Рисуването върху коприна според антропософските идеи - начин да въздействаме върху склерозиращите процеси в човешкия организъм
Открих рисуването върху коприна преди 10-12 год. Вече се занимавах активно с Антропософия, течеше тригодишното обучение по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия, в което имахме и периодични занимания, по-скоро въвеждащи и запознаващи, с антропософска арт-терапия. Имахме семинарни седмици, които включваха рисуване със сухи пастели, отделно с техниката "мокро в мокро", с въглен, с контури, пластициране с глина... Точно в една утрин през този период от живота ми се пробудих след много особено преживяване на прага на нощния сън и пробуждането - много по-късно срещнах казаното от Рудолф Щайнер, че човешката душа, в своя път по време на съня и по време на "вечния си сън", след физическата смърт, попада в Духовния свят и преживява цялата гама от цветове и звуци, с които е обградена.
Отново от Рудолф Щайнер знаем, че слизайки на земята, ние забравяме преживяното през периода от смъртта до новото раждане. Минаха години, за да си дам сметка, че онова, което аз преживях по време на това утринно пробуждане, е било спомен "оттам", откъдето душата слиза и е била преди да се роди. Тогава се пробудих с много ясно усещане за реално преживяно, докоснато, усетено с цялото ми същество - допир на съществото ми до цветове, мекота, копринена ферия. Беше странно, защото имах чувството през целия ден, че това продължавам да го преживявам, че е една реалност и съм в нея.
Така без някога изобщо да съм рисувала върху коприна, без изобщо да търся как се прави, реших, че трябва да опитам. И понеже някак носех в мен усета за онази хармония, която бях "сънувала", реших да я търся по същия начин в това, което искам да правя - да разстилам цветовете върху коприната и оттам да търся онези форми, които самите цветове ще създадат. Защото онзи свят беше точно такъв - в него нямаше форми, нямаше контури, а всичко беше една прекрасна цветова хармония.
Започнах да експериментирам и все повече и повече се въодушевявах от една страна от свободата, която имах, а от друга - от невероятната красота, която се раждаше без предварителни форми и структури. Едва след това разгледах в нета как рисуват обучените художници върху коприна - точно по обратния път. Те първо премислят идеите, целта, рисуват с контур детайлите, и едва след това започват да нанасят боите, т.е. да оцветяват самите форми.
Осъзнавах все повече и повече, че този "стандартен" начин на рисуване - форми - цветове е гледна точка на съвременната материалистична нагласа за художествена творба. Докато онова, което аз правех и живееше в мен като "спомен" от "другия свят" или от света на моите сънищни преживяванияа, наистина идва от друго измерение.
Така попаднах в Германия, във Вупертал, като асистент-практикант по покана на Андреа Крон-Петрович, наш лектор, в социално-терапевтичната общност, която тя ръководеше. Там бях около три месеца. Разказах й за моите занимания и как съм стигнала до тях. Тогава тя ми предложи нещо, за което ще съм й благодарна винаги, защото щях да имам жив опит как това рисуване се преживява от хора с проблеми - да направя триседмичен курс за рисуване върху коприна на хората, които живеят в тази общност. Осигури ми прекрасно и светло ателие за работа. Поиска да й дам списък с всички материали, бои, размери, които са ми нужни, изработиха се дървените рамки, върху които коприната се опъва. Скоро всичко беше в наличност.
И така, родиха се уникали неща! Хората бях с различни диагнози. Всички, обаче, участваха с огромен ентусиазъм. Събирахме се в ателието, някои направиха по няколко рисунки. Споделяха, разглеждахме, работеше се в едно спосойствие и хармония. Те се чувстваха значими, полезни, творяха!
И ето какво казва д-р Маргарете Хаушка, последовател на Рудолф Щайнер, която развива арт-терапевтичното направление в Антропософската медицина, работейки с пациенти:
Нека най-напред опишем няколко общи примера и да покажем, как дадени специфични процеси, прилагани с терапевтична цел, могат да бъдат изразени чрез живописта, или по-точно да бъдат облечени в образи. Най-напред става дума за противоречието в превеса на силите в горното астрално тяло в посока склероза до туморни образувания или на долното астрално тяло в посока възпаления до процеси на разпадане, като и в двата случая организацията на Аза не действа правилно.
Тук в първия случай се поставят задачи за размиване на контурите, а във втория за образуване на структури или изображения... Размиването повежда после бързо в един хаос от цветове вместо към последователно възвръщане в хармонията на цветовете. Когато това се удаде, показателно и интересно е да се наблюдава обратният процес, за да се открие как действително от цвета бавно се оформя образ, докато цветовете се отграничат един от друг и по този начин възникне контурата, която обаче сама по себе си не е съществувала преди. Ето това е начинът на рисуване, характеризиран от Рудолф Щайнер с думите „да се рисува тръгвайки от цветовете”. Най-напред се рисува цветовото настроение, после от него може да изкристализира образ.
Онова, което става ясно, че с този метод на рисуване върху коприна, както и с "мокро върху мокро" върху картон, може да се въздейства върху всички онези процеси в човешкия организъм, които се отключват при болестно състояние или, когато става дума за естествено стареене, което изкристализира в т.нар. дегенерационни заболявания.
Знаем, че при навлизането във възрастта след 35 год. човешкото тяло започва стъпка по стъпка да губи своите сили, става въпрос най-вече за етерните сили. И ние си набавяме тези сили по различен начин - чрез съня, чрез работа с духовните истини на Антропософията, чрез евритмията, чрез живата съзерцателна връзка с природата, и т.н. Нужно е това втвърдяване, което постепенно настъпва и по естествен начин, и чрез заливането ни с всички Ариманични "екстри", които ни подхващат още от раждането ни, чрез образованието, и по целия ни житейски път, да умеем да им се противопастяваме. И това омекотяване, тази красота, която можем да сътворим по пътя на рисуването върху коприна, по начина, по който говори Щайнер, може както да ни помогне здравословно, така и да нахрани сетивата ни, оттам и астралното ни тяло, с положителни емоции и с жива творческа зареждаща душата ни "храна".
Дорина Василева, психолог, педагог, социален терапевт
Илюстрациите са авторски.