Змията върху дръжката на меча. Мъдрост. Би трябвало да се изпълним с възвишени слова. Това е нощта на великата повеля.
Тайнството: Кой управлява душата ти? Кой е господарят на твоята душа? Кой е авторът на действията ти? Ние сме свободни и трябва да засилим добрата воля в нас.
Р.Щайнер
Великата повеля е написана в Евангелието на Св.Йоан: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.” /Йоан, 13:34/
Мъдростта е нещо, което се развива отвъд вечността. Тя е част от всяка фибра на съществото ни. Чрез тази мъдрост бяха създадени Земята и човешкито ни битие. Не сме напълно будни за тази мъдрост. Търсим я непрекъснато. Можем да кажем, че търсенето на мъдростта ни мотивира да живеем на този свят. Можем също да разберем мъдростта и да я приложим, чрез нашето Аз Съм. И така, тази мъдрост и Аз Съм вървят ръка за ръка; както ставаме будни за нещо, така също започваме да прилагаме друго.
Тези идеи са дискутирани от Рудолф Щайнер: Мъдростта е предпоставка за любовта; любовта е резултат от мъдростта, която е родена отново в Аза. Той e до нас, за да изразява любовта. Дори да обичаме, когато не ни се отговаря с любов.
Винаги трябва да си задаваме въпроса: Кой е господарят на душата ни? Във всяка ситуация в живота, кой управлява душата ни? Твърде често това е змията, първичното его, което ни служи така добре. Сега ние трябва да водим змията в дръжката на меча, така че да е под наш контрол. По този начин нашият Аз Съм поема отговорност и ние преживяваме истинска свобода. Да може да обичаме наистина някой, с когото имаме трудна карма е истинска свобода. Добрата воля се ражда от хармоничното съжителство на две противоположности. Това би означавало, че се нуждаем от двете противоположности, по този начин можем да разглеждаме хармонията. Работата в създаването на хармония, което е наш свободен избор; това е добрата ни воля.
Седмо съзерцание за 2017 год.:
Ние не сме сами в този свят. И все пак понякога изглежда така. Докато се занимаваме с предизвикателствата на живота, може да се чувстваме много самотни. Това са моментите, когато оставяме животът да ни се случи. В тези моменти ние би трябвало да се самоприканваме към действие. Кармата е нашият повик към действие, тя е нещо, което ни се налага. Ние специално сме избрали нашата Карма, за да можем да я посрещнем с една спокойна /овладяна/ сила. Ние я посрещаме с меча на мъдростта.
Ние достигаме тази мъдрост като четем и попиваме езотеричното познание. Това познание се задълбочава, когато споделяме нашето разбиране за него със сходни душевни мисли. Рудолф Щайнер говори за пътя, по който Кристиян Моргенщерн попива езотеричното познание преди смъртта си през 1914 год.:
...докато беше свързан с нас, той попиваше в съществото си нашето учение за Христос. Той приемаше това антропософско учение, обвързвайки го със своята душа, докато не се превърне в духовна кръв в нея; той го получи по такъв начин, че за него това знание беше преизпълнено със субстанцията на Христос. Христовото Същество се вливаше в него от самото учение. Христос, както Той живее в нашето Движение, премина по същия начин в неговата душа. (Р.Щайнер, „Христос и човешката душа”, лекция 2, 13.07.1914 год.)
Трябва да сме сигурни, че не сме сами. Христос живее в нас. Ние можем да станем осъзнати за Него, ако пожелаем. Всичко, което трябва да направим, е да пожелаем да го направим. Можем да кажем: Аз знам, че Ти си там, говориш ми и аз те слушам. Рудолф Щайнер казва тези прекрасни думи в същата лекция:
Проникването с Христовия импулс може да се почувства като най-скъпоценната вътрешна топлина, като утеха в най-трудните обстоятелства, като подкрепа в най-дълбоките бездни на живота. Защо? Защото онзи, който наистина е проникнат с Христовия импулс, намира, че каквито и да са неговите постижения, достигнати от душата му, колкото и несъвършени да изглеждат в земния живот, там лежи този Христов импулс като увереност и гаранция за тяхното осъществяване.
Седмо съзерцание за 2018 год.:
Важен е въпросът: Кой е господар на душата ни? Можем да задаваме този въпрос всеки ден и може би ще получаваме различни отговори в зависимост от ситуациите, в които се намираме. На този етап от човешкото развитие фокусът ни трябва да бъде върху това - да позволим на нашия Аз да стане господар на душата ни. Макар че толкова често нашето астрално тяло има надмощие! Когато астралното ни тяло командва нашата душа, ние имаме отношение с нашето изградено аз. Когато нашето астрално тяло придобие надмощие, се задайстват по-ниските емоционални реакции.
Ние няма да намерим отговорите, които търсим, ако позволим нашето астрално тяло да ни управлява. Жадуваме за отговорите, докато наблюдаваме поведението на много хора, които са потънали в техния астрал. Не можем да им посочим, че са позволили на своето астрално тяло да поеме контрола, което само ще изостри поведението им. Всичко, което можем да направим, е да действаме чрез нашия АЗ СЪМ, чрез нашия по-висш Аз, колкото можем, и да се надяваме това да бъдем пример за другите. Но толкова често ще привличаме и критики – най-малкото това ще потвърди, че ние действаме по един по-висок начин /с по-голямо осъзнаване/. Ако се обидим, тогава знаем, че нашето астрално тяло командва отново.
Никоя задача не е по-важна от навлизането в истината. Понякога това може да бъде болезнено, защото започваме да виждаме нещата такива, каквито са в действителност. Само когато приемем истината за всяка ситуация, която познаваме, сме навлезли в духовния аспект на живота. Тогава духовните светове се отварят към нас.
„Не става въпрос да се насилваме за духовните светове - като че ли можем да направим това! Смисълът е да се посветим на задачата да бъдем отворени към истината. По този начин ние навлизаме в истината и тя навлиза в нас. Ако можем да направим това по възможно най-чистия начин, без никакви егоистични мотиви, истината ще се открие пред нас.” /Кристина Кейн, „Кой е Исус: Какво е Христос?”, Том 3/
В същото време трябва да се запитаме как да укрепим добрата воля в себе си? Духът на добрата воля е без предразсъдъци. Когато можем да видим духовния аспект на ситуациите, не съдим онези, които не могат. Можем само да се надяваме, че един ден ще видят това, което ние виждаме. Това е мистерията на деятелността, че ние се грижим за своята вътрешна активност и се надяваме да вдъхновим другите да направят същото.
Превод: Дорина Василева
Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053
https://esotericconnection.com/2017/12/30/holy-night-7-2017/