В своето търсене на значението на живота много млади хора днес се обръщат към народното творчество, към сагите, митовете и легендите. Има три легенди, които съответстват на трите душевни принципа – сетивната, интелектуалната и съзнателната душа. Те дават в картини по-ясно, отколкото само в думи, истините за съвременния човек.
Цар Артур и Кръглата маса
В еволюцията на човечеството сетивната душа се е развивала през Египетско-Халдейската цивилизация. През разгъването на живота на един отделен индивид, тя е най-дейна през първия седемгодишен Слънчев цикъл от 21 до 28 година. Легендата, която отразява сетивната душа в съвременна форма за високо индивидуализирания, западен човек, е тази за Цар Артур и неговата Кръгла маса. Когато египтяните и халдейците са поглеждали към звездите, те са виждали духовни същества. Слънцето, Луната и Зодиака за тях са били живи духовни реалности. В легендата за Цар Артур Космосът е очовечен! Слънцето е представено от цар Артур, Луната от царица Гуинивър; 12-те знака на Зодиака от 12-те рицари на Кръглата маса.
Рицарските дела, като убиване на чудовища и спасяване на беззащитните, изобразяват дейността на Аза в сетивната душа, за да прочисти астралното тяло. Илюстрация за подхода на сетивната душа в Тенисъновата "Идилиите на Царя" е Гарет, младежът, чиято майка, типично за някои майки, когато децата израстват, се противопоставя той да напуска дома, за да отиде в двора на цар Артур. Гарет моли:
...В мен се постави сила
да изморя ушите й с непрекъснатата молба,
докато тя ме остави да полетя
от отворената клетка във все по-високи орлови кръгове
до великото Слънце на славата и оттам да се спусна
върху всички нисши неща и да ги усмъртя,
рицар на Артур, работещ по негова воля,
за прочистване на света.
Сетивната душа притежава ентусиазъм и твърде често нетърпение. Тя има потенциала да променя или обезобразява - да прочиства онова, което е нисше в нея и в света, или да разрушава безсмислено или да използва даже груби средства за задоволяване на своите егоистични желания. Като човека и животните имат сетивна душа, ала те нямат никакво Аз; следова-телно те непосредствено се подчиняват на своите инстинкти. Много от съвременната култура развива понятието, че човек е животно. И не е никак чудно, че той действа като животно, следвайки своите инстинкти, импулси и страсти, без те да бъдат контролирани от онова в него, което го различава и чрез което надхвърля животното, т.е. Азът, Слънчевата сила, цар Артур в него.
Добре е да държим в ума си, че от 21 до 28 години сетивната душа все още не е така обхваната от разума на интелектуалната душа, както ще бъде след 28 година, или от чувството за индивидуална отговорност, давано ни от съзнателната душа след 35 година. През този седемгодишен период на сетивната душа първите три години, 21-24, управлявани от вътрешните планети - Луна, Меркурий и Венера съответно - са най-много уязвими от инстинктите. Азът би трябвало да бъде засилен в Слънчевата година, 24-25 години; да придобие смелост в Марсовата година, 25-26 години; мъдрост през Юпитеровата година, 26-27 години и сериозна цел през Сатурновата година 27-28 години.
Светият Граал
Тайните на интелектуалната душа в нашата съвременна епоха се разкриват в легендите за Светия Граал. Когато един индивидуален живот се разгъва, Азът започва да свети при развитието на интелектуалната душа през седемте години от 28 до 35, централния от трите Слънчеви цикли. За човечеството като цяло интелектуалната душа се разви през Гръко-римската цивилизация, централната от седемте Следатлантски цивилизации, тази в която възвишеното Слънчево Същество Христос се въплъти на Земята и по този начин направи възможно съзнанието „аз-съм-едно-Аз” да просветне във всяка индивидуална човешка душа.
През ранните векове на гръцката култура все още имало някакво остатъчно ехо от древномистерийната мъдрост, докато нашият съвременен интелект е отправен почти изключително към материалния свят, лишен от дух. Преминаването от духовната мъдрост на миналото към духовната сухота на съвременния интелектуализъм става постепенно до началото на нашата съвременна епоха в XX столетие. Оттогава насетне преминаването става все по-бързо.
При този процес се променя и човешкия физически организъм както и неговата душа. Макар че физическата промяна може да бъде видяна само от духовен ясновидец, а не и от физиолозите, резултатите в душата са очевидни. По време на Египетската култура Вселената все още се възприемала като жива. Сега се смята за безжизнена и човекът вече не получава животодаващи, съграждащи, духовни впечатления чрез своите възприятия. Междувременно някои тънки като нишка течения във физическото и етерното тяло са станали също безжизнени и онова, което някога е било ясно в душата, е станало несъзнателно. Тези безжизнени елементи в тялото и безсъзнателните в душата подлежат на оттегляне от управлението на душата и от Аз-контрола. Това произвежда раздвояване. Безжизнената част, оттеглена от управлението на душата, е отворена за нападения от невидими същества, които тикат човека по погрешен път. Луциферовите сили пораждат похот, гордост, егоизъм; те привличат човека към илюзорни състояния чрез алкохол и опиати и го отчуждават от земните му отговорности. Аримановите сили, от друга страна, въвличат човека така дълбоко в материалния свят, че той не вярва изобщо в съществуването на духа. За него хитрият интелект и материалните печалби са единствените цели.
Дори толкова велика душа като Гьоте е изпитвала това и той много добре е описал тази своя двойственост: "Две души уви живеят в моите гърди", едната върви към страст, а другата желае да откъсне себе си от праха и да се устреми към небето. В по-ранни времена такава дисхармония не е била възможна. В съвременния свят поради безжизнените елементи в нашия организъм, интелектуалната душа е по-отворена за атаки, отколкото е била в Гръко-Римската епоха, което още и сега дори е на Изток. Интелектуалната душа е, която се разделя на две, тя проявява двойствената природа, за която говорят д-р Джекил и Хайд от 1886 година, когато Стивънсън написа своя класически труд под това име. Друг много често употребяван израз сега е "раздвоена личност". Това раздвоение обяснява изрази като "аз не зная защо го направих".
Чрез картинен език можем да говорим за тази двойственост като за Замъка на Светия Граал и Замъка на Мервил, т.е. Монсалват и царството на Клингзор. Светият Граал е новата мъдрост на духа, която може така да обогати и засили живата част на душата, че тя да стане господар и на онова, което е станало безжизнено и несъзнателно. Това положение е твърде малко известно на Изток; ето защо Източната мъдрост не е подходяща и не може да задоволи душевните нужди на съвременния, западен човек. Клингзор е неприятелят на Граал, който практикува черни изкуства и който принуждава Кундри да съблазни Амфортас, царя на Граала. По този начин Амфортас бива ранен и в тялото, и в душата, и му се отнема Светият меч, преживявайки неизказуеми страдания. Силите на Клингзор са се увеличили през нашето XX столетие, като използват шумни, яростни полови отклонения, черна магия и всякаква форма на материализъм при образованието, технологията, науката и средствата за разпространение, за да умъртвят останалото живо и да направят интелектуалната душа напълно празна, суха, свита.
Парсифал
От XV столетие насам ние сме в епохата на развитието на съзнателната душа, която се разгъва в индивида от 35 до 42 години. Тайните на този трети душевен принцип са разкрити във всичко, което се отнася до Парсифал. Накратко, съзнателната душа изисква много от индивида, който трябва вече свободно да ръководи сам себе си. Той трябва да бъде съзнателен не само за себе си като едно Аз, както през интелектуалния душевен цикъл, но трябва да поема пълна индивидуална отговорност и за духовното естество на Аза.
Парсифал означава "през долината", през долината на изпитанията е пътят на всяка съвременна душа. При неговото първо посещение в замъка на Светия Граал, Парсифал не разбира какво вижда и е твърде незрял, за да задава въпроси. Изхвърлен от замъка във външния свят, той е трябвало да надделее апатията и съмнението и да мине през изпитания преди да може да достигне благословение. Когато бива изкушаван от Кундри, Парсифал "страхливият глупак" побеждава чрез състраданието, което усеща към страданието на Амфортас. На края "чрез търсене и страдание" и след като неговата воля засилва непрекъснатото му търсене за духовно разбиране, той се връща съзнателно на Разпетия петък в замъка на Светия Граал.
Онова, което Парсифал беше постигнал не бе знание, основаващо се на авторитет, а на съзнателна опитност за Светия Граал. Той ясно осъзнава как самата Земя става потира за да получи прочистената кръв на Спасителя, която възобнови живота и даде ново значение на цялото ни съществуване. Тази духовна мистерия той овладява в собствената си съзнателна душа. Тогава едва можа да спаси Кундри и да излекува ранения Амфортас и по този начин да възобнови единството на разделената природа на интелектуалната душа.
За да разбере духовно света и себе си, човек трябва да слезе напълно в тялото си и да осъзнае собствената си свобода, преди да разбере духа в тялото и в света на материята. Чрез това съзнателната душа става духовна душа. Тогава човек може да стане закон за себе си, без да нарушава правата на никой друг, защо то „доброто за всички хора е закон за всеки човек".
Всеки индивид е един Парсифал, особено след възрастта 35 години. Всеки би трябвало да задава въпроси, би трябвало да надделява съблазнителни изкушения, да стане притежател на Светия Меч, да излекува ранения Амфортас и да спаси Кундри. Всеки би трябвало да стане цар в своя собствен вътрешен Храм на Светия Граал, като не изоставя света, но работи лечително в него с пълно съзнание, привързаност и себежертва. Тогава, както Парсифал, човекът става "помагащият, знаещия човек".