Човешкото тяло, душа и дух в
ритъма на Луната, Меркурий и Венера
Лекция по покана на Валдорфското училище "Проф. Н. Райнов"
Март 2019 год.
След тази много важна въвеждаща част, която ни даде образа на човешкото същество като неотменно свързано с всеобщия космически ритъм, продължаваме с разглеждането на последователните периоди, през които преминаваме от физическото си раждане до физическата ни смърт.
Човекът живее и се развива в тези всеобщи ритми. До голяма степен дали това ще се случва хармонично или не, зависи от редица фактори: до каква степен оставаме свързани с наследствеността, която може да подтиска индивидуалното развитие; какви задачи има да решава душата; каква родителската двойка е избрана, както и обкръжението, мястото - с цел решаване на задачите, стоящи пред душата; как личността ще развива себе си – съзнателно, или ще предпочете общия коловоз..., и т.н.
Най-важното е да разберем няколко неща:
- Ние носим в себе си определена предпоставеност, която идва с нас от предземния живот на душата.
- Осъзнавайки тази предпоставеност имаме ключа към нейното преодоляване чрез съзнателни избори.
- Ние сме част от всеобщия космически ритъм и като такава част сме вплетени физически, душевно и духовно в този ритъм.
- Имайки съзнание за свободата на собствения си избор, градим личната си съдба в този всеобщ космически ритъм, с което имаме шанса да се развием още повече в личната еволюционна спирала на душата ни.
Лунната прегръдка на Космоса
Нека да преминем към началото на нашия земен живот, в което сме в лунната космическа „майчина” прегръдка. Луната е свързана не само с първия седемгодишен период от живота ни – тя обгръща периода в майчината утроба, както и периода на зачатието. А може да се върнем и още по-назад – именно от сферата на Луната душата „наблюдава” ставащото в земен план и прави своя избор в коя родителска двойка да слезе, за да поеме съответната наследствена линия, според задачите и развитието, които предстоят. Законите на наследствеността действат във физическото тяло, което се превръща след раждането ни в дом на душата и духа ни.
Всъщност животът на Земята започва преди физическото раждане и дори преди зачатието!
По пътя към Земята душата вече е изградила своя духовен зародиш – той е взел в себе си от цялата космическа огромност на Зодиака неговите сили като вградени духовни зачатъци на бъдещото ни физическо тяло. В нас са вградени силите на Овена – в главата, на Телеца – в говорния апарат, на Близнаците – в двоичността в нас, на Рака – в обграждащия тялото ни защитаващ гръден кош, на Лъва – в сърцето, на Девата – в храносмилателната система, на Везните – в таза, на Скорпиона – в силите на половата система, на Стрелеца – в силите на подбедриците, на Козирога – в силите на колената и ставите, на Водолея – в прасците, на Рибите – в глезените и ходилата. Този духовен зародиш, който носи бъдещите зачатъци на физическата ни форма е създаден в Космоса много преди нашето физическо раждане. Той постепенно се свързва с физическия зародиш, подготвен в нашите бъдещи родители чрез процеса на зачатието.
Три седмици след него силите на бъдещото ни жизнено тяло, на емоционалното ни тяло и на духовно ядро на бъдещата ни индивидуалност – Азът, също се свързват с физическия зародиш и започват постепенно да работят в него. В първите 7 седмици върху ембриона при неговото изграждане най-силно работят жизненото тяло и емоционалното тяло на майката. Постепенно се включват и бъдещите обвивки на детето като формиращи и изграждащи сили. Всички те работят чрез посредничеството на майката.
Всъщност, при зачатието се срещат два потока: космическият поток, който получава своя израз чрез духовния зародиш, изграден от душата в нейния път в живота й в Космоса и наследственият поток, които получава своя израз чрез физическия зародиш на родителската двойка.
И нека си изградим този образ по друг начин – да почувстваме плавността и мекотата, в която пребивава душата, преди да слезе в земната материя. Тогава можем да си представим какво действително представлява майчината утроба – тя е мост, „люлка”, която меко „люлее” детето, преди да навлезе изцяло във физическия живот на Земята. Три месеца след раждането завършва ембрионалният живот на детето. Затова е изключителна важността както на самото раждане, така и на непосредствените месеци след него. Най-силни са лунните сили именно в тези първи месеци, когато детето ги получава в изобилие, ако има тишината, спокойствието, здравия сън, нежността, правилния ритъм на хранене, и най-вече – разбиращата и четяща желанията му майчица! Защото, както знаем, само интуитивно можем да почувстваме нуждите на това малко същество в ръцете ни. То очаква именно всичко това от нас.
Много по-ясно сега става и защо е толкова важно детето да бъде прегръщано, обичано, люляно с майчини песни... Тази душа има нужда постепенно да приеме физическия живот като своя нова родина, като свой нов път – тя наистина идва от един много по-различен свят.
Какво се случва през този период от 7 години – от раждането до появата на първите постоянни зъбки, като тук може спокойно да си послужим с думата „около” седмата година, защото тяхното поникване може да се случи и малко по-рано, и малко по-късно? Душата и духът на детето присъстват още от самото начало, но за да проработят здравословно, то техният дом – физическото тяло, трябва да бъде подготвено възможно най-добре, за да ги приеме изцяло до 21-та му година.
Какво означава това? Не трябва по никакъв начин, нищо да възпрепятства тези космически сили, които струят през детето отгоре-надолу, идвайки през главата към цялото му тяло, към всичките му формиращи се органи, за да могат те да бъдат изградени и да дадат добра основа на целия му бъдещ живот.
Подобно на Луната, която отразява не само слънчевата светлина към Земята, но и въздействията на всички други тела в Космоса, и детето отразява целия околен свят. Това означава, че то се превръща в един цялостен сетивен орган, който реагира на всичко, което идва от света.
И сега си представете, какво може да излъчва света към детето? Амбициозни родители, които от три годишно го водят на уроци по английски, почват да го учат да чете и пише, връчват му мобилния телефон, за да не им реве или му включват телевизора, при което то гледа като зомбирано движещите си картинки на фона на шумотевица от звуци! Ще спра до тук...
Мисля, че е ясно за какво става въпрос. Все пак нека не забравяме от къде идва тази душа и какъв сложен път е изминала, за да направи избора си и да се спре точно на нас!
До седмата си година децата са като попивателни на всичко, което се случва около тях – на всякакви впечатления, звуци, на нашите настроения и чувства, на невербалните ни прояви също. Те чувстват с цялото си същество света такъв, какъвто ги заобикаля. И, ако той е грозен, нехармоничен, отблъскващ, всичко това отива в детето – не само в душата му, то стига до органите му. Там се впечатва целият свят. Представете си за какво всъщност става въпрос! Органите, които не са изградени както трябва в този първи седемгодишен период, по-късно се превръщат в огнища на проблеми и заболявания. Затова е нужен един твърде различен свят от света, в който живеем, както и огромна отговорност в нас, родителите, затова в каква атмосфера растат нашите деца – и във физически, и в емоционален аспект.
Рудолф Щайнер дава някои указания какви могат да са последиците в по-късна възраст, ако провокираме някои процеси в най-ранното детско развитие:
- Ако на детето му се говори бебешки и то запази до късно този начин на комуникация, по-късно то получава слабо храносмилане.
- Ако насилствено се слага по-рано да сяда или да ходи, по-късно то получава артрит и слаба памет;
- Ако отрано се натоварва интелектуално паметта му – по-късно се развива атеросклероза;
- Проявите на гняв пред детото водят по-късно до проблеми с кръвообръщението;
- Когато то чувства фалша и лицемерието на възрастните в тази възраст, това се впечатва в душата му и по-късно губи склонност към истината;
- Ваксините от животински произход водят до загрубяване на органи и влошено функциониране, а по-късно това се превръща в предпоставка за груб материалистичен мироглед, с много по-големи последици за душата;
- Благоговението пред природата и другите човешки същества, възпитанието към благодарност, създават в детето сили за вдъхновение, като това неминуемо се отразява в изграждането на силно жизнено тяло в по-късен период;
Налице са дълбоки връзки между детството и по-късния живот. Изключително важни са трите дара, които детето получава през този период от света, от който идва – ходенето, говоренето и мисленето. То носи заложбите за развитието им в себе си, като важна предпоставка за развитието си като човешко същество. Неговият Аз вече е „проговорил” около третата му годинка и стъпка по стъпка дава заявка за идващата в света новоформираща се личност.
Появата на вторите зъбки са знак, че формиращите сили, по отношение на органи и физическа организация, са изпълнили своята основна задача. Част от тях остават, за да продължат да работят в растящото и развиващо се физическо тяло, а друга част са освободени и готови да бъдат включени и насочени в нови дейности извън физическата организация – това е времето, в което може да се каже, че детето е готово постепенно да се еманципира към своята все по-голяма самостоятелност от света, от който идва, от света преди раждането. Лунната майчина люлка му става тясна, ако се изразим образно! То има нужда да я прекрачи и да опознава смело света.
Учителят – посредник между детето и света
И така, настъпва естествен момент на еманципиране и все по-голяма самостоятелност в света. Освен семейното обкръжение, вече от огромно значение става и училищното обкръжение - първият учител, средата, атмосферата. Педагогическата и образователната система, както и използваните методики, трябва да са съобразени с нуждите на детския организъм и детската душа в този нов седемгодишен период от живота на детето.
Какво означава „съобразени”, с какво? В този период се извършва извънредно важно новораждане в детското същество. Ако физически то се „излюпва” буквално от невидимия свят, преминавайки през утробата на майката, сега идва ред на следващата негова, вече невидима за нас, обвивка, да се диференцира от родината, от която слиза душата на детето. Ако тези жизнени сили досега изцяло „пиеха” от космическия етер, преминавайки през съществото на детето отгоре-надолу, като спомагаха да се образуват органите му, сега ситуацията се променя. Една част остава да действа за израстването на детския организъм, но друга част се насочва към дейностите на главата, на мисленето, към душевния живот на детето – освободеното етерно тяло може да се посвети на създаването на вътрешни картини и образи. Ето защо в периода от раждането до 7 год. главата не трябва да е заета с непривични за нея интелектуални дейности, защото те биха вземали голяма част от тези жизнени сили, които са жизненоважни за органообразуването.
Този период е свързан със силите, които струят към детския организъм и душа от планетната сфера на Меркурий. За него от митологията помним, че е един бог, който изпълнява ролята на медиатор между световете – между Небето, Земята и царството на Хадес. Той е свързан с пътуването – като стрела достига от едно място до друго, подобно на човешката мисъл, за която ограничения няма.
В тази роля се явява първият учител на нашите деца. Той разкрива нови светове – приказни, непознати, вълшебни, интересни, вълнуващи и тайнствени, както и светове, пълни с непознати и точни знания от различните области на наукта. Учителят се явява в живота на нашето дете именно този вещ Меркурий, който безпроблемно, с голяма любов и разбиране разтваря пред децата завесата на познанието. Този първи външен авторитет е от изключително значение! Той се помни завинаги!
Развиването на свръхинтелектуалност в този период, липсата на изкуства, сухотата на понятията, теориите, изказът на учителя, липсата на развита образност и картинност на езика му, липсата на истинско разбиране и обич към децата, убиват завинаги доверието им към този свят. Рудолф Щайнер казва, че последствията от това в по-късна възраст са нервните разтройства. За съжаление те настъпват във все по-ранна и ранна възраст.
Разбирате, че освен семейната среда, която продължава да бъде водещ фактор за развитието и възпитанието на децата, тук вече имаме втори много важен фактор – учителят и начинът, по който пред душата на детето бива разкрит светът. Обич и благоговение пред духовното ядро, което работи в детето срещу нас, но и твърдост, строгост, когато е нужна, както и подкрепа на всичко креативно в детето, за да развива в себе си трудолюбие, търпение, упоритост, любов към откривателството, жив и действен интерес към света.
Рудолф Щайнер казва, че липсата на уважение към авторитет в тази възраст по-късно ражда диктатори и егоисти. Затова е важно за нас и като родители, и като учители, да търсим баланса между строгостта и даваната от нас свобода. Жизненото тяло остава недоразвито, слабо, ако детето още от тази вързаст не може да изпитва уважение, благодарност, вдъхновение, защото душата се храни от такива възвишени чувства. И по този начин тя би вливала нови сили в жизненото тяло на детето.
Ако за първите седем години опознаването на света става чрез изправянето, докосването, движението, т.е. имаме един акцент на волевата сфера в детето, то през този период от особено значение са развитието на дишането и кръвообръщението, свързани с чувствата и емоциите, които детето изпитва. Знаем, че всяко едно по-остро чувство в нас, независимо дали е на радост, на яд или на тъга, рефлектира върху пулса ни. В този период е много важно да се работи картинно-образно с децата, за да не остават те в своята глава, а образите за света да работят живо и хармонично в тяхната ритмична система, за да се достига баланс не само на емоционално, но и на физическо ниво.
Деветгодишната възраст е важна част от този период. Казахме, че индивидуалният Аз на тази душа започва да работи още във вътреутробния период, в края му, чрез организма и телата на майката. Около третата годинка, той работи като отразен в детското поведение чрез Луната, т.е. изявява се непряко, замъглен и слят със света. Докато в периода около деветата година до към 11 год,. Азът е вече много по-ясно изразен, което води до усещането на много по-пълно отделяне на „това съм аз, а това е светът”, чувството за самотност, бунтарство, съмнение в авторитета на учителя.
Всичко това води до загуба на вътрешната сигурност, която то е изпитвало досега, както и до страхове. Можем да си представим този индивидуален Аз като вече една стъпка по-надълбоко навлязъл в детската душа и тяло, но не изцяло. Казахме, че това се случва напълно около 21-та година. Дотогава все още тази нишка съществува и тя работи все по-стабилно и диференцира детето от света. Детето има нужда в тези моменти от нашата топлота, доверие, разбиране, откровеност, както в ролята ни на родители, така и в ролята ни на учители.
Нека да очертая схематично как е нужно да бъде организирано педагогично-образователната система, за да бъде действително здравословна за детското развитие, предвид на особеностите на този седемгодишен период. Добре е да отбележим кога именно детето е готово за прехода от картинно-образното към абстрактно-понятийното мислене! Т.е. оказва се, че цялата стандартна система е погрешна и тя води не към нещо друго, а към драстично различие с онова, което е действително здравословно. Нека не забравяме, че сега децата ни може да изглеждат супер умни, знаещи, дървени философи, но всичко онова, което не е било навременно, ще го видим след години под формата на болести.
И така, ето нишката на развитието за този седемгодишен период: приказки за феи и вълшебства, много песни и драматизации; следват басни, в които животните носят човешки качеста; легенди за герои; разкази за светци; развиване на усета за двете полярности Добро – Зло; около 9 год. – Старият Завет, пътят на човека от Рая до Земята; в областта на Биологията – жива и образна картина на света като цялостен жив организъм; вплетени като цяло в дневния ритъм изкуства – рисуване, музициране на музикални инструменти, занаяти, евритмия, физическо обучение; около 12 год. по-бързо израстване на момичетата, удължаване на костната система, изучаване на минералното царство, физика, химия, геометрия, история на Рим – постепенно се преминава от картинна към понятийна форма на мислене, едва тук имаме подготовка на абстрактното мислене; около 13 год. физиология, история на Средновековието и Ренесанса, астрономия, затвърждаване на причинно-следственото мислене в различните научни области; следва алгебра, драматургично изкуство, съвременност...
Бих обобщила с едно изречение – драстичното различие с това, което е здравословно и това, което е в действителност, е драма в световен мащаб. Т.е. цялата система работи по посока на създаване на бъдещи болни хора.
Венера с нейните драми и капризи
Кои са най-важните моменти в следващия период от 14 до 21 год.? В предишния период детето все още живее със симпатиите и антипатиите, недиференцирано емоционално от света като цяло. Някъде около периода на по-бързото израстване на момичетата, първата менструация, началото на окосмяването, мутирането на гласа при момчетата – с една дума - стартира Пубертетът. Тогава настъпва и началото на осъзнаването, като следват въпросите и констатациите „аз съм различна/чен, дали съм красив/а, дали съм харасван/на” и т.н. Цялото това нещо избухва през този трети период с пълна сила около 14-та година.
Именно тогава става новораждането на следващато невидимо за нас тяло на детето – на емоционалното му или на т.нар. астрално тяло. То напълно се отделя от света и става, така да се каже, лично притежание на оформящата се вече личност. Раждат се индивидуалните чувства, които се основават на ясното осъзнаване на специфичните видими промени, които се случват с двата пола. На физиологично ниво освен израстването, хормоналният бум поражда чисто полово влечение – жизнените сили са изцяло съсредоточени в областта на метаболитно-детеродната система, а в областта на чувствата се раждат първите истински и чисти любовни трепети.
Венера, тази прекрасна богиня на красотата, на любовните трепети и вълнения, може да носи мир и хармония, породени от споделеността, доверието и чистотата в младежките отношения, но може да бъде и твърде различна – до безумие груба, арогантна, гневна и отмъстителна. Можем да наблюдаваме в нашите млади хора целия диапазон на тези тъй разнопосочни чувства!
Зад маската на сърдития, гневен, самоуверен, груб и безотговорен младеж, често се крият други чувства, за съжаление подтискани до там, че да бъдат напълно игнорирани. Тези чувства са свързани с потребността от откровеност, доверие, приятели, с които да се споделят съкровени тайни, и не на последно място – младият човек иска да бъде център, да се изяви, да го забележат, да бъде герой.
Момчетата са твърде много отворени към света, те стават свръхчувствителни към всякакви дразнения, идващи от света – имат нужда от повече тишина, спокойствие и самовглъбеност, за да не изпадат в гняв и раздразнителност. Момичетата, пък обратно, те стават прекалено самовглъбени, сякаш отнесени – нужно е да бъде отново събуден интересът им към света в различни дейности.
Как можем като родители и учители да подпомогнем насочването на този физиологичен и чувствен импулс към любов в тази възраст? Той може да се превърне в любов към знанието, към изкуството, към идеи, към каузи, към другите човешки същества и човечеството... Защото, когато в тази възраст настъпят разочарования, много често нещата стават необратими, особено когато родителите стоят далеч от емоционалния живот на децата си. Много често те се смятат вече за големи и самостоятелни, но това е само наполовина вярно. В своя емоционален живот те са още твърде нестабилни, и именно поради това се стига до наркотици, алкохол, агресия, дори и до самоубийства...
Мога да кажа от личния си опит с двамата ни сина, като родители с баща им – тактично до тях в тази възраст, без налагане, със съвети - и то поискани, и с много, много разговори. Защото, ако един родител е наблюдателен и познава добре детето си, каквато и маска да е сложило то, сърцето на родителя никога не може да бъде излъгано, той чувства и знае, че нещо не е наред.
Тук се изживява един много особен период от живота – точно между 18 и 19 години. Можем да го наречем кризисен, но е изключително важен. Той е подобен на периода около деватата година, но сега по-скоро интегрира личността, кара я като че ли да се пробуди, да вземе нови решения за живота си. И там, някъде в душата, дълбоко бълбукат онези предпоставени в нас събития, срещи, факти, които сме си обещали, преди да дойдем на този свят. Много често в този период младият човек прави остър завой в живота си. За него той е напълно логичен и е твърде възможно да се опълчи срещу онова, което родителите мислят, че е добро за него. В този момент в младежа говори неговото минало. То е пробудено и е нужно да бъде трансформирано в нещо, което ще даде нова гледна точка на личността в този негов живот. Нужно е да се вземат решения за бъдещето.
Около двайсет и първата година земният аз като индивидуално ядро на личността е заел своето място в другите две невидими обвивки (жизненото и емоционалното тяло) във физическо-душевната организация на младите хора. Висшият Аз остава свързан със земния аз, изчаквайки Слънчевия голям период от 21 до 42 год., за да подпомогне душевното развитие на личността, по посока на по-голямо осъзнаване на смисъла и мястото й в живота и света.
Дорина Василева
Следва!
Първа част: Духовните ритми в човешкия живот