Д-р Инго Юнге: Лятното слънцестоене като път на метаморфоза в човешката душа

Submitted by admin 2 on Пет., 26/06/2020 - 14:23
Христос

„Доверието – това е една златна дума, която ще бъде определяща в съзиданието на социалния живот на бъдещето. Любовта към това, което човекът прави – това е другата златна дума. И в бъдещето социалното благо ще донесе само тези действия, които се извършват от всеобщата любов към хората.”

 Скъпи мои приятели!

Ако ние в наше време наблюдаваме човека и вземем под внимание неговото отношение към света и природата, по начинът, по който това се случва днес, то ние ще открием следното:

Казано от моя гледна точка, човекът е станал днес по отношение на космическите сили истински „отшелник”. Но той е станал отшелник дотолкова, че воден в бъдеще чрез своето раждане в земното физическо съществуване, той повече няма спомени за своето доземно съществуване, такива спомени, каквито някога, в древните времена е имало човечеството.

В древните епохи на човешкото развитие, човекът е имал – имало е и цялото човечество – в самите тези времена, когато човекът е можел да използва силите на своето съзнание /своите разсъдъчни сили/ и силите на паметта, във времената, до които човекът, благодарение на тези сили е можел да има спомени за себе си в своя земен живот, сияние на действителните спомени, действителен поглед назад в доземните преживявания, които човекът като духовно-душевно същество е преживял до своето раждане, до своя земен живот.

И това, което в определена степен прави човека в днешния свят истински отшелник, - това е, което човекът днес не осъзнава, как неговият земен живот е свързан с духовното съществуване.

Друг момент е, че човекът днес насочва своя поглед в далечния космос, той гледа външните образи /форми/ на звездите и съзвездията, но при това той повече няма вътрешно духовно отношение към Духовното в Космоса.

Може да продължим в разсъжденията си по-нататък. Човекът разпростира своя поглед и към богатството на природата, което го обграща на Земята, към многообразието и красотата на растенията, към огромните планини, към движещите се облаци. Въпреки това, човекът е принуден да се ограничава само до това, което може да възпроизведе впечатления върху неговите сетивни органи. Днешният човек твърде често даже се страхува да не загуби съвременния научен способ за разглеждане на наивната природа, ако у него възникнат по-дълбоки, интимни преживявания и взаимовръзка с природните простори.

И така необходима е била тази фаза от човешкото развитие за това, човекът да може да развие онова, което ние преживяваме в осъзнаването на свободата, в чувството на свободата, това, което е било необходимо за човека, за да достигне в своето развитие до пълно съмоосъзнаване, към тази вътрешна сила, която позволява да се изправи човешкият Аз в пълния си ръст, така необходим е бил и животът на „отшелника” в Космоса. Животът на отшелника може да бъде преход към друга епоха, във времето на която човекът отново ще може да намери пътя към Духовното, който лежи в основата на всички неща и същества.

 

Йоановден

 

Днес е Йоановден и ние искаме да представим пред нашата душа някои от тези преживявания, които трябва да остранят всички съществуващи днес предразсъдъци по отношение на съвременния технически образ на дейността с електронните игри, и които ни позволяват да предчувстваме промяната /преобръщането/ на Духа, който може да навлезе във вътрешността на човека, благодарение на Антропософията. /в различните видове електронни игри и технологии „живеят” елементарни същества, които могат да бъдат спасени от човека, както ще стане ясно по-надолу, бел.прев./

В душевния живот на човек различаваме: мислене, чувстване и воля. И ние ще поговорим, когато разглеждаме чувстването, за човешката душа /за човешкото сърце/.

Нашето мислене ние преживяваме като хладно, сухо, разсъдително. Ние го възприемаме като духовно изморяващо /изтощаващо/, ако мислите в нашата душа живеят в абстрактна форма, и ако ние не сме в състояние да придадем на тези мисли топлотата и ентусиазма на чувстването. Ние само тогава можем напълно да говорим за душевното в човека, ако в неговите мисли, които той изказва пред нас, към нас насреща произтича нещо от вътрешната топлина на неговата душа /сърце/.

Ние само тогава можем да се сближим с човека, когато той не само се държи по правилен начин и коректно по отношение на нас, който също по отношение на света се държи както се полага и коректно, но и когато той внася нещо такова в своите действия, което ни дава възможност да почувстваме: в неговите действия се влива ентусиазмът на неговото сърце, топлотата и любовта, любовта към природата, към всяко същество. Така в определена степен в центъра на душевния живот се намира човешкото сърце /душа/.

Но когата мисленето на човека и неговите действия приемат определен характер, по силата на този факт, че човекът се превръща в космически отшелник /самотник/, в повечето случаи страда и човешката душа, която също приема определен характер в следствие на космическата самотност. Мисленето напълно се оказва в служба на целесъобразността /рационалността/, и от една страна то преимуществено служи на производствата на технически устройства за достигане на голям комфорт, а от друга страна – за създаване на апарати за човешко унищожение. Такова мислене би могло да се наслаждава на достиженията на нашето време, но то не чувства, до колко далеко се намира от топлината на пулса на живота. И при правилните, съответстващи на дълга действия на някои хора, може даже да се намери някакво удовлетворение, но при това в настоящия момент така и да не почувстват, че такъв живот в духа, с такова правилно разумно поведение, представлява само по себе си „живот наполовина”.

Човекът, роден в съвременната цивилизация и развиващ се в нея, гледа на нещата от външния свят, възприемайки ги, като съставя за тях някакви мисли – повече или по-малко абстрактни – може даже сърдечно да се радва на прекрасния цъфтеж, на великолепното растение, да изпитва сърдечно удовлетворение, може даже да създаде, ако има фантазия, определен образ на това цвете, образ на величественото растение, възможно е дори човекът да реши да изобрази това растение в картина, да създаде своя рисунка.

Единственото, за което той не се досеща, - е до колко е дълбоко неговото отношение към света на растенията. За действителното духовно-научно разглеждане не е достатъчно само да се говори за Духа. Необходимо е при това да осъзнаваме истинските духовни взаимоотношения, които ние трябва да преживяваме в тази 2020 год. по отношение на всичко, което ни обкръжава.

Ако ние разглеждаме растението така, както сме свикнали да правим тове днес, то ние и не се досещаме, че в това растение се е скрило елементарно същество, че във всяко от тези растения има вътре нещо. И за това същество е съвършено недостатъчно, че ние само гледаме растението и формираме абстрактни картини – представи, които в нас в днешно време най-често се добавят към растенията. Така че във всяко растение се крие елементарно духовно същество. Но то се намира там в определена степен, ако може така да се изразя, в омагьосано състояние. И само този човек, който правилно разглежда /наблюдава/ растението, който си говори: това растение в цялата си красота представлява обвивката на духовно същество, което е омагьосано в него (вътре). Сигурно е, че в космически мащаб това е малко, сравнително незначително същество, но това е същество, което има дълбоко отношение към човека.

Всъщност, човек е вътрешно свързан със света, свързан по такъв начин, че той дори не може да направи крачка в природата, без да засегне при това най-дълбоките взаимоотношения, в които се намира със света, и които са от голямо значение за него.

Когато на полето расте лилия, от издънка, когато започне да цъфти, трябва добре да си представим, че тази лилия очаква нещо. И говорейки за това с думите на Рудолф Щайнер, трябва да се каже следното: „Тази лилия, когато отвори цветчето, венчелистчетата си, тя се намира в очакване на нещо. Тя казва за себе си: хората ще минат покрай мен, хора, които ще ме видят. И ако достатъчно хора задържат погледа си върху мен, тогава - както казва духът на лилиите - ще бъда освободен от омагьосването, от магията, ще бъда разомагьосана. И мога да започна своето пътешествие в духовните светове.

Разбира се, човек може да възрази срещу това: на полето, растат много лилии, върху които човешкият поглед никога не спира. Тези лилии са различни. Лилиите, върху които погледът на човека никога не пада, ще трябва да извървят различен път, преди да бъдат освободени от омагьосването.

 

Лилия

 

И така, искаме да попитаме какви отношения възникват между човека и природата, между минерала, растението, животното, и човекът, който ги възприема? Какви взаимоотношения възникват в тази връзка между природата и човека? Какво може да направи човекът? Какво става във всеки от нас?

Именно благодарение на факта, че човекът наблюдава растението, минерала, лилията, той сам по себе си предизвиква това развитие, при което една лилия може да бъде освободена от омагьосването само като я погледне човек. Това е самото отношение, което възниква от лилията към човека, когато човекът за първи път насочи погледа си към лилията.

Навсякъде в нашето обкръжение присъстват тези елементарни духове. И те ни призовават: „Не гледайте цветята толкова абстрактно, гледайте със сърцето и душата си на това, че духовно-душевното живее в цветята. Благодарение на това то може да се освободи от магията.”

И смисълът на нашето човешко съществуване може да бъде непрекъснатото освобождаване на тези омагьосани елементарни същества, живеещи в минералите, растенията и животните.

Ако тази идея се разбира в правилния духовен смисъл, тя може да бъде възприета в светлината на пълната отговорност, която човек може да поеме пред целия космос.

Не е необходимо да мислим за онези лилии, към които очите на човека никога не са се насочвали, а трябва да мислим за онези лилии, които човекът е гледал, тъй като те се нуждаят от духовно отношение, което човекът може да осъществи с тях. Но и от тези лилии произлиза определено влияние (въздействие). Духовните влияния, които непрекъснато се приближават до човека от съществата в природата, в същото време, в което човекът върви своя собствен път в нея, са великолепни, огромни и разнообразни. От всички страни тези влияния струят към човек благодарение на елементарните духовни сили и се вливат в него. Те укрепват неговите етерни сили, поддържат здравето му.

Но фактът, че в човека могат да действат и противоположни сили, например, когато човек развива само абстрактни мисли в себе си, търси целесъобразност във всичко, води до това, че цялото великолепие на елементарно-духовното, което се втурва към човека от природата, не се свързва с него. И вместо да освобождава елементарните същества благодарение на душата си, човекът свързва тези красиви потоци с противодействащи сили, като по този начин не позволява тези влияния да достигнат до космическата си цел. И ако това продължи, тогава Земята ще бъде напълно унищожена, тогава в резултат на победата на противодействащите сили, ариманическите същества, навсякъде би възникнала мъртва материя ще възникне.

И поради факта, че всички тези чудесни елементарни потоци биха били погълнати от противодействащите сили, в своята душа човекът би развил само страхливост /малодушие/. Физически човек би подготвил себе си, адаптирайки почвата за всякакви страшни прояви на болестта.

Така ние преживяваме /чувстваме/ човека, който не вижда елементарните същества в природата, който не възприема тези чудесни потоци, който не освобождава елементарните същества, не ги разомагьосва, като ги откъсва (изолира) от духовното, в три посоки:

- няма повече духовни сили, които биха могли да бъдат в него;

- в душата му няма повече смелост, която би могла да бъде там;

- душата му се измъчва от малодушие, от състояния на страх, от депресия,
и в него вече няма онези здрави сили, които биха могли да са там, като болестите го отслабват;

Има два начина да бъде преживявана антропософията. И между тях, разбира се, има множество разлики. Първият начин е следният: можете да седнете на стол, да четете антропософска книга или да слушате лекция, да намирате това за доста интересно, възприемайки мислите и да се задоволявате с него. Но има и друг начин, да се позволи на антропософията да въздейства върху себе си /има се предвид фактът, че всъщност човекът е микрокосмос, който отразява Макрокосмоса и това е базово познание, което Антропософията дава, тя е в същността си „мъдростта за човека”; човекът чрез Антропософията действа върху себе си, като творение на мъдростта, на „антропо-София” бел.прев./: когато човек възприема идеите по такъв начин, че самият човек да се трансформира вътрешно, и това да се превърне във важно решаващо преживяване за него, казано образно - човекът става от своя стол съвсем различен, възприемайки и преживявайки антропософските мисли.

Първият начин на обмен с антропософията не ни дава възможност да разчитаме на по-нататъшно съществуване на нашата планета. Този начин може дори да нанесе неизразима болка на някой, който вижда през нещата, който е наясно и сериозно приема отговорността на човек. Това се дължи на факта, че в наше време е необходимо да бъдем обгърнати и пленени от духа. И тази решителност е това, което днес наричаме „силата на Михаил“.

Ако човек придобие такава увереност в духовното, че става способен да възприема това духовно като почвата под краката си, тогава той ще почувства не само своето израстване, той ще почувства промените в природата като своя съдба. Той ще расте с това, което расте около него. Той ще израства в своето същество, така че едно отделно свободно същество да може да жертва  себе си, изливайки се в космичното. Който постепенно овладява такова фино чувство към природата, за което говорихме днес, който съживява антропософските мисли в себе си, той ще се научи да вижда разликите между пролетта и лятото, между зимата и есента. И така от този момент той ще започне да се подготвя за времето на Йоан, посвещавайки се (отдавайки се) на Вселената, на звездното небе, така че всяко избухване на светлината, всеки дъх (шепот) в атмосферата, ще стане за него истинска тайна на космическото откровение, проявление на космическото в земното.

Но ако човек не може да постигне това да има различно отношение, да бъде с друго сърце (с друго настроение), възприемайки онези неща, за които антропософските взаимовръзки говорят, ако иска да остане в абстрактни, логични мисли, тогава би било по-добре, ако той чете технически книги и книги с рецепти. За него ще бъде много по-полезно.

Виждате ли, тези хора, които в настоящото време са много интелигентни, умни, те смятат всичко, което днес ви казах от антропософията, за безумие. И най-опасното в тази рационалност е, че материалистичните мисли с тяхната точност, с логиката си, не позволяват да бъдат оспорвани. Те са напълно верни в своята логика и въпреки всичко не са правилни, не съответстват на истината.

Нека изследваме човешкото сърце, да кажем на растящо дете. После след месец ще проведем изследване отново, а след месец - пак. Ще видите промените. Според научните методи, можете да направите заключение за това как изглежда сърцето преди триста години и как ще изглежда след триста години. Но преди триста години това сърце все още не е съществувало, този човек все още не се е родил. И след триста години този човек няма да го има и сърцето му няма да съществува. Въпреки това, логичното изчисление е точно и правилно. Просто не отговаря на истината, не е истина.

И най-срамното в днешните знания е, че, изглежда, всичко е възможно да се докаже. И в същото време не говорим за необходимостта да се погрижим за доказателства. Говорим за факта, че се нуждаем от мислене, което съответства на реалността, мироглед, който съответства на реалността.

Но ако човек се преориентира, след време не само човешкият интелект ще започне да се развива, но промените ще засегнат човешката душа (сърцето), тя ще стане по-фина (по-рафинирана), по-възприемчива. И тогава през пролетта, когато цветята цъфтят, човек ще може да преживее издишването на Земята; когато дойде времето на Йоан, в разгара на лятото, човешката душа ще може да усети космическите събития тук на Земята в прекрасни откровения; и след това, когато Земята отново вдиша и по това време човекът вече се е научил да се чувства ведно с природата, да цъфти заедно с цветята, да пониква заедно с кълнове, да дава плодове заедно с плодните растения, той вече не ще може по друг начин, освен да съпреживява есента и зимата.

Но тук човек не трябва да си позволи да бъде завладян. Той не трябва да съпреживява това настроение – на падащите листа, т.е. настроението на умиране в природата. Човек в душата си не трябва да съ-умира.

Той може да съ-преживее разцъфтяващата, разрастващата се природа, може да развие в този природен процес съзнание за природата, но ако той съ-преживее умирането в природата, тогава това съпреживяване се превръща в зов: в своето вътрешно същество да противопостави на това умиране съзиждащите сили на своето същество. Тогава Духовното и душевното, истинското самосъзнание ще разцъфне в човека, и той ще може да възкреси собственото си самосъзнание в своето вътрешно преживяване: съзнанието за природата за него ще стане самосъзнание.

 

Слънце и Дух

 

Така антропософското знание, антропософското познание като сила може да се влее в човешката душа. Живият Дух, който в природата се обръща към нас и начинът, по който човешката душа говори с него, именно това е живият Дух, който може да влезе в човешката душа като животворна и възвисяваща сила. И вече от такива знания, трансформирани в душата, тази човешка душа ще може да получи силите, от които се нуждае човечеството за социалния живот. Всичко ще зависи от това дали достатъчен брой хора могат да поемат духовните импулси, за които говорихме днес.

„Трябва да изкореним от душата страха и ужаса пред това,

което идва към нас от бъдещето.

Човек трябва да се научи

да бъде невъзмутим с всичките си сетива и усещания

по отношение на бъдещето,

с абсолютно спокойствие да очаква всичко това,

което може да дойде

и идва към нас от преизпълненото с мъдрост

Мирово водачество.

Това е, което днес хората трябва да научат:

Да живеят в доверие,

без каквато и да е гаранция в съществуването.

В доверие към постоянно присъстващата

помощ от духовния свят.

Днес наистина не е възможно по друг начин.

За да не се падне духом,

ние  трябва правилно да възпитаваме волята си

и да търсим вътрешно пробуждане

всяка сутрин и всяка вечер.”

Рудолф Щайнер

 

Превод: Дорина Василева