаба, чиито очи са същите като на пияницата. Двойка любовници се появява и се опипва. Появява се демон, приличащ на котка, който се надига от приклекналото си положение, сякаш думите на любовниците са го привикали.
Любовникът се обръща към момичето си:
„Ангелче мило, обичаш ли ме?”
(Черната котка извива гръб и изсъсква при думата „ангелче”)
Тя отговаря:
Аз съм твоя за цялата вечност.
Ерос се появява зад нея. Счупва лъка и стрелата си в коляно и плаче.
Персефона прави няколко стъпки напред и казва:
Зад лъжовната фасада виждам истинската природа на човешките същества. Колко жалко, наистина, ако това представлява човечеството.
Един вдетинен старец се кикоти сам на себе си и гледа похотливо навсякъде. Около него има животински фигури със счупени или парализирани крайници. Плутон се появява. Предлагайки на Персефона черна отвара, той казва: Божественият взор все още ти показва пълната истина за живота и не можеш да намериш щастие, защото горчилката е проникнала във всички удоволствия. Чашата на забравата ще ти дари външната слава в живота и ще те предпази от цялата болка всеки път, щом отпиеш от нея. Персефона: изразяваща отвращение го бута настрани. Когато проговаря, демоните бягат от градината, а хората ги следват, всеки със своята си походка.
Персефона:
За какво ми е да бъда изкушавана
просто от лъскавината в живота, лишен от истина.
Прехласването по удоволствия, само илюзията за любов
не ме заблуждават.
Сърцето ми е изпълнено със съчувствие,
жадувам да помогна на тези горки души,
за да могат да споделят божествената сила на откровението,
която носи болката, съпровождаща истината,
но също така и лечебната сила.
Ето защо, Плутоне, отказвам твоя дар.
Плутон напуска сцената. Персефона е сама, потънала в мисли:
Какво бе това, което видях?
Не се ли изредиха пред мен най-големите неприятели на живота,
пускайки червеи в най-красивите цветя,
безжалостно раждащи само разруха и смърт.
Как да доведа моя божествен свят
тук долу, в тази изпълнена с мъка долина?
А! Помня, че един от небесните духове
разбира и има волята да помага.
Това е Меркурий. Често съм го виждала, с високо издигнат жезъл със змии, да бърза по пътищата, които го водят от висините към дълбините и от дълбините нагоре. Ще се обърна към него и ще го помоля да донесе лек, преди червеят, демонът и разложението да проникнат в костния мозък и живота на тези жалки хора – единствените плодове, които жънат от греха, болестите и смъртта.
Меркурий, яви се пред мен!
Меркурий, съжали ги,
спаси света
и го възнеси нагоре
към изпълнените със светлина висоти.
Меркурий:
Кой зове тъй силно
от дълбоката бездна така,
че зовът се чува
дори и в Елисейските поля?
**Приближава се към Персефона и я поглежда със съчувствие.
Ти бог ли си?
Дете на герой?
Човешко същество?
Персефона:
Аз съм човешко същество,
но също и дъщеря на един бог.
Желание за познание
ме накара да поема по пътя,
който ме доведе тук долу.
Но аз не ще
се върна сама.
Моите братя човеци,
пленени от демоните,
ще се върнат с мен
в изпълнения със светлина горен свят.
Ето защо моля за твоята помощ,
смелия носител на факлата,
за лечебните ти сили,
за да постигна целта си.
Меркурий:
Защо мислиш,
че аз мога да помогна?
Персефона:
Видях те забързан
да ходиш сред небесата,
видях те да събираш
и обединяваш в чашата си
това, което течеше от две посоки,
от Слънцето и Луната.
Тогава разпознах
двата пътя, които мощно
водят човешките души
и нагоре и надолу.
Видях души да бързат
от Небето към Земята
по сребърните Лунни пътища,
и също да си отиват,
когато през тясната врата на зачатието
слязоха на земята.
Властваща над ражданията
Луната обикаля по орбитата си в Небесата.
Докато пътят нагоре
се ръководи от Слънцето.
Видях го да извлича нагоре
водата, воали от мъгли,
които разпръсква из Вселената.
Приличаше ми
на стълба към Небето за мъртвите,
златните й лъчи създаваха реки от огън.
----
Видях двете сили
на Слънцето и Луната
в змиите, които се извиват
около твоя жезъл,
по който се протяга оста на света
далеч, далеч.
И златната ти чаша
сякаш съдържаше смес,
която сочи към пътя
отвъд раждането и смъртта
като побеждава и двете,
път, който води нагоре и надолу,
но винаги все по-нататък.
Меркурий:
Нека да ти покажа
двата възвишени пътя.
Един от тях вече познаваш,
а сега трябва да намериш сили
да пренесеш нагоре
тежките мъки на света,
които копнеят така силно
да достигрнат до великата сияйна светлина на Слънцето.
Нека копнежът ти струи
към Принца-Слънце и неговата велика светлина.
Персефона:
Благодаря ти за дадените напътствия,
о, сочещ пътя.
Но носеща тежкия товар
от земни тегоби
вече не знам
как да използвам крилата си,
които леко да понесат душата към Небето.
Меркурий:
Тежестта на материята
те свали долу на земята,
и твоят аз трябваше да се оплете
във всичките й мъки.
Но ето – и друга сила
живее в материята.
Слушай какви звуци
има в материята.
Съзри вътре в нея
звуците, които разказват за
Небесния й дом –
сега заглъхнали –
отпечатани в закона
за числата и в гравитацията.
Там няма ни една прашинка
и все пак там ехти
невероятната музика
на Небесните сфери.
Търси с благоговение
всичко онова, което, макар и нямо,
все пак възвестява Небесния си произход
и бремето ще бъде снето от теб.
Още повече - духът в материята
ще те понесе нагоре,
ако успееш да чуеш това, което звучи вътре,
ако откриеш това, което пее вътре.
Персефона:
Животът на Сътворението продължава да живее
в материалната природа?
Меркурий:
Това е така
и има едно място,
където този живот е освободен
от съня на смъртта.
Това е човешкото сърце.
В него смъртта е преобразена,
А на материалната природа
са дадени духовни криле.
Тя трябваше да падне,
загубена за бога,
но ти можеш да я въздигнеш,
да му я върнеш,
с тамяна на вътрешната активност.
Персефона:
За да донеса изкупление на човечеството
и да го въздигна
аз трябва, следователно, да се науча
да намирам духа,
който живее в материята?
Меркурий:
Намери го и ще бъде твое
името, което с право е твое;
носи го с чест
дълго, дълго време,
и един ден
хората също ще знаят
как да съчетават дух и природа
в една единствена дума.
Името ти отсега насетне ще бъде Природа.
Персефона радостно:
Натура – Персефона! О, Меркурий! В сърцето ми
изгрява Слънцето,
и тежката земна тежест в тялото ми
се превръща сега в Слънце.
Меркурий излиза. Персефона Природа седи на една скала. Един старец с дълга бяла брада, облечен в кафявo монашеско облекло, влиза и застава пред Персефона. Изненадан, средновековният монах поглежда гръцката жена. Персефона подкрепя главата си с ръце, закрила очи, и не го вижда.
Старец:
Коя си ти, душа самотна?
Струва ми се,
че не си човек,
нито си госки дух.
Дрехите ти, мисля, са като тези,
които носят в страната на душите.
Персефона, вдигаща поглед:
Благодаря ти за тези думи, о почитаеми.
Но аз не знам отговора на въпроса ти.
Самата аз не знам
дали царството на душите или човешкият свят
е сега мой дом.
Чувствам се силно привлечена
към човешките същества,
Желая да помогна на носещите товар
като им дам Небесни сили,
да пусна искрици радост от блестящи звезди
да проникнат в тъмата на сърцата.
Но като се приближа към човешкия свят
знанието, с което единствено мога да помогна
заплашва да ме напусне.
Ето защо стоя пред портата към земното съществуване
и не зная какво да правя.
Но вие сте стар и сте видял толкова много, без съмнение, така че
може би знаете по-добре от мен какво ме питате.
Кажете, тогава – коя съм аз,
имайки копнеж да споделя
земната орис на човешките същества,
но която не може да се откаже
от мъдростта на боговете.
Старец:
Бъди смела, позволи си
да бъдеш изцяло човек;
Навлез изцяло в телесната тежест и поеми
съдбата на земята – нека тя бъде твоя кръст. Не ще загубиш
Божествената мъдрост.
Вярно, тя вече не ще
блести като Слънце-златна мъдрост
на красивото ти чело;
В любов ще се превърне, любов, която чрез делата на ръцете ти
става част от истинската природа на земята.
Персефона-Природа:
Да, добри стари човече, това е път, по който мога да поема.
Ти не ме молиш да изоставя мъдростта на небесата.
И само промяна искаш от мен.
Така ще бъде. Приемам твоя съвет.
Какво трябва да сторя, та да бъда изцяло човек?
Старец, хващайки я за ръката:
Слушай, за да чуеш,
думите, които сега изричат моите устни,
ще те изпълнят цялата:
„Истинската всемирна същност
желае да обитава сега в жената,
която ще бъдеш отсега-нататък.
Сега силата на звездите иска да влезе в твоите крайници.
Звезден блясък ще лъчи
от светлината на очите ти;
и планети ще обикалят по орбитите си
в полъха, които вее около теб,
в кръвта, която тече в теб.
Силата на Слънцето в сърцето ти
ще свети във всяко действие, предприето за света.
Продължи по пътя си
все по-нататък
през пълнотата на живота
до идването на смъртта.
И усети в душата си
как звездите са с теб,
светлината им живее около теб,
обичайки те във всичко, което правиш.”
Взимайки я за ръка, той минава през гората с нея, до своята пещера.
Дионисий влиза със сатири и фавни. Флейти и духови инструменти. Дионисий в човешки облик, като юноша. Фавните и сатирите са рошави и брадати.
Дионисий, като ги събира около себе си:
Откакто земята съществува вие сте придружавали човешките същества.
Това приключи. Защото хората сега са отчуждени
от природните сили и аз съм длъжен
да ви пусна там, където принадлежите.
Оженете се за нимфите тогава,
обитавайте в дърветата и горите,
тъй като вече не можете да участвате
в един свят, който е изцяло човешко творение.
Аз, обаче, в този нов свят и ново време, трябва изцяло
да изоставя божествената си природа.
Отсега-нататък вече не съм Дионисий,
Отсега-нататък съм човек като другите.
Хор на сатири и фавни:
Да се оженим за дърветата
е добре за нас.
Но да живеем без теб
и никога вече да не се стремим към теб,
ни отнема целия кураж.
Ако повече не ни се позволява
да се връщаме при теб отново и отново,
песента ни и свиренето на флейти
завинаги трябва да спрат.
Но ако повече не ще ни чуват
горите няма да се раззеленяват,
и дърветата ни ще трябва да умрат,
всяко едно ще загине.
Дионисий:
Наистина сте прави
и грижа помрачава сърце и мисъл,
когато се замисля за вашата съдба.
Но щом аз не мога вече да ви помогна,
изчакайте участта,
която висшата съдба ще приготви за вас.
Сбогом!
Сатирите и фавните изчезват сред дърветата.
Персефона излиза от пещерата. Тя е млада и красива, но красотата й притежава мрачен, строг оттенък. Роклята й е бяла със златен колан.
С широко отворени очи, изпълнени с почуда, тя пристъпва към младия мъж. Той носи гръцка дреха и е облян от слънчева светлина. И той е удивен от красотата и самата осанка на Персефона.
Дионисий:
Пътувал съм навред през много земи и океани,
и съм видял цялото земно кълбо.
Много бяха хората, които видях,
много бяха техните цветове и техните гласове,
и не съществува нищо в човешкия свят,
което да не съм видял.
Но никога пред моя взор
не се е явявала такава сияйна красота.
И събирам смелост да попитам:
Ти човешко същество ли си или божествено?
Персефона:
И моят път бе много дълъг.
Той ме преведе през вековете.
Всичко, преживяно от човечеството
съпреживях и аз.
Божествен произход, това е така,
но любовта ме направи човешко същество,
любовта към всичко, което се разпростира
около мен в този свят.
Те се хващат за ръце и казват заедно:
Да се свържем в божествен съюз
и все пак да си останем човешки същества.
Само така се превръща в дело
това, което боговете са определили,
което във вечния съвет
**божествената любов повелява.
Защото този съюз
на божественото и човешкото
венчае пространството с времето
и спящата сила се пробужда.
Персефона:
Виж, мъдростта наистина слезе
долу, до дълбините в мен,
но издигаща се от земния си гроб
се превърна в любов.
Дионисий:
За мен природата вече не притежава
предишните си човешки качества.
Кой ще ме възвърне
и ще направи отново цяло
това, което е загубено?
Персефона:
*Преди още да сляза до земния свят, видях нечувано страдание сред човешките същества. Тогава реших да сляза от сферата на душата и, бързайки да се свържа все по-силно с човешкия живот през всички епохи, да донеса изцеление на страдащото човечество.
Дионисий:
Моят път бе друг. Разбрах, че най-висшата човешка ценност се крие във всяко отделно човешко същество, тъй като „аз съм” в човека е божествено. Аз се стремях да подхранвам този духовен елемент в човека. Така разбрах, че силите и съществата, които създават общност сред хората, принадлежат на природата, и трябваше да ги върна, моите последователи, в природата. Кой ще ги откъсне отново от природата и как ще се образуват общности в бъдеще?
Персефона:
От любовта, която може да възникне във всеки човешки Аз. Видиш ли, дълго време се стремях да открия **целебните сили. Сега знам къде да ги намеря. Никога досега цветята и дърветата не са пяли толкова ясно за мен за истинската си същност, за това как се отнасят към човешките същества. Сега знам, че елементът, който се е отделил от човешките същества, е преминал в природата. Лекарят лекува човешкото същество и в същото време освобождава това, което лежи омагьосано в природата, като отново бракосъчетава човешкото същество с природата.
Дионисий:
Наистина е така, но това може да се осъществи само ако подходът към природата остави място за човешкия аз. Сега трябва да се развива социален живот, при който природните сили биват освободени чрез индивидуалните сили на любовта, а не защото този живот вече не гради социалното си тяло от сили, свързани с племенни или кръвни връзки.
*Нека тогава влезем в съюза, чрез който човешките същества и божествения свят могат да достигнат своята цел.
Ти, Персефона Природа, ще предоставиш природните сили на човечеството, като истински лекар, който лекува хората и освобождава природата, докато дава лекарствата си. Аз от своя страна, трябва да създам социални общности, основани на силите на самосъзнаващата се индивидуалност. Обещавам ти, че в днешната световна епоха нищо, принадлежащо на природата, няма да проникне в социалната общност, а само такива неща, които произтичат от напълно осъзнатата човешка душа.
Природни духове излизат иззад дърветата и скалите, но вече не са сатири и фавни, нито огромни титани, а гноми, ундини, силфи и саламандри. Те танцуват в кръг и пеят:
Избавлението дойде в този наш свят,
чрез съюза между човешкия дух
и неговата невеста, човешката душа.
Венчани един за друг
те се намериха
и се събраха
в ново-излекуваното човешко тяло.
Сега нашите крайници отново могат
да бъдат развързани и, освободени от тъмата,
да служим на човечеството,
винаги готови
да им служим добре.
В човешката природа открихме
това, което никъде другаде не може да се постигне,
никъде на земята.
Слънчевата топлина на любовта
единствена може да ни преобрази,
ние я намерихме,
получихме я,
И сме завинаги другари на човека,
защото такава е природата на любовта,
че в човешкото Аз се пробужда
цялата природа.
Азовостта отсъстваше в нашия живот –
сега ще ни бъде дадена.
Меркурий влиза, носейки своя жезъл:
Вие видяхте в картини
собственото си появяване,
съдбата на вашите души
и целите на духа.
Нека бъде чут тогава гласът
във вашите сърца;
нека се изкаже водачът.
През смърт и раждане
Той води душите
с мъдрост и любов.
Вие го познавате добре.
Защото не за пръв път
виждате това.
В отдавна минали времена
то пееше на вашите сърца.
Вижте себе си
във вечния поток
на времето и историята.
Пътят ви отведе през
много гробове.
Те бяха люлките
на нови животи.
Божествени светове
действително се стопиха от паметта.
„Боговете са мъртви”
мълвяха вашите устни.
Но смъртта на боговете
отбелязва само една промяна.
Праначалната мъдрост
се появява отново като любов в сърцата ви.
Висша мъдрост и воля, родени от любов,
струят заедно,
за да се превърнат в жезъла на Меркурий
тук, в моята ръка.
Лечителят е този,
който променя всичко:
старото в ново,
мисълта в дело.
Издигайки дълбините,
то жертва висините
като ги предоставя на дълбините.
Сега остава на вас да бъдете
във всеки живот
истински последователи
на божественото и благородно лечебно изкуство,
което лекува душите ви,
а не само телата ви.
Небето и земята са едно цяло в човека,
когато Персефона
превръща волята
в пламенно дело
във вашите души.
Край.
Превод от английски език: Ати Петрова
19 април 2020 год., Великден, София
Редакция: Дорина Василева
* * *
Забележка:
*Текст на Ита Вегман
**Текст на В.Й.Щайн
Още за връзката на Ита Вегман с мистериите на Земята.