Следват трите нощи на меча. Нощта на Петър. Нощта на посвещаването на меча. Всеки от нас изковава собствения си меч на проницателност /проникновение, разбиране, разпознаване/. Всеки от нас трябва да обедини духовната си воля с вечното, безсмъртното, нетленното, и по този начин ще познае истината.
Тайнството: Да обединим Сина на Бога със Сина Човешки – Хармония.
Р.Щайнер
Петър е един от учениците на Исус, който отрязва дясното ухо на стражата на първосвещеника /когато отиват да аресуват Учителя му/. Тогава Исус го поставя на място, казвайки му как ще се намеси по-нататък по пътя му към кръста. След това Петър се отрича от Исус. Колко пъти правим това днес в собствения си живот? Ние можем да постъпваме правилно задълго във всяка ситуация, но това не винаги действа. Какво означава това? Не е ли това моментът действително да сме наясно с нашата воля? Ние преживяваме нашата воля в нашето действие, а след това отново и нашето разкаяние. Ние можем да обучим нашата воля в спокойна уседналост, така че да не бъдем погълнати от случващото се.
Следователно, ако никога не бяхме направили нищо грешно, никога нямаше да се събудим за нашата воля. Част от нашия път е ставането на Сина Човешки в нас, на нашия Аз, на пълната ни човешка природа, е използването на волята ни осъзнато. Ангажирането с този процес, колкото се може по-осъзнато, е нашата настояща задача.
Може да е обезсърчаващо да се мисли и работи върху това, и да сме склонни да го отлагаме. Въпреки това, ако можем да наблюдаваме нашата воля, дори вложена в най-малкото нещо, това осъзнаване ще се случи. Главната трудност идва, когато се опитваме да правим нещо само от земна гл.т. Ние не можем да познаваме истината с нашето земно мислене, защото самата същност на земното ни мислене е свързано с това, че сме „забравили” истината. Истината, aleteia /αληθεια/, означава преодоляване на забравата. За нас ще е възможно да преодолеем забравата, когато Христос изпълни нашия Аз Съм и Синът Човешки се слее с Божия Син вътре в нас. Само тогава ще имаме силата да видим истината. Всичко започва с малките моменти на осъзнаване на начина, по който ние използваме нашия меч - нашата воля.
Шесто съзерцание от 2017 год.:
Какво означава „да обединим Божия Син със Сина Човешки - Хармония". Как можем да познаем, че правим това с известен успех? Още въпроси, които да отправим към Христос...
В дните, които водят към неговото разпъване на кръста, Йоан пише в своето Евангелие за някои гърци, които се приближават до последователите му и искат да видят Исус. Те са доближили Исус с молба:
...Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.../Йоан, 12:23/
„Исус не ги е питал „какво искате”? Той им дава директно отговор: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий... С други думи, той е прозрял, че всичко е на мястото си в нашето съзнание, за да станем осъзнати за АЗ СЪМ. Мисленето и волята дойдоха заедно с интелекта, тогава АЗ СЪМ оповестява, че Синът Човешки ще бъде прославен, ще сияе. Тази слава... означава прославяне, сияние като една звезда. Тази звезда в нас е нашият астрал /астрално тяло/ и когато ние можем да надскочим неговото инстинктивно поведение, нашата светлина сияе. Нашият астрал вече не закрива Аза ни, а го огрява със светлина.” /Кр.Кайне в друг неин текст/
Синът Човешки е синът, който ние раждаме в себе си. Ние можем да го родим само когато нашият АЗ СЪМ е действащ вътре в нас и ние имаме съзнателна връзка с нашия вътрешен Христос. Тази вътрешна активност е пречистваща и ние ще бъдем променени.
В своя лекция Рудолф Щайнер казва:
Тези обстоятелства /в живота на Исус, довели до разпъването/ не бяха случайни неща, но те са се случили, защото двамата живяха един в друг: Божият Син /който е човек от момента на раждането си до развитието на Аз-съзнанието/ и Синът Човешки /това, което е след достигането на Аз-съзнанието/. Събитията, които кулминираха в случилото се в Палестина, бяха резултатът /изходът/ от съвместното съжителство на Сина Божи и Сина Човешки.”, Рудолф Щайнер, 16.01.1911 год.
Следователно, когато раждаме тези елементи, вътре в нас ще има умиране, последвано от възкресение. Както казва Щайнер в неговото указание за тази Свята нощ: Всеки от нас трябва да обедини своята духовна воля с вечното, безсмъртното, с нетрайното, и това е пътят, по който ние ще разпознаем истината. По този начин ние обединяваме нашето АЗ СЪМ с Христос, който е архетип на АЗ СЪМ, и Синът Човешки е прославен в нас.
Шесто съзерцание за 2018 год.:
Изковаването на меча на проницателността е критична способност, необходима за времената, в които живеем. Как можем да различим правилното от грешното, истината от лъжата? На кого вярваме? Можем ли да вярваме в собствената си способност за различаване?
Можем да се утешим, ако знаем, че решимостта да се различава е също толкова важна, колкото и способността за различаване. Често се чувстваме така победени от задачите, които изглеждат невъзможни, дори и преди да се заемем с тях. Това е „кратковременният“ път. Онова, което принадлежи на Земята краткотрайно, докато живеем тук, притежава тежест, която ни уморява и може да ни попречи да видим вечната картина.
Това, за което сега се призовава, е да живеем живота си с разбирането на вечното, което съдържа в себе си истината, че отново и отново се връщаме на тази Земя. Всеки земен живот е краткотраен и критично важен в картината на нещата, но той е само част от живота ни в Универсума. Ако можем да приложим тази идея в нашето ежедневие, ние държим меча, който ще ни укрепи и ще покаже, че сме свързани с нашия по-висш Аз. По този начин ние сътворяваме в нас Човешкия Син.
В поредицата „Кой е Исус: Какво е Христос?” В том 1, написах за меча следното:. „Този Аз съм [Висш Аз] е като меч, който чака да бъде поставен в ножницата, която подготвяме в нас. Тази подготовка е един процес на коване в нашето същество; тя трябва да бъде подходяща - нито прекалено малка, нито прекалено голяма. Този процес на коване се случва, когато станем много съзнателни за начина, по който се чувстваме, мислим и действаме. Това се случва, когато ние усъвършенстваме тези дейности на душата, така че нашият АЗ СЪМ да има достатъчен контакт с тях, за да ги превърне в техните по-висши духовни изрази на Имагинация, Инспирация и Интуиция. Това е много подвижен процес и в един момент можем да работим чрез душата си, а в следващия момент - чрез нашия дух. Това е раздвижването, за което трябва да бъдем съзнателно будни, ако искаме да осигурим подходящата ножница за нашия АЗ СЪМ.
Когато работим по този начин, можем да си зададем въпроса, как обединяваме вечното с тленното /нетрайното/, за да можем да разпознаем истината. Един от начините е да бъдем решени да приложим идеята за прераждането в малките и големи моменти от нашия живот. Да се разпознае кога друг живот работи в нашия. Това може да се случи, когато реагираме на някого или нещо. Тази реакция е като удар от меча. Всички, които са използвали меч, знаят, че когато ударят, те вече не се защитават. Ако те държат меча по балансиран начин, могат да отблъснат това, което ги атакува. Същото е истина и за всяка атака, която преживяваме в нашия живот. Да осъзнаем една реакция като сигнал, а не като атака, ще ни помогне да реагираме по определен начин.
Когато мечът ни удари в нашия живот, това е възможността да отговорим по един балансиран начин. Колкото повече можем да направим това, толкова повече всичко нетрайно в земния ни живот се обединява с вечността.
Превод: Дорина Василева
Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053
https://esotericconnection.com/2017/12/29/holy-night-6-2017/