Защо депресията е толкова често срещана днес? Един от отговорите е, че човечеството днес не признава Духовния свят. Какво още можем да добавим? Има много неща, които ни разсейват и тогава е трудно да стигнем до най-важното. Ние се движим като физическа активност все по-малко през деня, животът става все по-абстрактен, хората вече не живеят в тази взаимна връзка с природната среда, с другите и със себе си, както е било преди. И сега търсят нови взаимовръзки. За нас е важно е да останем в сегашния момент, обикновено сме в следващия момент, в това, което ще се случи. Депресията не е просто да си тъжен, да ти е мъчно, това е едно място, в което е празно.
Кои са различните аспекти на тази болест, какво можем да кажем за нея, как бихме я описали? Как изглежда мисленето на човек, който е в депресия? Мисленето е много забавено и човек се върти като че ли в кръг, липсва концентрация, възприятията са различни, възприемането на околната среда, на хората, около теб, те са променени. Светът става по-сив, а не така цветен, както го виждаме. Усещането и чувстването също са променени. Безнадеждност, безразличие, насочване към себе си...
На немски език се казва „човек усеща празнота“, липса на усещания, на чувства. И така лека-полека се приближаваме до въпроса: къде е волята на човека? Липсва волята, липсва мотивацията да се започне нещо, трудно се влиза в действие, след като сме взели едно решение.
Какъв е езикът на тялото на човека с депресия? Раменете са отпуснати напред, повечето хора са тежки, неподвижни, съвсем малка част от тях са хиперактивни. В депресията можеш да плачеш без да спреш, или изобщо не можеш да плачеш. Тялото се „изсушава“, липсва топлина, вътрешната и външната топлина на тялото се губят. Може да се каже и така: тялото в пространството сякаш губи от светлината и от силата. Всичко в организма сякаш върви бавно - храносмилането, мисленето, човекът може да има запек или се наблюдава другата крайност - има диария. И като цяло, човек не се чувства в самото си тяло, както обикновено, усеща и световъртеж, има и загуба на апетит, отслабва.
Други пък стават по-тежки, тъй като имат повишен апетит. Стават все по-уморени при депресия. Качеството на бодрост през деня се променя. Трудно е да се задържиш буден и концентриран. С настъпването на вечерта това състояние се подобрява, а през нощта е трудно да се отпуснеш и да се откъснеш от мислите, които те държат буден. И това са няколко страни на състоянието депресия. Налице са различни аспекти, области, симптоми, които могат да се видят в човека, след като има депресия. Това, което липсва, е възприемането на живота какъвто е. Трудността е, че човек се намира сякаш пред една врата, която в зависимост от това дали може да премине или не, се приближава към мисли за самоубийството. Те могат да са част от болестта депресия, а също присъстват и в други клинични картини като психоза, анорексия, наркозависимост. Мисълта за самоубийство може да се прояви и в рамките на други болестни състояния, както и при други ситуации, когато човек иска да си тръгне от живота.
Как да помогнем на хората да преодолеят тези мисли? Въпросът има не само медицински, но и икономически, политически, социален аспект, и нещата не могат толкова лесно да се променят...
Нека да пристъпим към антропософското човекознание. В психиатрията болестта се вижда видимо до телесната част. Тя се усеща в душата. Знаете, че Духът /Азът/ никога не може да се разболее, но в случай на психично заболяване той няма как да използва душата и тялото като инструменти. И когато като лекар се опитвам да лекувам психичното заболяване, то аз се насочвам към тази област, която се случва между душата и тялото - това всъщност е областта на медикаментите. Областта на терапевтичните разговори - по какъв начин да се живее, се случва между душата и Духа. Лечебната евритмия навлиза надолу в тялото. Музикотерапията успява да влезе също и през душата надолу към тялото. А пък въздействието на цветовете, е нещо, което стига до душата, но все пак зависи какви методи на артерапия се използват, за да могат наистина да стигнат надолу до тялото.
При депресията нещата се случват в мисленето, чувстването и волята. Рудолф Щайнер говори за това как тези душевни функции са „закотвени“ в душата и тялото. Мисленето се отразява в нервно-сетивната система. То ни позволява да осъзнаем всичко, което се случва и то чрез главата. Чувстването се осъществява преди всичко в сърцето и белите дробове, това е т.нар. ритмична система. Онова, което засяга душевната функция на волята, е нещо, което се осъществява от целия организъм, от всички вътрешни органи. Това, което ни позволява да действаме се извършва в храносмилателната система и във вътрешните органи, разбира се, най-вече в крайниците. При депресията във всичките тези области се показва неравновесие. Разбира се, при всеки човек, депресията се изразява по различен начин в зависимост от неговата конституция. При възрастните хора, които изживяват депресия, при всеки се наблюдава съвсем различна лична история. И затова при всеки един равновесието на тази система, в зависимост от неговата конституция, е различна. Здравият импулс в човек трябва да бъде подкрепен.
Липсата на волеви импулс е едно от нещата, които трябва да се преодолеят. Един от най-важните органи в нашия организъм е черният дроб. Разбира се, всички органи са важни, но в тази насока черният дроб е много важен. Много хора имат затруднения в храносмилателната област. При тях се прави опит да се подсили, да се подкрепи функцията на черния дроб. На обяд нашите болногледачи правят топли компреси с бял равнец, с които се стимулира също и жлъчката. И в този случай, като че ли получаваме наново жизнени сили. Хората с депресии, които се чувстват тежки, имат нужда понякога от многократни компреси, за да могат да усетят силите, които им се дават по този начин. Те споделят, че изведнъж като че ли нови идеи им се появяват, става им ясно какво да правят. Разбира се, това е само един пример, в който се показва как се подкрепя храносмилателната система. Но във всеки клиничен случай трябва да се види кои от органите трябва да бъдат подкрепени.
Има други пациенти, които сутрин просто не могат да излязат от леглото. Вероятно защото им е много студено. Имат напр. студени крака, остават в леглото, защото там е топло. Те имат нужда от подкрепа в долната част на гърба с масаж с масло от розмарин, а в областта на бъбреците с джинджифил. Именно по този начин трябва да се наблюдава кой орган по какъв начин трябва да бъде подкрепен, за да им се даде повече тонус. Тези два органа - черен дроб и бъбреци, е много важно да бъдат подкрепени, когато става дума за депресия.
В областта на чувстването трябва да се получи отново порив отвътре, да се получи отзвук отвътре. Тук е много важен художественият образ, който се получава от заниманията с музика и рисуване. Това, което е в сърцето - чувство на вина, чувства, които го натоварват, те трябва да бъдат докоснати. Разбира се, там много силно се усеща чувството на страх и една „теснота“. Важно е вечерно време, преди лягане, за да не може да стигнат до главата тези мисли на вина, усещане за тежест и т.н., да бъдат подкрепени, и сърдечната област да бъде разтрита с лавандула или с розово масло. Това е област, при която и вътрешно, чрез растителни медикаменти, да се окаже въздействие.
Третата област, това е нервно-сетивната система. Много е важно хората да започнат да възприемат света, а не да остават в себе си и в своите проблеми, като фокусът трябва да е насочен върху ТУК И СЕГА. В болницата, в която работя, сутрин могат се извършват упражнения, които се отнасят до сетивните възприятия, а именно - в продължение на цяла седмица да се наблюдават две дървета. Тези упражнения биват направлявани или от терапевтите, или от болногледачите, защото обикновено ние подминаваме предмети и онова, което е около нас, не го забелязваме. С тези упражнения пациентите започват все повече да виждат и да наблюдават дървото. Самото упражнение е в група. По 20 мин. всяка сутрин се наблюдава дървото и после се споделя какво е забелязано. На следващия ден да се помни какво е било видяно. Това е нещо, което наистина подкрепя нервно-сетивната система, и поражда в нея сили. Също така помага наблюдаването в един и същ момент всяка сутрин на времето, т.е. става дума за възприемането на това, което е в света. Може също някой от кухнята да дойде в групата и всеки ден сутрин да бъде поднесено нещо за вкусване, за да се активира вкусовото усещане и мисълта на пациента. Може да дойде някой от нашата лаборатория за лечебни средства и да поднесе даден лечебен продукт, и така да се събуди мирисното сетиво.
Областите на мисленето и на чувстването са области на психотерапията. И е много важно да се види как човек гледа на себе си и на света в този момент на срещата. При хора с много тежка депресия е важно е да бъде подпомогнато настоящето, т.е. човек да дойде в сегашния момент, защото не е възможно тези тежки събития от миналото да бъдат преработени, той още няма сили за това. Във всяка една област от биографията ни има камъни, но има и цветя! Тук става дума човекът да намери сили, за да може отново да погледне към бъдещето. И това е един процес на съвместно откривателство с другите хора. Има, разбира се, хора, които имат доста силни духовни връзки, но въпреки това депресията може да стигне и до тях. И тогава за тях е много важно да бъдат подпомогнати. Добре е да им бъде обяснено, че тези три системи - на мисленето, чувстването и волята, са неравномерно разпределени, а също и да бъдат духовно подпомогнати. Също много важно е нещата да се случват в екип и често това означава да бъде проявено голямо търпение. Не е случайно, че думичката „пациент“ означава и „търпение”.
По отношение на компресите... Много важно е каква субстанция се използва. Например джинджифилът може да се използва както в прясно състояние, така и като сушен прах. Температурата на водата да е около 75 градуса по Целзий, защото това е растение, което обича топлината и затова компресът трябва да е топъл. Ако е в сурово състояние, се стрива, после се слага в съд с вода, след това платът се изстисква, навива се около тялото и отгоре се слага вълнено парче. Важно е да се отбележи, че компресът трябва да е много топъл, след това самият джинджифил започва да отделя своята топлина. Стои около 30 мин.
Ако се вземе друга субстанция – оксалис /детелина/, то компресът не трябва да е горещ, защото растението не го обича. Прилага се само с температура, близка до телесната – 37 градуса по Целзий. Когато оксалисът се прилага при хора с депресия, които са отслабнали или се чувстват много слаби, той се слага в мас и се прави кремообразно. Компресът с оксалис се прави повече около слънчевия сплит. Има разлика в компресите, когато се правят на хора в депресия, които са слаби и на тези, които са надебеляли. Оксалисът не трябва да се слага в топла, а в хладка вода.
Из лекция на д-р Мариолейн Шултес – психиатър,
клиника „Ита Вегман“, Швейцария
Превод: Катя Белопитова
Дешифрирала от аудио-записи: Светлана Желева
Редакция: Дорина Василева
* * *
Антропософската терапия с пеене /терапевтично направление в комплексно действащата антропософска медицина/ предлага комплекс от съобразени с всеки индивидуален случай на депресия упражнения, които целят да събудят трите области на човешкото същество: нервно-сетивната, ритмическата и веществообмен-крайници областта. Работи се с трите етера - светлинен, топлинен и жизнен етер. Терапевтичното взаимодействие и подпомагане е насочено да върне пациента тук и сега, и най-вече "у дома", където се чувства сигурно, където намира своя център и път, в топлината на неговото сърце, в просветляването на неговите мисли, в енергията на неговите волеви импулси. Активира се пробуждането активността на Аза - да носочи мисленето в определена ползотворна за човека посока, да прочисти затъкнатите в душата чувства на страх, неверие в себе си, недоверие към света, да апелира към волеви целенасочени действия, които да насочат човека към излизане от депресивното състояние и даване на нова житейска посока.
От редакторския екип