Рудолф Щайнер за Христовата кръв и значението на Голготското събитие за бъдещето (6)

Submitted by admin 2 on Съб., 11/04/2020 - 09:08
Рудолф Щайнер

Когато днес човек стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определени светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област — теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и — просветвайки — обгръща със своите течения епифизата. Този процес, етеризирането на кръвта, може постоянно да се наблюдава при будния човек.

 

Кръвта

 

Но положението при спящия човек е различно. При спящия човек положението е такова, че ако тук имаме областта на мозъка, а тук — областта на сърцето, окултният наблюдател би възприемал едно постоянно течение, идващо отвън, а също и от задната страна, и отиващо към сърцето. Обаче тези течения, които при спящия човек се вливат отвън, от мировото пространство, от Макрокосмоса във вътрешността на това, което лежи в леглото като физическо и етерно тяло, когато ги изследваме, представляват нещо твърде забележително. Тези лъчи са твърде различни при различните хора. Спящите хора са твърде различни едни от други и ако тези, които все още са поне малко суетни, знаеха колко лошо се издават за окултния поглед, когато заспиват на публични събрания, щяха да се предпазват от такова заспиване, защото това е нещо, което наистина ги издава.

Фактически работата стои така, че моралните качества се показват до висока степен в особеното оцветяване на това, което при съня се влива в човека, така че онзи човек, който следва нисши морални принципи, има съвършено друго течение, в сравнение с това на един човек с високи морални принципи. Тук няма никакъв смисъл човек да се крие през деня. По отношение на висшите мирови Същества човек не може да се скрие.

Положението е такова, че при един човек, който има и най-леката склонност към не твърде морални принципи, постоянно се вливат кафяво-червени и всякакъв вид други лъчения, клонящи към червено-кафявото. А при онези, които имат високи морални идеали, се явяват лилаво-виолетови лъчения.

В момента на събуждането и в момента на заспиването в областта на епифизата се разиграва един вид борба между това, което тече отгоре надолу, и онова, което тече отдолу нагоре. Интелектуалният елемент тече отдолу нагоре във формата на светлинни действия при будния човек, а това, което е всъщност от морално-естетическо естество, тече отгоре надолу. И в момента на събуждането или на заспиването теченията, отиващи нагоре, и тези, отиващи надолу, се срещат, и тогава може да се прецени дали някой е особено умен и има нисши принципи, тъй като в областта на епифизата се разиграва една силна борба, или дали той има добри принципи и срещу тях тече неговата интелектуалност: тогава се показва едно спокойно разпространение на блещукащо светлинно явление около епифизата.

В момента на събуждането или на заспиването тази епифизна жлеза е потопена в малко море от светлина. И по това дали в момента на събуждането или на заспиването епифизната жлеза е заобиколена от спокойна светлина, се показва моралното превъзходство. Така в човека се отразява неговото морално състояние. И тази спокойна светлина се простира често пъти далеч до областта на сърцето. Така в човека се проявяват две течения, едното от Макрокосмоса, другото микрокосмическо.

Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса. Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години; изследвания, предприети от истинските розенкройцери. Макрокосмическите процеси следва да бъдат разглеждани в съответствие с микрокосмическите. Защото се оказва — и вие все повече ще се убеждавате в това — че и в Макрокосмоса се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосмоса.

Както в областта на човешкото сърце става едно постоянно превръщане на кръвта в етерна субстанция, подобен процес става и в Макрокосмоса. Ще разберем това, когато обърнем погледа си към Мистерията на Голгота и към онзи момент, когато кръвта на Христос Исус изтича от Неговите рани. Тази кръв не трябва да се разглежда само като химическа субстанция. По силата на всичко онова, което беше описано като природа на Исус от Назарет, тя е нещо твърде особено. Когато тази кръв изтече и се вля в Земята, на нашата Земя беше дадена една субстанция, която, съединявайки се със Земята, се превърна в едно събитие от най-голямо значение за следващите времена на Земята. Това е нещо, което можеше да настъпи само веднъж.

 

Христос

 

Какво стана с тази кръв по-нататък? Нищо друго освен това, което иначе става в сърцето на човека. В хода на Земното развитие тази кръв претърпя един процес на етеризиране. И както нашата кръв струи като етер от сърцето нагоре, така от Мистерията на Голгота насам в Земния етер живее етеризираната кръв на Христос Исус. Етерното тяло на Земята е проникнато от това, в което се превърна кръвта, която изтече на Голгота. А това е твърде важно. Ако то не беше се случило, ако не се беше случило всичко онова, което стана чрез Христос Исус, тогава в човека щяха да съществуват само процеси, които описахме преди малко. Но така след Мистерията на Голгота съществува постоянна възможност в тези поемащи отдолу нагоре течения да струи и действието, произлизащо от етерната кръв на Христос.

Благодарение на факта, че в етерното тяло на Земята се намира етерната кръв на Исус от Назарет, заедно с етеризираната човешка кръв от сърцето нагоре към мозъка тече онова, което представлява етеризираната кръв на Исус от Назарет, така щото в човека си дават среща не само процесите, описани по-рано; сега там си дават среща двете течения: Течението на същинската човешка кръв и течението, носещо кръвта на Христос Исус. Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване. Иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго.

Постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е. стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.

Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията. Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действа от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина. Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство.

След това, през следващите три хиляди години, Той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск — това е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях.

Ще минат само малко десетилетия и за хората, особено за тези, намиращи се в младежка възраст, ще възникне такъв случай — това се подготвя сега вече навсякъде: Някой човек ще отиде тук или там и ще изживее това или онова. Само ако действително е изострил своя поглед чрез занимания с антропософия, той ще може вече да забележи, че внезапно около него се намира някой, който идва, за да му помогне, да му обърне внимание на това или онова, и главно, че Христос застава срещу него — той обаче ще мисли, че там има един физически човек. Но ще установи, че става дума за свръхсетивно Същество по това, че то веднага изчезва. Или някой, който с потиснато сърце стои притихнал и измъчен в своята стая, изведнъж ще усети, че вратата се отваря: Всъщност етерният Христос е Този, Който се явява, за да му прошепне утешителни думи! Христос ще стане за хората един жив носител на утеха!

Днес може да изглежда чудновато, но все пак е вярно: Някога, когато хората ще седят заедно, дори и в по-голям брой, без да знаят и да очакват, те ще видят етерния Христос! Това ще бъде Той самият, ще дава съвети, ще отправя своите думи към събраните хора. Към тези времена отиваме ние. Ето кое е положителното: Онова, което ще навлезе в развитието на човечеството като един положителен градивен елемент.

Не бива да казваме нищо против големите културни придобивки на нашето време; те са необходими за благото и освобождението на хората. Но каквото и да вземете в овладяването на външните природни сили, то все пак ще бъде нещо малко и незначително, в сравнение с това, което ще бъде дадено на човека, който ще преживее в душата си пробуждането чрез Христос, Който ще навлезе в културата на човечеството. Христос ще внесе градивните сили в културата на човечеството.

…на Христос беше необходимо да ходи три години в едно добре подготвено физическо тяло, за да стане видим за сетивните очи. Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, Който ще ходи в етерно тяло, Който ще може да действа също така реално в Земния живот, както физическият Христос по времето на палестинската действителност. Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действа във физическия свят, както иначе действа едно човешко физическо тяло. Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, но не и за една физическа форма.

И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано — интелектуалният и моралният полюс — ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света. Те ще бъдат все повече и повече проникнати — също и през деня — от прякото действие на доброто в духовните светове. Докато сега волята спи през деня и човекът, общо взето, може да действа косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действа в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.

Цялата първа лекция от 1.10.1911 год., Събр. съч.130

КАКВО МОЖЕ ДА ПОВЛИЯЕ ВЪРХУ ПРАВИЛНИЯ ЕВОЛЮЦИОНЕН ПЪТ, ЗА КОЙТО ЩАЙНЕР ГОВОРИ, ВЪВ ВРЪЗКА С ЕТЕРИЗАЦИЯТА НА ЧОВЕШКАТА КРЪВ:

Кое прави ваксините с наночастици особено опасни и гибелни за душата?