В древна Гърция лекарят е бил и учител, и е учил хората да умеят да запазват здравето си, за да живеят добре. Това е познанието как да бъдем здрави. Днес ще говоря за тази диетика, когато говоря за будност и сън. В Китай е било така: пациентът дава пари на лекаря, за да бъде здрав. И когато се е разболявал е преставал да му дава пари. Това изглежда странно днес, но е било така.
През 1920 г. д-р Рудолф Щайнер изнася 20 лекции пред лекари. Тогава той изнася една лекция, която се нарича „Хигиената като социален въпрос”. Д-р Щайнер говори още за това, че чрез промените в околната среда нашите жизнени сили се „вдървяват”. Когато приемаме правилните медикаменти, си помагаме. Затова трябва да правим нещо друго допълнително, за да могат те да действат и нашите жизнени сили да се запазват. Аз говоря често с моите колеги, които са хомеопати. Обръщам им внимание на това, че ние вече не живеем във времето на Ханеман, т.е. нещата са се променили.
Помислете си само за храните какво става с пшеницата, житото, колко алергии се получават от него, тъй като то се третира така, че от глутена се получават алергии. Излиза една мода на безглутеновите диети. И въпросът е как правилно пшеницата да бъде третирана, за да не действа алергично.
По времето на д-р Ита Вегман медицинската и селскостопанската секция са били едно цяло: сега е необходимо пак да станат едно цяло. В Китай има много здравни проблеми с млечните продукти. Доскоро китайците нямаха млечни продукти: нито сирене, нито мляко. Те нямат тези ензими, които да разграждат млечните бактерии, т.е. ние винаги трябва да мислим актуално.
Има един основен, голям проблем в антропософската медицина - спазването на ритъма. Какво означава това? Това означава, че ние трябва да стимулираме пациента към собствена активност.
По отношение на физическия свят границата за нас обикновено е нашата кожа. Нещата не бива много надълбоко, навътре да навлизат в човека. Границата трябва да бъде стабилна. И в антропософската медицина, и в хомеопатията, за да имаме вътрешни и външни граници се препоръчва Silicеa. От антропософията знаем, че границите са свързани с Аза, с Аз и не-Аз. Този въпрос се дискутира и в педагогиката. Децата навремето ги вкарваха в едни такива чувалчета. Първата граница, която детето изживява, е когато се намира в утробата на майката. След което се прави кошарка, в която детето да се движи, и така границите постепенно се разширяват. Тогава идва големият въпрос на детето в пубертета: то иска да взриви границите, но и в същото време ги търси. Защото там на границата се намира съзнанието. Т.е. границата предава това чувство за идентичност.
Аз наблюдавам това в моя приятелски кръг в Берлин и е реално направо политически проблем. В ЕС се размиват границите и хората получават проблеми със своята идентичност. Следва реакция: консервативност и омраза към чужденците (ксенофобия). Много е важно ние да имаме идентичност. Хората все повече имат проблеми, защото все повече бежанци минават през границите им (и то без документи), а това всява страх.
В педагогиката границата е това, което внася сигурност. Ние знаем тези неща, но те трябва да бъдат повтаряни. Д-р Щайнер го нарича „процес на оловото”. Всичко това е в главата, и всичко, което влиза в тялото всъщност, е един процес на оловото. Може дори човек с фантазията си да изчисли: винаги когато отвън идват обърквания, също и когато се сменя времето, хората казват: „Боли ме главата”. И когато започнат да цъфтят цветята се получават сенните хреми. Това са неща, които прекалено силно объркват хората. И едно наистина прекрасно и основно средство е именно оловото. Като имагинация може да си представим пръстена на Сатурн (както на психическо, така и на органово ниво). Нали си спомняте за пациента, който след катастрофа с автомобил непрекъснато си припомня шумовете на сблъсъка? И вие виждате как тези метали действат психо-соматично.
Важна тема са психическите заболявания. Много деца са прекалено объркани, заради всичко което идва от външния свят.
Ще ви дам една схема.Това е нещо, което цял живот работи върху човека и той го усвоява. Планетите, които са най-отдалечени от Слънцето са Юпитер, Сатурн и Марс , а тези са близки до Земята: Луна, Меркурий, Венера. Това е класическата седморност и е древно познание. Д-р Щайнер говори за това, когато разказва за еволюцията на света. Когато Земята е била течна, тези планети са вграждали вътре своите отпечатъци.
/тази илюстрация не е дадена в лекцията - има различие при Луната, бел.ред.; по-горната илюстрация е в синхрон с лектора/
Сатурн – олово - глава - най-тежкият, не блести, мрачен метал; винаги, когато говорим, че сме уморени, казваме че чувстваме краката си тежки като олово.
Юпитер - калай – черен дроб
Венера - мед – бъбреци
Слънце – злато - сърце
Марс – желязо - жлъчка
Луна – сребро - размножителните органи
Меркурий - живак – бял дроб
Много е интересно, но ни трябва повече време, поне един уикенд, за всеки метал, който има своя характер. В техниката напр.защо се използва калаят? И какво прави металът, ако се получи отравяне. Хората напр. навремето, които не знаеха, вземаха калаени съдове. И са съхранявали храната в такива кутии. (На англ. се нарича tin) С олово са били запечатвани и то е влизало в храната. Тогава хората са се тровили от оловото. А последицата от това е било склерозиране. Когато прекалено много олово се приема, човек става костелив. Видяхме че оловото е свързано с главата, с интелекта. И при печатането доскоро се използваха оловни букви. Изкуството на отпечатването, на културата, е свързана с оловото. Навремето в бензина също имаше оловни съединения, т.е. то има едно потискащо действие. И навремето отравянията с олово на печатарите са се наричали сатурнизъм, т.е. сатурнова болест.
Калаят е важен метал, има връзка с храната, с езика. Процесът на черния дроб започва от езика, от вкуса. Черният дроб е също вкусов орган, той „вкусва”. Но мога да вкуся само ако в устата се появи вода. Интересното е, че има една област в Европа, в Англия е, там има изключително много калаени находища. При човека калаят се намира в езика ни, а в природата – в полуостровите, които погледнато са „полуезици” , т.е. калаят винаги е свързан с нещо между течно и твърдо. Когато човек има проблеми със ставите, с коленете, с артрози, калаят може да го оживи. Представете си само ако искате да пластицирате, материята не трябва да бъде нито течна, нито твърда.
Сатурн създава кости, създава минералното, а Юпитер – работи в твърдо и течно. Юпитер –калай – много важно средство при възрастните хора.
Марс е богът на войната, затова се нуждаем от желязо за оръжията. А човек, за да бъде бодър, жизнен, активен, има нужда в кръвта си да има желязо. Ако няма желязо, нищо не може да върши, отпуска се. Следват и депресивни болести. При тях е необходимо терапия на черния дроб, за да се стимулират жизнените сили. И е необходимо желязо, за се стимулира активността. Понякога мехлем с желязо може да помогне, а вие знаете, че желязото е с най-висок процент съдържание за човешкото тяло. Р.Щайнер казва, че трябва да имаме предвид, че всичко това са процеси и не че трябва да имаме олово в тялото си, а е важен оловният процес.
Вече ви казах, че Слънцето прави същите движения като сърцето: то се свива и отпуска. На всеки 11 години се появяват тези слънчеви петна. Интересни са, разбира се, и периодите на обиколка на Слънцето, защото те са много важни за човешкия живот. Сатурн се нуждае за 30 г. от тази обиколка, от работата с биографията знаем какво означава това. В живота на Христос, 30-годишнина е свързана с кръщението в река Йордан. А в старите изследвания се казваше, че Сатурн е свързан с миналото, с наследството, това, което унаследяваме от предците си. Т.е. онова, което човек носи от своята стара карма. Най-късно до към 30-тата си година това вече е изразходвано. И се появява криза: по време на Христос, това бе до към 30-ата година, а сега вече е по-рано. Сега вече трябва да започнеш да даваш нещо от себе си. Навремето, в древността са знаели това и са наричали младежа „два пъти родения”. Това някой усетил ли го е в живота си (не е необходимо да казвате подробности ), усетил ли е, че вече не е същото или се оказваш в нова среда, по нов начин? Това е именно кризата, и дори на пациентите си може да обяснявате, че това е нещо обективно, не е свързано само с тях лично. Интересното е, че това се отнася не само за хората като такива, но и за институциите. Защото когато те се доближават до своята 30-та годишнина, вече се забелязва такава криза. Аз самият съм работил в такива институции и знам.
Д-р Щайнер ни дава прекрасни познания. По времето на Христос това е било около 30-та годишнина на човека, сега се случва около 27-28 тод., и все по-рано силите на човека, на младия човек, са изразходвани и той стига до края си. Старото е изчерпано. В кармичните си лекции д-р Щайнер дава много примери за видни личности. И това, което е много важно: на известни политически личности, такива, които на 25 г. са били гениални, и не са осъществили тази метаморфоза, на 50 години са продължили да бъдат на нивото като 25-годишни.
Участник: …Мисля, че поначало е важно да наблюдаваме тези ритми. Имам един приятел, който много се занимава с антропософия и аз винаги съм си мислел, че той носи духовното в себе си и в света. Дори си мисля, че той не е било необходимо да чете антропософия, защото той я носи в себе си. Въплъщава и четирите темперамента, което пресъздаваше много добре като актьор. И когато го видях за първи път, казах на децата: „Боже, Небесата са се разтворили”. И се сприятелих много с него, можах да изживея това и да видя, че всичко на 27 г. изчезна, той го изгуби. Той беше актьор, продължи да прави представления, но загуби този свой небесен блясък, който носеше. И това е трагично: защото изведнъж се забелязва, че започват да пият алкохол. В края на 30-те години той приключи със самоубийство. И това съвсем отблизо можах да изследвам . Той ми казваше: „Преди се чувствах като богаташ, сега се чувствам като просяк.”
Сатурн е свързан със старото, със спомените, с традицията. Рудолф Щайнер дори говори за мировата памет: „Сатурн знае всичко!”. Но Сатурн има и тенденция за индивидуализиране. И ако тези сили ги приложим върху европейските страни, веднага ще намерите една страна, която е изолирана, а има много традиции, има изключително съзнание за историята, но иска да си остане сама за себе си: Англия. И когато им казвам, че трябваше и еврото да въведат, един англичанин ми отговари: „Невъзможно е, ако я няма кралицата върху парите ни.” И то най-много хора мислят там така и особено когато попаднете в определени области като напр. в Йоркшир. Мислех си: „Ако сега вляза в едно кафене, и видя там Чарлз Дикенс, изобщо няма да се изненадам.” Така ли е? Някой каза, че същото е и в Южна Англия, не само на север.
Когато се разпознае Сатурн, то това винаги е свързано със съхраняването, със запазването, с традицията, нещо хубаво е традицията, когато я имаме.
Това, което виждате тук е едно интересно число на Юпитер - 12. Знаем, какво се е случило в живота на Исус в 12-та му година (случката в храма). Сега при него дойде Юпитеровата мъдрост, а именно Азът на Заратустра.
Ако се занимавате с история можете да намерите много интересни аспекти. Стигаме до Венера.
Когато говорим за металите е по-добре да разглеждаме характерите на самите планети. Венера е богинята на любовта, на емоционалното. В психосоматиката се казва, че бъбреците са органи на партньорството. На немски, когато имаме проблеми, казваме, че ни удря в бъбреците, т.е. засяга душевното общуване. Интересното е, че медта като метал се използва в живота като комуникационно средство (в кабелите). Най-добрите ми успехи при анемия, преди да им предпиша желязо, давам метала на Венера, тъй като Венера е тази, която приема, това е женственото качество.
Лекарите знаят, че в тялото има връзка между желязото и медта. Когато нещо расте в детството, то тогава нараства количеството на медта. А когато се направи една съзнателна крачка се повишава желязото. И много добре това може да се види в полярността на вени и артерии , в медицината повечето заболявания на вените (разширени вени и пр;) се срещат при жените. При мъжете е повече атеросклероза, заболявания на артериите.
Меркурий живее и в лимфата, това означава да се натрупва и да тече. Много важно средство е живакът в антропософската медицина. Нещо, когато не тече повече – това са такива заболявания, при които хората всичко задържат в себе си. Здравословният живот означава да се оттичаш и после да се събираш. Напр. фиксирани мисли, когато хората не могат да се освободят от тях.
Луната е огледало. И ако искаме нещо да се отразява са необходими сребърни соли. И това е защото Луната е свързана с размножителните сили, с плодородието, с новия живот. В океаните има изключително много сребърни соли. И лунните сили могат да действат през водата върху среброто. Правени са изследвания (история на болестите) в психиатрията за влиянието на болестите при пълнолуние, новолуние и зависимостта им от фазите на Луната. При пълнолуние най-много хора влизат в психиатриите. На англ. думата за луд човек е „лунатик”. А ако работите в родилно отделение, знаете, че тогава има най-много раждания има. В антропософската медицина аргентумът е много важно средство за тези заболявания.
Лунният ритъм е с период от 28 дни. А в човека има още един лунарен ритъм - ритъмът на сложните клетки. Една сложна клетка се образува за 28 дни и след това се оттласква, естрогените са свързани с кожата и при менструция често се получават пъпки върху кожата. Среброто е в опозиция на Сатурн. При Сатурн имаме силите на смъртта, а при среброто, при Луната – имаме силите на обновяването. Това е само малка част от информацията.
Преводът от немски език на целия цикъл от седем лекции от лятото на 2016 год., при гостуването на д-р Олаф Кооб в София, е осъществен от Катя Белопитова!
Дешифрирала от аудио-записите Светлана Желева
Редакция Д.Василева