Лечение на ракови заболявания с бял имел

Submitted by admin 2 on Вт., 22/06/2017 - 10:40
Бял имел

В личните си разговори с лекари Рудолф Щайнер казва, че белият имел Viscum album, ще бъде централното средство за лечението на рака. Още през 1917 година д-­р Ита Вегман поръчва на познат аптекар да приготви лекарство от белия имел по указания на Р.Щайнер за нейната лекарска практика в Цюрих, което лекарство тя нарича «Искар». От това първо лекарство произлиза най-­известният днес, и най­-дълго прилаганият препарат от бял имел «Искадор», който продължава да бъде усъвършенстван. За производството му Р.Щайнер дава съществени указания, но неговото детайлно производство и прилагане обаче той предоставя на лекари и фармацевти. Към тези указания принадлежат беритбата му по различно годишно време и екстрахирането му през лятото и през зимата, както и смесването на извлечените сокове, като към ротиращия с голяма центробежна сила зимен сок се прибавя вертикално капещият летен сок. Към това принадлежи и изказването на Щайнер, че действието на така произведения препарат се вижда от предизвиканата от него температура в човешкия организъм. На неговите указания се дължи също ритмичното прилагане, както и потенцирането на препаратите от белия имел.

Белият имел, с неговите бели плодове, е паразитно растение, което може да расте само върху други растения, предимно дървета, от които той черпи соли и течности. Той извършва фотосинтеза, т.е. преобразуване на въглеродния двуокис и водата посредством светлината в органични субстанции, ­ самостоятелно както всяко нормално растение. Той е вечно зелено растение, понеже не само листата, издънките и семената са зелени, но също и отводката, която се впива в дървото ­домакин. Белият имел се изтръгва от типичната закономерност на годишните времена с това, че цъфти през зимата и женското растение (белият имел е двудомно т.е. разделен в женско и мъжко растение) същевременно по същото време образува плодовете си под формата на бели зърна. Р.Щайнер обърна вниманието към това, че отношението на белия имел към дървото ­домакин се характеризира с това, че той се храни от жизнеността на дървото­ домакин и бива дифиренциран от него до собствения си веществообмен. Това от своя страна създава възможността според различните дървета­ домакини, да се произведе специфично имелово лечебно средство според вида и органовата манифестация на рака.

Вече има много литература относно белия имел, от която заинтересованият читател може детайлно да се информира. Тук могат да се дадат само насоки, които да позволят бегло да се засегне същността на това раково лечебно средство.

Как може да бъде описано действието на белия имел в качеството му на лечебно средство при раковото заболяване? Погледнем ли повече веществената му страна, намираме една учудваща двойственост. От една страна в себе си той носи много малки дози от силно действаща цитотоксичност, това значи непосредствено отравящо и умъртвяващо клетките действие, което според естественонаучните изследвания се приписва на вискотоксините. От друга страна съществуват напоследък все по-­детайлирано изследвани възбуждащи (стимулиращи) действия върху човешката имунна система, чрез които преди всичко се стимулира така наречената естествена съпротивителна сила на целуларно (клетъчно) равнище (например лимфоцити, макрофаги), както и хуморално равнище (образуване на антитела). Досега в медицината не е познат друг медикамент, който да обединява в себе си тези две, изглеждащи полярни, въздействия. Ако се редуцира всяко въздействие до отделните, съдържащи се в него вещества, по­скоро ще се намали терапевтичния ефект, или добронамерено може да се каже, ще се специализира. Същинското му въздействие обаче, също и на равнището на веществата, предполага използването на цялото растение бял имел. При производството особено трябва да се внимава цялото растение да се съхрани до последната фаза на приготвянето на препарата. При това поради днешните законни изисквания ­ например за стерилността на инжекционните лекарства ­ се появяват проблеми, които още не са изцяло разрешени. Описаната тук веществена страна от дейността на имела по двустранен начин се насочва към еманципиралите се от целостта на организма ракови клетки. Затова медикаментът може да въздейства терапевтично както през стадия на канцероза (преди появата на тумора), така и когато туморът е налице.

Двойнственото въздействие на имела може да се опише и по друг начин. От страна на цитотоксичността имаме един отравящ принцип, от страна на имунновъзбуждането един затоплящ принцип. Чрез отровното действие се предизвиква човешкия Аз, за да преодолее отровата на имела и да преобрази нейната природа в своя собствена сила. Това разбира се предпоставя, че Азът носи в себе си такава преобразяваща и преодоляваща сила. Ако тя липсва, то имелът ще действа отравящо и с това увреждащо.

Бял имелС неговото стимулиращо въздействие върху имунните сили белият имел идва на помощ на човешкия Аз. Това може да се проследи чак до температурните реакции. Тук Азът е загубил своето господство върху функциите на организма чак до клетките и се нуждае от тази помощ отвън, докато в първия случай липсва необходимата острота на възприятието, за да се регистрират чуждите въздействия. На преподаващият в Университета Витен­Хердеке анатом Хартмут Хайне много впечатляващо се удаде експериментално да докаже това двойно действие на белия имел на равнището на веществата. Той можа да покаже при инкубация на ракови клетки с имелови препарати, че от намиращата се между всички клетки и очевидно регулираща ги основна субстанция, раковите клетки или директно се нападат и разрушават, или биват превръщани в нормални здрави органни клетки.

Едно друго въздействие на белия имел е, че упражнява непосредствно влияние върху отношенията на душата към тялото. Във въведението се описа, че тези отношения двустранно са нарушени чрез дисоциации. Една съществена част от въздействието на имела е неговата способност тук да се намесва регулиращо. По-­здравословното отношение между тялото и душата в организма се изразява преди всичко чрез подобряването на самочувствието. Много от болните, лекувани с белия имел, споделят, че цялото им усещане, и по­специално апетит, работоспособност, кураж и др. чувствително са се подобрили още в първоначалния стадий на лечението. Към това се прибавя, че се е подобрил сънят, без да се вземат допълнителни сънотворни медикаменти.

Едно трето въздействие се констатира и в отношението към духовното в човека. Показател е появата на повишената температура, което винаги е израз на това, че духовността на човека, неговият Аз се свързва по-­интензивно с органите му и ги прониква. Често от пациентите се описва едно, пронизващо цялото тяло чувство на затопляне, не рядко има и истинско повишаване на температурата, но те се изживяват различно от друг път, когато такова повишаване е предизвикано например от грипни инфекти. В следствие от действието на имела, като най­-голямото събитие в духовното се появява един елемент, който е централният момент в пълното преодоляване на рака. Има се предвид свободата човек да става все по-независим от болестта и да започне една непрекъсната борба за нейното преодоляване. Това се изразява в непрекъснатото намаляване на страха от нея. Независимост от моя личен опит относно действието на имела, веднъж при една лекция това беше потвърдено от един психолог, работещ в областта на раковото лечение. В дейността си като съветник и терапевт, той често срещал раково болни, при които констатирал учудваща независимост от болестта. Търсейки причината за това, той открива, че тези хора са били подложени на лечение с белия имел. До този момент той не бе могъл да си обясни защо и доколко имелът сам е отговорен за един такъв елемент на свобода в човека.

Как е възможно едно природно същество, едно растение, на което от страна на естествените науки най­-много да му се признават вече споменатите веществени ефекти, да носи в себе си толкова всеобхватен спектър на въздействие? Може би търсенето на отговор може да се насочи към това, човек да осъзнае, че всяко природно същество, както например е и едно растение, в основата си винаги носи една творческа идея. Насреща на този специфичен творчески принцип от своя страна застава духовният принцип в човека, неговият Аз тогава, когато растението се приеме в организма като лекарство. Напълно може да се говори за срещата между два духовни принципа или идеи, като съществено терапевтично основание. Сигурно някой се сблъсква при това изказване с методичните граници на естествено­научното познание, но въпреки това в себе си открива непосредствено разбиране.

Но с едно такова изказване в никакъв случай не е обяснено или доказано защо имелът може да бъде точно лекарството за рака. Едно такова разбиране предпоставя непосредствено познание (интуиция) на същността и първоначално почти не е възможно за отделния човек. Въпреки всичко доказателството за едно такова въздействие лежи в основата на терапевтичния резултат, чрез който идеята се верифицира (става истина). Всеки раково болен, който е лекуван с белия имел по правилния за него начин и всеки лекар, който е лекувал с имела, ще може да констатира скицираните тук различни равнища на действието му, ако се отвори без предразсъдъци за такова възприятие.

Както и при всяко друго лекарство правилното дозиране е предпоставка за терапевтичния ефект. Като основно правило важи, че то трябва да се определя индивидуално. При това трябва да се внимава, защото имелът може и да се предозира и тогава въздействието му намалява. Тук важи правилото, че «малкото понякога е повече»!

Вече беше споменато и едно друго основно правило: ритмичното му прилагане. Щутгарският лекар Манфред Векенман чрез грижливо регистриране на температурните криви откри, че телесната температура е зависима от ритъма, в който се поставят инжекциите и най­добре се покачва тогава, когато имелът се прилага в седемдневния ритъм на седмицата два до три пъти, например на 2-ри и 5-ти ден, или на 1-ви, 2-ри и 5-ти ден. Когато имелът се е прилагал на 1-ви, 2-ри и 3-ти ден, се е унищожавал желания ефект на покачващата се температура. Ние предимно лекуваме според това правило, така че нашето типично предписване на инжекциите се предвижда за вторник и петък, или понеделник, вторник и петък (виж схема 3).

Имелът предимно се предписва под формата на инжекции, от една страна защото определящите въздействието белтъчни субстанции се разрушават от храносмилането ако се приемат орално и освен това като лекарство той трябва непосредствено да се внесе във вътрешния ритъм на организма. Тази функционална област Щайнер нарича ритмична система. Важно е също и времето на инжектирането. Иска ли се да действа повече отравящата страна (цитостатичната) на имела, препоръчва се да се инжектира сутрин или преди обяд. Стремим ли се повече да подчертаем затоплящото (засилването на имунната дейност) му въздействие, инжектира се следобяд идеално е в 18 часа. След инжектирането обезателно трябва да се почива най­-малко 30 минути, това означава да не се извършва тежка физическа работа, да няма напрежение и стрес. Например абсолютен парадокс би било след инжекцията да се включи телевизията или да се чете вестник. Идеално е, да се полегне или да се седне отпуснато и удобно, като човек се вглъби в себе си. Че този идеал не може напълно да се постигне в ежедневието, не бива да поставя под въпрос значението на това правило. Действието на имела се определя също и от вътрешното отношение към него.

Един важен елемент в дозирането на имела са паузите. В материалистическата нагласа на нашето време важи правилото: «многото помага много». Че това е безсмислие или най-­много важи само за определен момент, може да се научи от имеловата терапия. Организмът се нуждае от време, за да реагира и да даде отговор вследствие на срещата си с имела. Затова е необходимо вътрешно ослушване, осмисляне и очакване на една нова среща. Ако имелът се дава постоянно и непрекъснато, ще се пропуснат всички вътрешни резултати. В началото на едно лечение са достатъчни споменатите интегрирани в ритмичното предписание паузи от два и три дни. Ако след определено време, общо взето два месеца, човек е доволен с констатираните въздействия, би трябвало да се правят по-­големи паузи, например четири седмици прилагане на имела четиринадесет дни почивка, по­късно четири седмици инжектиране и четири седмици пауза и т.н.

Най-­трудно днес може да се отговори на въпроса, кога напълно да се прекрати лечението с имела. Сигурно прекалено често се смята, че става въпрос за една терапия, необходима за през целия живот. От друга страна пък също се подценява, че след прекратяването на имеловата терапия, при грижливо по­нататъшно наблюдение се констатира, че могат да се появят симптоми на телесно, душевно и духовно ниво, които отново да направят наложително възобновяването на имеловата терапия. В никакъв случай раково болният не бива да стане зависим от имела. Също и в това отношение трябва да цари свобода.

Някой читател може учудено да се запита, какъв е този терапевтичен метод, който води до такива изказвания. Ние днес предимно сме настроени да виждаме, че вещественото действие на едно лекарство закономерно извършва в организма определени промени, премахва болки, приспива, убива бактерии, възбужда сърдечния мускул. На това място трябва да стане ясно, че едно лекарство на антропософски разширената медицина, но също и други неконвенционални терапевтични насоки, като например хомеопатията или в ограничен смисъл фитотерапията, в основата си разгръщат своите въздействия затова, защото в организма се извършва една среща. Модерната медицинска наука игнорира факта, че в организма постоянно се извършва едно взаимно възприятие на всички функции и дейности, също и между самите органи, което абстрактно може да се изрази с думите регулация и ред. За имела обаче се каза, че той действа ре­интегриращо относно дисоциациите между отделните части в тялото, които са налице при рака. Той обаче не извършва това принудително, а неговото действие трябва да се разбира като предложение, възбуда и в единични случаи като омекотяване на собствените функции на организма. Че това се извършва и на различните равнища ­ веществено, жизнено, душевно и от духовна натура, вече беше описано.

Тези факти позволяват да се говори за «цялостна» терапия. Целият организъм на всички негови нива или измерения, в неговите подредени функционални процеси се обхваща от лекарството. Едно такова разглеждане отговаря на действителността, тук цялостност не е обичайна дума за реклама.

Един друг съществен въпрос за дозирането е използваната концентрация или потенция на препаратите от бял имел. Когато то е концентрирано повече в областта на отровната страна на веществото, разликата е посочена в милиграми. Целим ли повече топлинната (имунната) страна, прилагаме по­скоро силно разредени или потенцирани препарати. При това тук трябва да се спомене, че всеки препарат от бял имел обединява в себе си и двата елемента, отравящият и затоплящия. Само че единият или другият компонент е особено подчертан в начина на преработването. Особено впечатлителни и за едно становище, което е насочено предимно към веществената страна на лекарствените въздействия, са високите потенции на имеловите препарати, особено Д20 и Д30. Потенцирането на лекарства е развито от основателя на хомеопатията, лекаря Самуел Ханеман. Тук едно лекарство не само се разрежда в определени ритми, например 1 към 10 като така наречената децимална потенция (Д1. Д2. Д3 и т.н.), но съответният разреждащ процес допълнително се придружава от ритмично разтърсване на разтвора или чрез разтриване на праха. Чрез това в лекарството се въвежда ритъмът, който в основата си може да се определи като лекуващия елемент във всички световни процеси.

Догматизмът на съвременните учени, че например една потенция Д30 изобщо не може да действа, понеже в нея не се намира даже и една единствена молекула от лекарството се опровергава в практическото приложение и в непосредствено наблюдаваните отговори, които организмът дава при прилагането на имелов препарат Д30. Това се показва например при локалното приложение при метастази и при предизвиканите от тях болки.

Но също и премахващата страха страна на имела прави силно впечатление точно при прилагането на високо потенцираните препарати. Че от страна на учените, работещи по природонаучните методи в медицината се казва, че тук става въпрос за автосугестивни въздействия или за един плацебо­ефект, отново отговаря само на Моргенщерновото «не може да бъде, понеже не бива да съществува». В областта на съвременното естествознание, например при теориите и законите за трептенията във физиката, такова невеществено опосредяване от въздействия в никакъв случай не е непознато. Също и силно действащият инсулин работи в тялото в нанограмната област, което би отговаряло на потенция Д9!

Една особена форма на имеловата терапия е инстилизация в кухините на тялото, за да се достигнат там избуяващите ракови клетки. Това особено важи за пространството между плеврата на ребрата и на белите дробове, така нареченият плеврен процеп(?). Често тук се заселват, например във връзка с рак на гърдата, ракови клетки като така наречената карциноза (плеврокарциноза). Поради това се развиват реактивни изливи Ако те се пунктират, може да се впръска (инстилира) един специализиран в отравяща (цитостатична) насока имелов препарат. Днес има сигурни доказателства, че чрез това могат успешно да се лекуват локални ракови процеси и особено постоянно образуващите се изливи.

Поради термолабилитета (чувствителност към температурата) на съдържащите белтък вещества на имела, би трябвало препаратите по принцип да се съхраняват на хладно. Често се препоръчва да се съхраняват в хладилника при 4 градуса. При такова съхраняване преди инжектирането ампулата трябва да се стопли, понеже студът може да причини намаляване на действеността на лекарството. Ние препоръчваме като най-­лесния начин ампулата да се подържи в ръката толкова дълго, докато повече не се възприема като студена. Някои читатели може би ще разберат, защо се препоръчва стоплянето да се извърши чрез човешката топлина, което е най­подходящо за имела.

На това място трябва да споменем също и възможните нежелателни въздействия, така наречените странични действия на препаратите от бял имел. Температурата, която толкова често не се разбира по правилен начин в модерната медицина, при една инжекция с имелов препарат е точно желаното действие, но в отделни случаи не бива да прехвърля 39 градуса по Целзий, измерена ректално или орално. Такова повишение обаче е изключение. Най­честото нежелателно действие може да бъде една алергична реакция на мястото на инжектирането, много рядко също и генерализирано. Това почти винаги е във връзка с дървото­домакин, така че смяната с един друг вид се понася добре.

Като нежелано въздействие трябва да се определи и когато на мястото на инжектирането се получат силни огнищообразни възпаления. Това обаче е само дотолкова нежелателно, доколкото пречи на пациента или намаля действието на имела и вероятно е знак, че лекарството е предозирано. Чрез съответното намаляване на дозата това странично въздействие ще се премахне. Последица от предозирането са също и леки реактивни депресивни настроения. Настъпят ли такива във връзка с имеловата терапия, трябва да се провери веднага избраната дозировка. Същото важи и ако раково болният каже, че инжекцията винаги се следва от една силна, понякога усещана като парализираща, умора. Като съвсем позитивна може да се счита една приятна умора след инжектирането. Вижда се, че не съществуват истински тежки или трайни увреждания, получени от странични действия на имеловата терапия и ако такива се появят, те винаги са предизвикани от неправилно индивидуално дозиране, свързано с прилагането му. Затова при предписването му обезателно е необходим лекарският опит.

Откъс от книгата на д­-р Ф. Финтелман "Ракова­ лекарска консултация"

Превод Нели Хорински