...Етерното тяло е скрито за физическите сетива, то е т.нар. «окултно тяло». С обикновените очи не може да се види. Необходима е ясновидска способност, за да се възприеме. Но когато може да се види, тогава то е съвсем различно от физическото тяло. Етерното тяло не е – както повечето хора си предстсавят – по-разредено веществено тяло, нещо като фино мъгляво образувание. Характерното за етерното тяло е, че се състои от различни течения, които го пронизват. То е архитектът, то изгражда физическото тяло. Както ледът кристализира от водата, така и физическото тяло произлиза от етерното тяло, което като морето е пронизано във всички посоки от течения. Между тях има пет главни течения. Ако застанете върху разтворените си крака и разтворите ръцете, тогава тялото се представя като пентаграм. Можете точно да проследите посоките на петте течения:
Те образуват пентаграм. Всеки човек има в себе си тези пет течения. Те пронизват етерното тяло в посочените чрез стрелките посоки (виж илюстрацията) и образуват така наречения «скелет» на човешкото етерно тяло. Тези течения протичат непрекъснато през етерното тяло и това е така и когато човек се движи. Каквато и да е позата на тялото, винаги едно течение започва от средата на челото, точката между веждите, слиза към десния крак, оттам към лявата ръка, след това към дясната ръка и после към левия крак и накрая обратно до челото. Това, което се нарича петолъчка, е вътрешно така подвижно в етерното тяло, както е самото физическо тяло. Пентаграмът е подвижният «скелет» на етерното тяло и затова е фигурата на човека. Това е неговото истинско значение… Събр. съч. 101, стр. 144 и сл., немско издание 1987 г.
…Пентаграмът е реалност, той е образ за действието на силовите потоци, които пронизват етерното тяло на човека. Определено силово течение при човека...
…Линиите могат да правят най-разнообразни извивки, но винаги протичат като пентаграм в човешкото тяло. Пентаграмът е етерна реалност, а не символ, той е факт… Събр. съч. 101, стр. 207, немско издание 1987 г.
…Който в медитацията се задълбочи в пентаграма, за него това е пътят да открие тези течения в етерното тяло. На Старото Слънце, това човешко етерно тяло е имало най-подчертано образа на пентаграма. По късно той е малко модифициран поради това, че при третото прераждане на нашата планета – Старата Луна, се прибавя астралното тяло… Събр. съч. 101, стр. 146, немско издание 1987 г.
С различните части на теченията са свързани различните планети, както е показано долу на рисунката. Планетите трябва да се разбират повече като принципи, които винаги действат и върху всички други планети, но на една от тях са по-силно проявени. Принципът на:
Сатурн е физическата основа,
Слънцето – вечният растеж, вечният напредък.
Луната – задържане, ретардиране, замръзване.
Марс – смелостта, агресивността навлиза в сетивния живот, червената кръв.
Меркурий – извеждане от сетивния живот.
Юпитер – освобождение на аза.
Венера – разцъфтяване в любов.
Дадените цветове към тези планети отговарят на принципите:
Сатурн – зелен
Слънце – оранжев
Луна – виолет
Марс – червен
Меркурий – жълт
Юпитер – син
Венера – индиго
Събр. съч. 264, стр. 189 и сл., немско издание 1984 г.
...Който се задълбочи в медитацията на пентаграма, за него това е пътят да открие тези течения в етерното тяло. Когато човек се концентрира върху този знак в медитацията – трябва само да има търпение – това води до окултни реалности… Събр. съч. 101, стр. 146, немско издание 1987 г.
Утринна медитация:
Уверено се поставям в битието - концентриране върху: левия крак
Сигурно крача по жизнения път - десния крак
Любов изпълва същността ми - лявата ръка
Надежда внасям във всяко дело - дясната ръка
Доверие внасям във всяко мислене – главата
Тези пет ме водят до целта.
Тези пет ми дадоха съществуването.
Или друг вариант:
Уверено се поставям в битието - концентриране върху: левия крак
Сигурно крача по жизнения път - десния крак
Сила се влива в сърцето - сърцето
Любов изпълва същността ми - лява ръка
Надежда отпечатвам във всяко дело – дясна ръка
Доверие внасям във всяко мислене - главата
Тези шест ме придружават в битието.
Събр. съч. 245, стр. 61 и сл., немско издание 1973 г.
Превод: Нели Хорински