Дорина Василева: Познанието за Космоса - мост между съвременното човечество и Христос. Предговор към първи том на "Космология" - д-р Инго Юнге

Submitted by admin 2 on Нед., 24/04/2022 - 19:32
Дорина Василева

ПОЗНАНИЕТО ЗА КОСМОСА - МОСТ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННОТО ЧОВЕЧЕСТВО И ХРИСТОС

Скъпи приятели,

Пред нас е първият том от поредицата лекционни цикли по космология на антропософския лекар д-р Инго Юнге. Познавате автора – наш лектор, съмишленик и приятел, от преведените на български език шест тома с негови лекции, представени пред руски лекари в Москва, и справочника по антропософска медицина. В тях той споделя своя над 30-годишен опит като лекар и антропософ.

За всеки, който целенасочено навлиза стъпка по стъпка в духовната наука на Рудолф Щайнер, споделеното от д-р Юнге е изпълнено от една страна с проникновение и професионализъм, а от друга – с човешка искреност, топлота и достъпност. Именно поради това, то е безценен чист извор, от който можем да черпим знания по пътя на нашата промяна и духовно израстване. Непринудено и изключително увлекателно, авторът съумява да ни преведе до най-дълбоките истини за човешката душа, и същевременно – до космическите висоти на духовните прозрения. Такова майсторство може да притежава единствено човек, който до сърцевината на своето същество е проникнат и е вплел в себе си като начин на мислене, начин на чувстване и начин на живот антропософското познание.

Запознатите с лекциите по антропософска медицина знаят, че истинските първопричини за едно болестно състояние, проследяването на болестните процеси в човешкото същество, самото изцеление, т.е. всички параметри на онова, което наричаме днес „болест“, трябва задължително да се разглеждат в един много по-широк контекст от този, който предлага познатата ни практикувана съвременна медицина. Лечението само на симптомите е доказано едностранчиво отношение към така богатата и многопластова човешка природа.

Знанието, което ни поднася д-р Инго Юнге, ни дава посоката и пътя към това богатство. В своята лекарска практика той непрекъснато търси, прозира и интерпретира космологичните процеси, свързани с личността на неговите пациенти. Всъщност, с лекциите си по космология – израз на древноиндийското космическо познание, д-р Юнге дава ключ от една страна към универсума в неговата космическа цялост, но заедно с това и към човека като отражение на този макрокосмос. Това е древно знание, което чрез антропософията може да бъде поднесено, осмислено и прилагано по нов начин. Всеки пробуден човек може да го придобие не самоцелно, а за да проумее собствената си цялост като космическо-земно същество, състоящо се от тяло, душа и дух. Този ключ може да ни отвори широко „вратата“ към здравословното самопознание, което развива, променя, надгражда и твори. То би ни отговорило на многото дълбоки въпроси, които си задаваме: какви задачи имаме в този живот, как и кога да пристъпим към тяхното решаване, какви са истинските причини за дадена болест, развила се в нас, и с какъв кармичен товар е нужно да се справим, как да възприемаме света и случващото се в него, как да приемем преминаването на Прага на наши близки, как да общуваме с тях тогава, какво представлява смъртта… Но е важно, благодарение на това знание, да не останем единствено в света на собственото си същество, а да осъзнаем и много по-голямата задача, която застава пред нас именно поради това знание!    

Често съвременният човек, както твърди Рудолф Щайнер, живее само и изцяло в сетивно-физическите реалности, а към всичко онова, което не може да бъде докоснато, видяно и чуто, подхожда с недоверие, неразбиране, дори с насмешка. Днешният свят до голяма степен слугува на своите предразсъдъци и не отчита, че винаги е бил, е и ще бъде част от един друг ритъм и свят, които макар и непризнати от изцяло потъналото и удавено в материализъм човечество, съществуват.

Ние, човешките същества, винаги сме били, сме и ще бъдем част от ритъма на Космоса. Крайно самонадеяно и недалновидно би било да мислим, че съществуваме отделно, самостойно и егоистично в света, сами по себе си и сами за себе си. Всеки логически мислещ и разумен човек, ако честно и без предразсъдъци се опита да достигне до сърцевината на всяко нещо в живота си – като личност, като душевност, като човешко същество, вглеждайки се във всеки един изживян миг, във всяка една съдбоносна среща и събитие, ще стигне до момента, в който надскача тесногръдието на материализма, и достига висотата на своето разширено за света и мястото ни в него съзнание.

 

Космология

 

Антропософията ни запознава с истинската космическо-земна еволюция на света, в който живеем, на самите нас като човешки същества, на нашето минало, настояще и бъдеще като човечество. Постепенно от вплетено изцяло и зависимо от духовния свят, човешкото същество получава свободата си. Постигането на тази независимост от духовния свят се съпровожда с дълбокото потъване в материята. Някогашното инстинктивно ясновидство, което било естествена способност в човека, закърнява, човешката конституция се променя, и пред сетивата му остава единствено сетивно-физическият свят. „Онзи“ свят обаче не спира да съществува, дори напротив, той очаква от нас развитие, отдаване, нова връзка с него – съзнателна и избрана в пълна свобода. И ние живеем именно в тези времена, когато началото на новото съзнателно пробуждане към Духа е вече факт.

Следатлантските епохи, които Рудолф Щайнер описва в своите трудове, се отразяват от една страна огледално във времената на човешкото развитие, но заедно с това допринасят за изкачването на човечеството на ново еволюционно стъпало. Първата епоха след атлантската катастрофа – древноиндийската, ще може да се преживее огледално от човечеството през седмата следатланска епоха. Втората – древноперсийската – в шестата. Третата – египетско-халдейската – се преживява именно сега, в петата следатланска епоха, в която се намираме. Единствено четвъртата епоха – гръко-римската – няма свое отражение, тъй като именно в нея човечеството слиза най-надолу в своето еволюционно развитие, в най-гъстата материя. Тогава е и Голготското събитие. То бележи повратния момент на времената, от който насетне започват еволюционно изкачващите ни „повторения“. Интересен и важен факт е, че в някогашната трета следатланска епоха, древните египтяни вярвали, че в задгробния живот техните покойници се нуждаят от чисто земните си вещи. По този начин те поставят семената на материализма, така характерен за нашата пета епоха, и който душите, инкарниращи се отново на Земята, носят кармично заложен в себе си. Заедно с това обаче, именно тогава, през египетско-халдейската епоха, разцъфтява звездното познание. Виждаме днес това отразено в огромния интерес към астрологията, естествено с типичните за интелектуално-материалистичното мислене на съвременния човек изкривявания. Дълбокото медитативно прозрение, благоговението, безкрайната отговорност, вътрешната чистота, пословичната скромност са притежание на малцина.

Но нека се върнем към д-р Инго Юнге и космологията на древноиндийския зодиак. С това най-древно познание, оживотворено вече от импулса на антропософията, той предлага на нашето съзнание да се докосне до бъдещето. Не е случаен фактът, че ни подготвя тук и сега за него. Може би, в моя свободна интерпретация и прозрение – това е един синтез между първата и седмата епоха, между числата 1 и 7, които раждат числото 8 – октавата в музиката, пълната хармония на звученето, в което чуваме фанфарното пробивно повторение на основния тон седем степени по-високо, защото душата е нужно изцяло да се пробуди за тази връзка със световете и Универсума, извървявайки стъпало след стъпало своите следващи инкарнации. Или друг мотив – мъдростта, която са притежавали атлантските жреци, по естествен начин се явява най-запазена именно в първата следатлантска епоха - древноиндийската. В крайна сметка, началото на „новия“ прочит на древното звездно познание може да бъде поставено именно сега. Ние можем да се изпълним с него, като така ще повлияем не само на нашето настояще, но и на нашата бъдеща карма. Това е знание, което, „припомнено“ или придобито сега, ще бъде нашата пътеводна светлина от инкарнация в инкарнация, в живота ни в духовния свят между физическата смърт и новото раждане, или в живота ни като земни същества – от физическото ни раждане до физическата смърт…

Отношението на Рудолф Щайнер към звездното познание заслужава специално внимание и не може да бъде цялостно обхванато в това въведение. То може да бъде проследено в негови различни лекционни цикли, в практически обоснованите и създадени именно на основата на това познание духовно-културни и лечебни феномени, като например евритмията.

Силно разтърсващо и пророчески звучат думите му за произхода на звездите, за истинската роля на хороскопа, за съвременното състояние на астрологията и за нейното истинско бъдеще:

Онова, което в световното пространство е излязло от тела на боговете, то е станало звезда... Те (боговете, бел.авт.) са минали през едно развитие, когато са стигнали до онази точка, която за човека през време на неговото земно съществувание означава смъртта, там за боговете е настъпило събитието, при което тяхната физическа материя ги е напуснала и се е превърнала в звезда. Звездите са тела на боговете, душите на които продължават да действат по-нататък по един друг начин в света, независими от тези тела" (Р.Щайнер, "Мирови чудеса, изпитания на душата и откровения на духа”).

„…хороскопът е това, съгласно което човекът се насочва, преди да се устреми към земно съществуване… почти всичко, което сега се прави в това направление, е чисто дилетантство, истинско суеверие, и за външния свят истинското значение на тези неща в голяма степен е напълно загубено… Това, което води човека към физическо въплъщение, са действащите сили на звездния свят…“ (Р.Щайнер, „Духовното ръководство на човека и човечеството”)

„…и ако се фотографира мозъкът на някакъв човек в момента на неговото раждане, и след това се фотографира небесния свод, който се простира над рожденото място на този човек, то в този образ ще видим същото, което и в картината на човешкия мозък. Този мозък в своите части е организиран така, както и небесната сфера. Човекът носи в себе си образа на небесното пространство, и всеки – свой собствен образ, в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът е роден от целия свят.“ (Р.Щайнер, „Духовното ръководство на човека и човечеството”)

И още за самата астрология:

„Дълбоката астрология - това е изцяло интуитивна наука, и тя изисква от тези, които искат да я практикуват, да развиват своите висши свръхсетивни сили, които днес могат да се развият в много малко хора. И ако ние искаме да обрисуваме нейния основен характер, е нужно да се задълбочим във висшите космологични проблеми в духовно-научен смисъл.” (Р.Щайнер, „Как се отнася теософията към астрологията”)

„Астрологията е най-великата наука, тя ще достигне своя апогей едва в бъдеще. За това, както и за други неща, ще е необходима цялата антропософия.“ (отговор на Р. Щайнер на въпрос за астрологията, зададен от адвоката д-р Бруно Крюгер в годините след Първата световна война; из изследване на Хайнц Х. Шьофлер „Рудолф Щайнер и астрологията“)

 

Христос

 

Познанието за съществото Христос е неизменна част от антропософската наука, постамент на цялото човешко съществуване, развитие и бъдеще, крайъгълен камък на правилната човешка еволюция. Но това е и познание, по отношение на което противодействащите сили не бездействат, като са си поставили дългосрочна цел - тази правилна посока да бъде затъмнена и човекът да бъде отклонен от нея.

В цикъла лекции „Христос и духовният свят – в търсенето на Светия Граал“, Щайнер казва следното, като пророчески има предвид проявяващия се днес огромен интерес към астрологията. Казахме, че корените на този все по-нарастващ интерес можем да търсим в египетско-халдейските ни предци:

„Следатлантските епохи се развиват така, както те са следвали до Мистерията на Голгота, до четвъртия следатлантски период. Така че третият следатлантски период сякаш изплува в нашата пета културна епоха, вторият – в шестата, и първият период, времето на Светите Риши, ще се прояви в седмия културен период, както неведнъж съм казвал.

Сега, и това е резултат от дългогодишни изследвания, ми се струва все по-ясно и по-ясно, че наистина в нашето време, проникната от Христовия импулс, е нужно да се възстанови астрологията от третия следатлантски период. Трябва, макар и по различен начин, отколкото в предишните времена, да изследваме звездите, звездните писания трябва отново да станат нещо, което ни говори.“

Думите „възстановяването на астрологията, проникната с Христовия импулс“ означават, че днес това възстановяване трябва да се осъществи на основата на антропософията.

Елизабет Фрайде – съвременничка и съмишленичка на Рудолф Щайнер в тази област, математик и астроном, е назначена от самия Щайнер за водеща на Математико-астрономическата секция на Школата за Духовна наука в Дорнах. За нея Рудолф Щайнер казва, че разбира работата си по-дълбоко от всеки друг. На 3.01.1926 год., няколко месеца след смъртта на Щайнер, тя изнася лекцията „Светът на звездите и човешката съдба“. В нея Фрайде апелира към това как по правомерен и подходящ начин да се използва астрологията в наше време:

„Нужно е да разберем каква е целта на един хороскоп, той не е тук заради нас самите. Вие ще разберете, че когато един хороскоп е възприет само като притежание на дадено лице, винаги има определено количество егоизъм, свързан с него, защото той не е даден като притежание с тази цел! Ако се обърнем към казаното от д-р Щайнер за астрологията, ще видим как той подчертава отново и отново, че астрологията трябва да бъде нещо социално и тя има социални цели. В истинската астрология само това, което е универсално човешко има значение, а не задоволяването на егоизма на човешкото същество. Разглеждайки го егоистично, проваляме делото на Михаил – за спасяване на съществата от потъване в тъмнината.

Когато д-р Щайнер е искал информация за звездите в момента на раждането на някого, тя винаги е била по отношение на децата, които са имали своите особености. От констелацията по време на раждането е било възможно да се научи коя от силите не е развита правилно, какво е липсвало на човешката душа преди раждането. И тогава при определени обстоятелства се търси лек.

Тук виждаме как този въпрос отива много по-далеч от това, което е егоистично, тъй като чрез това може да се намери лек за такива деца, което иначе не би било възможно. И в тези деца, при които някои сили, които не са били въведени при раждането, тези влияния продължават да присъстват… Така виждаме как астрологията може да се използва, като се съхранява смисълът на Михаил, а не в смисъла, в който толкова често се практикува днес.“ (из преведени на български език записки на Фрайде, озаглавени „Антропософия, астрософия и астрономия“)

Както казва Рудолф Щайнер – Архангел Михаил като Дух на нашето време е лицето на Христос на Земята. Да насочат астрологията към нейните социални задачи - е важно за нейните съвременни изследователи и следовници. Тя може да бъде в помощ на лекарите, терапевтите и педагозите, водени от Христовия импулс в своята професия и живот. Астрологията може да ни помогне да намерим истинските си задачи, поради които душата е избрала отново да слезе на Земята, и тяхното постигане да бъде за доброто на всички. Звездната писменост ни дава също възможността да „четем“ в книгата на човечеството за отминалите и настоящите времена, както и да „виждаме“ предстоящото в необозримото бъдеще… Тя е „езикът на Христос“, както казва д-р Юнге. Следователно, чрез нейното разбиране, ние се учим на този език – учим се не само да „говорим“ на него, да „разговаряме“ помежду си на него, но и да го живеем. Душата се раздвижва, оживотворява и заживява в Духа. Тогава думите „В началото бе Словото…“ се изпълват с дълбок смисъл, защото човешката душа може с безкрайно благоговение да прояви смелостта и силите, и да търси себе си във Всемира и в безкрайната звездна мъдрост.

Нека в края да бъдем докоснати и се потопим в истинската медитативна сила на казаното от Рудолф Щайнер: „...ето, сега аз се изправям в светлата звездна нощ, вдигам поглед към звездното небе и го оставям да действа върху мен. И стига да съм извисен до тази възможност, аз виждам, че то се преобразява: формата и движенията на съзвездията, на подвижните звезди - всичко се преобразява в един грандиозен космически почерк, в едно космическо послание... Но този космически почерк може да се чете само от човек, който изживява звездите не като механичен феномен, а като съставни букви на вечната космическа азбука...” (Събр.съч. 233а).

 

Дорина Пашмакова-Василева, 2022