Съзнателното пречистване на тялото на мисълта, дисциплинираната мисъл, концентрирана върху позитивното, трансформиращо черните гълъби на мисълта в бели гълъби, защото нашето мислене може да бъде оприличено на объркана птица, когато в него няма дисциплина. И ние трябва да се научим да затваряме „таванското си помещение”, в което сме приютили „гълъбите”, когато към него се доближават негативни или странни мисли.
Тайнството: Храмът се пречиства чрез Христос.
Р.Щайнер
Мисленето е най-съзнателната дейност в нашата душа. Чувството е неясно и дълбоко заспало. Онова, което характеризира мисленето е, че ние трябва активно да мислим и е нужно да мислим за самото мислене. С други думи – нужно е да мислим за мислите, които имаме. Не всички наши мисли са наши собствени. Не всички наши мисли имат смисъл, ако ние действително се замислим над тях.
Черните гълъби са мислите, които влизат в нашия ум, когато той е пуст. Това са моментите, в които сме мързеливи по отношение на нашето мислене. Мързеливи сме за нашето мислене, когато приемаме идеите на другите хора, вместо да мислим нещо чрез самите себе си и да имаме наши собствени идеи. Или, когато мислим нещо за неправилно. Когато не мислим активно, когато не живеем в нашето мислене – което изисква усилия – ние създавеме пусти, празни пространства в нашите умове. Простото наблюдение над света, особено над природата, ни показва, че свободните пространства винаги се запълват с нещо.
Така че, какво е това, което запълва празнотата на нашите умове, когато нашето мислене не е достатъчно активно?! Луцифер и Ариман навлизат в нашия ум като паразити и там създават собствените си мисли. Ето защо е нужно да затворим „таванското помещение” на нашите гълъби. В противен случай странни и отрицателни мисли ще заемат съзнанието ни – дори отрицателни мисли за тези, които са близо до нас.
Ако ние можем да направим стая за Христовата сила в храма на нашето същество, Христос ще я изчисти от всичко негативно. Тогава ние ще можем да обичаме, истински да обичаме нашите събратя – другите човешки същества. Това означава да затворим "таванското помещение" за нашите осъдителни, отрицателни мисли, пълни с несъгласие. Дори и най-обикновената негативна мисъл за дейността на други хора или думи, ги ощетява.
Ние можем да спрем тези мисли още от формирането им и да ги заменим с идеи за разбиране и любов. Например, ако четем нещо, което някой е написал, с което ние не сме съгласни, по един чист начин да си кажем: „Аз не разбирам напълно това, ще остана отворен за тази идея с надеждата, че в крайна сметка ще го разбера”. Това е дисциплинираното мислене – чисто и изпълнено с любов.
Пето съзерцание за 2017 год.:
Какво означава това, че Исус Христос очиства храма? Исус влиза в сградата и се оттървава от „търгашите с пари”? Защо би направил това? Матей го съобщава по този начин:
И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на търгашите и пейките на гълъбопродавците... /Матей, 21:12/
Действително е лесно да навлезеш във физическо тълкуване на случващото се. Един човек създава хаос за някои търговци във физическата сграда. Св.Павел поставя нещата в различна перспектива, когато казва:
...Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. /Кор. 6:16/
Ако ние сме храмът, тогава какво изобразяват/представят в нас "търгашите с пари и гълъбопродавците"?
Вътре в нас са "търгашите". "Парите" са творческата енергия, която печелим, от вътрешното божествено ядро на нашето същество. Когато ние сме във връзка и се докосваме с тази вътрешна божественост, ние винаги искаме да дадем повече, отколкото получаваме, и всичко, което правим е мотивирано от любовта. Когато сме мотивирани от алчност и искаме да се запасим с ресурси, ние сме, които искаме да имаме предимство пред другите... /Кр. Кайне/
Дали винаги сме наясно с тези мисли? Осъзнаваме ли, че искаме да се възползваме от другите? Това може да бъде толкова естествено, като вземането на най-голямото парче от тортата. Или дори оставянето на най-голямото парче като акт на егоистично самодоволство. Когато започнем да виждаме "търговците с пари и гълъбопродавчите" в нас, можем и да не знаем как да се справим с тях. И все пак, всичко, което трябва да направим, е да ги видим, тогава Христос ще изчисти нашия храм. Готови ли сме да ги оставим?
Идва времето, в което трябва да се потопим съзнателно във влиянието на Христовия импулс. Р.Щайнер, 7.05.1915 год.
Пето съзерцание за 2018 год.:
Размисълът за дисциплинираното мислене пада като голям товар. Това е начинът, по който смятаме, че то е било развито по време на нашия живот и ние сме много удобни /достатъчни/ с много от нашите мисли. Това са мислите на нашето изградено аз.
Когато четем насоката на Рудолф Щайнер „Да пречистваме съзнателно тялото на мисълта“, може би ще попитаме какво е това тяло на мисълта? Това ли е нашата колекция от мисли? Или това е онази част от нас, където се случва мисленето?
Най-общо, можем да кажем, че тялото на мислите, мястото на мисловната дейност, е в три различни области на нашето същество: нашето етерно тяло, нашата интелектуална душа и най-високото място - “тялото на мислите”, което е нашият Дух, нашият по-висш Аз, който работи, изразявайки себе си чрез Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Това ни дава един план /карта/ на нашето развитие, което започва, когато за пръв път придобиваме способността да мислим. Елементите на мислене се появяват през последните времена на Атлантската епоха, около 600 г. пр. Хр. Тогава израстват такива мислители като Сократ и Платон. Те илюстрират идеята, че мисленето се състои от концепции, които заместват ясновидството. В ясновидството идеите се проявяват без усилия, те са „дадени“. Както знаем, мисленето изисква много усилия, което обяснява защо толкова много хора са доволни от мислите, взети наготово.
Сергей Прокофиев в книгата си „Кръговратът на годината” обяснява идеите, които Рудолф Щайнер дава в лекция от 14 ноември 1909 г. (виж стр. 406f) за еволюцията на човешките способности. Той казва, че мисленето (така както и чувстването, и волята) са взаимосвързани в тялото, и са взаимноподкрепящи се. Те биха могли да бъдат преживени и самостоятелно, като три различни области в душата. Когато са освободени от тялото, те работят независимо /самостоятелно/ като Имагинация, Инспирация и Интуиция.
Когато това започне да се случва, ние можем „да осъществим съзнателно нашето мислене“ и да започнем да използваме способността си да мислим чисто или както го нарича Георг Кюлевинд „живо мислене“. В своята книга „Етапи на Съзнанието” той казва: „Живото мислене е предсъзнание. Мисленето е появата на минали мисли, това е вече мислене. ” /стр. 30/
Чистото мислене не зависи от спомените, то мисли в момента и не може да постави тези мисли в паметта, те трябва да бъдат преживяни в реално време - отново и отново. Това е една способност, която развиваме в момента. По този начин ние пречистваме нашия храм.
Превод: Дорина Василева
Източници: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053
https://esotericconnection.com/2017/12/28/holy-night-5-2017/