Антропософската медицина е основана от д-р Рудолф Щайнер, австрийски философ и учен (1861-1925). Тя отчита цялостната личност – как човек изглежда, неговата активност, душата му /неговите чувства и емоции/, неговото мислене /вътрешния и духовния му живот/, средата, в която той живее, влиянието на звездите. И всичко това образува едно цяло.
Да бъдеш болен означава, че има дисбаланс в една или повече от тези области. Няколко антропософски практически направления работят, за да бъде излекуван човекът. Арт-терапията е едно от тях.
Въпрос: С какво антропософията допринася за арт-терапията?
Отговор: Дисбалансът или заболяването не са следствие само на органичен или психологически проблем. При болния мисленето може да е разделено от душата или да е преживял емоционален шок. Ние също ще разгледаме неговата биография, темперамент и характер. Целта на нашата обща работа ще бъде този човек да възприеме отново човешкото си същество и да се свърже отново със себе си в творческия процес.
Въпрос: Какви техники използвате?
Отговор: Всеки човек е различен. Техниките варират според терапевта и пациента. Рисуването на светлина и сянка – с въглен, рисуване със сухи пастели или цветни моливи, живопис /акварел/ и моделиране с глина, са в основата на нашата работа. Според проблема се използва и съответната техника.
Въпрос: Разговаряте ли с пациента преди началото на творческия процес?
Отговор: Това отново зависи от терапевта. Някои нямат словесни разговори, други организират работни срещи в групи, а в някои случаи самият пациент не желае да коментира. Лично аз формулирам терапията, която ще правим, като психотерапевтичен път. През първата половина на сесията човекът ми „подава” своя „житейски багаж” – това ще ми позволи да се свържа с биографията му, за да зная докъде е достигнала. След това може да допълним този "багаж" със светлина и цветове. В мълчанието по време на рисуването, човекът изразява своята креативност. Между сесиите аз го моля да инвестира и в личното си време. Всичко това ще му помогне да се върне към себе си, да придобие увереност и най-накрая – да се срещне със самия себе си.
Въпрос: Как избирате метода, който ще използвате?
Отговор: По време на първите сесии се потвърждава диагнозата. В зависимост от възрастта или патологията, ние избираме начина на изразяване, а след това по време на сеансите, фактите и поведението на пациента се развиват.
Например, едно упражнение за полярността със светлината и сянката, с въглен, ще допадне много на възрастен, който живее в екстремни ситуации.
При човек, който е загубил своята структура използваме начертаването на келтските форми или мандали. Обратно, за човек, който се задушава в прекалено неподвижни структури, ще му предложим да работи с архитектурните структури, като може да се „разреди” тази структура с работа с цвят, а след това да реконструира и свърже според своята креативност своя вътрешен Аз.
Въпрос: Как изкуството може да излекува някого?
Отговор: Човекът, който създава и твори е изправен пред себе си. Неговата "творба" е неговото собствено отражение. По поведението му, по думите му, може да прецените дали е прекалено структуриран, или не е изобщо, дали е депресивен или прекалено естравертиран... Терапевтът ще се намеси със средствата и инструментите, посочени по-горе, за да подпомогне пациента в намирането на вътрешна хармония, за да се свърже отново с духовния свят. Едва тогава ще бъде в състояние да се възползва от това положително.
Въпрос: Чух, че антропософската арт-терапия може да помогне на хора, болни от сериозни заболявания, като рака, например?
Отговор: Арт-терапият не претендира, че може да го излекува, но може да предостави ценна помощ. Чрез изкуството се навлиза в състоянието на съзнанието, при което до голяма степен се влияе върху неговото възстановяване. Арт-терапията ще му помогне да контролира и насочва състоянието си. Болният ще бъде в състояние да приеме болестта си, да живее по-добре с нея в своето ежедневие и да има в себе си чувството за борба. Тя също е надежда за човека, който вижда, че дори ако тялото му вече не следва своето вътршено същество, все още може да върви напред и да живее извън болестта. Това осъзнаване след това може да му даде сили, за да възстанови тялото си. Това изцеление не идва от терапевта. Той е само временен водач на пациента.
Въпрос: Вие констатирахте ли подобрение при пациентите?
Отговор: През 90-те год. работих 11 год. с пациенти с HIV и СПИН. По това време комплексната терапия за лечението им още не съществуваше. Беше ужасно, умираха един след друг, въпреки че някои успяваха да заживеят с болестта си. Те идваха на сесиите редовно. Това беше единственото място, където можеха да говорят за болестта си, свързана с толкова табута, и да изразяват своята креативност. Те показваха, продаваха своите произведения, посетихме конгрес за СПИН. Това е начин да съществуват, въпреки болестта. Виждала съм терапевтичната сила на изкуството. Някои все още живеят, и живеят добре......
Въпрос: Как се обучават антропософските арт-терапевти?
Отговор: Arthéa е задочната форма на обучение в областта на живописта и терапевтични изкуства. Намира се в Женева. Заниманията се провеждат в един уикенд на месец и две седмици през лятото. Не се изисква предварителна подготовка. Студентът ще претърпи широко обучение на художествено и психологическо ниво за три години, след това има година и половина пробация; това ще развие вътрешните му богатство и интуиция, за да го постави в услуга на пациентите.
По този начин всеки терапевт е различен, той работи със своята личност, със своите чувства, няма фиксирано правило; затова при решаване на казус всеки студент може да има своите идеи за решаването му.
Едно интервю от сп. "Великата епоха", записано от Кетрин Келер, с Лор Ветуа - арт-терапевт и обучител
Превод: Дорина Василева