Д-р Олаф Кооб за взаимовръзките между различните органи...

Submitted by admin 2 on Нед., 25/06/2017 - 22:00
Д-р Олаф Кооб

Китайците казват, че сетивните органи са свързани с вътрешните органи: според тях черният дроб се отваря през очите. Енергията от черния дроб отива в очите, за да можем съзнателно да възприемаме света. Така че, вечерно време, когато енергията ни се е изразходила си търкаме очите или очите ни болят, също така получаваме кръгове под очите, очите могат да станат сухи и пр.(окото също е средно между течно и твърдо). Оживяването на окото е свързано с енергията на черния дроб. Едно от лечебните средства за лечение на очни болести, когато прекалено много се минерализират очите, т.нар. „сива звезда”(става дума за глаукома), тогава се препоръчва калай (Stannum).

В окото се произвежда още и светлина. Може би, познавате такива очи или погледи, които са много светлоносни,а други – са мрачни. Когато някои хора пият много алкохол, тогава се уврежда черният дроб, а окото губи светлината си. А светлината в очите е свързана с надбъбречната жлеза. Мисля, че д-р Рудолф Щайнер е първият, който казва, че надбъбречната жлеза излъчва светлинен етер. Това е много важно, защото ние имаме един пети елемент. И тази светлина минава през цялото тяло. Разбира се, това е свързано и с депресиите. Днес вече се знае, че при определени бъбречни заболявания човек губи светлината в душата си (особено при тежки депресии). Навремето депресията бе наричана „тъмната нощ на душата”.

Всеки от нас знае, че през лятото, когато край нас има много светлина и много топлина депресиите са малко, макар че има и лятна депресия, обикновено обаче през есента, когато става постепенно все по-тъмно и по-хладно започват депресиите. И затова се правят т.нар. „светлинни терапии”. Профилактично депресиите могат да бъдат лекувани със светлинна терапия. В природата също така има светлоносители. Един от тези светлоносители е магнезият, в хлорофила също се намира магнезий, фосфорът също е светлоносител, както и жълтият кантарион – растението, което расте, когато са най-много светлината и топлината в природата. И в антропософската медицина, разбира се, не при най-тежките депресии, се смесват соли на златото с жълт кантарион.

Имаме едно доказателство за думите на Р.Щайнер, че надбъбречните жлези образуват светлина: има едно заболяване, когато набъбречните жлези не работят достатъчно добре или отказват да работят, лекар го е открил, името му е Томас Едисън (първо описание на надбъбречна недостатъчност през 1855 г.) И той е отбелязал още, че при това заболяване кожата губи светлината си и става тъмнокафеникава, т.е. тези светлинни сили липсват. Светлината е много важен елемент, който го има навън, но е важен и за тялото ни.

Друга интересна мъдрост на китайците е, че очите са свързани със светлината, с водата, с живото, а бъбреците се отварят през ушите. Ушите са въздушен орган. Има една интересна анатомична успоредност, бъбреците имат своего рода ембрионална форма, уретра, през която урината се извежда от тялото, а тук е пикочният мехур. Тайната на мехура е, че той представлява едно кухо пространство, което съдържа въздух. Активността (ян) се намира вътре в мехура и всъщност тя изсмуква урината отвътре. Р.Щайнер дори го нарича „всмукателен апарат” и затова е свързан с въздуха. Водата е вторичното, а въздухът е първичното при мехура и бъбреците. А въздухът винаги е свързан с душата. И като си помислим: ако погледнем света, всъщност с нашите очи „опипваме” света, но ушите, слуха са свързани с емоциите ни. Когато се намираме в един музей и поглеждаме една картина, аз като че ли „сканирам”, „опипвам” картината. Обаче музиката, която чувам тя навлиза чак до вътрешната мускулатура, т.е. музиката обхваща нашата воля, т.е. слушането влиза много по-дълбоко в тялото. Това е много важна разлика.

Ние имаме една организация, за която китайците казват, че е ян (мъжкото начало), и затова мехурът е много активен. Бъбреците са ин (женското начало), те поемат нещо. Антропософската медицина казва, че бъбреците се управляват от Венера, и затова за тях се назначава мед (Cuprum metallicum), т.е. бъбреците са един възприемателен орган и за душевното. Интересното, че при слуховата организация имаме същата анатомия. Ухото ни също има ембрионална форма, и вътре в него всичките органи се отразяват. Представете си обърнат ембрион, тук имате главата, тук е гръбначният стълб, тук са краката, а тук са вътрешните органи. Трябва да ви призная, че навремето си мислех, че всичко това са глупости.

И тогава се занимавах малко с акупунктура на ухото, и прочетох и историята. Тя обяснява защо пиратите винаги са носели златни обеци. Точката за очите се намира в средата на външната мека част на ушите. Те обикновено сами са си пробивали ушите, но трябвало много добре да виждат, за да я уцелят.

Един ден при нас дойде ученик от валдорфското училище с майка си. Тя сподели, че той има чести търкания на очите и понякога децата правят такива номера. И когато видях детето, забелязах, че то носи обеца на ухото си, но не от злато или сребро, а от никел, който много често причинява алергия. И тогава му разказах историята за пиратите, и му казах: „Махни си обецата и виж дали ще продължат да те сърбят очите.” Той обаче беше много горд със своята обеца, и тогава му казах, че незнам какво мога да направя за него. Обаче няколко седмици по-късно майката ми се обади, че момчето е свалило обецата и търкането на очите е престанало. Тази история много добре илюстрира казаното дотук и за това как са свързани органите един с друг. При болки е много ефективна терапията акупунктура на ушите, на стъпалата отдолу също има рефлексни зони, и пр.

В китайската медицина се казва, че бъбреците съхраняват „чи” енергията на предците, т.е. по пътя на наследяването от нашите предци ние получаваме тази жизнена енергия, наречена „чи”. Това е друга дума за етерното тяло.

Китайците казват така: „Ако получите много енергия от предците си, то имате не само силни бъбреци, но и големи уши”. Ако погледнете статуя на Буда ще видите, че той има много големи уши, т.е. това е много енергия от предците си, които е получил. Днес има системи, които правят диагностика по лицето, вкъщи имам книги затова. Става дума за физиогномиката.

От антропософията знаем за троичния човек с неговата нервно-сетивна, ритмична и вещестообменна система. Физиогномиката може да ви помогне да разпознаете болестите. Много хора имат пъпки в тази област. Разказвах сега за една пациентка, която имаше пъпки, ползвала е различни мазила в областта на устните, но не са помагали. Изследвах я, стомашният меридиан според китайската традиционна медицина минава точно тук. Дори когато имате дълбоки бръчки, те се наричат стомашни бръчки. И й казах, че вероятно трябва да има стомашно заболяване. И тогава тя ми призна, че страда от булимия. Аз така работя, гледам кои меридиани през кои области минават. Тук напр. в областта на слепоочието минава меридианът на жлъчката. Напр. ако селективно в слепоочието има главоболие, или пъпки тук, то може да се заключи, че човек с жлъчката има проблеми. Не е много, но все пак е помощ, макар че е най-добре лекарят да е ясновидец (да вижда астралното тяло, етерното тяло, къде се намира Аз-ът).

И това е хубавото на хомеопатията и на антропософската медицина, че разчитаме знаците на болестта, които се виждат по тялото. И трябва да се научим да го правим: косъма, цвета на косите и т.н. Минаването на различни меридиани може да бъде в помощ на лекаря. Аз съм антропософски лекар, но много уважавам китайската медицина, защото в някои случаи просто не знам. Преди години ми се обажда един пациент, ние си говорим на ти с него, и той ми казва оплакването си, че пръстът му е изтръпнал и не може да го движи. Ходил на двама лекари, но те не могат да му помогнат. И аз от моята китайска книга знам, че там минава меридианът на дебелото черво и му го казах. След това този пациент ми разказа, че получил сепсис, натъпкали го с изключително много антибиотици. И тогава му казах, че вероятно цялата му микрофлора на дебелото черво е разрушена и това с пръста е знак, че нещо не е наред с дебелото черво. И тогава с него направихме това т.нар. „саниране” на дебелото черво. И наистина трябва да се прави връзка между нещата. Но както вече казах, ние всички се намираме на пътя.

12-те основни меридиани

Р.Щайнер разглежда мозъка като „огледало”. Дори в медицината има такова понятие „огледални неврони”. В мозъка можем да кажем, че се отразяват като в огледало всички органи на човешкото тяло. Аз обаче не мога да кажа тук всичко, което Р.Щайнер говори за мозъка. Но едно нещо е може би интересно, а именно, че той указва за връзката мозък-черва. Това е много стара, древна мисъл, срещаме я при Парацелз: че организацията на червата е като че ли си представяме един разгърнат мозък. И обратното: мозъкът е едно събрано черво, една събрана чревна система.

Знаем за т.нар. чревен мозък, т.е. в червата има автономен мозък. Помислете какво казвате, когато трябва да научите нещо, разговорно се изразявате, че трябва да го смелите.Така че използваме тези думи и изрази, които указват точно тази връзка: между чревната система и мозъка.

В лекцията си за строителите на Гьотеанума Р.Щайнер обръща внимание върху това и то е много важно, защото много често разглеждаме изолирано мозъка. Щайнер говори за последиците от храносмилането върху мозъка. И за пример дава, че биковете се хранят вегетариански, и ако им бъде дадена храна на животинска основа, те не могат да преобразуват пълноценно животинските белтъчини, тогава те се отлагат и биковете биха полудели, знаете за болестта „луда крава” - това е точно това, за което Р.Щайнер е говорил навремето.

Аз си мисля, че при нас в медицината е изключително важно винаги да знаем за тези връзки, защото, когато при мен дойде пациент с проблем мигрена, знам, че винаги става въпрос за нещо, свързано с проблем в храносмилателната система и веществообмена.

Другото, което Р.Щайнер казва е, че при чревната система, каквото е полезно се смила, а ненужното се изхвърля, а в мозъка всичко най-ценно се събира, благородна материя, ако можем да си представим. Знаем, че карциноми в стомашно-чревния тракт по-лесно могат да се лекуват, отколкото тумори в мозъка.

При антропософската медицина се лекуват тумори в мозъка чрез веществообмена!

Можем да кажем така: Духът е извън мозъка, за да можем да мислим, най-малко Дух има в мозъка. Във веществообмена има много повече Дух, отколкото в материята. Но главата трябва да бъде „мъртво огледало”, в противен случай ние не бихме могли да мислим.

Има правени изследвания напр. пеленачета получават майчино мляко, и то тези специални мазнини, които се съдържат в майчиното мляко, и при тях действително се образува по-добре мозъкът, т.е. стават по-интелигентни.

Ще добавя още нещо: Р.Щайнер говори още за тази троичност на душата: в главата всичко е съзнателно, което означава, че така можем свободно да мислим. Мисленето трябва да бъде нещо съвсем обективно. Това е една „огледална” функция. Ритмичната организация (дишане, кръвообръщение, сърдечен пулс) са физическите носители на нашите чувства. А тимусната жлеза се намира върху сърцето, т.е. е праначалото на нашите чувства, ние ги осъзнаваме тук. Ако имаме волеви импулс, волята се намира във веществообмена, воля има и в мисленето. За веществообмена са необходими и нашите крайници. За нашата воля най-важният орган е черният дроб, т.е. Р.Щайнер разглежда душевния живот във връзка с цялата организация на човека. Мисля, че днес прекалено много се вторачваме и гледаме само в главата. И това е една голяма помощ, която Р.Щайнер ни е дал.

Същото се наблюдава и в педагогиката напр.волята не можем да я задействаме от главата. Трябва още от детството да приучваме децата редовно да правят неща, които смятаме за важни. Именно затова антропософията трудно се учи, защото трябва да се развие воля на мисленето, мисловната воля. Хората стават все по-слабо мислещи волево.

Сега ще ви разкажа нещо, което вече при няколко пациенти наблюдавам. И с тях се потвърждава това, което Р.Щайнер е говорил навремето с т.нар. лечебно-педагогически курс. И там има една много интересна забележка, която е интересна както за педагогиката, така и за медицината. В първата лекция, черният дроб е налице, за да може да вкара една мисъл във волята. Изключително важно твърдение! В момента имам 2 пациента и трети, които ми е приятел. Едната пациентка е осакатяла като дете и е получила много наркози(обезболяващи вещества). Другият пациент има увреден черен дроб от наркотици. Сигурно познавате такива пациенти, които мислят прекалено много, но мисълта не се превръща във волеви импулс. Това е класическото интуитивно усещане за черния дроб, което не е задължително да се изследва, просто знам, че е така. И аз знам, че този орган не изпълнява тази задача, която психически би трябвало да извърши. Р.Щайнер нарича това „интуитивна медицина”: Аз познавам духовния образ на органа. Донякъде съответства на китайското схващане, за което те казват: „Не е необходимо да изследвам физически даден орган, това, че е болен се показва от симптоми, и в душата.” Сега получавате класическо обяснение за депресията. При депресивните мислите, най-често от миналото, се натрупват в човека и той не стига до действие. Мисълта е свързана с миналото, а волята- с бъдещето.

И сега ще ви представя образа, който са ни предали гърците. Прикованият Прометей, при който през деня идва орелът и му изкълвава част от черния дроб, който през нощта се възстановява отново. И понякога, като погледна един такъв човек, си казвам, че той е закован, прикован към своето минало. И затова при нас депресивните пациенти, между другото и не само те получават терапия на черен дроб и жлъчка. И това прави антропософската медицина изключително интересна. Не мога да си представя, че медицина може да се прави, ако не се познават тези зависимости. И когато гледаме стойностите на черния дроб, те са нормални, тогава какво следва?

И сега ще разгледаме един малък пример как тези неща можем да ги разглеждаме. Ние сме само ученици, чираци, още не сме станали майстори в антропософската медицина. Затова в края на живота си казвам: „Знам, че нищо не знам”. Скромността е част от тези неща.

Накрая ще говоря за далака и панкреаса.

Въпрос във връзка с черния дроб: как да помогнем на алкохолик, който иска да се пребори с проблема си, но черният му дроб е увреден, и мисловният му импулс не може да се превърне във волеви.

Проф. Кооб: Трябва да се проведе терапия за черния му дроб. Алкохолът създава погрешно, фалшиво Аз-ово съзнание, казва Р.Щайнер. Един пациент ми казва: „Шефът ме обиди, и сега пия, за да добия смелост.” Препоръчва се Stannum и др.

Ще ви разкажа още един случай. Р.Щайнер дава едно средство срещу желанието да се напиваш, при пияници и психотерапевтично трябва да се работи. Какво представлява една такава зависимост? Веществообменът определя при всяка зависимост нашето мислене. Психосоматиката говори за удължена орална фаза. Тази фаза има място само между първата и седмата година при човека. Тогава малкото човече живее само от веществата, от материята. Всяка зависимост е и регресия. Човек живее, а неговото мислене се намира не в мисленето, не в усещанията, а само във веществообмена. Разбира се, опиати, алкохол и т.н. имат различно въздействие. Р.Щайнер дава едно основно средство, с което да се приглуши веществообмена, за да може да се освободи отново главата. И този препарат се нарича „Миниум” ( препарат с олово). Оловото потиска веществообмена и подсилва главата.

Един интересен епизод искам да ви разкажа. Бях при антропософски приятели в Ирландия, където хората обичат да пият и пият много. И то най-вече бира и ракия. И тези хора ми споделиха, че имат друг приятел - алкохолик и дали не мога да помогна? И аз им казах за този препарат „Миниум”, който е на основата на олово. И когато след няколко месеца отново бях при тях, се заинтересувах какво се е случило с този човек. Те разказаха, че откакто е взел този препарат, не е вкусил дори бира.

Интересно е да се наблюдава пациент със стенокардия, всъщност преди това трябваше да го попитам дали пуши, но не го направих. И едно от средствата срещу стеснение за кръвоносните съдове е тютюнът, и затова го инжектирах (Tabacum D 20) и когато дойде следващия път ще направим вече лечението. И след няколко седмици той дойде и ме пита: „Какво ми вкарахте, кажете, че пурите вече не са ми вкусни и не мога да ги пуша?” Това са интересни неща, които могат да се имат предвид, защото зад зависимостите има и психически проблеми. Когато се вземат халюциногени (LSD, амфетамини и др;) и алкохол, хората се намират душевно все едно в стъклен ковчег. Алкохолът затопля тялото, и това го обясних на един пациент: когато се пуши тютюн, той има склеротично действие и с 0.5% спада температурата на кръвта, съдовете се стесняват. А когато се пуши прекалено дълго се получават т.нар. „склеротични крака”. Докато алкохолът има обратния ефект: той затопля тялото, кръвта преминава в корема и човек малко излиза от себе си. Тютюнът ни затваря, алкохолът ни отваря.

Дешифрирала от аудио-запис Светлана Желева

Редактор Д.Василева