2. Произходът на спомените и записването им в паметта
Ако човек има за цел да намери лечение за деменцията, което да включва намирането на причините, а не само симптомите, той ще трябва да стигне до възможно най-точната картина за пряката връзка между физическия и духовния състав на човешкото същество, като тръгне от това как изглежда в нормално състояние.6 Сравнението между отклоненията, които се появяват с настъпването на деменцията, и нормалното състояние, ще ни подскаже произхода на причините.
Един от първите симптоми на явлението деменция е отслабването на способността за запаметяване на засегнатия човек. Но какво все пак са спомените? Как се появяват? Спомените са представи (мисловни картини), които запечатваме в паметта си, която се намира в нашето етерно тяло. За да бъдем по-точни, би трябвало да ги наречем спомени-представи, тъй като спомените ни по принцип никога не показват какво наистина се е случило. Когато се случи нещо и получим сетивно усещане за някоя сцена, ние веднага си съставяме представи за сетивните си възприятия. Всъщност никога не помним точните сетивни възприятия, а само представата ни – или мисления образ – за сетивните възприятия. Ние записваме тази представа в паметта си, докато не я извлечем отново под формата на спомен. Астралното тяло извършва извличането. Метафорично казано, то бръква надолу в етерното тяло и изважда записаната представа от паметта ни, като я внася в съзнанието. Когато външните факти ни коригират, осъзнаваме, че спомените ни са свързани с представите ни и по този начин са само приблизително точни. Например, помните разпределението на стаите в сграда, в която някога сте влизали. Когато отново влезете в сградата, осъзнавате, че тя е различна от това, което сте запомнили. Такъв е случаят и по отношение на времената и местата или запомнянето на лицата на хората. Съществуват два вида спомени-представи: тези, свързани с външни събития, т.е. спомняне на представи, които сме си създали за сетивни възприятия, и тези от психично естество, несвързани с външни сетивни възприятия - това, което бихме могли да наречем абстрактни идеи. Тези два вида представи се записват с различна скорост и на различни „места“ в паметта ни. Представите, които имат чисто психически произход и не са резултат от прякото действие на аза – като например тогава, когато участват сетивните възприятия – по правило се отпечатват в етерното тяло по-бързо, отколкото спомените, които можем по-късно да си спомним, докато спомените за външни събития изискват значително повече време, за да бъдат трайно запечатани в етерното тяло. Този процес на записване с различна скорост, в зависимост от вида на представата, е процес, който се провежда несъзнателно и е невидим за сетивата ни. Различната скорост на запечатване на представите зависи от това колко дълбоко представите са били запечатани в етерното тяло. За разлика от представите, които са прехвърлени бързо в етерното тяло (тези, които не са пряко свързани със сетивни възприятия и остават, образно казано, в „горните“ слоеве на етерното тяло), спомените-представи за външни събития са вкоренени в „по-дълбоките“ слоеве на етерното тяло.7 Там, вградени в паметта на етерното тяло, представите се пазят подобно на годишните пръстени на дърво, така че представите от събития, изпитани много отдавна, по принцип са по-трудни за извличане и пренасяне в съзнанието, отколкото формираните по-отскоро. В зависимост от това дали спомените-представи се съхраняват в горните слоеве на етерното тяло (във външните годишни пръстени на ствола на дървото, така да се каже) или във вътрешните слоеве, можем да ги разглеждаме като краткосрочни и дългосрочни спомени.
Въпреки че записването на спомените за сетивни възприятия отнема повече време, именно затова те потъват по-дълбоко в паметта и по този начин стават по-трайни. Спомените за психо-духовното, за абстрактните идеи, се съхраняват по-бързо в паметта и поради това не толкова дълбоко. В по-плитко разположената краткосрочна памет се записват предимно абстрактни психо-духовни спомени, докато в по-дълбоко разположената дългосрочна памет се записват предимно спомени за конкретни събития. Това означава, че като правило можем да помним за по-дълго време, макар това да изисква повече усилия, конкретни събития от миналото, отколкото миналите ни мислени образи или представи, които не са били свързани с мисли за външния свят.
Ето как можем да си представим вътрешното развитие на спомените, намиращи се в етерното тяло: Спомените за отдавнашни сетивни възприятия се намират във вътрешната сърцевина на „дънера“, след това върху тях се намират спомените в резултат от сетивни възприятия и пак върху тези или редувайки се с тях, във външните слоеве на „дънера“, (в зависимост от това дали са възникнали в ранна детска възраст или в ранна или късна зряла възраст) са онези представи, които не възникват в следствие от външни сетивни възприятия.
Разбира се тези записи представляват един непрекъснат процес, така че представи за събития от външния сетивен свят първоначално могат да бъдат намерени и в областта на краткотрайната памет. С времето обаче, те „потъват“ по-дълбоко в етерното тяло.
Следователно, ако искаме да разберем произхода на спомените, важно е да се разграничават различните компоненти и техните задачи и дейности. Азовото съзнание е свързано със сетивните възприятия за външния свят. Представите обаче са свързани с астралното тяло. Повечето събития, принадлежащи към т.нар. краткосрочна памет, т.е. онези, които се запечатват в „горния“ слой на етерното тяло, са свързани със събития и възприятия, които нямат връзка с външни събития и представи. Обаче всяка представа, възникнала от сетивно възприятие, както вече споменахме, първоначално се намира в областта на краткосрочната памет, преди да бъде изпълнена с дългосрочната памет – с други думи, преди да потъне надолу в „по-дълбоките“ слоеве на етерното тяло и да изчезне насред вътрешните пояси на „дървесния дънер“ (когато по-нови спомени се насложат отгоре).
Само когато „азът бъде превърнат в огледално устройство“8 на душата за събития и впечатления, които проникват в човека откъм външния свят – което се случва най-напред в детството – само тогава е възможно да се помни нещо. Но качеството на спомена винаги варира, в зависимост от вида на представата. Можем да видим в самите себе си, че са много малко представите, направени в детството, които не идват от съдържанието на външния сетивен свят и после са запечатани в дългосрочната ни памет. Повечето от тях са изключително впечатляващи спомени, което показва, че в детството много рядко имаме съзнателна дейност на азовото съзнание спрямо представите, а когато това се случи, то рязко се различава от сетивните впечатления, които детето иначе получава. Такива представи, лишени от сетивни възприятия, записани в дългосрочната памет, са съставени предимно от психо-духовни преживявания, за чието изследване са нужни силите на съзнателната душа.
Когато азът прави представите, свързани с дейността на астралното тяло, напълно съзнателни, това може да бъде сравнено с процес на медитация, който води до записване на представи, които не са свързани със сетивата, в дългосрочната памет на етерното тяло.9
Представите от детството, които не са станали съзнателни, също се намират в етерното тяло, но не може да се каже, че принадлежат към дългосрочната памет, защото не ги помним, не можем да ги извлечем от дългосрочната памет. Те продължават да се търкалят наоколо в етерното тяло и да предизвикват нарушения, които водят до болести както в душата, така и във физическото тяло. Когато азът бива отслабен, а това по правило ги прави необуздани и неконтролируеми, което ги подсилва, тези нарушения в някои случаи могат да изригнат бурно.10
Разбира се, в дългосрочната памет се записват не само представите ни за външни събития, които получаваме чрез сетивни възприятия. В дългосрочната памет могат да се записват и спомени за абстрактни идеи и чувства, които не са се появили посредством сетивни събития. Това може да се случи, например, когато човек си спомня за идея, която е в съгласие с духовната реалност, а не е просто „мъртва“ паяжина от мисли, както Рудолф Щайнер ги нарича. Също така е възможно в момента на своята представа, той да осъзнава нейната потенциална субективност. Нещо подобно – както е споменато по-горе – може да се получи по време на медитация, когато човек се научава да наблюдава собствените си идеи, сякаш са изразени от друг човек. Такова наблюдаване с духовните ни сетива се осъществява с поне толкова голяма прецизност, колкото при наблюдаването на външни събития с телесните си сетива. Човек може да извика своите представи в съзнанието си по време на медитация като наблюдава с аза си астралното си тяло, така да се каже. Следователно, медитацията или редовната ретроспекция* позволяват представите да бъдат внедрени в това, което Рудолф Щайнер нарича „таблото от спомени“ на етерното тяло.11 (Съзнателното формиране на етерното тяло чрез сортиране на освободените от сетивата представи, които все още са свързани с астралните нагони и желания, и спомените-представи на сетивни възприятия, спомагат за формирането на така наречения Дух-Живот - етерното тяло, одухотворено от Аз-а.)
Можем по-бързо и сполучливо да запечатваме абстрактни представи в дългосрочната памет, когато сме ги обработили с аза, т.е. когато сме внесли ясно нашите представи (мисловни образи или идеи) в съзнанието. Това може да се прави и посредством вечерните ретроспекции, по време на които изчистваме астралното си тяло от всякакви ненужни представи, които са се натрупали през деня. Този метод е много добро средство за предотвратяване на загубата на памет. Може да се каже също така, че това е добър начин да избегнем запазването на представи само в краткотрайната памет, където много от запазеното не прониква до вътрешните слоеве на дългосрочната памет, а остава в паметта само за „кратко“ време и после изчезва. Подреждането на спомените-представи по време на вечерната ретроспекция помага да се изчисти дребнавото и излишното в краткотрайната памет, докато смисленото се обработва съзнателно и така се прехвърля в дългосрочната памет.
Един пример за това как паметта се справя с абстрактните представи ще ни отведе назад в училищните години. Вероятно всички сме мислили по въпроса дали само да запаметим математическа формула или да се опитаме да я разберем. След като веднъж сме пробили през твърдата кора и сме превърнали абстрактната формула в наша собствена чрез силата на съзнателното мислене, ще можем да я използваме и в бъдеще в продължение на много години. Различно е, ако решим не да я научаваме за цял живот, а само за да изкараме изпита. Запомняме нещо и го подаваме в краткосрочната памет, където то в повечето случаи се задържа само докато бъде положен неизбежният изпит. Години по-късно може дори да не си спомняме, че някога сме използвали такава формула. Следователно съзнателното справяне с абстрактни представи и мисли е доста надеждно средство за тяхното проследяване и за това да можем отново да ги извадим от паметта. Когато практикуваме редовно медитативна ретроспекция ние предпазваме спомените-представи и работим профилактично върху астралното си тяло, в което се коренят навиците.12 И дори един ден да страдаме от загуба на памет, ние ще имаме полза от профилактичната работа върху етерното и астралното ни тяло, дори можем да изпитаме уникални духовни преживявания, защото сме се освободили от „механичното мислене“.13
Западането на това, което е физически изразено в организацията на главата, както се наблюдава в напредналата деменция, когато виждаме разпаднали се мозъчни клетки, е патологично ускорена еволюция на човечеството като цяло, причинена от определени духовни сили. Факт е, че човешкото същество винаги е еволюирало, откакто се е появило на Земята. Никога не е било в застой. Човешкото тяло е достигнало върха на своето развитие през древната гръцка епоха. За това свидетелства художественият идеал за красота на гърците. Но Христовото събитие е преломен момент както за Земята, така и за човешката еволюция. Оттогава не само самата Земя, но и физическо-материалната природа на човека като съставна част на земната материя е в процес на постепенна дегенерация. Следователно нещо друго трябва да излезе напред, за да заеме мястото на постепенно разпадащото се физическо тяло, ако човечеството иска да продължи да обитава Земята. Тази деградация на материалната природа на човечеството също така дава възможност да се постави нещо друго на нейно място. Това, което трябва да заеме мястото на разпадналата се материална природа, е одухотворена физическа телесност. И ако по време на този процес на разпадане мозъкът също малко по малко дегенерира, ясно е, че мисловният процес също трябва да бъде преобразен постепенно. Интелектуалното мозъчно мислене, което в даден момент ще стане невъзможно, когато този орган атрофира, ще трябва да бъде заменено от един одухотворен мисловен процес. Но това ще бъде възможно единствено чрез един силен аз, отдаден на духовни импулси – например чрез духовна, а не само интелектуална, тренировка на мисленето.
Това че все повече хора от западната цивилизация са заседнали в разпада на материалната си природа е, защото те не запълват празнотите, които физическият разпад оставя в тъканта на тяхното същество, с подобно духовно мислене. Това означава, че западането на материалната природа – например, измирането на мозъчни клетки – няма да бъде чак такъв проблем стига човешкото същество да е развило своевременно нещо, което да е способно да мисли вместо тях. Това е била целта на Мистерията на Голгота - да доведе човешкото същество до етап, равен на този на Възкръсналия сутринта на Великден, т.е. да създаде неразложимо физическо тяло чрез своите Азови сили - вече не минерално-физическо, а одухотворено физическо тяло.
Превод: Ати Петрова
* Ретроспекция (Rückschau): медитативно упражнение, препоръчано от Рудолф Щайнер, при което преди да заспим, преразглеждаме деня си отзад напред, от края му към началото. (Прев.)