Ита Вегман е родена на 22.02.1876г. в днешна Индонезия. За първи път се среща с Теософията чрез теософията на Изтока. На 14 год. пътят й я отвежда в Холандия. Изучава и се квалифицира в областта на лечебната гимнастика по Менесендик. Отива в Берлин през 1902г., за да продължи усъвършенстването си в областта на шведския масаж и лечебната гимнастика. Първата среща между нея и Рудолф Щайнер се осъществява именно в този период, след като той е станал генерален секретар на немската секция на Теософското общество. Но срещата им не я стимулира към крачки в тази посока. Въпреки това две години по-късно, след лекция на Щайнер върху Гьотевата приказка „Зелената змия и красивата лилия”, Ита Вегман дълбоко впечатлена получава покана да посети затворена езотерична лекция. От този момент той става неин езотеричен учител. След разговори с Мари и Рудолф Щайнер тя взема решение и записва медицина в Медицинския факултет в Цюрих /1906 – 1911г./, като не престава да търси съветите на Щайнер в следващите години по повод лечението на нейни пациенти в медицинската й практика.
Ита Вегман стои в основата на разработването на известния препарат „Искадор”, който стъпва върху качествата на растението бял имел и се използва успешно в лечението на онкологични заболявания вече 100 год., съвместно с другите антропософски терапии. След тежко боледуване взема решение и основава клиника в Арлесхайм /8.06.1921г./, с основна цел да продължи развитието на антропософската медицина и изследвания. Нараства сътрудничеството й с Рудолф Щайнер в областта на новите терапии, които се основават на антропософското човекознание. От 1922 до 1935г. сътрудничи и помага в основания център за изследвания „Weleda AG”, който поема новите идеи и технологии за производство на антропософски препарати. Задълбочава сътрудничеството си с Рудолф Щайнер, след като осъзнава и пред тях се разкриват дълбоката им кармична връзка и задачи. Пътува при изнасянето на негови лекции до Англия, Австрия, Холандия и Франция. Стават съавтори на „Разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания”.
През декември 1923г. се поставя началото на Свободната школа за духовна наука, а през септември 1924 г. – на Медицинската секция, на която става ръководител. От момента на влошаването на състоянието на Рудолф Щайнер до края на живота му – 30.03.1925г., тя остава неотлъчно до него като негов лекар, ученичка, приятелка и сътрудничка.
След 1925г. сътрудничи на новото движение за лечебна педагогика в Европа. Основава училище в Арлесхайм. Пише статии за списание "Natura", материали за лекари, както и многобройни есета. Основава клиника в Австрия. Основава медицински центрове в Берлин и Лондон. През периода от 1932 г. до 1940 г. предприема серия от пътувания – до Гърция и Мала Азия, до Истанбул и Палестина. Междувременно през 1935г. е изключена от Антропософското общество, заедно с голяма група от съмишленици, които са били основно ядро около Рудолф Щайнер. Тя продължава дейността си като изследовател, лекар и лектор. Основава "Casa Andrea Cristoforo" в Тесин, а по-късно и дом за лечебна педагогика „La Motta”. Пътува до Исландия. Основава антропософски медицински център в Париж. През 1939 год. Ита Вегман пътува до България – това реално е последното й дълго пътуване. Умира на 4.03.1943 год. в Арлесхайм.
Онова, което Ита Вегман оставя след пътуването си до България и за България, е запазено в архива „Ита Вегман” в Арлесхайм. Това са картички и нейни писма, с нейния почерк, които тя е писала с впечатления и размисли по време на нейното пътуване. Тези автентични писма са уникална възможност да се докоснем до тази голяма личност в антропософията и в антропософската медицина, която заедно с Рудолф Щайнер издига медицината на качествено ново ниво, като отваря по нов начин пред нея познанието и мъдростта, дошли от древните мистерийни центрове. За голяма наша радост тези уникални документи бяха изпратени лично през април 2013 год., копирани от възрастната дама, която отговаря за архива в Института за изследвания в Арлесхайм, и са скъпа част от живота на авторката на този материал.
* * *
През 2013г. две българки участвахме в антропософска международна среща в Гьотеанума, Дорнах /Швейцария/, организирана от група американски антропософи. Имахме щастието близо седмица да работим с антропософи от цял свят в онова свещено пространство, където Рудолф Щайнер е работил върху дървената статуя „Спасителят на човечеството”, и където са били последните часове на неговия земен живот.
Клиниката в Арлесхайм също беше част от нашето пътуване през историята, настоящето и бъдещето на антропософската медицина. Това, че сме от България много впечатли възрастната жена от архива, дотам, че почти вече тръгнали си, тя ни настигна, за да ни даде преснетата част от биографията на Ита, за да я преведем за българите, а след броени дни получих у дома и тези скъпи копия с почерка й. Бях толкова развълнувана, че се разплаках – от радост, и от една дълбока тъга за тази душа... и може би, че това беше едно от най-големите събития в живота ми – че съм българка и именно в моите ръце се оказаха тези уникални писма с мисълта, чувствата и преживяванията на Ита Вегман.
Дорина Василева
* * *
Из Биографията на Ита Вегман:
...Година и половина по-късно, през лятото на 1939г., тя предприе последното си голямо пътешествие. То беше по поречието на р. Дунав до Черно море. От нейните писма и бележки, както и от описанията на М. Ван Девентерс, Кринерс и от тези на наследствения принц на Саксен-Алтенбург, може да се състави картина на това пътешествие.
Седем човека решават да сформират група, за да отговорят на поканата на тяхна българска приятелка, да я посетят в нейната страна. Това е д-р Екатерина Папазова (1895 - 1975), тогава 44-годишна учителка от София. Пътешествието е траело четири и половина седмици. То е било изминато главно с два големи шевролета и с кораб.
Тогава Ита Вегман е на 63 години – но по време на дългото пътешествие „тя разви такъв интензитет, един неуморим интерес към всичко, което виждаше, така че често беше трудно, много трудно, тъй като нейните придружители едва успяваха да издържат на темпото й (…) Нейното вдъхновение увеличаваше физическите й сили и я правеше свежа, докато ние уморени от всичките разглеждания и впечатленията бягахме в природата. “ (Крихнер)
От спомените на нейните придружители може да се прочете тяхната радост и веселие: Беше приятно да се пътува с „госпожа-докторката“. Сиянието и спонтанността на личността й, душевната топлота и нейният голям интерес се отразяваха върху цялата група. По пътя тя изучаваше всичко свързано с посетените места. Наред с гръцката овчарска гега, която от 1932г. винаги носеше със себе си, към багажа принадлежеше и легендарната „циклена чанта“ (която веднъж, при слизане от кораб в Хаифа, паднала в морето) – така можеха да се посветят няколко часа на антропософско изучаване. Чрез спартанско отношение към живота и способност за приспособяване в често примитивните хотели, пътешествието имаше един освежителен оттенък на приключение.
По пътя към Будапеща те посетили Бургенлад, където Рудолф Щайнер е прекарал своето детство, а това се вглежда в една дълга история - до времето на Розенкройцерите, чак до пътешествията на големия крал Гилгамеш. Те прекосили земята на Ецел и Нибелунгите и почувствали, как се приближават до стари мистерийни области. „Земята в Азия, източно от Танасвисе, се наричала Асенланд, а столицата на страната се казвала Азгард. В замъка обаче живял владетел на име Один. Там е имало голям олтар за жертвоприношения.“
Така се озовали пътуващи по обратното течение на Дунав, към Будапеща, където пренощували на остров Маргарет. Ван Девентер: „Вечерта, в един ресторант, в който може да се пренощува, свиреше отличен музикален хор – Касардите. Ние много им се насладихме и опитахме – с неодобрението на госпожа докторката - вината на страната. Малко отдалечено седеше една голяма група от шведски пътешественици, която се оказа, че е съставена от оперни певци. Нямаше други посетители. Когато музиката направи малка пауза, певица с прекрасен глас запя една ария. Веднага скочи първият цигулар, застана до нея и я придружи. В последствие всички започнаха да пеят и да свирят. Жизнеността и спонтаността го превърнаха в едно великолепно музикално преживяване. Едно превъзходно изпълнение на „Турандот” в операта беше завъшека на нашия престой в Будапеща.“
Пътешествието към Белград продължава през унгарската област Пусца с нейните типични минерални извори и с безбройните гъски, които винаги тичаха пред колата. В Белград е направен отново престой: екскурзия до една известна забележителност ни обедини с тази област.
След това Ита Вегман настояла да се продължи с кораб. Една от двете коли е оставена в Белград, а пътешествената група се прехвърля заедно с другата кола на един дунавски параход. Дунав изгражда основния приток на Черно море. Нейните два източника – изворите Берг и Бригах извират от източната част на Шварцвалд и се обединяват в Донауешинген. В тясна напречна долина през швабската Алба, чрез филтриране в напукания варовик, Дунав губи част от своята вода и така захранва Радолфцелер Аах и по този начин Рейн. Така чрез този втори приток Дунав има връзка с Европа. След това тече на изток, пресича няколко планински вериги и достига своята делта под Галац (едно огромно блато), след което излива чрез три основни ръкава(Килия, Сулина, Свети Георги) своята вода в Черно море. Така пътешествениците по поречието на реката са преминали през “желязната врата”, докато накрая пристигнали в Русе. Ван Девентер споменава, как често Ита Вегман била трогната от гледката, безмълвно стояща на борда и наблюдаваща величествените пейзажи: Тя приличаше на човек, който се опитва да събуди в себе си много стари спомени. От Русе до София пътешествието продължава по ужасно неравни пътища. Трима от тях се сменят на всеки двайсет минути на кормилото. Вторият чете картата, а третият – спи. Госпожа - докторката понася търпеливо клатенето на колата и храни шофьора с бонбони и други сладкиши.
В София групата е посрещната от Екатерина Папазова, която след това развежда цял ден своите гости по удивителните църкви и манастири с техните икони, мозайки и други съкровища на изкуството. Госпожа Папазова, благодарение на своите познания за българската култура, може да разкаже много на своите гости. Тя е придобила докторска степен по философия в Мюнхен (също така е учила и в Лайпциг). По-късно е била научно активна и след това е станала учителка в софийска гимназия. Тя може да бъде описана като истинска славянска душа с универсална култура, което е довело до това, че малко преди да рухне нейната страна, е била молена да се захване с образованието на царските синове. Също така по-късните управници са били на добро мнение за Папазова и са я възприемали като една от тях – за това не може да става въпрос – бе казала тя („Вече познавам моя Хегел“ отбеляза по-късно пред своите приятели.) Папазова е живяла 20 години в Швейцария, била е партньор на Ита Вегман и по-късно сътрудник на Е.Пфайфер в неговата природнонаучна лаборатория.
С Ита Вегман и нейната група пътешественици ставали интересни разговори за българската земя. Ита Вегман споменала изказването на Рудолф Щайнер, че България има „свой собствен духовен учител“. Също така било говорено и за амазоните, чиито влияния са стигали до тези области на стара Тракия, в предгръцки времена.
„Госпожа Папазова ни разведе с голяма вещина през пленяващия комплекс на Рилския манастир, когато изневиделица се появи една кола. Принц Георг-Мориц, който бе съобщил сутринта, че не може да вземе участие в екскурзията, защото трябвало да посети някакви роднини в София, излезе от колата заедно с неговия братовчед – брата на българския цар. Тъй като групата не беше много официално облечена и също така беше много прашна и мръсна, на повечено им беше ясно, че поздравяването ще се ограничи до учтив поздрав от разстояние. Само Ита Вегман се запозна по-отблизо с българския принц.“ (Ван Деветер).
Следващата цел беше един морски курорт близо до Варна, Свети Константин, където всички имаха изглед към Черно море от хотела. Вегман пише до вкъщи:
Варна, 7 юни, 1939г.
„[…]Почивам си отлично. Разкошната обстановка тук, чистият въздух и интересните преживявания, ми се отразяват добре. Черно море е нещо много странно, стимулира много въображението и аз чета седяща на брега Херодот, който разказва всичко, което се е разиграло в тази област. Пътуването по Балканите е много обременително. Човек не може свободно да посещава съседните народи. Човек трябва да притежава виза за влизане и излизане и още други формалности. На (приложената) първа карта се вижда един манастир с капела в една пещера от първи или втори век след Христа. В скалите са изсечени килиите на монасите. Прекрасна гледка към цялото Черно море. Брегът е по тази ширина. Растителността не е южна, но пак различна отколкото при нас. Водата на морето е или тъмносиня или стоманено синя или сива...”
С Папазова посетиха скалния Аладжа манастри северозападно от Варна и разположените в близост пещери, наречени катакомбите. Те представляват скални пещери, в които са живяли еремитите. Намирали са се също по-големи стаи, изсечени в скалите, които са служели за места за поклонение. Когато разговорът се насочи към тайнственото движение на средновековните богомили, които най-вероятно са намерили тук убежище от преследванията, се показа, че госпожа Папазова притежава дълбоки познания за това еретическо движение – все пак тя има достъп до всички архиви на страната – така че Ита Вегман я помоли да напише книга за богомилите. През следващите години се даде възможност на Папазова да осъществи тази молба. След като през 1971г. нейната творба „Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина“ бе издадена, тя завърши своя манускрипт „Християни или еретици – богомилите“, който за съжаление бе издаден през 1983 г., осем години след нейната смърт и 44 години години след това незабравимо посещение. (Щутгарт 1983г.)
„Госпожа докторката ни предложи да се изкъпем в морето, но самата тя се излежаваше часове наред на брега и гледаше винаги – дори при силна слънчева светлина – към тъмното море.”
„Точно тук трябва да се намира Колхида“ - обичаше да казва.“
Ван Деветер загатна по-късно, че Ита Вегман е изпитвала копнеж към недостъпното, за тогавашните пътешественици в България, старо светилищи на Хеката. Тя се чувствала свързана с това прастаро мистерийно място, както показва нейното изявление в сп. „Натура” от декември 1929г. По-късно Ханс Гсенгер събра много от мистериозната история на Черно море в една малка книжка.
Ван Деветер: „Преди да напуснем България, Ита Вегман искаше да посети мястото, където е живял Овидий, през неговото заточение. Тя имеше силна връзка с тази индивидуалност и препоръча на нейните асистенти да прочетат не само неговите Метаморфози, но и Ars amadi. За това поклонение трябваше да стигнем първо до Бургас. Двамата господа нямаха желание за този изтощителен излет и останаха заедно с колата, която трябваше да бъде взета от Варна. Госпожа докторката и нейните четири придружителки намериха примитивно убежище в един не особено чист хотел. Докато ние младите нетърпеливо се занимавахме с лов на бълхи и така нататък, единствената грижа на Ита беше да получи една нощна лампа, за да не наруши вечерното си занимание. Тя можеше да се справи с всяка ситуация. На следваща сутрин се наложи да наемем кола за следващата част от пътуването към полуостров Томи. Таксита нямаше. Затова седнахме вечерта пред едно кафе на главната улица. Покрай нас се разхождаха много моряци – единствените, които знаеха някакъв западен език. Така се разхождахме по двойки и завързвахме нови контакти, докато госпожа докторката ни наблюдаваше със загрижен поглед, и водехме нашите нови кавалери на масата ни. Докторката ги поздравяваше всички. След това се общуваше на английски, френски и немски. Най-накрая на един от новите ни приятели му хрумна, че познава човек, който притежава кола и понякога правeл курсове. Потеглихме и действително се намерихме на задната седалка на колата. Заедно с Илия – нашият преводач, се разбрахме за цената и наистина на следващата сутрин в седем часа колата ни чакаше пред нашия хотел. След 45 минути стигнахме полуостров Томи – днес известен с многото византийски църкви и манастири. Дали госпожа докторката чрез тази гледка от по-късни времена е успяла да намери следите на Овидий? Тя не искаше да ни издаде...
ПИСМА НА ИТА ВЕГМАН И ХОРА ОТ ГРУПАТА ОТ БЪЛГАРИЯ, ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО ИМ ПРЕЗ 1939 Г.
"Мила госпожице Рьолофс,
При завръщането си чух, че сте ми подарили 100 франка за фонда, за което сърдечно ви благодаря.
Същевременно използвам възможността да попитам как сте и дали възнамерявате да останете още дълго в Холандия. Аз заминах преди вие да тръгнете и доста дълго ме нямаше. Както знаете, първо бях в Германия, посетих там институти и стари приятели; оттам заминах за Гнаденвалд, след това с параход по Дунав надолу през Австрия, Унгария, Румъния, България и стигнах до Черно море. Пътуването беше много интересно. Видях много от България, а на Черно море ми станаха ясни някои неща. Там е интересно главно, защото от едната страна лежи Азия, а от другата Европа. България е сянката на Русия и там човек отново намира духовната Русия. Никога досега не съм разбирала какво представляват иконите, както го разбрах именно в България. Знаете, че иконите са картини на светци, поставени на една стена, която в православните църкви – а България не принадлежи към римските, а към гръцките католици, се намира винаги между публиката и свещениците. Службата се извършва зад иконостаса – така наричат тази стена – и свещеникът излиза отпред само при определени действия, които извършва пред публиката. Иначе всичко става зад тази стена, на която често има много злато и е украсена с картини на светците, които се намират в духовния свят и създават връзка между публиката(молещите се) и духовния свят. Така следва да се тълкува.
Цялото ранно християнство се намира под влиянието на Ариан. Знаете, често сме говорили за това, че двамата кардинали Атанасий и Ариан са били на различни мнения относно същността на Христос. А там долу цари арианското влияние, убеждението, че Христос наистина произхожда от Отец, но също, понеже се е свързал с човека, може да живее в сърцето на хората. Това всъщност е арианизъм и Вулфила е бил неговият най-голям тълкувател. Атанасианците са поставяли същността на Христос високо над хората и са приемали това, което е казвал Ариан за еретизма.
В Югославия, която е млада държава, понеже Кроатия, Словения, Босна, Херцеговина, Черна гора и Далмация са се присъединили, е съвсем различно, там има повече римо-католическо влияние, понеже тези страни са принадлежали към Австрия.
Босна и Херцеговина сега са още по-мохамедански. На границата с Югославия и Австрия посетих рожденото място на Рудолф Щайнер.
Сградата на гарата е рождената къща и видях също и стаята, в която е бил роден.
Кралиевиц е съвсем малко селище и се разказва, че по времето, когато тук имаше най-тежките разправии с Гьотеанума, когато Форщандът и различни други антропософи бяха изгонени, няколко дни или седмици по-късно, целият Кралиевиц е бил обхванат в пламъци, църквата и всички къщи освен сградата на гарата са изгорели, и сега в последно време отново е бил изграден. Нали това е ужасно интересно.
Наблизо открих нещо, описано дори в Парсифал на Волфрам от Ешенбах – замъкът на предците на Парсифал. Можах да видя този замък, който днес принадлежи на антропософи, и бях извънредно впечатлена от него.
Това е накратко, мила госпожице Рьолофс, което видях през пътуването ми. Естествено бих могла да разкажа още много, но ще стане прекалено дълго. Както винаги, едно такова пътуване беше изключително ценно за мен. Отново събрах толкова материал, че цяла година ще мога да работя с него. Както винаги, тук имаме много работа и в момента един лечебно-педагогически семинар в Зоненхоф.
Сърдечно ви поздравявам!
Ваша И. Вегман"
Картичка от И. Вегман за д-р Валтер,
от Пловдив/България, 21 юни 1939г.
"Мила д-р Валтер,
На път сме към Швейцария, но още в България в Пловдив на Марица. Прастар град под планината Родопи, където са се извършвали тракийски мистерии, например Орфей. Градът е пълнен с история. Тук са били източните и западните готи, Атила, има византийска култура, от която се намира още в църквите. Константинопол е бил много интересен, предимно новите археологични находки.
Сърдечен поздрав!
Ваша И. Вегман
Сърдечен поздрав!
Лоте"
Картичка от д-р Девентер за д-р Валтер
от Варна/България, 6 юни 1939 г.
В тази идилия живеем и се наслаждаваме на спокойствие. След много пътувания и уморително напрежение отново всички се събрахме в неделя във Варна. Досега вали за съжаление, което се случвало само 8 дни в годината.
Това е хубава симпатична държава, където се чувстваме много добре.
На връщане ще посетим още розите и някои други места.
Сърдечен поздрав!
Ваша М. П. ван Девентер
Сърдечен поздрав, дано да сте добре, скоро ще ви пиша.
Ваша И. Вегман
Сърдечен поздрав! All good wishes to you
от Шейлах"
Две картички от И. Вегман за д-р Валтер,
от „Свети Константин и Елена”, Варна/България,7 юни 1939 г.
Скъпа моя д-р Валтер,
Къде сте сега. Нямам вашия адрес и се надявам отново да дойдете в Арлесхайм, така че този поздрав да ви достигне. Надявам се също, че сте си починала добре. Аз почивам отлично. Местоположението тук е прелестно. Черно море е нещо много особено, силно възбужда фантазията и аз чета, седнала на плажа, Херодот, който разказва всичко, станало в тези области.
Пътуването на Балкана е наистина доста трудно. Човек не може просто така да посети съседните народи. Необходима е виза за излизане и влизане и още различни други формалности.
На първата картичка виждате манастир с капела в една пещера от 1-во или 2-ро столетие след Христос. В скалите са издълбани килиите на монасите. Чудно хубав изглед към цялото Черно море.
На втората картичка се вижда градината на къщата, където живеем. Брегът е под тази спирка.
Вегетацията не е южна, но доста различна, отколкото при нас. Водата на морето е наситено синя, стоманено синя или сива.
Сърдечно ви поздравявам, също и сестра ви!
Ваша И. Вегман"
Превод Св. и Р. Йорданови, Нели Хорински