Дорина Василева: Трите слънчеви лъча в човешката душа (3)

Submitted by admin 2 on Съб., 29/02/2020 - 10:31
Космос

Трите слънчеви лъча в човешката душа

Лекция по покана на Валдорфското училище "Проф. Н. Райнов"

Март 2019 год.

От около 21-та година започва нов етап от развитието на човешкото същество – то навлиза в тристепенния слънчев ритъм от по 7 години, който изминава в рамките на 21 години – до 42-годишна възраст. Няма друг етап в живота ни, който да е толкова продължително обвързан с дадена космическа сфера, както този. Слънчевата сфера се явява ключова в човешкия живот, заемайки най-често около една трета или една четвърт от него, в зависимост от отредените ни земни години.

Нека само си припомним най-важното за човешкия Аз. Всяко човешко същество притежава свой индивидуален Аз, който е духовното ядро, преминаващо от духовен живот към земно възплъщаване, и отново преминавайки след физическата смърт към духовен живот. Това индивидуално духовно ядро е една духовна субстанция, която продължава в определен ритъм да слиза в земно тяло, докато човекът не развие себе си до такава степен, че да няма какво повече да изравнява кармично в земния си живот. Тогава то спира да се въплъщава.

Казахме, че когато душата вземе решение за следващо въплъщение в земно тяло, се случва постепенно свързване между духовния зародиш, който съдържа духовната бъдеща форма на физическото тяло и физическия зародиш на родителската двойка. Срещат се двата потока – духовно-космическият и земно-физическият. Още от онзи момент индивидуалният човешки Аз започва своята градивна работа върху ембриона, заедно с другите две тела – жизненото и астралното, първо през организма на майката.

След физическото раждане индивидуалният човешки Аз все по-често напомня за себе си. Той постепенно, подобно на другите две тела – жизненото и астралното, се еманципира от духовната родина на душата (за около 21 години след физическото раждане), за да заеме мястото си в инкарнираното човешко същество.

Първото такова напомняне е около 3-годишина възраст, когато детето е под влияние на растежните сили на Лунната сфера. Затова и Азът, който проговоря през него като активност, отричане, въпроси, инат и т.н., не е директно изразеният и съзнаван негов Аз, а все още се явява завоалиран и отразен чрез Лунното въздействие.

Около 9-тата год., до към 11-тата год., имаме криза при детето, поради все по-силно вплитащия се в личността на детето Аз. Започва диференциране на детето от света. Докато преди то се чувства като част от света, неотделено и симбиотично свързано с него, сега вече се отделя в „Аз и светът”. И това е вече ясно, директно заявено. Затова и настъпва криза, несигурност, страхове, авторитетът на учителя се подлага на съмнение, докато до този момент учителят е водач на детската душа, към когото детето е изпитвало безрезервно доверие. Това стряска и плаши детето. То се чувства самотно и объркано.

Третият момент на още по-силно навлизане на Аза се случва в периода 17-18 год., когато младият човек придобива чувството за уникаността си, той съзнава, че е уникална и неповторима личност в цялото от човешки същества. Налице е все по-яркото заявяване на собствената идентичност и самоценност. Така около 21-та година би трябвало да имаме напълно въплътен индивидуален Аз, да е налице заявило самоценността си в света Аз-съзнание, което да има силите и да е в състояние да се самонаправлява, да взема решения, да действа самостоятелно.

Променят се отношенията между младия човек и родителите му. Обменът и топлината е важно да се запазят, но в същия момент е важно младият Аз да чувства своята самостойност и самостоятелност.

Направихме разграничение между духовния Аз и неговата земна проява – земният аз, който подпомага личността напълно да се адаптира към земните условия и изискванията на земния свят. Можем да го наречем човешко его. Той ни е изключително нужен именно за тази здравословна адаптация, стига да не се разрасне до егоизъм. Но! За това спомага на по-късен етап висшият Аз, който остава във връзка със земния аз през целия ни земен живот. И една от задачите на човешката душа, както ще видим по-късно, се явява възможността земният аз постепенно отново да се свърже съзнателно със своя висш Събрат, с цел съзнанието на човека да бъде повдигнато.

От 21-та година нататък Азът е този, който би трябвало да заеме централното ръководство над човешката душа и нейните три способности – мислене, чувстване и воля. Физическото тяло вече е изградено и развито. То се превръща в дом, в храм на душата и духа. За да могат тези три душевни способности да станат истински пълноценен инструмент на Аза, през който той да действа, е нужно да се извърви именно този първи тристепенен период от раждането до 21-та година, в който човешкото същество първо се ражда физически от Духовния свят, след това се ражда жизнената му обвивка, следва раждането на астралната му обвивка, докато Азът изцяло се ражда като най-висш и същевременно най-млад член на съществото.

Следват трите слънчеви стъпки в развитието на човешката душа, в които Азът пронизва трите й способности, развивайки ги постъпателно – първо работи на ниво сетивната душа, след това я надгражда и доразвива в разсъдъчната душа, и в последния 7-годишен период - в съзнателна или духовна душа. Той се нуждае от следващите 21 години, за да постигне пълния си потенциал в нашия сегашен земен живот. В тези 21 години придобива опитност на ниво съзнателност, самоосъзнаност, преценка за себе си и света, за мястото си в света, за взаимоотношенията си с другите азове, за сбъднатите и несбъднатите мечти, за грешките и победите, за смисъла на извървения път, за задачите, които предстоят. Постепенно той гради и надгражда тези свои смисли.

 

Хелиос

 

Първият слънчев лъч: Азът и неговата проява в мислите, чувствата и активността на сетивната душа (21-28 год.)

            Човекът е обгърнат от света, който излъчва към него непрестанно картини, звуци и цветове. Животът е един неспирен поток от срещи, ситуации, вълнения, радости и тревоги, заливащи ни със сетивни впечатления и преживявания. Целият този бурно протичащ живот около нас навлиза през сетивата ни и става „храна” за нашия душевен живот. Той храни нашите мисли под формата на идеи, спонтанни мисли и решения; храни нашия емоционален живот – младият човек се вълнува, впечатлява, ентусиазира; храни и нашата воля – подтиква към действия, към желание за бърз отклик и импулсивност. Цялата тази картина е характерна за развитието на човешкия живот в периода от 21 до 28 години. Налице е една вътрешна и външна подвижност. Като че ли е важен само настоящият момент, реагира се бурно – със симпатии или антипатии, действат импулсивните пориви на душата.

            Като че ли Азът е един все още непораснал младеж, който обича промените, обича експериментите, обича риска, бурните емоции, спонтанно изживяните мигове. Все още липсва задълбочеността на възприятията и осмислянето. Чувствата не са овладяни и контролирани от един зрял и разумно действащ Аз. Той сякаш действа опипом, в известна неяснота и замъгленост.

Вторият слънчев лъч: Азът и неговата проява в мислите, чувствата и активността на разсъдъчната или интелектуалната душа (28-35 год.)

          Вторият слънчев лъч на Аза навлиза по-дълбоко и вече до голяма степен просветлява сетивната душа, като я издига на по-високо стъпало – преодолява се постепенно предишната импулсивност, спонтаннност, живеенето само за настоящия момент. Настъпва по-голяма улегналост в мислите и идеите. Въпреки че светът продължава да ни залива със себе си, нашите сетива вече си изграждат определена система за подбор, благодарение на мисленето – кое да допуснат и кое не да въздейства и да води, кое си струва и кое не. Размишлява се, оценява се. Опитът вече е много по-голям и той става важна база за тази вътрешна промяна. Човек се опитва да се оттласне от сетивното, то не го поглъща изцяло както преди. Това му дава възможността да развие обективна, трезва, разумна гледна точка и преценка.

            Емоционалният живот придобива също много по-голяма осмисленост – търсят се по-дълбоките смисли в отношенията. Така човек става много по-независим от външния свят. Той започва все по-често да осмисля своя вътрешен свят и живот, търсейки баланс с външния. Азът в своята осъзнатост и преценки постепенно надскача и надгражда онова, което е било в сетивната душа. Тя трябва да бъде пречистена и издигната на следващото стъпало – страстите, импулси, желанията, повърхностните емоции трябва да бъдат овладяни и контролирани. Вече се работи за вътрешното развитие много по-задълбочено, с ясна цел и посока, с ясна и подредена мисъл, като постепенно се формира усет за истинност. Вече много по-ясно се осмисля целостта на собствената личност, в чиято идентичност и биография миналото, настоящето и бъдещето образуват една биографична цялост. Отношението към времето се променя. И една интересна взаимовръзка – точно в този период душата се среща със себе си чрез Бога на Времето – Сатурн.

            Важен момент е именно периодът между 28 и 30-годишна възраст, наречен първо Сатурново завръщане. Това е време на интроспекция, самоанализ, преценка за постигнатото, способности, възможности – до колко са реализирани или не, на слабостите и грешките. Много е важна вътрешната честност. Личността сякаш се ражда отново. Сатурн като планетна сфера въздейства структурообразуващо, оформящо. В този период е възможна промяна на перспективите, на целите, на приоритетите и отговорностите. Сякаш човекът е изправен пред собствения си образ – той е този, който сам структурира своя живот, дава му форма и смисъл. Трансформацията обхваща целия душевен живот.

 

Аполон
Слънчевият бог Аполон и деветте музи на знанията и изукуствата - даровете, които човешката душа може да развие

 

Третият слънчев лъч: Азът и неговата проява в мислите, чувствата и активността на съзнателната или духовната душа (35-42 год.)

            В този период Азът е призван още повече да спомогне за развитието на човешката душа навътре и нагоре по вертикалата Дух - Материя: това е осъзнаването на духовните смисли на живота от една страна и възможността за закотвяне изцяло и дълбоко в материалния свят и неговите „ценности”, от друга страна. Възможни са и двете крайности, нужно е да се намери здравословен баланст между тях.

Можем да си представим картината на първия слънчев седемгодишен период от човешкия живот - човекът, огрян от външното физическо слънце, чиято светлина и топлина залива сетивата му, разкривайки света в неговите многобройни цветове,  форми и взаимоотношения. И човешката сетивна душа, удивена и възхитена, живее много повече един външен живот, за мига, потопена в този материален аспект на битието. Първото „слънчево просветване” на Аза след неговото пълно земно въплъщение на 21 години, е повече във външната физическа проява. Развитието върви отвън-навътре.

Във втория период, образно казано, слънчевият лъч на Аза прониква по-надълбоко в човешкото същество, раздвижва неговите мисли по посока на осмисляне, на търсене на по-дълбоки житейски смисли, на по-голяма интровертност в сравнение с първия период, като човекът започва да формира своята ясна представа за собствена биография – минало, настояще и бъдеще. Центърът все повече се търси вътре в самия човек, за разлика от първия период, когато центърът може да бъде навсякъде извън човека, в света. Разсъдъчната душа идва да надгради сетивната по посока на все по-голямо задълбочаване. Разбира се, има хора, които не достигат това ниво – техният Аз няма нужната степен на осъзнатост и те остават развити до ниво сетивна душа.

В последния период слънчевият лъч на Аза изпълва изцяло със светлината и топлината си душата - пламва, подобно на постоянно поддържания огън в камината, в човешкото същество. Ако Азът е свършил добре своята работа в разсъдъчната душа, то в този последен период, тя бива издигната и доразвита на ново ниво – в т.нар. съзнателна или духовна душа.

До 21 години човешкият Аз напълно се еманципира от своята духовна родина, за да заеме мястото си в инкарнираното човешко същество, в неговите две по-низши невидими телесни обвивки – етерното и астралното тяло, обгръщащи физическото тяло. Този индивидуален човешки Аз през периода 21-35 години, пронизвайки сетивната и разсъдъчната душа, все още получава своята помощ свише, благодарение на онова, което носим в душата си, огрявайки трите й способности – мислене, чувстване и воля. С помощта на Аза те биват отработени.

Тридесет и петата година е един голям водораздел в човешкия живот. Ако досега се учехме съзнателно да работим, да използваме, да вграждаме в живота си нашите способности в свят, който ни е даден, и Азът ни използваше един готов потенциал, който моделираше, то оттук-нататък ние трябва да се превърнем в творци на този свят. Пламва съзнанието, че в нас самите е това слънце, което излъчва, стопля, твори, че именно нашият слънчев център със своята същност ще допринесе за развитието на света.

Този начин на мислене, чувстване и действие могат да се развият само, ако човешкото същество излезе отвъд своето собствено „Аз съм” или извън собственото си земно его. Мисълта „Аз съм уникален и именно с моята уникалност мога да бъда полезен за другите, за света” е много важна. Тук човешката душа достига до ново измерение – тя може не само да осмисли, но и да съприживее своето място и своята важност за общочовешкото, а оттам и за Вечното. Може да се достигне до смисъла изобщо на човешкото съществуване, за ролята на човека в света и да се разкрие, че зад всичко материално работи Духът.

 

Щайнер

 

Разговаряла съм с приятели и сме споделяли, че действително около 35-те години от живота ни се е извършил качестван обрат в нашето мислене по посока на бъдещите ни цели, свързани с духовна вътрешна работа, както и с мисълта, че човек трябва да реши дали ще поеме и ще има силите да поеме тази висша отговорност – самоотвержено и смело да бъде носител на това знание в света.

Лично при мен, въпреки, че още на 17 год. се срещнах с Рудолф Щайнер и Антропософията, последва заземяване, и сякаш „забравяне”, със създаването на семейство и раждането на децата ни. И около 35-та ми година към мен дойде едно дълбоко осъзнаване и пробуждане, което ме разтресе. Това беше „припомняне” на истинските задачи на душата ми – те не бяха само и единствено да дам живот!

Имаше наглед незначителна случка в една топла, ухаеща на ранна есен, септемврийска вечер – стоях в двора на нашия дом и гледах звездното небе. И изведнъж ми потекоха сълзи, без причина, от някакво стаено вътрешно чувство, и като на филм мислите ми: „Имам всичко – дом, прекрасно семейство и деца... Но защо чувствам празнина, какво ми липсва, защо някъде дълбоко в мен сякаш липсва важна и съществена част от житейския ми пъзел?”. Стоях и ми течаха сълзи, а реално причина нямаше. Но се чувствах обгърната от това топло звездно небе, чувствах много мощен прилив на чувства, като че ли се пробуждах от дълбок сън и тогава сякаш много дълбоко в мен се събуди отново и завинаги връзката с духовната родина на душата ми. Тези просветващи звезди някъде далеч във Всемира бяха моята действителна родина. Колко велико беше това чувство!

Този момент ще помня завинаги. Сякаш нещо в мен се роди отново. Няколко месеца след това Антропософията отново ме намери. Всъщност тя винаги беше живяла в душата ми и вероятно трябваше да измина пътя на създаване на земните ми корени, добре да се вкореня с дом и семейство, за да имам постамента, на който да стъпя по-нататък. Осъзнавах, че трябва да направя нещо за другите, за света, и най-вече за този свят на звездите, с който се чувствах свързана!

Това преживяване и всичко, което се случва оттогава, моят избор, който трябваше кардинално да направя след едно сериозно боледуване на 42 год., ми дадоха чувството за цялостност. Това е чувството в мен, че вече няма празнина и че последната „звездна” част от човешкия пъзел на съществото ми е на своето място. Пожелавам това чувство на всеки!

И така, третият слънчев лъч на нашето Слънце – човешкият ни Аз, е нужно да огрее не само човешките ни дълбини, но и да излъчва своите вътрешни сили, светлина и топлина, доброта, смелост, самоотворженост и вяра към света.

Най-важното във висшата степен на развитие на съзнателната или духовната душа е, когато целенасочено започнем да осмисляме и търсим духовното в човека и духовното във Вселената. Важно е да не оставаме само в мислите си, защото бихме интелектуализирали това познание. Важно е да не оставаме и само в чувствата си, защото бихме се отнесли чувствено в света на новите ни преживявания. Важно е тези нови, а всъщност дълбоко съществуващи връзки във всеки от нас, които сега се пробуждат и разцъфват съзнателно и с пълна сила, да бъдат въплътени в делата и волята ни. 

Разбира се, много хора до края на земния си път остават развити само до ниво разсъдъчна душа. Духовната наука дава визията за по-нататъшното развитие на такава душа в следващите нейни въплъщения.

Именно в този период, около 37-38 години става едно изключително важно събитие, което се повтаря за втори път в живота ни, но на по-високо стъпало на осъзнатост – връщането на Лунните възли в наталната ни карта там, където са били при нашето раждане. Първото е в периода 14-21 год., около 17-18 годишна възраст. Добре е да си припомним какво сме преживяли тогава. Често ситуации, чувства и преживявания, макар и да не са със същите хора и факти, ни създават усещане за „дежа вю”.

В този период хората, които са поели вече своя път и като духовно развиващи се на тази Земя, си задават важния въпрос за своята мисия в този живот? Това е повратен момент, в който човек осъзнава и истинската си духовно-земна същност. Плодовете на Духа зреят в нас с пълна сила и те трябва да бъдат дарявани на света, за да не загният в нас. Човекът осъзнава своята истинска мисия, своите задачи извън земното си его. Отработват се стари проблемни модели на поведение, на начин на мислене и реакция. В този период именно става съзнателната връзка с нашия висш Аз, който започва да работи през нас, разбира се, ако сме му дали тази възможност, пречистени и осъзнати да надскочим рутината на своя земен аз.

Възрастта 42 години е последната наша възможност да отворим и развием сетивата си съзнателно за духовна работа, да надскочим живеенето само със и за материята.

При мен на 42 години имаше също едно ключово събитие. Тогава работех около две години като психолог в голяма психиатрична клиника. В същия момент течеше тригодишното обучение по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия. Прилагах и професионално, и човешки, всичко, което ми даваше и разкриваше този нов свят. Борех се със системата за душите на тези хора. Така сама, без помощта на колегите ми в болницата, които гледаха с насмешка усилията ми, подготвих прекрасно коледно тържество с около 20 пациенти, с различни диагнози. Те пееха, танцуваха, драматизираха. Всеки ден имахме репетиции, бях въодушевена, че тези забравени от всички души всъщност могат да творят и са щастливи по своему. Само че, не усещах как всичко това ме изпива мен самата, вграждах собствените си етерни сили в подготовката и работата ми с тези хора.

И така, на Бъдни вечер и на Коледа се озовах в болница с двустранна бронхопневмония, далеч от семейството ми, сама със себе си. Важен момент за душата ми! Пишеха ми приятели, до мен реално беше и семейството ми. Но аз се чувствах сама и то в момент, в който трябва да взема важно решение – да продължа ли с Духовната наука, как да продължа изобщо в живота си, ще имам ли силите, ще имам ли смелостта, защото е трудно, трябва много да укрепна, ще идват много противодействащи сили... Болестта ми беше дадена, за да направя своя избор.

Това е времето за напълно съзнателен и свободен избор – избираш и то става твоя мисия, твой живот. По-късно прочетох, че именно за периода около 42 години Рудолф Щайнер казва - това е моментът душата да избере своя истински път! Някои се отказват, но други продължават.

Нека да завърша с думите му, в които е вложена цялата фина красота на най-съкровеното в нас, на нашето висше духовно ядро, даряващото Светлина и Топлина Слънце на нашия висш Аз:

По-светло то Слънцето

По-чисто от снега

По-фино от етера

Е Себето,

Духът в моето сърце

Аз съм това Себе

Това Себе съм Аз.

 

Дорина Василева

Следва!    

Първа част: Духовните ритми в човешкия живот

Втора част: Човешкото тяло, душа и дух в ритъма на Луната, Меркурий и Венера