ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
СС 204, Четиринадесета лекция
Дорнах, 13 май 1921 г.
Може би точно лекциите, които изнесох тук за същността на цветовете и предхождащата ги лекция от последния четвъртък, показаха, че същността на човека може да се разбере само ако той се разглежда във връзка с целия Всемир. Но за това трябва да погледнем от Земята към извънземното. Нашето време особено силно го изисква. Видяхме как човешкият интелект става все по-сянкообразен, как с течение на 19-ти век той всъщност не се корени повече в действителността.
Всичко това ни насочва към факта, че човекът непременно трябва да се погрижи да внесе нови импулси в душевния си живот. Това ще ни стане ясно, особено когато още веднъж поставим пред душата си съответните въздействащи космически събития, разглеждани от определени гледни точки.
Сигурно си спомняте, но също и знаете от книгата ми «Въведение в тайната наука», че едно от големите събития, играещи роля в земното развитие, е отделянето на Луната от земното кълбо. Това, което блести като Луна насреща ни от Космоса, някога е било свързано със Земята, отделило се е от Земята и я обикаля като неин спътник.
Знаем какви важни промени в човешкото развитие са свързани с отделянето на Луната от Земята. Трябва да погледнем много назад, преди атлантския потоп, ако искаме да разгледаме времето, през което Луната се е изтръгнала от Земята.
Нека днес да разгледаме само това, което е станало на Земята и е повлияло хората и другите природни същества, когато Луната се е отделила от Земята. Видяхме, че различно оцветените минерали, цветните минерални тела, техните различни цветове всъщност могат да се изведат от тези съотношения между Луната и Земята.
Чрез това можем да свържем тези космически събития с художественото схващане на битието. Но с това са свързани още и други важни, значителни неща. Човекът донася същността си от предишните метаморфози на земното битие – сатурново, слънчево и лунно състояние и докато той се развива като сатурново, слънчево и лунно същество, в обкръжението му не е съществувало минералното царство. Минералното царство, изобщо всичко минерално, се появява в земното време. И това, което наричаме минерална материя, е навлязло в хората в земното време. Човекът е нямал нищо минерално в себе си на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. Той не е бил още същество, принудено да живее на Земята, а е бил същество, което чрез конституцията си е принадлежало към целия Космос. Преди отделянето на Луната от Земята и преди минералната същност да се развие на Земята със своето цветово разнообразие, човекът още не е бил подходящ за Земята. Можем да кажем, че е било въпрос на водещите земното развитие същества какво следва да стане с човека: дали да бъде преместен на Земята, или да съществува извън Земята. Може да го наречем решение на водещите човешкото развитие същества да бъде отделена Луната, чрез което са били променени цялата Земя и човекът с нея. Чрез това, че грубата лунна материя е била отделена, човекът е получил организацията, която му позволила да стане земен човек. Човекът е станал земен човек чрез отделянето на Луната и включването на минералното царство в развитието на Земята.
Чрез това човекът получава земната си тежест. Но той никога не би постигнал свободата, ако не би получил тази земна тежест. В известен смисъл той не е бил истинска личност преди това. Личност става, когато концентрира силите, образуващи тялото му. Това става с отделянето на Луната и чрез вчленяването на минералното царство. Следователно човекът става личност, способна да си извоюва свободата. Развитието на човека на Земята след отделянето на Луната протича през няколко стадия. Може да се каже: докато се извършва отделянето на Луната, човекът е притежавал възможността да изгражда образите на древното ясновидство от целия си организъм, от телесно-душевната си същност. Способността да има образите на древното ясновидство не е била отнета на човека чрез отделянето на Луната. Човекът е виждал света в картини, както често сме описвали. Ако не става нищо друго, човекът и до днес би живял в този образен свят. Но ние знаем, че развитието напредва. Човекът не е останал такъв, че да е окован само към Земята. Той е бил подтикнат към ретроградно развитие, което всъщност достига кулминацията си в 19-ти век, което характеризирах в последните лекции. Но още в древни времена човекът е станал земно тежък, заземен в обмяната си на веществата, а от друга страна в нервно-сетивната си система, би могло да се каже, той е станал способен да съществува космически. Човекът развива своя интелект. В интелекта се сгъстяват образите на древното ясновидство чак до 4-то столетие след Р. Хр. Едва по-късно, от 15-ти век, човешкият интелект започва да става все по-сянкообразен.
Човешкият интелект няма същинско съществуване, макар да е нещо съвсем духовно в човека. Той има само нещо като образно съществуване. Когато човекът днес мисли само чрез ума си, мислите му не се коренят в реалността. Те имат само сянкообразно съществуване. И то все повече се засилва. Станало е най-силно в 19-ти век. Днес на човека напълно му липсва усет за реалността. Той живее в един духовен елемент, но е материалист. С духовните си мисли, които обаче са само сенки, той мисли само материално.
Така настъпва второто събитие. Човекът отново става по-духовен, но това, което като духовни съдържания преди му е давала материята, повече не го одушевява. Той става по-духовен, но чрез духовността си мисли само за материалното.
Знаете, че някога Луната отново ще се свърже със Земята. Този момент, когато Луната отново ще се съедини със Земята, се измества хилядолетия далеч от живеещите в абстракции астрономи и геолози, но това е само заблуда. В действителност съвсем не сме далеч от този момент. Знаете, че човечеството става все по-младо. Знаете, че хората все повече ще стигат дотам, да могат да се развиват телесно-душевно само до определен момент. По времето на смъртта на Христос, когато се състоя Мистерията на Голгота, хората са били в състояние да се развиват телесно-душевно до тридесет и третата си година. Днес го могат само до двадесет и седмата си година. Ще дойде време, в четвъртото хилядолетие, когато хората ще са способни за развитие само до двадесет и първата си година, а в седмото хилядолетие – ще са способни да се развиват чрез своята телесност до четиринадесетата си година. Тогава жените ще престанат да раждат. Ще настъпи съвсем друг вид земен живот. Това ще е времето, в което Луната отново ще се приближи към Земята, за да се вчлени в нея.
Виждате ли, скъпи приятели, човекът трябва да започне да разбира такива извънземни събития. Той не трябва само общо абстрактно да сънува за някаква божественост, а да разглежда събитията, свързани с неговото земно развитие. Той трябва да знае, че Луната веднъж се е отделила от Земята и че отново ще се обедини със Земята. И както отделянето на Луната е било важно, определящо събитие, така важно и определящо ще бъде обединяването с Луната. Като хора ние ще обитаваме Земята и тогава, но няма повече да се раждаме по обикновения начин, а ще се свързваме със Земята по начин, различен от раждането. Но дотогава ще сме се развили по-нататък. А това, което днес става, т.е. превръщането на интелекта в сянка, трябва да го приведем в съзвучие със случващото се като важно определящо събитие в земното развитие – навлизането наново на Луната в земната материя.
Нашият интелект все повече се превръща в сянка. Ако това продължи, ако човечеството не се реши да приеме в себе си това, което може да дойде от духовните светове, постепенно човекът все повече ще изгубва реалността на своя интелект. Представете си какво всъщност съдържа този сянкообразен интелект. Той не може да разбере дори самата човешка същност. Той разбира минералите. Това е единственото, което сянкообразният интелект може да разбира до известна степен. Животът на растенията му остава загадка, животът на животните съвсем, а собственият живот му става напълно непрозрачен, неразбираем. Така човекът си изгражда представи, образи за света, които всъщност са само миров въпрос, бихме казали, че те съдържат само нещо, което изобщо не достига до същността на растението, животното и особено на човека. Изграждането на образи ще продължава все повече, ако човекът не се реши да възприеме това, което му се дава от имагинациите, от новите имагинации, чрез които му се описва мировото съществуване. В сянкообразните разсъдъчни понятия и в сянкообразните интелектуални представи трябва да се приеме това, което може да се даде като жива мъдрост на науката за духа. Тогава сянкообразните образи на разсъдъка ще се оживят. Оживяването на сянкообразните образи на разсъдъка обаче не е само събитие засягащо човека, а е космическо събитие. Спомнете си описаното в книгата «Въведение в духовната наука», как човешките души някога са се преселили на другите планети и по-късно отново са слезли в земното съществуване. Там съм показал как хората постепенно са слезли на Земята от планетите Марс, Юпитер и т.н. В края на седемдесетте години на 19-ти век става значително събитие. То може да се опише възоснова на фактите, които се потвърждават в духовния свят. Докато през древното атлантско време хората са слезли на Земята от Сатурн, Юпитер, Марс и т.н., докато някога човешките души са навлезли в земното битие, сега започва време, в което слизат други същества, които не са хора, но заради по-нататъшното си развитие са принудени да дойдат на Земята и да влязат в отношения с хората, започва време, в което същества от извънземните мирови области също слизат тук долу. От края на осемдесетте години на 19-ти век свръхземни същества искат да навлязат в земното битие. Някога хората от Вулкан (Сатурн) са били последните, които са слезли на Земята, а сега вулканови същества действително слизат в земното съществуване. В земното битие ние вече имаме надземни същества.
Че изобщо можем да имаме наука за духа го дължим на факта, че надземни същества донасят посланията долу в земното съществуване. Но как се държи човешкият род общо взето? Човешкият род се държи, бих казал, по космически-примитивен начин по отношение на тези същества, появяващи се макар и постепенно на Земята, идвайки от Космоса. Той не се интересува от тях, игнорира ги. И това е, което ще доведе Земята до все по-трагични състояния, защото в течение на следващите столетия между нас ще странстват все повече духовни същества, чийто език би трябвало да разбираме. А ние ще ги разбираме само ако поискаме да разберем това, което идва от тях – съдържанието на науката за духа. Те искат да ни го дадат и да се действа в смисъла на науката за духа, да се внесе науката за духа в социалните отношения на земното битие.
От последната третина на 19-ти век наистина имаме работа с навлизане на духовни същества от Космоса, най-напред от същества, които обитават сферата между Луната и Меркурий, които обаче вече навлизат в земното битие и се опитват да се установят в него, очаквайки, че хората ще се изпълнят с мислите за духовните същества на Всемира. Можем да опишем също това, което описах преди, като кажем, че трябва да оживим нашия сянкообразен интелект с картинните образи на духовната наука. Иначе се описва абстрактно. Конкретно се описва, като се каже: Духовни същества искат да слязат долу в земното битие и би трябвало те да бъдат приети. Ще има сътресение след сътресение и накрая земното съществуване ще стигне до социален хаос, ако тези същества слязат, а човешкото битие би било само опозиция срещу слизането им. Тези същества не искат нищо друго, освен да са предвестниците за това, което ще се случи със земното битие, когато Луната отново се съедини със Земята.
Днес на хората може да им изглежда още безобидно, когато мислят само автоматични, безжизнени мисли, пораждащи се, когато се схваща само минералният свят и минералите в растенията, животните и човека. Бих искал да кажа, че хората се задоволяват с тези мисли, чувстват се добре като материалисти, понеже само такива мисли се мислят днес. Но представете си, че хората продължават да мислят така, че наистина не си изграждат нищо друго от такива мисли до времето, когато в осмото хилядолетие лунното битие отново се съедини със земното битие. Какво ще се породи тогава? Да, съществата, за които говорих, вулкановите същества, вулкановите, венерините, меркуриевите, слънчевите свръхчовеци и така нататък постепенно ще слязат долу на Земята, ще се съединят със земното битие.
Но ако хората продължават да им оказват съпротива, в течение на следващите хилядолетия земното съществуване ще се превърне в хаос. Земните хора ще продължат автоматично да развиват интелекта си, той може да се развива и сред варварството. Но цялостната човечност няма да навлезе в този интелект и хората няма да имат отношение към съществата, които искат да се доближат до тях в земното съществуване. А всички онези същества, които неправилно се разбират от човека, съществата, които неправилно се разбират, понеже голият сянкообразен интелект разбира само минералното, грубо материалното в минералното, растителното, животинското и дори в човешкото царство. Когато Луната се съедини със Земята, човешките мисли, които не са действителни, изведнъж ще станат действителни. И от Земята ще изкочат ужасни същества, представляващи нещо средно между минералното и растителното царство, автоматични същества с прекалено силен разсъдък, с много интензивен разсъдък.
От случващото се на Земята, тя ще бъде обвита като с мрежа, с тъкан от ужасни паяци; паяци с огромна мъдрост, които обаче няма да са достигнали дори до растително съществуване в своята организация, ужасни паяци, които ще се вплетат един в друг, които във външните си движения ще имитират всичко, което хората са измислили със сянкообразния си интелект, не повлиян от това, което трябва да дойде чрез нова имагинация, което изобщо следва да дойде чрез науката за духа. Всичко, което хората мислят като нереални мисли, ще стане същностно, ще оживее. Земята ще бъде обгърната – както днес е обгърната с въздушен пласт, както понякога рояци скакалци я покриват – с ужасни минерално-растителни паяци, вплетени един в друг, които ще са много умни, но ужасно зли. И човекът, доколкото не е оживил своите сянкообразни интелектуални понятия, вместо да съедини своето същество със съществата, които искат да слязат долу от последната третина на 19-то столетие, ще трябва да се съедини с тези ужасни минерално-растителни паяци. Той сам ще живее заедно с тези паяци и ще трябва да продължи по-нататъшното си развитие в мировото съществуване вплетен в развитието на тези минерално-растителни паяци.
Това е напълно реалното в земното развитие и днес се знае от голям брой хора, които задържат човечеството от възприемането на духовнонаучните познания. Защото има и такива, които са напълно съзнателни съюзници на паяковото оплитане на земното човешко съществуване. Днес човек не бива да се плаши от такива описания. Защото такива описания са по-безобидни от това, което днес знаят много хора, които, изхождайки от стари традиции, все още имат някакво съзнание за такива неща,
познават стари предания, но искат да ги държат в тайна. Сегашното земно развитие на човечеството не бива повече да се обгръща с булото на тайната и колкото и да е голяма съпротивата от страна на противниците, нещата трябва да се кажат, защото, както постоянно казвам, е много сериозен въпросът, дали човечеството ще приеме или отблъсне духовнонаучните познания. Тук нямаме работа с нещо, от което биха могли да се извадят заключения, свързани с безразлична симпатия или антипатия, а с нещо, което навлиза в цялостта на Космоса. Имаме работа с това в настоящото време, дали човечеството ще се реши постепенно да поеме донесеното от Космоса, от добрите духове, които искат да се свържат с хората, или то ще изгражда по-нататъшното си космическо съществуване сред минерално-растителните паяци, породени от собствените му сянкообразни мисли. Днес не е достатъчно да се покаже в абстрактни формулировки необходимостта от духовнонаучното познание, а е необходимо да се покаже как мислите ще станат действителности. Това, което е така ужасно при всички абстрактни теософи, които понякога се срещат, е, че представят пред хората абстракции като мислите ще станат по-късно действителности, но не им хрумва да представят цялата важност, конкретната важност на нещата. А тази конкретна важност на нещата е, че интелектуалните сянкообразни мисли, които днес се изплитат вътрешно от хората, някога ще обгърнат Земята като паяжина и че хората ще бъдат вплетени в тази паяжина, ако не искат да се издигнат над тези сянкообразни мисли. Пътят на това издигане, скъпи приятели, е предначертан.
Ние трябва много сериозно да схванем, че мислите, с които завърших лекциите си за цветовете през последната неделя, когато казах, че става въпрос познанието за цветовете да се изтръгне от абстрактната физика, наистина познанието за цветовете да се извади навън, в област, където изцяло действа фантазията, усещането на художника, разбиращ същността на цветовете и духовнонаучното разглеждане на света. Видяхме как биха могли да се схванат същността и съществата на цветовете, как може да се издигне това, което физиката с нейните ужасни рисунки сваля долу в ариманическото, как да се издигне художественото, така че действително да може да се основе учение за цветовете, което да лежи далеч от мисловните привички на днешната наука и да бъде основа за художествено творчество, ако човекът се проникне с това. Такива мисли трябва да се вземат напълно сериозно.
И друга мисъл трябва да се вземе сериозно. Какво изживяваме днес в целия цивилизован свят? Нашите млади хора се изпращат в клиниките и в природонаучните факултети, където им се обяснява човека. Те изучават чрез трупа човешката костна система и изобщо човека с неговата организация. Те учат логически да изграждат човешкия организъм в абстрактни мисли.
Но, скъпи приятели, така не се научава да се познава човека, така се изучава само минералната същност в човека. С тази наука се изучава единствено това, което има значение от времето на отделянето до завръщането на Луната и това, което от сянкообразните мисли на настоящето ще се преобрази в паякообразни същества. Трябва да се подготви познание, което да обхване човека по друг начин и което може да се подготви само ако науката се издигне до художествено съзерцание, когато някога се признае: Да, науката, както тя се има предвид днес, може да стигне до определена точка – до минералната същност в минералното, растителното, животинското и човешкото царство.
Но науката трябва да се преобрази в изкуство в растителното царство, а още повече в животинското царство. Да се иска да се разбере една животинска форма както анатомите или физиолозите правят, е безсмислие! А докато не се признае, че е безсмислие, сянкообразният разсъдък няма да се преобрази в живо духовно схващане за света. Това, в което днес се обучават нашите млади хора под такава безнадеждно абстрактна форма, когато влязат в университетите, трябва да се превърне в художествено схващане. Защото обкръжаващата ни природа, създава творчески. И докато не се разбере, че това, което ни обкръжава в природата е художествено творчество и може да се схване само с художествени понятия, не може да навлезе нищо добро в нашия светоглед. Би трябвало да се разбере, че уредът за мъчение в средновековните замъци, където хората са били поставяни в «желязната девица» и са били набождани на остриета, напомня само физическа процедура, но тя е същата процедура, извършваща се с младия човек от нашето съвремие, когато му се преподава анатомия и физиология и при това се казва, че с това той разбира нещо от същността на човека. Не, той не разбира нищо от това, което му се дава като духовно-душевен елемент за мъчение: Той разбира само осакатения човек, минералния човек, това от човека, което някога ще бъде вплетено в паяжината на Земята.
Не е ли трагично, че властта на цивилизацията днес е при тези, които гледат като безумие на истинските мисли, на това, което най-вътрешно и интимно е свързано със спасението, с доброто в развитието на човечеството, с цялата мисия на човешкото развитие в света! Трагично е и човек трябва да види тази трагедия. Защото само когато тази трагедия се постави съвсем ясно пред душевните очи, може би човекът ще се мобилизира да вземе правилното решение, доколкото му е възможно да се застъпи за това, сенчестият интелект да приеме идващия от свръхземното духовен свят така, че да стане способен да навлезе в него. Този сенчест интелект не бива да бъде отблъснат в под растителното естество, в паякообразното люпило, разпространяващо се над Земята, а би трябвало да издигне човека нагоре, когато жените няма повече да са плодоносни, когато ще е настъпило осмото хилядолетие и Луната отново се съедини със Земята.
Тогава от земното ще остане това, което човекът ще дирижира само отвън като опора, това, което той няма да вземе в космическото битие. Човекът следва да се подготви да не е нужно да се съедини с това, което някога ще трябва да се развие на земната повърхност по този начин. Понеже така, както човекът е вмъкнат от предземното битие в земното, както с отделянето на Луната е настъпило физическото раждане на човека от жена, така отново ще настъпи това, което няма да е повече раждане на човека от жената, защото то е само преходен епизод в цялото космическо развитие, онзи епизод, който следва да донесе на човека чувството за свобода, съзнанието за свобода, цялостта на индивида и личността; един епизод, който не бива да се презира, защото е бил необходим в цялото космическо развитие, но той не бива да остане. Човекът не бива да се отдаде на удобството да гледа само към някаква абстрактна божественост, а трябва конкретно да наблюдава това, което е свързано с неговото развитие. Той може да стигне до действително вътрешно оживяване на цялото си духовно-душевно същество само когато схване този огромен период, но в неговото конкретно развитие, през което преминава в следващите един след друг земни животи. Това днес ни казва истинската наука за духа. Днес волята заплашва да бъде изхвърлена от духовността, да се съедини с паяжината на Земята. Тази воля съзнателно живее в отделни хора, понеже те си правят сметката сами да се възпитават духовно, а другите да не бъдат осведомявани.
Повечето хора не са осведомени, дори не предчувстват насреща на какви ужасни земни съдбини вървят, когато ще се свържат с това, което една по-древна наука за духа нарича шестнадесетте пътя на човешката гибел. Защото, скъпи приятели, както има най-разнообразни пътища човек да се обръща със сянкообразния разсъдък към това, което може да дойде като послание, като сведение от духовния свят, така естествено има вариации, варианти сянкообразният разсъдък да се свърже чрез разсъдъчната дейност с паякообразната черупчеста същност, която в бъдеще ще обвие Земята. Тогава разсъдъкът ще витае обективно в различните крайници, които паякообразните твари ще имат, които ще се преплитат, ще се обвиват едно в друго и в това обвиване, в това взаимно подобно на меркуриевия жезъл обвиване, ще пораждат чудесните, интелигентни, остроумни – в днешен смисъл на думата остроумни – образувания. Но чрез това, че човекът отново ще стигне дотам да разбира художественото отвътре, той ще може да изправи разбирането си за надминералното, това, което се изживява в изграждането на растението.
Вижте как е симптоматично в развитието на човечеството, че Гьоте е открил учението за метаморфозата, той е художествено надарен. Всички негови съвременници са третирали това като дилетантство, а педантите и днес го смятат за дилетантство. В Гьоте обаче художественото наблюдение на света, изобщо ясното чувстване и мислене се свързва с онова съзерцание, което разглежда природата като художествено творчество. Той не е стигнал още по-далеч от това да види в образуването на прешлените също и черепа. Прекрасното преобразуване на предишното съществуване на човека, което довежда останалата телесност до формата на главата, прекрасното преобразуване на дългите кости в кълбовидните кости е онова, което, ако действително се прозре, ще доведе до истинско вътрешно прозрение на разликата между главата и останалия човешки организъм. Трябва да го познаваме, ако искаме пластично да свържем човешката глава с останалия организъм.
Но това е същевременно като изкуство, то е истинската наука, защото науката, която не се издигне до това изкуство, е лъжлива наука, тласкаща човека в космическо нещастие. Така че действително виждаме как от една страна истинската наука за духа сочи към художествено схващане. В душата на Гьоте тя е живяла, бих казал, като химн, когато още през 1780 година в своя химн проза «Природата» написва: «Природата, ние сме обградени, обгърнати от нея...» Цялото изприда такава тъкан от представи, че човек иска да каже: Това е проява на копнежа да се приеме духовната същност от целия Всемир. Да, изграждането на тези мисли, които живеят в химна на Гьоте «Природата», би създало място за съществата, които искат да слязат долу от извънземния Космос. Но това, което се изгражда в течение на 19-век, ужасните мъчителни понятия за човешката физиология, биология, системите на растенията и така нататък, всъщност няма нищо общо с растителната същност. При разглеждането на цветовете можахме да посочим всички тези нехудожествени понятия, които не могат да дадат познание, не могат да стигнат до човека. Така повечето от това, което днес се смята за наука, е ариманически продукт, нещо, водещо човека до земна гибел. То няма да му помогне да остане в сферата, която от последната третина на 19-ти век се носи насреща му от извънземните същества.
Да се изучава науката за духа, скъпи приятели, не е само нещо абстрактно, а означава същевременно да разтворим порти за извънземни влияния, които от последната третина на 19-ти век искат да слязат на Земята. Реално космическо събитие е да се изучава науката за духа, само че трябва да го осъзнаем.
Можем да кажем, че обхванахме периода от отделянето на Луната до завръщането ѝ. Тази Луна, която, както казваме, рефлектира слънчевата светлина, всъщност има дълбоко значение за нашето съществуване. Тя е била отделена от Земята, за да могат хората да станат свободни на Земята.
Но човекът следва да използва това време и да не доставя на Луната материал, който може да бъде обвързан с лунното съществуване в Земята, когато Луната отново се завърне; да бъде обвързано в онова ново природно царство, което ви обрисувах донякъде в нагледна форма.
Може да се каже, че в човека днес понякога се появява предчувствие за това, което ще стане. Не знам с какво чувство хората четат описаното от Ницше в книгата му «Така рече Заратустра», в главата за най-грозните хора в долината на смъртта. То е вълнуващо трагично описание. Ницше, естествено, е нямал никакво предчувствие за онази долина на смъртта, в която земното битие ще се преобрази, когато това паячно люпило, за което разказах, ще покрие Земята. Но в това време, в което във фантазията на Ницше се е породила представата за тази долина на смъртта, в него подсъзнателно е съществувало нещо от този бъдещ образ и той поставя в долината на смъртта най-грозните хора. Това е нещо като предчувствие как хората, ако продължават да мислят само своите сенчести мисли, ще бъдат взети като най-грозни образи от потъващото в Земята лунно битие, за да попаднат като най-грозните хора в този паячен рояк и да се съединят с него.
Каква полза има днес да се държат в тайна тези неща, както много хора го искат? Това би означавало да се хвърля прах в очите на хората. Голяма част от това, което днес се разпространява като духовност, всъщност не е нищо друго, освен хвърляне на прах в очите. Отвреме на време се срещат хора, които разбират какво значи да се хвърля прах в очите на хората, да не се схваща никакво историческо събитие така, както то е в действителност. Колко хора има днес, които знаят, че в наши дни се случват събития от фундаментално значение. Вече съм обръщал вниманието към такива неща. Колко хора искат да се занимаят с тези неща? Хората искат да затварят очите си пред такива неща, искат да кажат: Нещата нямат такова значение. Но знаците наистина са вече тук, и те трябва да бъдат разбрани от хората.
Това е, скъпи приятели, което исках да прибавя към разглежданията на света на цветовете и за връзката на човека с извънземния Космос. Такива разглеждания ще продължим и в бъдеще.
Превод: Нели Хорински