Скъпи приятели, в настъпващата Рождественска нощ предстои чудото на раждането на детето Исус, но заедно с това и раждането на духовното дете в нас. Всяка година това събитие се случва, и дай Боже да е все по-осъзнато и истинно в съкровеността на душите ни. В този момент Макрокосмосът със своя свят от Висши Духовни същества и Микрокосмосът в човешкия ни свят и същество, са в единение, в космическа прегръдка. Предлагаме ви част от многогодишната работа върху темата за Светите дни и нощи на австралийската антропософка и езотеричен автор Кристина Кейн, която обогатява предложеното от нея с нови, актуални мисли и съзерцания, споделяйки го свободно.
Рождественско настроение (22 – 28 декември),
из Календара на душата, Рудолф Щайнер
Като свободно вече от магия чувствам
духовното дете в душата моя.
В сърдечно просветление създаде
Свещеното световно слово
небесен плод на светлите надежди,
израстващ триумфално в мирови простори
на съществото мое от божествената същност.
/превод Нели Хорински/
Нека свети и грее затоплящо в душите ни пламъкът на духовното ни новораждане, просветлено и импулсирано от голямото космическо събитие на Бъдни вечер!
От редакторския екип!
* * *
Дванайсетте Свети Нощи са символи на дванайсетте сили на душата, които живеят в нас. И така, това указание е валидно и има силата винаги, не само за 12-те свети нощи.
На 1 януари по обяд Слънцето е възможно най-близо до Земята, точно пет дни и половина преди 1 януари и 5 дена и половина след 1 януари е времето на 12-те Свети Нощи. В тези нощи, най-тъмните от годината, ние сме най-близо до Слънчевия Дух. Това означава, че Духовното Слънце грее от вътрешността на Земята, прави я полупрозрачна и озарява всичко отвътре, което е много различно от начина, по който Слънцето огрява Земята отвън.
Нужно е да навлезем в тези 12-ет Свети Нощи с голяма вътрешна будност и осъзнатост. Важно е Първата нощ /24 срещу 25 декември/ да останем будни до 1-2 часа през нощта. През другите нощи, ако е възможно, да се опитаме да си лягаме по същото време. От основна важност е да се живее в постоянен ритъм в този момент. Ако това не е възможно в активния живот, човек е нужно да се опита да го изживее вътрешно. Тези, които са възпрепяствани да преживеят тази възможност във външния си живот, нека се опитат да бъдат постоянно в душата си наясно със светостта на момента. Важно е човек да изпълнява ежедневните си задължения като остава вътрешно буден за светостта на времето, като по този начин да не дава възможност на нищо нездравословно и грозно да навлезе в душата му, оставайки винаги внимателен и строг със себе си в това отношение.
Преминавайки през тези 12-ет Свети нощи, ние посяваме семената на следващите 12-ет месеца. Затова тези 12-ет дин са важни и ако например направим грешки през първия ден, ние посяваме семе, което през първия месец от годината ще покълне негативно в кръвта.
Нужно е да се опитаме де преминем през тези 12-ет нощи съгласно Закона, защото всяка година ние се нуждаем в този период да работим за нашата бъдеща инкарнация и трябва да използваме това време за работа.
По Указания на Рудолф Щайнер
* * *
Първа Свята Нощ – Бъдни вечер,
24-ти срещу 25-ти декември, Козирог
Тази Свята Нощ е нощта, когато Христос е роден в душата и душата пита: „Може ли душата ми с всичките си слабости, недостатъци и страсти да бъде освободена, спасена, изкупена?”
Символ: Оборът във Витлеем, в бедност и смирение, в който ще бъде родена Светлината на Света. Гласът на тишината влиза в душата и ни учи - доброто, което се намира в нас и в другите, с радост да бъде утвърдено. Душата търси тайнството в една тъмна и непроходима гора.
„Божественият Дух е роден в Материята; Алфата и Омегата докосват и създават живот”
Р.Щайнер
Имаме ли смелостта да погледнем в мрака на нашата душа? Мрачните мисли, потискащите чувства, и нашата слаба и нерешителна воля? Това е нашият обор. Ние живеем в свят, който ни въвежда в бляскав хан и скрива обора далеч от нас. Ако позволим това да се случи, нашето Аз Съм не ще се роди в душата ни.
Нашето Аз Съм е Алфата и Омегата. То е съществувало в началото и ние се раждаме за него в края. То е нашата цел. То е част от това, което сме. Можем само да проумеем тайнството, случващо се с нашето Аз Съм, което звучи в думите: „душата ни търси тайнството в тъмна и непроходима гора”. Тъмно е, защото не осветляваме със светлината на нашето Аз Съм нашата душа и защото избягваме отиването там, поради страха от тази непроходимост. Ако имаме смелостта да отидем в обора, ние ще родим в себе си кои сме всъщност. Оборът е нашият живот тук, на тази земя. Ако можем да приемем това и погледнем в нашата тъмна душа със светлината на нашето Аз Съм, трудностите в душата ни ще изчезнат магически. Тогава ние няма да има от какво да се страхуваме.
Източник: http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=204&t=1053
Първо съзерцание от 2017 год.:
Какво се случва, когато Христос се роди в нашата душа на Бъдни вечер? Какви образи имаме за това? Ако кажем "Не знам!", какво влияние ще има в нашата душа? Това са важни въпроси, които са изправени пред цялото човечество, независимо от вярванията.
Рудолф Щайнер говори за Христос по много различни начини през целия си живот. Например, той казва той:
Ние не можем да разберем Христос, ако не го разпознаем като космическата сила, която напълно се обединява с нас, когато чрез въпроси и вътрешна дейност ние вървим към него. (17.4.1921)
И така, какви въпроси имаме към него? Може би ще попитаме защо светът е в размирици, защо толкова много хора са сменили мястото си на живот, защо толкова много деца страдат? Или можем да попитаме: "Как да чуя гласа ти и как ще разбера, че си ти?"
Щайнер ни казва, че ще познаем, че Христос действа в нас, когато сме пълни с енергия.
Ако видим Христос като енергия, която лежи дълбоко в нас, това ще ни помогне да преодолеем липсата на енергия, която срещаме навсякъде по света. (26 декември 1920 г.)
Ако искаме да имаме повече енергия и искаме истинска връзка с Христос, тогава всичко, което трябва да направим, е да започнем диалог с него. Христос слуша, макар и да чувстваме, че сме в тъмнина, след като формираме въпросите, на които ще отговаря. Той няма нищо против какви въпроси ще му зададем, стига наистина да има какво да го питаме.
Всъщност той разчита на нас да задаваме въпроси. Всеки от нас има свободата да реши да разкрие присъствието на Христос в този свят. Не чрез проповядване, а чрез разговор с него.
Христовият импулс обаче е импулс на свободата; истинската му активност не се разкрива, когато се случва извън човешката душа. Истинското действие на Христовия Импулс не се появява, докато не се случи в самата човешка душа. (1910 г.)
Така че зависи от нас.
Източник: https://esotericconnection.com/2017/12/24/holy-night-1-2017/
Първо съзерцание от 2018 год.:
Какво означава „Божествен Дух, роден в Материята?” Какво означава това, че „Духът и Материята, Алфата и Омегата, се докосват и живеят в съществото?”
Разбира се, ние можеме да кажем: „Това е Бъдни вечер, когато Исус се ражда в душата.” Имаме един твърде широк щрих. И то не е нещо, което се случва обикновено. Следващите думи уточняват някои детайли и дават перспективата на тази нощ: „Мария ни показва, че чистотата на душата ражда АЗ СЪМ, който приема в себе си Космическия Христос.” /Кр. Кейн/
Как можем да се включим в този процес? Ние имаме само едно място, където можем да започнем и това е в душата ни. В нашата душа правим разлика между двете ни същности: нашият изграден аз и нашият Истински Аз. Нашият изграден аз /его/ възниква от влиянията в живота след раждането ни. Нашият Висш Аз, нашият АЗ СЪМ, е вечното ни същество, което е преживяло всеки живот, който някога сме живели. Нашето АЗ СЪМ е Божественият Дух, който се ражда в материята. Исус изобразява Аз Съм, който навлиза в Земята чрез чистотата на Мария.
Началното /Алфата/ и крайното /Омегата/ се докосват, началото и краят стават едно. Това говори за идеята, че човешкото същество достига своя потенциал. В навечерието на Коледа можем да се изпълним с благоговение към пътуването, извършено от човешките същества, за да достигнат точката, в която могат да изпитат Истинското си Аз, АЗ СЪМ. Тази вечер Мария, чрез своите родилни усилия, ни дава тази възможност.
Ако приемем раждането на нашето АЗ СЪМ в душата си, можем да се погрижим за него като насочваме нашия изграден аз /его/ да бъде на висотата, на която може да бъде. Този изграден аз търси в тъмнината, в непроходимостта. Само когато вкуси свободата, то ще погледне нагоре и ще види величието си - своето Висше Аз. Тогава започва истинското пътуване. Винаги в това време на годината можем да преживеем вечното същество, което сме. Можем да пристъпим към него чрез гласа на мълчанието, за да се просветлим и издигнем. Никакви думи не могат наистина да изразят това, само ние можем да го изпитаме в себе си и тази нощ имаме най-голямата възможност да го направим. Това е Христовата Коледна благословия за нас.
Превод: Дорина Василева