ДВА ЕСКИЗА
Ескизът - творческо произведение, скромна и непретенциозна земна проява на Духът. Ескизът - наброска, скица, щрих - нещо, което нахвърляш под напора предимно на чувството необработено и неошлайфано, в опит искрен, идващ от дълбините, да се обхване животът с погледа на висините. Неустоим импулс чрез слово-мисълта си да обрисуваш картината-усещане какво е всъщност животът ти в сега-то.
Избликнало чрез словеса съзнание преди четвърт век, насред Адвента, във формата на два ескиза, резултат от смесица на двата потока в съзнанието ни: телесно-душевния и духовно-душевния. По същност категорията време е свързана с телесно-душевното и можем само с размисъл и посветеност да го потопим в духовност. Априори пък, изкуството, поезията се явяват източник и средство за приобщаване на времето към духовно-душевното. Задачата да проследим процеса на преживяването и начина на изразяването му, става комплексна.
ПЪРВИ ЕСКИЗ
ТЪРСЕНЕТО
махни часовниците!
времето е грешно!
времето е ненавременно!
изтекло!
пространството е всичко!
...това, което е изтекло
- превърнато във вихър -
е отнесло себе си и нас...
***
ах колко жалко е
да си припомняш времето,
което задължава!
но колко е приятно
да попадаш в ритъма
и да си го спомняш!
***
ритъмът:
алтернатива,
спасителна жилетка,
в житейската ни монотонност
***
...ручеи, които ни повличат
до свойта пълноводност...
-и прелъстени се оставяме-
на неопознатите течения
на времето...
7 декември 2001
сутринта
ВТОРИ ЕСКИЗ
СРЕЩАТА
пространството. обемът.
другата подвижност.
там Те видях:
самотен Господар
на нишките които
се прекъсват прокълнати
от друга, инаква,
изстрадана необходимост...
7 декември 2001
вечерта
Стои Лила, взира се в текста, чете. Отмества поглед, не знае какво точно чувства, за какво точно мисли. Не знае какво точно да чувства, какво точно да мисли... Субектни желания и настроения, намерили израз върху листа... Самият лист, извън Лила, представляващ обектността...
(следва „Есето днес“ в три части: Време; Ритъм; Пространство)
ЕСЕТО ДНЕС:
1. ВРЕМЕТО
Като една от мнозинството, чувстваш се притисната от времето, с което трябва неминуемо да се съобразяваш. Да не избързаш, да не закъснееш (телесно-душевното, определено от организма, физиологията). Да не оставиш нещо отминаващо неизяснено, а нещо идващо – непровидяно (духовно-душевното, проявено в мислите, осъзнатостта и кармата)*...
В резултат от гореописаното, фиксираш изразе҅н импулс на бунт-отрицание: махни часовниците! времето е грешно и не-навременно! Хоп и съобщение-шамар: то е изтекло! Ситуация напълно нова. Какво ли може да се случи, щом времето го няма? А дали нещо важно вече не се е случило?... подвиг? поражение?... след изхода, изтеглянето не-навременно на времето... Затаяваш дъх... пред теб изплува лъчезарящо, небесно-земното основнополагащо събитие: Мистерията на Голгота... пространството е всичко!
махни часовниците!
времето е грешно!
времето е ненавременно!
изтекло!
пространството е всичко!
Нанесена е някаква, както личи, обида на човека, поради факта, че времето е здраво свързано с категориите край, начало... Дискретен намек за раждането и смъртта ли - събития, които все тъй и все още неразбиращи, недоразбрали, свързваме с началото и края? Или според Изида: Аз съм миналото, настоящето и бъдещето...
Ах, колко сме далеч от откровението на Изида, което се е опреснявало всяка година през лятото в определен момент, когато Земята е пресичала орбитата на току-що преминалото и отдалечаващо се Слънце, и чрез свещенодействие, девственото було на Изида поемало ръководя҅щата, божествена, слънчева информация, за да стане за света известно истинското, не привидното значение на времето**...
Днес, две културни епохи по-късно, ръкомахайки, сме произнесли: махни часовниците! времето е грешно! времето е ненавременно! изтекло! С твърдение: пространството е всичко! Защо пространството пък да е всичко? Не ли защото времето уви не разумява пространството, в което битуват очертания на една крайност, друга крайност, още по-друга крайност... до безкрайност? Или може би защото това, което е изтекло - превърнато във вихър - е отнесло себе си и нас - тоест лишило ни е от способността да мислим, попаднали в празнота, по-скоро в дупка?***
...това, което е изтекло
- превърнато във вихър -
е отнесло себе си и нас...
Нека разсъдим трезво какво, как и защо – и да разнищим причинно-следствените връзки! Но как да разсъдим като - отнесени сме! – далеч преди да сме усетили, разбрали... Впрочем, какви ти причинно-следствени връзки с оглед на душата! Май по-добре да замълчим: завихрен, нека си се вихри вихърът! Ние имаме опора! Като хомо сапиенси, не сме безпаметни, нали? Или...
В мълчанието, Лила си признава, че не познава природните закони достатъчно, за да си позволи сръдня с времето, подвластно на необходимостта. Нито знае достатъчно за под-природните закони, под чийто натиск тя и всички са... Но може и е длъжна да проследи усещанията си, ако и да е post factum или точно затова! Нали изрично себепознанието ражда познанието за света!
Да помисли биографично, да си припомни от позицията на втората половина на живота назад до времето преди Христа, когато е живял човекът в единство с Първопричината безпроблемно, на границата с Вечността, а потопен в пространството, усещал е величието на троичността... Как да си върнем паметта?
В това търсене-пътуване е смисълът на познай себе си! за разлика от подвеждащия повик на съвремието бъди себе си! Как съзнателно да бъдеш себе си като на практика не се познаваш, а единственият начин да се провериш е тук, без да отлагаш, докато си! във времето, не вечността****...
...това, което е изтекло - превърнато във вихър - е отнесло себе си и нас, придобива нов нюанс и нов смисъл. Човек в ситуация, когато приживе наднича, е надникнал извън времето, в постоянното, във вечното, духовността! Човек, следващ предано, отдадено, загрижено, последователно и безотказно нея, мисълта...*****
____________________________________________________________
*СС-184, 21септ.1918, лек.8: И както човек в епохата на материализма нищо не иска да знае за своето телесно-душевно, което живее във времето, той също нищо не иска да знае за това духовно-душевно, което се разиграва в царството на вечното, и което изглежда съвсем различно от мисленето, чувствата и волята му в обикновения живот, и което при правилно разглеждане се разиграва като духовна борба.
** СС-171, Вътрешни импулси на еволюцията на човечеството, 10 окт. 1916, лек.7
***Друго свойство на торсионните полета – за тях не съществува понятието скорост. Те обхващат областта на физическия вакуум, в който няма време. А скоростта е разстоянието разделено на времето. Когато в това просто уравнение няма времева стойност, няма и скорост. За това информацията се предава мигновено – като мисълта.
**** СС-184, 14 септ.1918, лек.5, с.118: Когато вътрешно се разбере човекът, от голия интелект се спускаме към волята…Субектът на волята, волевото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса.
*****Ф.В.Зеелманс ван Емиковен „Основополагащият камък 1923“ стр.38: И всеки път трите поредни строфи водят душата до там, да познае себе си в пространството, времето и вечността точно както тя изживява това в архитектурните форми на Първия Гьотеанум.
ЕСЕТО ДНЕС:
2. РИТЪМЪТ
Азът, поставен в пространство-времевото. Процесът време - изтощителен за Аза, който иска поне за миг да се оттегли, да се изолира!... Чувство на отчуждение; чувство за неустойчивост и бунт: пространството е всичко! Опит да се задържиш: ти-статуя, ти-сянка, холограма... Ала тогава, замрял в инертността, изплува споменът:
...Ах колко жалко е
да си припомняш времето,
което задължава!
Ах колко жалко е, окаяно, нещастно и мизерно... Как да смириш нуждата, дългът – с желанието и насладата? Допираме до равновесието - истина, добро и красота; Луцифер и Ариман, Христос*...
Ти си човек, колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. (Ариман-Луцифер, СС-184)
ах колко жалко е
да си припомняш времето,
което задължава!
но колко е приятно
да попадаш в ритъма
и да си го спомняш!
Ти си човек и като такъв, можеш да имаш лично отношение към времето: да го харесваш или не, да го разтягаш или свиваш, дори да изразиш каприз-желание да спре! Но подчинено ли е на субекта времето? По-скоро обратното, доколкото с любов от Бога, в помощ и за улеснение на теб, субект Божие създание, са предоставени отрязъци, природни ритми:
ритъмът:
алтернатива,
спасителна жилетка,
в житейската ни монотонност...
денят се сменя от нощта; лятото от есента; сънят от будуване; вдишването от издишване...природни ритми, зададени отвън, с които е закърмено развитието, защитни ритми в лоното на Бога, под закрилата Му... Не и сега!
Сега свободни сме да създадем отвътре ритмите, превръщайки нощта в ден, лятото в зима, старостта в младост... Сега свободни и почти блажено облегнати на ритъма, само понякога подплашени от силата на моно-тонноста в живота ни... Тонът – единичността на капката, която капе... кап-кап-кап... дорде отново тръгнат
ручеи, които ни повличат
до свойта пълноводност...
и прелъстени се оставяме
на неопознатите течения
на времето...
Заший очите и гледай със сърцето от Красимир Костов
ЕСЕТО ДНЕС:
3. ПРОСТРАНСТВОТО
След търсенето идва срещата... Можеш ли и ако можеш – как? да срещнеш Христос в себе си... сам ти, наверно бидейки пространството? обемът? другата подвижност?... О да, как в теб кипи животът! и щом времето е овладяно знание, не става ли Христос в теб тази жизнена субстанция, която е основата на всичкото!...
Рудолф Щайнер, СС-112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия, лек.10: Евангелието на Йоан, гл.6:22:
На другия ден народът, който беше останал от другата страна на морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Исус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23. При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24. И тъй, когато народът видя, че там няма Исуса нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да търси Исуса.
Моля ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва: 25. И като Го намери от другата страна на морето, Му каза: Рави, кога дойде тук?"
Да те видят в плът без да присъстваш физически, бе знаменателно;
дори на този етап силата в тялото на Исус от Назарет бе станала толкова мощна, че Христос бе виждан не само от учениците Си, но и от другите. Само че и тук трябва да четем евангелието от Йоан внимателно, тъй като някому може да се стори, че този знак е валиден за учениците Му, нежели за останалите. Това, което е описано тук, има същото значение, както когато апостолите търсели Исуса. Не се казва, че всички обикновени очи го виждаха, но че Той бе видян от тези, които Го търсеха и които Го намериха чрез нарастване на тяхната вътрешна сила.
СРЕЩАТА
пространството. обемът.
другата подвижност.
там Те видях:
самотен Господар
на нишките които
се прекъсват прокълнати
от друга, инаква,
изстрадана необходимост...
самотен Господар... Самотен, тук владелец, Господар на кармата - за да отбележим един-едничък Господен нюанс от качества неизброими, присъщи Му... Каква любов, какво дълготърпение, за да дадеш шанс на човеците в мизерия да стъпят на пътя на пречистването! За да почнат в светлина и цвят да лъчезарят* нишките, които днес все още се прекъсват прокълнати от друга, инаква, изстрадана необходимост... Амин! Да бъде!
_______________________________________________________
*СС-112, Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия, Лек.13:
Но всяко физическо събитие има свое насрещно духовно събитие. Докато на Голгота изтичаше кръвта от раните на Исуса, същевременно ставаше едно духовно събитие...В течение на времето преди събитието на Голгота Земята беше се затъмнила все повече и повече. Когато на Голгота потече кръвта, Земята почна да лъчезари!
Христос Исус се отдаде на смъртта, която е израз на Отца, и от това съединение на Христа със смъртта се роди едно ново Слънце на живот. Не е вярно, че смъртта означава страдание. Когато в бъдеще хората ще могат да приемат смъртта така, както Христос я прие, тя ще бъде за тях семе на живот. И те ще допринесат за образуването на една нова планетарна система, когато приемайки Христовия Импулс ще отдадат своя собствен аз, за да хранят това слънце на живота.
* * *
(равносметка-обобщение):
благодарение на удобствата (техно-устройствата на Ариман) и умението и старанието на събратята-човеци, прочита Лила в края на живота си СС-184 Полярност между вечност и развитие в човешкия живот (космическа предистория на човечеството). Това четене отваря очите ѝ за доста от смисъл-импулсите зад Двата ескиза, породени преди четвърт век от други духовно-научни четения и преживявания... Неспиращ кръговрат-развитие на Словото, игра велика, във времето и вечността...
Христос воскресе!
Приятели, бъдете благословени!
Дарина Шентова
12 май, 2025