На 26 март 2020 год., в списанието „Гьотеанум” известният антропософски автор, изследовател и ръководител на архива „Ита Вегман” в Арлесхайм - д-р Петер Зелг, публикува своята статия „Мистерията на Земята. Пандемията от коронавирус като реакция на природата”. В нея се коментират известни, обсъждани и актуални факти, дадени в лекционните цикли на Рудолф Щайнер по отношение на мястото, ролята и причините за появата на бактерии и вируси в човешкото същество, за отношението на човека към неговите събратя – животните, за нужната „душевна хигиена”, за цялостното материалистично настроение в човечеството, цялостния културен фон на лъжите, клеветите и лицемерието в човечеството и връзката с промените, които настъпват със света на силите – една от причините за възникване на инфекциозни заболявания, и т.н. Дава се и важна част от прозренията на д-р Ита Вегман по отношение на времената, в които живеем. Статията е изцяло преведена на руски език. Предлагаме на нашите читатели най-важните моменти от нея, с наши коментари.
„Патогени, предизвикващи болести от ужасен вид”
Понякога може да се чуе, че бактериите или вирусите не се възприемат от антропософската медицина достатъчно сериозно. Обаче, това не е така. Още Рудолф Щайнер не само е критикувал излизащия извън контрол „страх от бацилите” и манията за „хигиена”; но той също е предупреждавал за „патогени, предизвикващи болести от ужасен вид”. Той, обаче, не се е ограничил само с това – и днес е важно да не го забравяме. В различните цикли на Щайнер отново и отново се срещат указания за това, как е важно да бъде укрепена вътрешната устойчивост на хората към бактерии и „бацили” (към които в разговори отнася и вирусите) – не само чрез подходящото хранене и начин на живот, но и чрез вътрешна, душевно-духовна позиция.
Заспиването вечер със „страх” и с „материалистическо отношение” обезпечава „хранителна среда” за патогенната активност на повсеместно разпространените микроби; вътрешната неустойчивост, поради страх, а също „ненавистта” или „ужасът” отслабва отделните хора и цели общности, и способства възникването на много големи епидемии.
В своите лекции той обрисува широката взаимовръзка между културната форма на „лъжите, клеветите, лицемерието” и възникването на инфекциозните заболявания в следствие на изменението на елементарния свят на силите (има се предвид елементарните същества, свързани с природните царства, с които човекът е в пряка връзка, бел.пр) – указание, което трябва да се вземе сериозно под внимание в атмосферата на фалшиви новини и клевети, властващи в целия свят в продължение на много години.
Според Щайнер, „бацилите” могат в известен смисъл да се разглеждат като „физическо въплъщение на демоните на лъжите” – макар че следва да се отбележи, че тук става дума не за проблем при отделния човек, а за деструктивното действие на „лъжите на цивилизацията”. (например, характерният за тази цивилизация безмилостен потребителски начин на живот с унищожаването на цели области от творението и подлата система на деструктивното, лицемерно „екстернализирано общество”)
Понякога Рудолф Щайнер говори за „бацилите” като за „ариманически същества” и проявленията на антимихаилистични сили. На 14 октомври 1917 год. той много подробно описва борбата на Михаил с Ариман в свръхсетивните светове в периода на драматичното 19-то столетие, поражението на Ариман и неговото „сваляне на земята”, и във връзка с това казва следното:
„Това е такава война, при която тези ариманически пълчища след своето сваляне на земята й донесоха онзи вид същества, които в съвременността, в медицината се наричат бацили. Всичко това, което се определя като действие на бацилите, онова, в което те вземат участие, - всичко е резултат от факта, че някога ариманичните сили бяха хвърлени от небето на земята, а поради това, че Драконът е победен, в резултат на победата над него, ариманично-мефистофелският начин на мислене са разпространява по земята от седемдесетте години (19 век). Така че можем да кажем: в материалистическата област туберколозата и инфекциозните заболявания имат произход, подобен на съществуващия днес разсъдъчен материализъм в духовно-душевната област. Във висш смисъл тези две неща са равнозначни.”
Такава смислови връзки са до голяма степен чужди на ежедневното съзнание – и, според Щайнер, от векове те са биват част само от тайните общества, като розенкройцерите.
„За това, че всички бактериални болести на съвременността имат сходни корени, говорят всички тайни общества в Европа. Болестите, предизвикани от бацили, имат духовен произход. Това се явява езотерична традиция на розенкройцерите и на други тайни школи, които обучават за тези неща.”
Същевременно, ако човек разбира връзката, съществуваща между материалистичния начин на мислене (в това как той гледа на света и на самия себе си) и цивилизационния начин на живот, който се явява следствие на такава позиция, то изказванията на Щайнер за духовната динамика на процеса съвсем няма да звучат абсурдно… В Стокхолмската лекция от 17 април 1912 год. и в езотеричния урок в Кьолн от 9 май 1912 год. Рудолф Щайнер дори споменава връзката, която съществува между жестокостта по отношение на животните при масовото потребление на месо и появата на „бацилите” и болестите, възникващи от „бацилите”.
Ита Вегман и мистерията на земята
(предлагаме само преведени цитатите на Ита Вегман, които са достатъчно красноречиви, бел.пр)
В началото на 1929 год. излиза първият брой от четвъртата година на издаваното списание „Natura” („Списание за разширеното изкуство на лечение в съответствие с духовно-научното познание за човека”). Този първи брой д-р Ита Вегман открива със своята встъпителна статия „Мистерията на Земята”. Тя пише, че целта на това издание вижда във факта да се привлече вниманието към „новото мислене”, което трябва неизбежно да се прояви в най-близко бъдеще, казвайки:
„Развитието на човека – това в същото време е и развитие на земята. И новото мислене вече се е приближило към хората, остава само да бъде мъжествено овладяно и да бъде последователно осъществено във всичси сфери на живота”.
В това издание Ита Вегман публикува статиите на Рудолф Хаушка „Хлябът и земята”, на Херберт Хан „Хлябът и съзнанието”, на Валтер Йоханес Щайн „За изменението на Земята” и на Лили Колиско „За хляба и живака”, а самата тя написва статия за отношението на човека и човечеството към Земята.
„Земята – това е арената на човешкото развитие. Но тя стана това само, защото дълбоко в себе си човекът има духовно-душевен произход. Човешкото тяло се явява за духовно-душевното само обвивка. Развитието на тази обвивка – това е историята на земния човек и неговото земно обкръжение.”
„…става дума не само за повтарящите се земни животи и съдбата на човека (в тази културна епоха), но и за отношението на хората един към друг и към земята.”
„Християнизацията на това учение е в това, че съдбата на земята е призната за включена в съдбата на хората.”
„Съвременното човечество започна да възприема земята като цяло чрез транспорта и комуникациите. Всъщност, днес то вече изцяло я е овладяло външно. По този начин за съвременното човечество възниква нещо, което по-рано никога не е съществувало: съдбовното отношение със Земята като цяло. Това ще трябва да се осъзнава все по-ясно.”
„Природният процес и историческият процес, в началото рязко отделени, започват все повече и повече да се сливат. В древните времена това се случва рядко. Великолепният ренесансов град Венеция е разположен в морето върху кокили, които някога са били гори, които са покривали планините на Далмация. Изсичането на горите доведе до нарастване на климатичните промени. Това, което може да се види като като малък пример, в бъдеще ще се случва във все по-големи мащаби.”
„Всъщност сме точно на входа на тази мирова ситуация. Природата се превръща в огледало на хаотичното поведение на човека. Това се проявява в стихийни бедствия и аномалии. Човекът ги вижда в огледалото на природата, без да разпознава собственото се отражение в тях.”
„Знаменията на времето говорят около нас на съвършено ясен език. Променящата се природа ни задава сериозен въпрос за това, искаме ли ние да променим мисленето си, искаме ли да знаем, че от объркването и страданието възниква не разрушение, а одухотворяването на човека, като изискване на космоса.”
Тази нейна статия от 1929 год. несъмнено се явява пророческа по отношение на събитията, на които сме свидетели и в които сме участници днес. Тук тя пише и за Меркурий, за древния „водач на душата” и днес „даряващ знания и импулсиращ към действеност”, т.е. Ита Вегман насочва и към онова, което може да помогне на днешното човечество. Изследователят на нейния живот и съставител на биографията й Ем. З. ван Емиховен открива в архива й единствената нейна литературна творба, написана в съавторство с Валтер Йоханес Щайн, „Персефона” (1930 год.), в която наистина чрез мистерийното слово на земната богиня Персефона, чрез образа на бог Меркурий, прозира дълбоката връзка на индивидуалността Ита Вегман с Ефеските мистерии. Тя е била истински свързана с всички онова, което вече по нейно време сетивата й са виждали, а душата й е усещала като духовни и земни процеси, че се случва, а също пророчески е чертаела времената, които идват и в които ние живеем.
Ето и една много важна извадка, която открихме на английски от същата нейна статия „Мистерията на Земята” от 1929 год. – за ролята на човешкия Аз, за излизането от егоизма на времето и за „пътуването” на човешката душа в другия човешки Аз :
„Когато две човешки същества, приемайки се, се обединят в свобода, тогава ще стане видима една духовна реалност, която в миналите времена се изразява в символа на Меркуриевия жезъл. Една част от аз-организацията се оттегля от човека и се потапя в другия човек, преди отново да се върне. Тези взаимнопроникващи се азови дейности сближават двете души в образа на двете змии, коите се изкачват нагоре по Меркуриевия жезъл, заедно с потока на духа и истината.
В този образ Меркурий става водач на човешките същества към свобода, и новата общност е в намирането един на друг като свободни хора в духа на истината. Тогава приемането се превръща в любов. Преживяването на другото същество в собствената душа е любовта. Тази любов е пътят на човешките същества да се срещнат в Христос. Благодарение на Него Азът е пробуден от Аза на другия, което прави възможно хората, които нямат кръвна връзка да станат братя и сестри.”
Превод и коментари: Дорина Василева