Жълтият кантарион, билката на Св.Йоан Кръстител, е устремена високо към слънцето. Яркожълтите й съцветия съдържат най-високата си концентрация от лечебни субстанции по времето на лятното слънцестоене, по Еньовден, показвайки близката родственост на растението със слънцето. Лечебните му съставки са съсредоточени в червеникавите полупрозрачни „перфорации“ по листата и цветчетата. Фините дупчици са всъщност вместилища за съхранение на етеричното му масло. Те са вплетени в латинското име на билката „Hypericum perforatum”. Растението показва ярък контраст между тъмното и плътно, право и грижливо организирано стъбло от една страна, и веселото изобилие от меки лъскави яркожълти цветчета, протегнати нагоре и встрани. В човека жълтият кантарион внася светлина в тъмните, сковани, интровертни състояния като депресията, но също така има силата да внася организация и структура в случай на силни периферни възпаления и смущения като дерматити или труднозарастващи рани.
Двете най-целебни вещества в билката са хиперицин (дал латинското й наименование) и хиперфорин. На веществото хиперицин се дължи мощното антидепресивно свойство на растението. То е в основата и на много от днешните имуностимулатори – това, което внася спокойствие и радост в душевната система, прави физическото тяло и духа на човек по-силни. А хиперфоринът действа като природен антибиотик и помага за бързо заздравяване на рани.
Най-голямо е съдържанието на хиперицин в изсушените листа и цветове. Хиперфоринът, обратно, се съдържа в най-големи концентрации в свежото растение и след отрязването му, бързо се разпада. За да се запази този природен антибиотик, се прави маслен извлек от пресен кантарион.
Много билкари споделят, че лечебните свойства на билките зависят както от подходящия момент на събиране и последващата им обработка, така и от това дали човек сам си ги е набрал.
Парацелз, лекар и алхимик от 16 в., неричал кантариона „арника за нервите“. Той бил един от първите, лекувал душевни болести и емоционални разстройства с билката на Св.Йоан. Също така той церил с нея рани, паразити, душевни заблуди и халюцинации. През 19-ти век билката била почти забравена и по-късно през 30-те години на 20 в. отново преоткрита.
Патриция К. нарича билката „есенция на слънчевата светлина“, чиито слънчев цвят грее като земна звезда. Размишлявайки върху „Доктрината на сигнатурите“* и билката, тя стига до връзката на жълтия кантарион, който е под знака на Лъв, със сърцето. Свързва растението с перикарда – двойния щит около сърдечния мускул. Между двата му слоя има течност, която предпазва сърцето от удари и шок. В китайската традиционна медицина перикардът е наречен „Кралският телохранител“. Той пази от физически удари, но се грижи и за силните емоции като гнева, идващ от черния дроб, страха от бъбреците и мъката от белите дробове. Тези екстремни емоции нарушават баланса на силите и са мощен източник на заболявания. Светлината, съдържаща се в билката, е „храна“ за перикарда. Перикардният сак се възприема като място, в което се пазят духовните качества на сърцето, силите на съзнанието, индивидуалната философия на човека, неговите вярвания и емоционално състояние.
Жълтият кантарион внася светлина в духа. Може да изцелява и порязания пръст, и нараненото сърце.
* * *
Златен приятел
Аз царствен стоя
между слънце и пясък.
Протегнал своята зеленина
към зенита на лятото.
Сред златната му светлина
преди залезно да премина.
Ритмичният звуков етер моята форма твори.
В спирала извивам по двойки листа.
Докосвам слънцето с двойки ръце.
Топлина и светлина събирам за всички.
През моите листа и цветчета струи
рубин, в който цял аз пламтя.
Притаен в малки слънчеви капки,
очаква нужди в непрогледна нощ.
Когато ритъм и надежда човека изоставят
и страдание свива човешката ръка.
Ни радост го спохожда, ни сън целебен,
и смутно пъпли сянката на болестта.
Аз внасям своя огън във човека.
Аз вдъхвам му стремления и воля.
Помагам да възвърне радостта си,
за да изпълни своята мисия човешка.
Автор: д-р Саймън ван Лишаут, антропософски лекар,
Camphill Wellbeing Trust, Aberdeen
* * *
Доктрината на сигнатурите* е изкуството да разбираш по външния вид на растението или неговата среда на живот какви са лечебните му свойства. Изкуството да „прочетеш“ в цвета и формата му какво може да лекува. Християнският мистик Якоб Бьоме (1575 г.-1624 г.), ученик на Парацелз, имал визията, че цялото творение е белязано със знак (или сигнатура) от Бог, за да разберат хората какво е целял чрез създаването на всяко творение. Макар понякога да се представя, че Бьоме е „баща“ на тази древна идея, той не е неин създател, нито пък на термина „Доктрина на сигнатурите“. Разработките на неговия учител, Парацелз, изобилстват от идеята, че Бог е обозначил всяко от творенията си, за да бъде разгадано. Доктрината води произхожда си от алхимичната традиция, която от своя страна има корени в предхристиянски Древен Египет и Древна Гърция.
Извадки от:
- Книгата на Джулия Грейвс „Езикът на растенията: ръководство по „Доктрина на сигнатурите“
- Статия от д-р Саймън ван Лишаут за електронния бюлетин на Антропософското общество на Великобритания, лято 2018 г.
- Разработка на Патриция К. от бр. 59 лято/есен 2015 г. на електронния бюлетин на „Wisdom of the Earth“
Събра и преведе: Надежда Костова