Какъв е подходът ми към темата ЙОАНОВДЕН? Както обикновено, разглеждането ми се основава на мои текстове, възникнали по различно време. Имагинацията ЙОАНОВДЕН е толкова велика и многопластова, че в двете части засягам само някои аспекти, засягащи съответно мои поетични щрихи.
Рутината ни втвърдява и с трудност можем да изпитаме спонтанна и непреднамерена радост. Костите – най-твърдото в тялото - са свързани със смъртта, те са белег на смъртта. Защо смъртта се изобразява със скелет? Защо скелетът е символът на смъртта? Да, скелетът единствено оцелява, но не е признак на безсмъртие. За всеки човешки орган, за всяка част от тялото след смъртта остава и съществува духовен прототип, духовно съответствие. Не и за скелета, костите – единствено земно притежание. Със специално предназначение. До идването на Христа. И костите Му да не трошите! Той промени нещата. Костите Му бяха нужни, за да запази духовно човешката форма за вечността.*
Нашето отношение към костите? Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне оживяване на това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Как? Като овладее кръвта, за да надмогне втвърдяването и да си даде сам образ, преобразувайки физическото си тяло до състояние Човек-Дух. Засега можем да въздействаме с мислите си само на съдържанието на черепа - върху мозъка си. Ако след време успеем да изпратим и чувствата си, а още по-късно и съзнателната си воля, тогава ще сме преодоляли физиономията на смъртта.**
Танцът на душите ни
събуди радостта,
заседнала дълбоко в костите
на младостта ни.
В разгара на лятото сме забравили втвърдяването до склерозиране. Кристалообразуващите сили от дълбините протягат животворни сребърни нишки, тласкат елементарните същества към висините, и вълшебно се смесват с космичните мисли на висшите йерархии - и в този танц на съединението на Мистерията на висините и Мистерията на дълбините танцуваме ние – забравили своята самота и единичност - танцуваме, създавайки в средата своята собствена Човешка Мистерия.
Ах как разбъркани са
гостите и домакините
в тържеството на Духа,
в опиянението,
в близостта,
в проникването
на Христос
в нас!
В танца, обхванал цялото пространство между дълбините и висините, всъщност царува най-празнична закономерност, продиктувана от времето, Мистерията на лятото. Това, което е разбъркано, е екстазът от взаимното обогатяване между природност и духовност, а за човека е неотменимо важно протъканото навред усещане: моралност или Не аз - Христос в нас!
В светлината и топлината, където се оформя образът на загрижения, но строг Уриил/Орифиил, пулсират в оранжево-червено кръст, пентаграма, свастика, слънце, луна... все символи, сияещи в сферата на чувството благо-дар-ност и благо-дат. Благодарим. Благодарени сме. Благодаряваме. О Боже, благодарни сме!
ТАНЦЪТ НА ДУШИТЕ НИ
събуди радостта,
заседнала дълбоко в костите
на младостта ни.
Ах как разбъркани са
гостите и домакините
в тържеството на Духа,
в опиянението,
в близостта,
в проникването
на Христос
в нас!
Не аз -
Христос
в нас!
Благодарим.
Благодарени сме.
Благодаряваме.
О Боже, благодарни сме!
13.11.2000 год.
* * *
Четиво: Р.Щайнер, Йоанова имагинация – 12 окт., 1923 год.
*Р.Щайнер, СС-112 лек.10
**Р.Щайнер, СС-101 лек.3
Дарина Шентова
24 юни, 2021 год.