Въведение към пиесата за Персефона на Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн
Пиесата „Персефона”, публикувана за първи път на тези страници, идва от литературното наследство на Ита Вегман (1876-1943). Първоначално тя е написана около Великден 1930 год. за международния младежки лагер, който предстояло да се проведе през август същата година в Стакенберг, Холандия. Съществуват две версии: 1) една ръкописна версия с почерка на Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн, и 2) една машинописна версия. Забележителното е, че Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн се редуват в ръкописната версия; две трети са написани от Ита Вегман, вътре има пет пасажа с почерка на Щайн, като два пъти се променят в средата на изречението.
Открих тези недатирани ръкописи в Арлесхайм през 1981 год., когато планирах биографията и подреждах документите на Ита Вегман. Машинописният текст съдържаше бележка от д-р Хилма Валтер „обобщено от д-р Ита Вегман”, което предполага, че това беше повторно прегледан или обобщен съществуващ текст. Не успях, обаче, да науча нищо за това; д-р Валтер вече не беше жива, а Мадлен ван Девентер никога не беше чувала за пиесата. Към днешна дата няма нищо, което да насочва към това, че Вегман (и Щайн) са използвали съществуващ текст. От друга страна историята предполага, че това е оригинално произведение на Ита Вегман и че Валтер Щайн е работил също върху него. Пиесата е забележителна, доколкото няма известни други литературни постижения на Ита Вегман.(1)
По-късно едно систематично проучване на кореспонденцията на Ита Вегман изкара на бял свят писмо на д-р В. Зейлманс ван Емиковен (1893 - 1961), написано до Ита Вегман (от май 1930 год.), в което той обсъжда пиесата в някои детайли. Така се доказва датата на оригинала и връзката с лагера в Стакенберг.
Първият въпрос, който идва на ум е – защо лекарят Ита Вегман е имала идеята да напише мистерийна пиеса за гръцката богиня Персефона, отклонявайки се значително от традиционния мит. От нейните есета в Natura знаем, че тя работи върху тази тема от много години.(2) Тя познава пиеса на Едуард Шюре за Елевзина, както е планирана от Рудолф Щайнер и е слушала лекционния курс на Щайнер за Чудесата на света.(3) Въпреки това тя не е приела Елевзийските традиции, според която Персефона е една ог главните фигури, а тези в Ефес от Мала Азия. Това е свързано с изследванията, направени от Рудолф Щайнер, който в последните години от своя живот доказва мястото на посвещенията на Персефона в древен Ефес, което противоречи на възприетите възгледи в проучванията на древни антични артефакти и митологията. Особено впечатляващо описание на тези посвещения е дадено в лекцията от 14 август 1924 год. (4)
Щайнер също обсъжда темата за Персефона с Ита Вегман. В една бележка, направена през 1924 год. (или в началото на 1925 год.), тя споменава, че Рудолф Щайнер възнамерява „да разкаже мита за Персефона по нов начин”, като след това следват нейните думи в бележката й „Нещо, което аз трябва да направя?” Както съм посочил в Седма глава на моята Документация на Ита Вегман (5), можем да допуснем, че Щайнер е възнамерявал да навлезе по-дълбоко в темата с нея. Вървейки по тази следа, например, в лекцията, която Щайнер изнася на 21 август 1924 год. (6), ние намираме също връзка с антропософската медицина. Следователно, можем да разберем, защо тя е написала пиесата през 1930 год. и защо поетичната инспирация е взела тази особена форма.
Не знаем кой е имал идеята да се изиграе тази мистерийна пиеса по време на младежкия лагер в Стакенберг. Мога да си представя, че това е била нейната идея. Тя работи усилено с Валтер Йоханес Щайн, като един от резултатите е книгата „Делата на Михаил”, публикувана през 1929 год. Известно е от есетата на Ита Вегман в Natura и най-вече от лекциите на Рудолф Щайнер върху тази тема, че Ита Вегман има специална връзка с мистериите на древния Ефес и посвещенията на Персефона, които са били провеждани там. Търсенето на едно ново разбиране на Персефона-Природа беше усилено следвано от лекарите, работещи с Ита Вегман и специално включено в програмата за лагера Стакенберг от нейните организатори. Това става ясно от писма, които В. Й. Щайн пише до своята съпруга Нора Щайн - фон Бадиц. Писмата показват, че за групата, която се е подготвяла за лагера Стакенберг, Ефеското посвещение е било част от езотеричния фон. Групата включва също Щайн. Вегман без съмнение говори с него за една „нова Персефона”, очевидно както по отношение на лагера, също и както можем да видим, по проекта на тази пиеса. Вдъхновението да напишат заедно тази пиеса, може всъщност да е последица от разговорите с Щайн, тъй като това изисква едно доста особено ниво на сътрудничество. Последната лекция на Щайн, вечерта на 9 август 1930 год. в лагера Стакенберг носи заглавието: „Персефона – съдбата на човешката душа”.
Онова, което се случва е, че пиесата не е представена в лагера Стакенберг, вместо нея е представена драмата „Елевзина” на Едуард Шюре.
Програмата не казва нищо за пиесата, която се изпълнява, но в издание на вестника на Холандските Кемпхили от юни 1930 год., разпространен в различни страни – също в Германия и Англия – в подготовката за лагера четем, че е била планирана пиеса. Можем да предположим, следователно, че организаторите са мислели да репетират пиесата с местна група по време на подготвителния период, а след това по време на лагера да изпълнят пиесата последния ден. Това може да обясни защо Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн написат пиесата, като това трябва да се случи за сравнително кратко време, в края на април 1930 год.
Ита Вегман я изпраща на Вилем Зейлманс в Хага (не е намерено придружаващо писмо) и той отговаря на 9 май. Той е съгласен, че е важно да се представи пиеса за Персефона на лагера, и казва, че е прегледал внимателно текста. За съжаление той трябва да каже, че на пиесата й липсва цялостната драматична енергия /сила, жизненост, мощ/ - главните фигури просто обменят мисли, които носят богат смисъл. „Не мисля, че можем да я направим артистично и драматично. В сегашния й вид това е едно любителско усилие.” Би било важно да се представят части от нея, но в една мистерийна пиеса онези части, които биха „избухнали”. Той също чувства, че езикът е „verre van fraai” (липсва красота). Голготското събитие като голям, изключителен, идващ насреща образ на ежегодно повтарящата се Мистерия на Персефона, не е достатъчно силно; нещо повече – Меркурий е толкова „слаб”.
След отхвърлянето на пиесата от Вилем Зейлманс ван Емиковен, който носи основната отговорност за лагера, е договорено в Холандия да се изпълни пиесата на Едуард Шюре „Свещенета драма на Елевзина”. Вегман споменава някои млади хора, които сперед нея могат да играят главните роли. В заключителните вечери на конференцията няколко ентусиазирани млади хора представят великата пиеса в главната шатра пред хиляди хора, професионално ръководени от Макс Гьомбелг Зайлинг. Но понеже Ита Вегман запазва черновата на своята пиеса (вместо да я изхвърли, както често се случва), ние виждаме как тя трябва да се бори с темата през 1930 год., възнамерявайки да я представи пред младите хора.
В заключение някои забележки относно ръкописа. Предполагам, че е имало първа чернова, която не е запазена. Ръкописната версия, в която Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн се редуват, показва гладкост и малко корекции, така че това би било едно очевидно предположение. Тази чернова, обаче, не може да включва целия текст. За да могат да видят читателите кои от частите са написани от Щайн и кои от Вегман, частите на Вегман в текста са маркирани с една звездичка (*), а на Щайн – с две (**).
За съжаление не можем да възстановим процеса на работа. Импулсът и първите чернови може би са дошли от Ита Вегман. И все пак неизвестният ръкопис, написан от двама човека, показва ясно, че Щайн има творчески принос. В пасажа, където почеркът на Щайн се появява за първи път, Вегман просто дава нещо като обобщение; това е развито от Щайн, първо в проза, а след това в стих. („Дъщерята моя, любимата на моя дух…”). Тя очевидно се нуждае и приема неговата помощ, но след това отново поема в свои ръце драматичния диалог с Плутон и „трапезата на живота”. За мен не е ясно защо тогава Щайн отново поема писалката, написвайки диалога с Меркурий – ръкописният пасаж практически няма поправки, което показва, че той преписва от чернова – невъзможно е да се каже дали първоначално това е било от Вегман и/или до колко Щайн се е намесил.
Сцената със стария монах е написана отново от Вегман - с молив, само с малки корекции; почеркът й спира в средата на изречението (изглежда, че е изчерпала римите - или тя е предизвикана за това от нейния препис или маниер на писане?). Щайн написва няколко реда, след което Вегман отново поема, след което предава отново на Щайн - още веднъж в средата на изречението. Той написва два абзаца и тогава Вегман довежда пиесата до нейния завършек.
Съществува, обаче, и машинописен текст, който ясно представя по-късен етап. Сравнението между ръкописния текст и текста, написан на пишеща машина, показва твърде много промени в текста. Изглежда, че след като са я написали заедно, пиесата е била грижливо проверена от д-р Вегман и от В. Й. Щайн. Междинната версия не е запазена, а в машинописния текст, който имаме, няма допълнителни корекции, освен някои бележки с молив от Щайн, в които той предлага някои промени в сцената, където Персефона отблъсква Чашата на Забравата на Плутон.
Така че, ние можем да направим няколко предположения за създаването на пиесата. По-голямата част вероятно е от Ита Вегман. Защо Валтер Йоханес Щайн се включва, остава един открит въпрос. Предполагам, че Вегман се е обърнала към него за помощ. Щайн е с 15 години по-млад и е един вдъхновяващ в дискусиите съмишленик, който е в състояние да й помогне. За Щайн Ита Вегман излъчва духовна сила и мощ, но поне в този случай тя също се нуждае от неговата находчивост и позитивните холерични сили на неговия стил.
Сега, 65 год. след написването й, пиесата е публикувана с някои уговорки, тъй като все още остават отворени редица въпроси не само във връзка със съдържанието, но също и в историческо отношение. Доколкото ни е известно, досега тя не е била изпълнявана; съдържанието е вдъхновяващо, поставя въпроси, и не е била предлагана никъде другаде от самата Вегман.
Нужно е да подходим към тази пиеса с любов, с чувствително и позитивно желание за разбиране, ако искаме да й отдадем дължимото. Ако старателно /грижовно/ бъде подготвена за сценично изпълнение, тя може да въздейства върху убежденията на много хора. И фактът, че тази пиеса е написана от две личности, би могъл да ни се стори твърде уместен, ако имаме предвид твърденията на Рудолф Щайнер, че проучванията на Персефона, в частност, са направени от две личности, работещи заедно – в древен Ефес и в днешно време, като се използва един метод, който той нарича „пътят на Сатурн”(4, 6). Удивително е, а е и нещо, което може да ни вдъхнови, че двама човека – Вегман и Щайн – заедно търсят ново разбиране на древния мит за Персефона.
Емануел Зейлманс ван Емиковен
Превод: Дорина Василева
- In volume 2 of my Ita Wegman Documentation (German edition currently out of print) I described the genesis and reprinted parts of the play (p. 261-7). A second edition of volume 2 is in preparation and will be available through Verlag Freies Geistesleben, Stuttgart.
- Essays No 1, 15, 17 and 21 in the anthology Im Anbruch des Wirkens für eine Erweiterung der Heilkunst… In the book An die Freunde the essays dated 25 May, 23 August and 25 October 1925.
- Steiner R. Wonders of the World (GA 129). Trs. D. Lenn and O. Barfield. London: Rudolf Steiner Press 1988.
- Steiner R. True and False Paths in Spiritual Investigation (GA 243). Lecture of 14 August 1924. Tr. A. Parker. London: Rudolf Steiner Press 1986.
- Ita Wegman Documentation volume 2 (see ref. 1). Chapter 7.
- Steiner R. True and False Paths in Spiritual Investigation (GA 243). Lecture of 21 August 1924.
* * *
Надяваме се пиесата на д-р Ита Вегман и Валтер Йоханес Щайн "Персефона" да прозвучи на български език и някога да бъде изиграна в тесния кръг на съмишленици и приятели на Антропософията, т.е. пред хора, които действително търсят пътя на съвременното посвещение.
Още повече, че във времената, в които живеем, става все по-актуално и дори задължително пробуждането и проглеждането за истинската връзка на човека, на човечеството с Космоса и Земята - нещо, което Рудолф Щайнер ни дава като познание, и то бива дълбоко запалено и говори през личността и индивидуалността на една от най-близките му съмишленички Ита Вегман.