Рудолф Щайнер за взаимовръзката между частите на растението и троичността в човешкото същество

Submitted by admin 2 on Вт., 13/07/2017 - 15:04
Троичност в човека и растението

Бих желал да кажа: за нисшите и тревисти растения самата земя представлява ствол; а растенията, които със своите цветове и семенни органи се разполагат върху ствола, те всъщност си съставят отделен, собствен ствол. От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто растение. По-нататък, от тази гледна точка, разглеждайте паразитирането върху растенията, и по-точно развитието на белия имел. Ето тук виждате нещо, което иначе остава все още органически свързано с растението - разполагането на цветовите и семенни органи върху ствола, под формата на външно отделяне, като процес сам за себе си. Така че в лицето на белия имел трябва да виждате възкачване на нещо, което иначе съществува в процеса на формиране на цветове и семена, свързано с един вид отделяне от земните сили. В известен смисъл именно в лицето на имела се еманципира онзи елемент от растението, който е неземен. Ето така виждаме, как онова, което се стреми да се издигне над земята, и което встъпва във взаимодействие с извън земното, постепенно, чрез формирането на цветове и семена, се отделя от Земята; а в лицето на белия имел го виждаме да достига до една особено силна индивидуализирана еманципация.

Бял имел
Ако съчетаете всичко това с формите при растенията, то Вие ще си кажете: ето тук, по отношение на растителния свят трябва да съществува значителна разлика, в зависимост от това, дали растението е склонно да развива повече кореновата система, т.е. да дава израз на своите растежни възможности предимно чрез образуването на коренова система и при това да развива малки и незабележими цветове. Такива растения са насочени повече към земния елемент. Растенията, еманципирани от земния елемент, са именно тези, които разтварят себе си в процеса на формиране на семена и цветове, и особено тези, които проявяват себе си като паразити в растителното царство. Но растенията носят в себе си тенденцията да превръщат всеки един от своите органи в нещо най-очебиещо.
Погледнете ананаса, как се стреми да превърне ствола в най-очебийното, или някое друго растение! Можете да кажете: всяка една растителна форма се стреми да превърне в главен орган някой от основните органи на растението, корен, стебло, листа, цветове, плодове.
Да вземем растение, да кажем, като полския хвощ: виждате стремежа да изживее себе си изцяло в процеса на образуване на стебло. Други растения имат стремежа да изживеят себе си в процеса на формиране на листа, а други остават да закърнеят стеблата и листата, и разтварят себе си в процеса на цветообразуването.

Полски хвощ


Тук става ясно, че между тези различни тенденции в растежа на растението и това, което днес описах като три типа минерална активност в природата извън човека, съществува известна паралелност. Когато обхванем с поглед особено силно заложеното в еманципираната растителна дейност, и това, което след това кулминира във вътрешна активност на паразитите, то пред себе си имаме нещо, което в силна степен е склонно да поеме вътре в себе си невеществени елементи. Това, което под формата на невеществени елементи струи от Космоса към Земята, то бива консервирано в тези органи, когато същите преобладават, тъй както става това във фосфорната субстанция. Така че можем да кажем: в известен смисъл цветовете и семената носят фосфорен характер, а така също и всичко онова, което е подобно на имела и на други подобни.
И обратно, изследвайки процеса на окореняване, откриваме онова, което растението развива, разглеждайки почвата като своя родна земя, в ясно родство с образуването на соли. Така че именно в растението пред нас изпъкват тези две полярности. А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието.
Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни.
Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това, разбира се, трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми - бих желал да кажа - към едно продължение по посока на главата. Това действително е - бих казал почти - един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно. В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено й се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, тоест което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е. до ритмичното уравновесяване между горната и долната част на човека.
Ако преди това сме поставили от една страна минерали, поемащи в себе си невещественото, а от друга страна минерали, отблъскващи невещественото, и това, което е разположено между тях, то ще видите, че всичко това може да бъде сравнено - бих желал да кажа - с цялата конфигурация на растението. С това Вие притежавате първото рационално средство, с помощта на което да установите взаимоотношението между човешкия организъм и самото растение, в зависимост от това, дали растението развива предимно един или друг орган.
По какъв начин се конкретизира това по нататък, ще видим по-късно. И така, досега можахме да обърнем внимание на факта, че такива взаимоотношения съществуват между растителната, минералната и човешката същност.

Събр.съч.312