За диабета и неговото лечение от антропософска гледна точка

Submitted by admin 2 on Вт., 25/07/2017 - 11:04
Захарен диабет

Нека дадем още едно състояние, което показва връзка между астрално тяло и бъбреците. Всъщност тук се разглежда слабостта на Аза, поради което неговите функции трябва да бъдат поети от астралното тяло, което обаче се изтощава от това и настъпват съответните проблеми. Става въпрос за диабета.

 

DIABETES MELLITUS

Човешкият ор­га­ни­зъм раз­ви­ва дейнос­ти през всич­ки не­го­ви членове, ко­ито дейнос­ти мо­гат да имат тех­ните им­пул­си са­мо в са­мия него... Това, ко­ето той при­ема отвън, тряб­ва да бъ­де или са­мо по­вод да раз­вие ед­на дейност, или то тряб­ва да дейс­т­ва в тя­ло­то така, че чуж­да­та дейност да не се раз­ли­ча­ва от ед­на вът­реш­на дейност на тялото, щом про­ник­не в него.
Необходимата на чо­ве­ка хра­на съ­дър­жа нап­ри­мер въглехидрати. Тези въг­ле­хид­ра­ти са от­час­ти по­доб­ни на скорбялата. Като та­ки­ва те са вещества, ко­ито раз­ви­ват тях­на­та дейност в растението. В чо­веш­ко­то тя­ло те дос­ти­гат в състоянието, ко­ето мо­гат да пос­тиг­нат в растението. В то­ва със­то­яние скор­бя­ла­та е ед­но чуж­до тяло.

Човешкият ор­га­ни­зъм не раз­ви­ва ни­как­ва дейност, ко­ято да се на­ми­ра в по­со­ка­та на това, ко­ето скор­бя­ла­та мо­же да раз­вие ка­то дейност в със- тоянието, в ко­ето тя дос­ти­га в тя­ло­то на човека. Това например, ко­ето се раз­ви­ва в чо­веш­кия че­рен дроб ка­то ве­щес­т­во по­доб­но на скор­бя­ла­та (гликоген), е не­що раз­лич­но от расти­тел­на­та скорбяла. Напротив гроздовата за­хар е ед­но вещество, ко­ето въз­буж­да дейности, ко­ито са от същото ес­тес­т­во как­то дейнос­ти­те на чо­веш­кия организъм. Ето за­що скор­бя­ла­та не мо­же да ос­та­не в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ка­то скорбяла. Ако тряб­ва да раз­вие ед­но действие, ко­ето иг­рае ро­ля в тялото, тя тряб­ва да бъ­де пре- образена, изменена. В ус­т­на­та ку­хи­на тя е про­ник­на­та от пти­али­на и се прев­ръ­ща в захар.

Белтъкът и маз­ни­на­та не са из­ме­не­ни от птиалина. Те вли­зат пър­во ка­то чуж­ди ве­щес­т­ва в стомаха. В стома­ха бел­тъч­ни­те ве­щес­т­ва са пре­об­ра­зе­ни от от­де­ля­ния от не­го пеп­син така, че про­дук­ти­те на раз­г­раж­дане­то сти­гат до пептони. Това са вещества, чи­ито дейнос­т­ни им­пул­си съв­па­дат с та­ки­ва на тялото. Напротив маз­ни­на­та ос­та­ва неп­ро­ме­не­на съ­що и в стомаха. Тя би­ва из­ме­не­на пър­во от от­де­ли­тел­ния про­дукт на пан­к­ре­атич­на­та жле­за така, че се раж­дат вещества, ко­ито от мър­т­вия ор­га­ни­зъм се по­лу­ча­ват ка­то гли­церин и мас­т­ни киселини. Но прев­ръ­ща­не­то на скор­бя­ла­та в за­хар ста­ва през це­лия хра­нос­ми­ла­те­лен процес. Едно прев­ръ­ща­не на скор­бя­ла­та ста­ва съ­що чрез сто­маш­ния сок, ако то­ва прев­ръ­ща­не не е ста­на­ло чрез птиалина. Когато прев­ръ­ща­не­то на скор­бя­ла­та ста­ва чрез птиалина, про­це­сът стои на гра­ни­ца­та на това, което в чо­ве­ка ста­ва в она­зи област, ко­ято в гла­ва 2 бе на­ре­че­на азов организъм. В об­лас­т­та на то­зи ор­га­низъм ста­ва пър­во­то прев­ръ­ща­не на при­ето­то отвън. Гроздовата за­хар е ед­но вещество, ко­ето мо­же да дейст­ва в об­лас­т­та на азо­вия организъм. Тя от­го­ва­ря на вку­са на сладкото, кой­то има сво­ето съ­щес­т­ву­ва­не в азо­вия организъм. Когато от скор­бял­но­то браш­но се раж­да чрез сто­маш­ния сок захар, то­ва означава, че азови­ят ор­га­ни­зъм про­ник­ва в об­лас­т­та на хра­нос­ми­ла­тел­на­та система. Тогава за съз­на­ни­ето не съ­щес­т­ву­ва вку­сът на сладко; обаче това, което става в съзнанието - в областта на азовия организъм - когато имаме усещането на "сладко", то прониква в несъзнателните области на човешкото тяло и азовият организъм проявява там своята дейност. В не­съз­на­тел­ни­те за нас об­ласти, в сми­съ­ла на ка­за­но­то във гла­ва 2, има­ме пър­во ра­бо­та с аст­рал­но­то тяло. Астралното тя­ло е в дейс­т­вие там, къ­де­то в сто­ма­ха скор­бя­ла­та е пре­вър­на­та в захар.
Човек мо­же да бъ­де съз­на­те­лен са­мо чрез това, ко­ето дейс­т­­ва в не­го­вия азов ор­га­ни­зъм така, че то­зи ор­гани­зъм не е заг­лу­шен или сму­ща­ван от нищо
и той мо­же да раз­гър­не на­пъл­но сво­ята дейност. Такъв е слу­ча­ят в областта, къ­де­то се раз­ви­ват дейс­т­ви­ята на птиалина. В об­лас­т­та на дейс­т­ви­ята на пеп­си­на ас­т­рално­то тя­ло заг­лу­ша­ва азо­вия организъм. Дейността на Аза по­тъ­ва под астралната.

 

Диабет

 

Следователно в об­лас­т­та на ма­те­ри­ал­но­то мо­жем да прос­ле­дим азо­вия ор­га­ни­зъм по при­със­т­ви­ето на захарта. Там, къ­де­то има захар, там е и азо­ви­ят организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото . Но за­хар­та се явя­ва ка­то про­дукт на от­де­ля­не то при diabetes mellitus. В то­зи слу­чай има­ме ра­бо­та с ед­но дейс­т­вие на азо­вия ор­га­ни­зъм в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм в ед­на та­ка­ва форма, че то­зи азов ор­га­ни­зъм дейс­т­ва разрушаващо. Ако на­со­чим пог­лед вър­ху вся­ка дру­га об­ласт на дейс­т­ви­ето на азо­вия организъм, констатираме, че той се по­то­пя­ва в ас­т­рал­ния ор­ганизъм. Захарта, кон­су­ми­ра­на непосредствено, се на­ми­ра в азо­вия организъм. Там тя пре­диз­вик­ва вку­са на сладкото. Скорбялата кон­су­ми­ра­на и пре­вър­на­та чрез пти­али­на или сто­маш­ния сок в за­хар показва, че в ус­т­на­та ку­хи­на или в сто­ма­ха ас­т­рал­но­то тя­ло дейс­т­ва съв­мес­т­но с азо­вия ор­га­ни­зъм и заг­лу­ша­ва то­зи последния. Обаче за­хар съ­щес­т­ву­ва съ­що и в кръвта. Когато съ­дър­жа­ща­та за­хар кръв цир­ку­ли­ра из ця­ло­то тяло, тя но­си през то­ва тя­ло азо­вия организъм. Обаче нав­ся­къ­де то­зи азов ор­га­ни­зъм е по­дър­жан в рав­но­весие чрез дейс­т­ви­ето на чо­веш­кия организъм. В гла­ва 2 бе показано, как ос­вен азо­вия ор­га­ни­зъм и ас­т­рал­ното тя­ло в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во съ­щес­т­ву­ват съ­що етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло. Тези пос­лед­ни­те съ­що приемат в се­бе си азо­вия ор­га­ни­зъм и го дър­жат в се­бе си. Докато ра­бо­та­та стои така, ури­на­та не от­де­ля ни­каква захар. Как но­се­щият за­хар­та азов ор­га­ни­зъм мо­же да живее, то­ва се по­каз­ва при свър­за­ни­те със за­хар­та про­це­си в организма.
При здра­вия чо­веш­ки ор­га­ни­зъм за­хар­та мо­же да се по­яви в ури­на­та са­мо тогава, ко­га­то тя е кон­су­ми­ра­на изо­бил­но или ко­га­то алкохолът, кой­то про­ник­ва в про­це­си­те на тя­ло­то непосредствено, без да бъ­де пре­върнат в дру­ги продукти, ако се кон­су­ми­ра изобилно. И в два­та слу­чая за­хар­ни­ят про­цес се явя­ва ка­то са­мос­тоятелен, на­ред с дру­ги­те про­це­си в чо­веш­кия организъм. При diabetes mellitus по­ло­же­ни­ето е такова, че при по­то­пя­ва­не­то си в ас­т­рал­на­та и етер­на об­ласт азо­ви­ят ор­га­ни­зъм е та­ка отслабнат, че не мо­же ве­че да про­явя­ва сво­ето дейс­т­вие в за­хар­но­то вещество. Тогава чрез ас­т­рал­на­та и етер­на­та об­ласт със за­хар­та става онова, ко­ето би тряб­ва­ло да ста­не с нея чрез азо­вия организъм.

Всичко, ко­ето из­т­ръг­ва азо­вия ор­га­ни­зъм от уп­раж­ня­ва­но­то дейс­т­вие в дейнос­т­та на тялото, по­ощ­ря­ва за­харна­та болест: възбуждания, които се явяват не изолирано, а се повтарят; интелектуални пресилвания; наследствено обременение, което възпрепятства едно нормално включване на азовия организъм в общия човешки организъм. Всичко то­ва е свър­за­но съ­щев­ре­мен­но с факта, че в ор­га­низ­ма на гла­ва­та ста­ват та­ки­ва процеси, ко­ито всъщ­ност би тряб­ва­ло да бъ­дат про­це­си ус­по­ред­ни на ду­хов­но­-ду­шев­на­та дейност, ко­ито оба­че па­дат вън от та­зи ус­по­ред­ност по­ра­ди това, че та­зи дейност про­ти­ча пре­ка­ле­но бър­зо и пре­ка­ле­но бавно. Нервната сис­те­ма мис­ли та­ка да се ка­же са­мос­то­ятелно, на­ред с мис­ле­щия човек. Но то­ва е ед­на дейност, ко­ято нер­в­на­та сис­те­ма би тряб­ва­ло да из­пъл­ня­ва са­мо през вре­ме на сън.

При чо­ве­ка бо­лен от ди­абет в дъл­бо­чи­ни­те на ор­га­низ­ма про­ти­ча един вид сън ус­по­ред­но с буд­но­то със­тояние. Ето за­що в те­че­ние на за­хар­на­та бо­лест ста­ва ед­но из­раж­да­не на нер­в­но­то вещество. Това е ед­но послед­с­т­вие на не­дос­та­тъч­но­то дейс­т­вие на азо­вия организъм.
Едно дру­го явление, ко­ето съп­ро­вож­да за­хар­на­та болест, е об­ра­зу­ва­не­то на фу­рун­ку­ли (циреи) при ди­абе­тиците. Фурункулни об­ра­зо­ва­ния се раж­дат чрез ед­но пре­ви­ша­ва­не в дейнос­т­та на етер­но­то тяло. Азовият ор­га­ни­зъм не е в със­то­яние да дейс­т­­ва там, къ­де­то тряб­ва да действа. Астралната дейност не мо­же да се развие, за­що­то имен­но на ед­но та­ко­ва мяс­то тя има си­ла са­мо в хар­мо­ния с азо­вия организъм. Последстви­ето е ед­но пре­ка­ле­но го­ля­мо дейс­т­вие на етер­но­то тяло, ко­ето се про­явя­ва в об­ра­зу­ва­не­то на фурункули.

Във всич­ко то­ва виждаме, как мо­же да се пре­диз­ви­ка един про­цес на из­ле­куване са­мо тогава, ко­га­то сме в със­то­яние да под­си­лим азо­вия ор­га­ни­зъм при диабетика.

Събр.съч.27, Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман