ЗЛАТОТО – МЕТАЛЪТ НА СЛЪНЦЕТО
„Всички метали са удивителни странници тук на земята, и най-вече златото.”
Вилхелм Пеликан
Златото е кралският метал, свещен от древни времена, едно специално вещество, избранник на Боговете. Метал, прекалено мек за повечето практични приложения и труден за извличане, особено за древните ни предци, въпреки това златото се търси с желание за религиозни цели, където от него са сътворявани съдовете и блестящите образи на боговете.
Златото е било преди всичко свещено за слънчевите божества. Смятало се е, че това е духът на слънцето, проявен на земята, и е бил поверен на жреците на слънчевите храмове. Чрез своите магически ритуали и церемонии те са посредничили между боговете, или космическите принципи, и живота на хората на земята, поддържайки баланса и хармонията на природата. Златото, над всички останали метали, символизира тази универсална хармония и този символ днес все още намираме във формата на слънчевия кръг, използван в брачните церемонии, дълго след като по-дълбокото му значение е забравено.
Днес златото за нас е не по-малко ценно, макар и да се цени по-скоро като материално, а не като духовно богатство. Първите монети, използвани за валута, са били украсени с картини на боговете, докато Александър Велики не е въвел модата владетелят да отпечатва собствения с лик върху златните монети. Когато Англия въвежда стандарта за монетарно злато през 1816 год., този благороден метал окончателно бива лишен от останалите си божествени качества и вместо това се превръща в анонимен инструмент за икономическа власт.
За Форт Нокс, една северноамериканска крепост, се казва, че съдържа най-голямото струпване на злато в историята, държано вече не заради красотата му или връзките му с небесата, а скрито в силно охранявано място – един абстрактен символ в главите на международните банкери.
Колко сме се отдалечили от древния начин на виждане за света и за деликатните енергии, които ни свързват със земята под нозете ни и със звездите отгоре! Съвременните учени предпочитат да игнорират, или може би се страхуват да разгледат тези окултни (или скрити) връзки, и вместо това наблягат на разделението ни от света „там вън” и неговите безкрайни живи светове, световете на минералите, растенията и животните, на планетите и звездите. Въпреки че науката презира тези връзки, тя очаква ние да вярваме в техните еднакво окултни теории, особено тази за съществуването на езотерични частици като „кварковете”.
Въпреки това, не всички учени са обърнали гръб на познанието от миналото. В началото на нашето столетие някои откриха богати полета за изследване в древни традиции като алхимията и астрологията. Юджин и Лили Колиско бяха сред тези непредубедени учени, които демонстрираха чрез своите експерименти, проведени в продължение на десетилетия, несъмнени връзки между металите и планетите, с които древните хора са ги свързвали. В първа глава описах експериментите на Лили Колиско, свързани с влиянието на лунните сили върху метала сребро. Тя провежда подобни експерименти и със злато, които ще опиша, след като първо разгледаме какво още имат да ни кажат древните науки за свойствата на златото и на слънцето.
ЗЛАТОТО – „Втвърдената светлина” на алхимика
Алхимията, чиито корени са дълбоко вкоренени в Египет - който между другото е притежавал най-много злато в древността - е описана като „наука за природата в най-широк смисъл, свързана с външната сфера на металите и вътрешното царство на душата“.
Алхимичната дейност, занимаваща се с външните процеси на трансмутиране на „неблагородни” метали в злато, изобразява вътрешните процеси на духовна трансформация. Златото се наричало слънце, „земното слънце“ и „въплътената светлина“. Същите основни качества са били разпознати и в метала, и в божествената сфера.
Това е ясно показано в таблицата със закони на алхимика, предавана през вековете, текстът, известен като „Изумрудения скрижал“ на Хермес Трисмегист, оригиналния египетски бог Тегути, който нарича алхимията „изкуството на Слънцето“.
Станислас Клозовски де Рола го описва по следния начин: „Златото, поради нетленната си природа ( incorruptible nature) и забележителните си физически характеристики е, за алхимиците, Слънцето в материята, аналогия за висшето съвършенство, към което самите те се стремят като помагат на „неблагородните” метали да достигнат благословеното състояние на злато.”1
Златото действително е нетленно и заради тази си чистота е било считано за символ на духа… „масата, плътността и разделяемостта на телата в него се преобразени в едно чисто символично качество”. Докато свойствата на другите метали се рушат чрез изветряване, ръжда и други земни процеси, златото си остава стабилно и незасегнато. Вилхелм Пеликан пише, че то не губи космическия си аспект. То притежава вътрешно равновесие на силите, което го прави трудно разтворимо и трудно за смесване с други метали. За превръщането му в сол тябва да използваме силна смес от азотна и солна киселина.
Като свеобхватните лъчи на слънцето, златото присъства навсякъде в съвсем малки количества – в атмосферата, в морската вода, гранита, базалта и диабаза. То напоява земната сфера със своите хомеопатични качества.
Основните свойства на златото включват трите принципа на светлината, еластична флуидност и тегло. Златото блести с яркостта на слънцето, а същевременно е тежко, притежава скрити дълбини на мощ, проявена във високата му атомна маса и плътност, бидейки 19 пъти по-тежко от водата.
Качеството на светлина на златото се проявява в неговия афинитет към силиция, „свързан навсякъде в природата с определени качества на светлина”. То се радва на компанията на чистите скални кристали и формира вени от чиста златна кварцова руда.
От друга страна, неговата „вътрешна тежест” намираме в “пиритните вени на кристалните праисторически скали, проникващи дълбоко в земните недра, по- дълбоко от повечето други метали.” Тази тежест е описана в алхимията като „оловния хаос на Сатурн, където са скрити живота на Слънцето и на златото”.
Богати находища на злато намираме във всички континенти на планетата, особено в Африка, континента на слънцето, описан от Пеликан като „центъра на гравитация за злато на земята”. Злато често намираме в пустините, където е най-силна силата на слънцето, както и в земите с древна геоложка история, като Южна Африка, Австралия, Индия, Канада и Скандинавия, в планините на Северна и Южна Америка.
В златото виждаме блясъка на слънцето, но и други наситени цветове се виждат в колоидните му разтвори, вариращи от зеленикаво-синьо, през червеникаво, виолетово-синьо до чисто розово – от обедното златисто до сияещите цветове на залеза.
„ОКУЛТНОТО” ЗЛАТО
Не само в алхимията, но и в други окултни традиции намираме подобни съотношения между златото и слънцето.
В Кабала, сферата на Слънцето е наречена Тиферет, наричана още „Красота”. Това е центърът на Дървото на живота, който балансира всички други сфери или сефирот, свързвайки ги. Тиферет интегрира всички сили на универсалното Дърво, водещи към синтез и единство. Като вътрешна светлина на духовното съзнание, тя е наричана Посредническата интелигентност, даряваща образа на хармонията на всички природни сили.
Цветовете определени за Тиферет са златен кехлибар, наситено оранжево-розово, жълто и розово. Органът в тялото, който управлява, е сърцето. Всички богове-слънце принадлежат тук, както и символични животни като сфинкса - птицата-слънце Бенну на египтяните - и лъвът, творческият вимвол на лятното слънце, лъвът на континента на златото, Африка. В астрологията слънцето управлява Лъва, зодиакалния знак на лъва.
Духовната сила и генеративната енергия на слънцето виждаме в слънчевите божества на всички традиции. Египетският бог Хера е властвал над „целия обхват на голямата слънчва окръжност” и е бил златното дясно око на Ра, слънчевата сила, боготворена както в Египет, така и в Полинезия. В Индуските религиозни писания слънцето е Сурия; в класическата митология боговете-слънце включват Аполон, Хелиос и Сол, вавилонския Шамаш и персийския Митра. Сред африканския пантеон Легба е призован като Господаря-Слънце на кръстопътищата.
Колони в чест на слънцето са издигнати в Перу, както и в други земи, където преобладавало преклонението пред слънцето, а по време на равноденствията и слънцестоенията, върху тях са поставяли златни тронове, където да почива слънцето. В Големия храм в Куско главният обект на поклонение е бил голям златен диск, представляващ слънцето.
Съществуват и богини на слънцето, като египетската Хатор, „Къщата на Хера”, великата котка Баст и богнята-лъв Секмет, която е въплъщавала съзидателната сила на слънцето в неговата най-величествена висота. Тя предава тази сила на съпруга си Пта, който е безсилен да създаде яйцата на света и небето без нея. По същия начин богинята на слънцето Аматерасу е била върховното божество в синтоистката религия на Япония и била въплътена на земята в тялото на императора. Много други женски и мъжки божества споделят тези слънчеви атрибути, подчертавайки баланса и хармонията, присъщи на природата на слънцето.
ЛЕКУВАЩОТО ЗЛАТО
Заради афинитета на слънцето към златото, божествата и духовете на слънцето са често са призовавани за богатство, например Кабалистичния дух Ох, който ръководи слънчевите дела. Той е бил известен със своята мъдрост и е можел да превърне всичко в злато. Той също е усъвършенствал медицинската наука, друго качество на слънчевите божества, които често били призовавани за помощ в изцелението на тялото и ума на болните.
В старото знание слънцето е аналогично на сърцето и е любопитно, че повечето от златото в човешкото тяло се намира в този орган. Древните поклонници на слънцето в Перу и Мексико са възприемали слънчевата сфера за източник на всичко жизнено и са връщали този дар от живот на слънцето, чрез жертвоприношения от животински или човешки сърца, символизиращи земния център на живота.
В алхимията сърцето се счита за „органът на интуитивното, обединяващо познание, който изцяло надхвърля всички други способности на душата. Както слънцето дава на планетите тяхната светлина, така и светлината на сърцето (център на духа или интелекта) осветява всички други способности на душата.
При живите същества сърцето е центъра на кръвоносната система в тялото и Пеликан описва неговата функция като комбинираща и регулираща полярното напрежение между светлинните сили на дишането и въздуха и тежестта на силите на материята.
„Под влиянието на златото силите на кръвта се движат мощно назад и напред между сетивно-нервната и дихателна система и системата на метаболизма и крайниците.”
Ако в системата има прекалено много злато, то се превръща в „отрова за тялото и душата”. На ниво общество тази патология се забелязва в копнежа и алчността за злато и нечуваното проливане на кръв и човешки животи по време на златната треска. В организма излишъкът от злато атакува предимно кръвообръщението и сърцето и предизвиква психични състояния на безнадеждност, униние със силно желание за самоубйство. Творческата енергия на слънцето се превръща в силно самоунищожителна. Хомеопатичнте препарати от злато в малки количества могат да се използват като лек за такъв опасен дисбаланс.
Както сърцето е центъра на кръвоносната система, така и слънцето е центъра в по-голямото тяло на слънчевата ни система. Георг Блатман в своето съвременно изследване на слънцето описва нашата планетарна система като един огромен вортекс в неговия закон за движението като външните планети обикалят по-бавно по орбитите си, а движението на вътрешните планети увеличава скоростта си с приближаването към центъра.
В бързото въртене на вортекса виждаме как се образува куха фуния, пробиваща си път надолу към дъното, а в концепцията на Блатман за планетарната система като огромен космически водовъртеж, смукателната тръба в средата съответства на кухото пространство в центъра на слънцето.
Кухо слънце, наистина! Това със сигурност е радикално отклонение от конвенционалната научна теория, която описва слънцето като чудовищен термоядрен реактор, бълващ смъртоносна радиация – една проекция на собствената им култура на смъртта върху върховния символ на живота.
Но за алхимиците сърцето е вътрешното слънце; сърцето е кухо и доколкото разбирам, то е единственият мускул в тялото, който си остава кух. Подобно на слънцето, то е единственият само-поддържащ се телесен орган, и със своите движения на свиване и разширяване то изобразява космическия ритъм на зимните и летните слънцестоения. Едно биене на сърцето представлява същите взаимодействия на сили, каквито намираме в една слънчева година.”5
В структурата на сърцето също виждаме спирала. Мускулните влакна на вентрикулите образуват това, което наричаме вортекс, тъй като влакната се завъртат във вътрешността „по един своеобразен спирален начин”.
Следвайки този спираловиден път до центъра на сърцето, древните алхимици откриват, че златото на вътрешното Слънце е едно със слънчевата сфера на небесата – един неизмерим океан от светлина, пулсиращ с огромни приливи и ритми, както ги описва Блатман, протягащи се от центъра до най-далечния член на слънчевата система.
„Безспир, като дишане или сърдечен ритъм, се осъществява живият ритъм на нашата звезда-майка.”
„Науката трябва отново да се превърне в свещено изкуство, ако не искаме една безбожна природна наука да доведе човечеството до унищожение.”
След като разгледахме благородните качества на златото и слънцето, време е да се върнем в твърдия свят на науката и на експериментите на Лили Колиско. Стимулирана от прозренията на Рудолф Щайнер, тя започва серия експерименти, за да демонстрира как звездите и планетите въздействат върху земните вещества. Тези експерименти се простират главно от 20-те до 40-те години на миналия век, но са продължени чак до 60-те години. Те се състояха в кристализирането на метални солни разтвори върху филтърна хартия. При всеки експеримент разтворът се издига контра гравитационно и създава характерна „сигнатура” (подпис) на различните метали, променящ се според планетарните условия в момента.
Тук съм подбрала два от нейните експерименти, проведени по време на слънчеви затъмнения, за да илюстрирам как влиянието на слънцето е отразено огледално особено в металните соли на златото, а и на среброто.
В случая със златото, Лили Колиско използва разтвор на златен хлорид, изсипан в стъклена чаша, в която е потопена ивица филтърна хартия; при среброто разтворът е на сребърен нитрат.
Тя пише: „При картините на среброто намираме толкова голямо разнообразие от форми, че е невъзможно да представим само една картина на среброто... При златото, цветовете са толкова богати, че трябва да се разглеждат много картини, преди да можем да установим природата и характера на метала. Цветовете, които се появяват варират от чисто жълтото до тъмно виолетовото.” Тези цветове се появиха върху филтърната хартия дори в тъмна стая, показвайки че светлината няма никакво пряко влияние върхо тяхното проявление.
Тези близначни свойства на златото и среброто отразяват твърдението на старите алхимици, че слънцето и луната са двата полюса на съществуването, като слънцето е източникът на светлина, а луната е повърхността, която я отразява. Формата на луната или на среброто се променя, също като огледалото тя е безцветна и отразяваща, и символизира душата; докато слънцето обединява в себе си цялата „металическа светлина” и цвят, и остава същото, символизирайки кръга на духа.
„На 27 юни имаме една нормална картина на златото, докато на 28 тя е станала някак замъглена. Появяват се разни точки и чертички, и картината изглежда почти мръсна... Картината, получена по време на затъмнението, проявява гореспоменатите явления още по-подчертано. Появиха се голям брой петънца. Цветовете не са така светли, както при други случаи; техните тонове са почти кафеникаво-червени мръсно виолетови. Като цяло това е една неприятна картина.
На 29 юни в 17:19ч. снимката на златото отново е станала доста чиста; цветовете са по-светли, но все още не са придобили присъщата им, естествена красота и чистота.” 6 По време на слънчевото затъмнение на 20 май 1947 год., Лили провежда допълнителни експерименти в Гринуич, по време когато траекторията на слънчевото затъмнение е на друго място на планетата и установява, че всяко затъмнение създава конкретни ефекти, отразени ярко върху филтърната хартия, независимо къде се намира физическото слънце по това време.
В една публикувана книга за тези експерименти, тя пише: „Това означава, че трябва да гледаме на слънцето не само като небесно тяло, което струи светлина и топлина надолу към земята от едно определено място, а като обкръжаващо, обгръщащо целия свят със своята сфера. Когато става нещо зрелищно, като например, пълно слънчево затъмнение, действително го виждаме да се случва на определено място, откъдето наблюдаваме как луната покрива слънцето, но цялата слънчева сфера е засегната и цялата зема участва в нея.”7
Тя наблюдава същото явление, което се получава и този път, при което картините на златото стават мръсно лилаво-кафеникави, осеяни с тъмни петна. Цветовата гама също е обърната и изглежда така, сякаш картината е обгорила филтърната хартия, сякаш от прекалена слънчева светлина. След като затъмнението преминава, златният хлорид възвръща силата си да се повдигне и определено се завръща към нормалния си вид. Но няколко обезобразяващи петна показваха, че последиците от затъмнението все още се задържаха.
Бяха проведени допълнителни експерименти за изследване на поведението на златото по отношение на други метални соли по време на затъмнението. Открито бе, че отношението на златото към оловото бе най-малко нарушено, но в разтвора от сребро и злато лунните влияния напълно засенчват слънчево-жълтия седимент, оставяйки избледнял сиво-виолетов цвят, който се превръща в черен.
Точно както живите същества са повлияни по накакъв начин от слънчевото затъмнение, така и тези други „мъртви” вещества променят вътрешния си строеж. С отслабването на слънчевата светлина и въздействието на златото на земята сякаш също намалява. В стари времена е било обичайно сред местните хора по целия свят да се палят огньове по време на слънчеви затъмнения, или да се изстрелват огнени стрели към слънцето, за да му помогнат да си възвърне силата и светлината. Огньове са били палени и в други значителни дни, за празнуването на приливите и отливите на сменящите се сезони, като например слънцестоенията и равноденствията.
Лили избира някои от тези празници за по-нататъшно експериментиране и отново открива как златото изразява влиянието на Слънцето – то наистина е „земното слънце“ на алхимиците. Снимките, образувани от солите на злато, са много красиви през пролетта, особено в точното време на пролетното равноденствие. Но най-впечатляващите се появяват в деня, определен от Кралския астроном за Великден - първият слънчев ден след пълнолунието след Пролетното равноденствие. Този ден следва дългата езическа традиция да се празнува появата на живота от мрака на зимата, със символичното яйце, от което се казва, че се ражда слънцето.
За тази картина тя пише: „Никога, през всичките години на експериментиране със злато и мед, не се е образувала подобна картина. Тя изпъква с уникалната си красота и странност на формата.”
Колкото и да е странно, в денят, определен от църковните власти за Великден, се получават картини, които са оценени общо взето като незначителни.
За да затворим кръга на пътя, по който ни отведе слънцето, да се върнем към онези стари храмове на боговете и богините на слънцето. Кои бяха духовете на слънцето, пред които се кланяха нашите предци? Какво са правили в действителност в тези златни храмове?
Едвам сме се докоснали до крайчеца на мистериите на Слънцето и ролята на златото като негов земен посланик. Вътрешните мистерии остават скрити в онези блестящи ритуални орнаменти и златни предмети, използвани в храмовете на древните богове. Знаем, че по един много пряк начин те са свързвали жреца и жрицата в една и съща верига със същността на самото слънце.
Знаем също, че златото е отличен проводник на електричество и, както видяхме, на сили, които все още не са разбрани; силите, олицетворени от древните слънчеви богове. Може би, както пише Джон Кил в „Космическият въпрос“: „Ако древните богове са били реални в някакъв смисъл, те може да са дошли от пространствено-времеви континуум, толкова различен от нашия, че атомната им структура е била различна. Те са можели да минават през стени, защото атомите им са могли да преминават през каменните атоми. Златото е било едно от малкото земни вещества, достатъчно плътни, за да могат да го държат. Ако биха седнали в един дървен стол, биха потънали в него. Те са имали нужда от златни мебели по време на посещенията си.”
ЗЛАТО - ПРЕПРАТКИ
1. Алхимия - Тайното изкуство, Станислас Клосовски де Рола – Alchemy - The Secret Art, Stanislas Klossowski de Rola, Bounty Books, New York
2. Тайните на металите, Вилхелм Пеликан - The Secrets of Metals, Wilhelm Pelikan, Ant hroposophic Press, New York, 1973
3. Алхимия - Alchemy, Titus Burckhardt, Element Books Ltd., Longmead, Shaftesbury, Dorset, 1986
4. Слънцето - древните мистерии и нова физика - The Sun — The Ancient Mysteries and a New Physics, Georg Blattman, Anthroposophic Press, New York, 1985
5. Лекции за сърцето - Heart Lectures, Ehrenfried Pfeiffer, Mercury Press, Spring Valley, New York, 1982
6. Влиянието на звездите върху земните вещества, Лили Колиско – Workings of the Stars in Earthly Substances, Lily Kolisko, Orient-Occident Verlag, Stuttgart, 1928
7. Злато и слънцето - пълното затъмнение на слънцето от 20 май 1947 г., Лили Колиско, архив на Колиско - Gold and the Sun – The Total Eclipse of the Sun of 20th May, 1947, Lilly Kolisko, Kolisko Archives, Bournemouth, England, 1947
8. Духът в материята - отговора на един учен към запитванията на епископа, Лили Колиско - Spirit in Matter — A Scientist’s Answer to the Bishop’s Queries, Lilly Kolisko, Kolisko Archives, Bournemouth, England, 1948
Практически пътеводител за кабалистичната символика - A Practical Guide to Qabalistic Symbolism, Gareth Knight, Helios Book Service Ltd., England 1965
Амулети и талисмани - Amulets and Talismans, E.A. Wallis Budge, First Collier Books Edition, New York, 1970
Хомеопатична Материя Медика, William Boericke, B. Jain Publishers Pvt. Ltd, New Delhi, 1984
Извън кръговете на времето - Outside the Circles of Time, Kenneth Grant, Frederick Muller Ltd., London, 1980 Gray’s Anatomy, Henry Gray, Running Press, Philadelphia, 1974
Превод: Ати Петрова
Следва!