Нели Хорински: Кратко въведение към извадките за имагинацията от някои лекционни цикли на Рудолф Щайнер (1)

Submitted by admin 2 on Ср., 25/03/2020 - 09:26
Рудолф Щайнер

Скъпи приятели,

Преди да преминем към основната статия, която представяме днес, ще направим кратка въвеждаща и обобщаваща част на публикуваното по темата до този момент.

След един цикъл от 19 постепенно разгръщащи се смислово публикации, във връзка с промяната, която съзнателно трябва да търсим в нашето мислене като тръгнали по духовния път на развитие, започваме нов цикъл, с който преминаваме към следващата стъпка в нашето разбиране и практикуване на това - какво всъщност представлява съвременното посвещение така, както ни е представено и завещано от Рудолф Щайнер и Духовната наука. Предстоят публикации във връзка с първата степен от съвременното посвещение - ИМАГИНАЦИЯТА.

Със сигурност това е един от пътищата, който Рудолф Щайнер дарява на цялото човечество. Дава ни и други лечебни и здравословни възможности, за да се справим духовно, душевно и физически със ситуациите, в които попадаме, както и с това, което бъдещето ще ни поднесе. Защото преди почти сто години Рудолф Щайнер "вижда" бъдещето не само на света, в който сам живее, но и на света, в който ние ще живеем, както и на цялото човечеството във времената...

Излишно е да казвам как всъщност той ни подготвя и какви сили дава в ръцете ни.

Да бъдем будни! Да се пробудят и непробудените!

В поредицата от първите 19 публикации разгледахме следните теми:

Рудолф Щайнер за правилния път на съвременното посвещение. Сетивното мислене (1)

Ита Вегман: Пътят на посвещение в древните мистерии и пътят на познанието днес (2)

Нели Хорински: Споделена гледна точка към съвременното мислене и неговото развитие (3)

Рудолф Щайнер за чистото мислене като изходна точка към съвременното ясновиждане(4)

Рудолф Щайнер за истинският път на съвременното посвещение - път, който самият той извървява и прилага (5)

Рудолф Щайнер - възприятия, съзнание, мислене, изживяване и познание, свободни от тялото - крачки към свръхсетивното познание (6)

Рудолф Щайнер за медиумите и медиумизма като неправомерен път за навлизане в Духовния свят в съвременната епоха (7)

Рудолф Щайнер за живото и мъртвото мислене (8)

Медитирането в живота на Рудолф Щайнер - следваща част от поредицата за принципите на съвременното посвещение (9)

Рудолф Щайнер - за правилната съвременна медитация - Кръстът с розите (10)

Рудолф Щайнер - за правилната съвременна медитация - "В чистите лъчи на светлината..." (11)

Рудолф Щайнер - за правилната съвременна медитация (12)

Рудолф Щайнер - за правилната съвременна медитация (13)

Рудолф Щайнер: Медитация на Пентаграма и етерното тяло (14)

Рудолф Щайнер: Медитация на Хексаграма и астралното тяло (15)

Рудолф Щайнер: Силите, които се усилват и освобождават при медитация (16)

Рудолф Щайнер: Звуковете в мантричните медитации (17)

Рудолф Щайнер: Какво се наблюдава при правилната медитация... (18)

Рудолф Щайнер за медитацията - влияние върху телата, опасности и заблуди (19)

 

От редактора!

* * *

 

Човекът

 

Кратко въведение към извадките за имагинацията от някои лекционни цикли на Рудолф Щайнер

След изграждането и засилването на сетивно-мисловното познание, познанието на духовния свят не може да продължи, без да се спазват препоръчаните упражнения за усилване на душевните ни морални сили и усилването на мисленето чрез медитации.

Тези упражнения са описани особено в следните преведени на български книги: Събр. съч. 10, Как се постигат познания за духовните светове; Събр. съч. 13, Въведение в тайната наука; Събр. съч. 12, Степени на духовното познание; Събр. съч. 245, Указания за езотерично обучение; Събр. съч. 16, Път към себепознание на човека; Събр. съч. 229, Съприживяване на годишния цикъл в четири космически имагинации; Събр. съч. 243, Съзнанието на Посветените; Събр. съч. 266, От съдържанията на езотеричните уроци, и всъщност почти във всички цикли.

Следващата степен по този път на обучение е имагинацията.

Думата имагинация означава картина, образ, на латински imago е картина. Образите и картините могат да бъдат постоянно свързани с определени сетивно-възприемаеми живи или неживи създания или с определена ситуация, но и несвързани, свободни образи, които могат да принадлежат към несетивни създания или духовни същества, и процеси.

Във физическия свят непрекъснато имаме картини, образи, свързани с определени сетивно-възприемаеми същности и те остават относително постоянни. Това постоянство се дължи на духовете на формата, които фиксират имагинациите (образите, картините) за нашето възприятие. Интересно сведение на Р.Щайнер е, че това фиксиране не е вечно и в хода на развитието хората ще престанат да възприемат света в цветове. Тогава ще трябва сами да имагинираме, иначе светът ще изглежда сив.

Особено дълготрайни са тези образи при неживите предмети, променят се много бавно в течение на много дълги периоди от време. По-краткотрайни са те при живите създания. Краткотрайни са образите, т.е. имагинациите на природните явления, те се променят бързо при смяната на деня и нощта, хода на Слънцето, атмосферните влияния и т.н. Тези имагинации, картини или образи, фиксирани за сетивно-мисловното ни възприемане в настоящата епоха, ги получаваме чрез нашите сетива. От една страна, те са обективни имагинации, защото ние не създаваме нито светлината, нито цветовете, нито формите, а само ги възприемаме. От друга страна, те зависят и от нашите физически сетива и положение в пространството.

За да разберем какво възприемаме със сетивата, ние допълваме възприетото с мисълта си, с която си обясняваме значението на даден образ, картина, възприятие, имагинация.

Тези имагинации са фиксирани към реалната същност на това, което се изправя пред нас, като тази същност я изживяваме реално (макар и несъзнателно). Тя се представя пред нас чрез нашите сетива, като проявила се в природните дадености в даден момент, като едно единствено проявление от безброй много други вероятни проявления (например една роза от безбройните други възможни рози). Какво точно представляват същностите, изправили се пред нас, се появява като понятие, като огледално отражение на същността в нашето съзнание, като мисъл, обяснение, но това не е истинският облик на тази същност, а само отражението, получено от мозъка ни.

Освен тези фиксирани имагинации имаме и нефиксирани такива (свободни от сетивните същности образи), нефиксирани към външната реалност, която в определен момент физически застава пред нас. Това са имагинации, или картини, които остават в нашето съзнание като представи, като спомен. Те са свързани с мисловното понятие, което сме си изработили в комуникацията с реалността, но сега в съзнанието ни образите могат да се откъснат от строгото понятие, спечелено при възприемането на създанието.

Защо те са по-свободни? Една представа, която сме изработили за нещо, можем да я свържем с нещо друго, тя може да синхронизира с него, но може да бъде предразсъдък, който дори да ни попречи да разберем същността на новото явление или на същото, но променило се с течение на времето.

Освен това образите можем да ги използваме като метафора, като символи, да ги отнесем към нещо, което не отговаря в реалността на понятието, което им принадлежи: при басни, сравнения, притчи, приказки, митове, легенди и т.н.

Такова свързване на имагинациите, познати в обикновения ни живот, се извършва чрез фантазията.

* * *

Още един вид свободни имагинации, или картинни образи, имаме при сънищата. Те имат символен характер и в изключително редки случаи са това, което показват.

Трябва да спомена и образите в художественото изкуство, където от натуралистичните изображения, в различните стилове имагинациите, картинните образи все повече се откъсват от природната даденост на това, което се рисува, като водят до нови връзки и изживявания, до изразяването на същността, но по различен начин, от този, който се представя непосредствено пред сетивата ни. Например, импресиите на импресионизма, отнасящи се до външния свят и картините на експресионизма, където се изобразяват вътрешни емоционални състояния. Това важи не само за изобразителното изкуство, но и за другите видове изкуства.

При гледането на телевизията също имаме имагинации, без в стаята ни да е конкретният лъв, или други конкретни реални създания. Там имагинациите достигат до нас чрез електрически импулси. Те не са свързани с реалността в живота, откъснати са от нея и се представят като отделени имагинации, отделени картини.

* * *

Понеже съзнателният път за достигането на съзнателните, осъзнаваните имагинации, както те са представени в антропософията, които също така закономерно и истинно ни говорят за духовната същност на конкретни реални същества или процеси, както ни говорят нещата в сетивно-физическия свят, е много дълъг, са необходими и много обяснения за тези съзнателни имагинациии.

Има образи, които са само илюстрация на собственото ни субективно изживяване на дадена ситуацията, те са също имагинации, които представят вътрешното ни изживяване (често се означават в народните поговорки).

При опит да се изживее духовното съдържание на някаква ситуация и да се вникне в нейния смисъл, си мислим, че картината, представяща се пред душата ни, се отнася за ситуацията извън нас. Най-често това е заблуждение, то е възприемане на вътрешното изживяване, което се представя като сетивно видение, подобно на сънищата.

При него отделни образи се формират от само себе си в по-комплексна картина. Разбира се картината е създадена от сетивни впечатления, от впечатления, които сме изживели във външния свят, взели сме назаем от сетивния свят, но те са свързани по различаващ се от възприемането във външния свят начин, където картината същевременно се свързва с понятието, с полусъзнателните ни чувства и усещания. В такъв случай това е картина, породена от фантазията и е създадена от сетивни впечатления, но комбинирани без пълното участие на ясното будно съзнание. Такива картини са символи на изживяването и се появяват първо отнесени към нашите вътрешни изживявания, а не към външната реалност.

* * *

Необходими са много предпоставки, за да се стигне до съзнателното имагинативно познание. С няколко думи искам да покажа разликата между картините, имагинациите, които възприемаме със сетивните си очи и имагинацията в смисъла, както я представя Рудолф Щайнер. Тук могат да се появят много недоразумения, тъй като с една и съща дума се говори за различни неща.

Ясно е, че отсега-нататък ще се говори за познание, което не се опира на сетивата ни, както ги познаваме в обикновения живот. Особено силно действат върху нас зрителните впечатления и когато се употребят думите „картина” или „образ”, на първо място си представяме зрителна картина. Но при степените на висшето познание се научаваме да възприемаме без органите на физическото ни тяло.

Това означава, че още при имагинацията картините са съвсем различни от зрителните ни впечатления. Тук лежи голямото изкушение да приемаме за надсетивни възприятия картини, които изплуват пред вътрешните ни очи и които имат сетивни качества.

Освен това, когато се говори в окултизма за имагинации, не само от Рудолф Щайнер, се говори за цветове, форми, звуци и т.н. Ако не си изясним разликата, често ще изпадаме в заблуждения да приемаме за духовни изживявания съставените от фантазията ни картини с чисто сетивни качества, както и отдавна забравени спомени и представи, които изплуват в съзнанието ни, а също сънища, които са символи, но не реални конкретни изживявания.

Разликата е, че нашето възприемане в надсетивния свят става с душевните органи, които с обучението – медитации и други упражнения – са се оформили за възприемане чрез тях. Този, който възприема, е нашият дух, ние самите, но не чрез нашето физическо тяло. Тези органи са действали в нас в миналото, когато още не сме били така силно свързани, или изобщо не сме били свързани с физическото тяло, което трябва да възприемаме като невероятно съвършен инструмент, храм на боговете. Въпреки това - нашата духовно-душевна същност е тази, която влиза и излиза от него по време на сън и след смъртта.

Когато гледам някакъв цвят, да речем червено, освен сетивната картина, имам усещане, на което най-често не обръщам никакво внимание. Това усещане бързо навлиза в душата ми и аз изпитвам симпатия или антипатия към видяното, което се манифестира в мен като чувство.

Това усещане, това изживяване не е сетивно, а душевно и е предизвикано от контакта ми със сетивното и чрез сетивните ми органи. Сетивното се дължи на физическите сетива, усещането е душевно изживяване.

Такива душевни изживявания, усещания, които още не са чувства на симпатия или антипатия, а са още неутрални (те принадлежат на астралното тяло), докато чувствата са предимно лични (принадлежат на чувствената душа), могат да ни насочат към имагинациите в смисъла на антропософията.

Посветените говорят за цветове, форми, звуци, осезателни впечатления, мирис и т.н., но това е условно. Думите изразяват това, което посветените възприемат, но трябва да се прави разлика между това, което се изживява в сетивния свят със сетивните органи и това, което се изживява в имагинативния свят без сетивните органи, а с душевните органи или астралните органи, наречени лотосови цветове.

Те са работили в древни времена, когато човекът не е бил така силно свързан с физическото си тяло, след което тяхната дейност е намаляла. Сега отново се активизират при заниманията с окултните истини, като се доизграждат и доразвиват, движенията им стават по-активни, и започват да блестят и искрят с още по-голяма сила.

„…Чрез съответните упражнения те стават първо по-светли и после започват да се въртят. При днешните хора те са неподвижни, при атлантците са били още подвижни, а при лемурийците още по-подвижни. Но тогава са се въртели в обратната посока на посоката на часовниковата стрелка, в която днес те се въртят при окултното развитие.

Аналогия към сънищното ясновидско състояние на лемурийците е фактът, че и при днешните медиуми с атавистично ясновиждане лотосовите цветове се въртят все още в обратната на часовниковата стрелка посока, както през атлантското и лемурийското време. Ясновидството на медиумите е несъзнателно, без мисловен контрол, затова е опасно, за разлика от здравословното обучение на ученика на науката за духа…” Събр. съч. 94.

Оттук-нататък трябва да се внимава с думите, които макар да се употребяват и за сетивните неща, при имагинациите изразяват нещо несетивно. Сетивните думи тук са като превод от непознат език на познатия ни език, от едно несетивно възприятие на познатия ни език, който обяснява сетивните възприятия.

Това, което казва Рудолф Щайнер за имагинативното познание, не се среща другаде. Срещат се описания за изживяванията в надсетивния свят, но не се среща научното обяснение как точно се постигат тези съзнателни изживявания и какви са приликите и разликите между съзнателните имагинации, халюцинациите, визиите и въображението.

Знаем, че природонаучното мислене е абстрактно мислене, т.е. разсъждава се в чисти понятия, като човек се откъсва, абстрахира се в мисленето си от конкретния обект, от който са получени понятията. Той продължава да си обяснява нещата, да създава теории и хипотези, да търси решение на проблеми от физическия свят. Чрез това мислене са направени великите открития в последните години. Учените виждат феномените и оттам търсят в мисленето си, и с мисленето (а самото мислене се издига до реалностите и ги обхваща под формата на понятия) стигат до великите открития. А след като са измислили различни неща, опитват в лабораториите дали те са практично правилни, а чрез експериментите отново, чрез наблюдението и мисленето, стигат до крайните резултати.

Още в това мислене се вижда как човек се откъсва от реалния природен свят и пътува в мислите. Те не са материални, значи човек се намира в една духовна реалност. В противен случай, колкото и да мисли, ако човек само фантазира, няма да стигне до практически резултати.

Нека да споделя един факт, по памет, описан от Рудолф Щайнер. Той казва, че някои посветени, също и Елена Блаватска, точно защото не са минали през естественонаучното мислене, със своите свръхсетивни прозрения стигат само до областта на Луната и оттам черпят своите ясновидски сведения.

 Самият Рудолф Щайнер е преминал през школата на естественонаучното мислене и то е било съзнателно изградено, обучено по тези методи, това му е позволило да навлезе ясновидски в слънчевата сфера и в другите планетни сфери. Затова той говори както за естественонаучното мислене и неговите методи, така и за постигнатите чрез него резултати, като стига до излагане на същността на самото мислене. С абстрактното мислене се стига до велики резултати, но и до една граница, която Кант обявява за непреодолима. Рудолф Щайнер показва как тази граница може да се премине, да се стигне до имагинацията и до още по-висшите видове познание.

Интересен частен случай са изживяванията на наркоманите и изобщо имагиниране, получено чрез приемането на различни халюциногенни субстанции, с изпадане в трансови състояния, хипноза и др.п. Такива имагинации се изживяват насилствено, без подготовка, дори без ясно съзнание и съзнателна воля, както липсва и цел на изживяването. Наркоманите се събуждат, изпълнени с такива насилствено изживени имагинации. Те не могат да ги превърнат в понятия. С една дума - не може да се задейства правилното мислене, което да превърне тези насилствени имагинации в огледални образи. Правилното мислене трябва да свърже тези насилствени имагинации с физическото тяло, така както то работи при дневното ни будно съзнание на основата на физическите ни сетива. Само по този начин тези имагинации могат да се превърнат в конкретни мисли, което не се случва. И какъв е резултатът? Разрушение и смърт.

Много важно е да се разбере, че когато навлиза в духовния свят и получава видения, човек първоначално не възприема реални духовни процеси и духовни същества извън себе си. Той възприема духовността, която се отделя от материалните физически органи, когато те се разрушават от поетите отрови, или когато чрез трансови състояния човек напуска физическото си тяло. Но той не е подготвен да разбере образите, които нахлуват към него.

При съзнателните имагинации човек сам създава картините, сам имагинира. Тези имагинации са подобни на буквите в сетивния свят, които той комбинира до думи и изречения, и с тях изказва своите мисли. Но вместо букви сега те са отделни образи. Картинните образи първоначално не са реални сами по себе си. По същия начин не са реални и образите в сънищата ни, макар те да показват реални процеси в тялото, получени в полусън сетивни възприятия, или представляват части от спомените ни, зад които са стояли реални изживявания, или просто впечатления от сетивния свят, откъснати от принадлежащите им понятия.

Както във физическия свят имаме буквите, така в имагинативния свят имаме картинните образи: цветове, форми, мирис, вкус и т.н., но първоначално необвързани с някаква духовна реалност. Ако това го разберем, ще ни избави от много заблуди и въображения. Сами по себе си тези образи са реални, защото се състоят от етерна субстанция, както водните бои са реални сами по себе си, но те са реални само като образи, а не са същностите, за които ги мислим.

И така, при първоначалните стъпки за навлизане в духовния свят се появяват имагинации, които показват само процеси в човешкото същество. Човек е склонен да мисли, че това са обективни изживявания на реални духовни същества. Показаните упражнения в Как се постигат познания за висшите светове могат да спасят ученика от такива заблуждения.

Много е важно да ни стане ясно огромното значение на наблюдаването на външния живот чрез обикновените ни сетива. В много случаи гледаме света, но не го виждаме, поне някои от хората го правят. Обикновено сме потънали в най-различни хаотични мисли, които сами се появяват в съзнанието, например, какво трябва да направим през деня, какво сме чули или изживели наскоро, кой какво е казал, мисли за болки и неразположения в момента, тежест в душата и др.п. Така че възприемаме околния свят като в мъгла от мисли, без да се спираме задълбочено на впечатленията, идващи отвън. Така както мислите са откъслечни, понеже не можем да ги проследим само в една единствена област, то и сетивните впечатления представляват хаос, в който съзнанието ни се задържа само тук-там. От такива изживявания в гърлото и в сърдечната област остава неудовлетворение, недоволство и чувството за пренатовареност и стрес, които водят до нервност, но и до по-сериозни заболявания.

Много важно е, че в момента на наблюдението живеем изключително в сетивното възприятие - с нашия аз и астралното си тяло навлизаме в предмета на наблюдението, като този процес остава несъзнаван за будното ни съзнание.

В сегашния момент от развитието си ние сме напълно съзнателни само в мисленето. Щом преминем към мисленето, вече се намираме в миналото, в наблюдаване на понятието, появило се в съзнанието ни с предхождащото сетивно наблюдение. Тогава можем да останем в миналото като свързваме новоспечеленото понятие с минали изживявания, спомени, разсъждения въз основа на минали изживявания (включително прочетени книги). Дори в процеса на мисленето се свързваме с вече направеното наблюдение, със самонаблюдението, от което сме извлекли понятието аз, като констатираме, че ние го правим, или започваме да фантазираме, да си представяме нещо, което ще се случи в бъдеще.

Рудолф Щайнер обръща вниманието към този живот в настоящето при сетивното възприятие и показва, че същата интензивност на изживяването можем да постигнем не в бледите спомени, а като реално изживяване в душата без сетивните органи, но дори още по-интензивно, отколкото е самото сетивно изживяване.

Повечето хора вече страдат от отслабване на паметта. Обикновено се изтъкват външни причини, натовареност, нервност, интензивен живот, но не се знае, че това се дължи в голяма част изобщо на развитието на човека и човечеството. Паметта трябва да метаморфозира в друга способност.

Първата метаморфоза е била мисленето, разсъждението. Някога хората са имали много силна памет. По времето на Авраам и преди него паметта се е простирала назад до предците, защото хората са били групов организъм. Библейските имена Ной, Сет и т.н. са обхващали (по сведения на Рудолф Щайнер) прадеди, дядо, баща, син, внук. Затова в Библията се посочва възраст от няколкостотин години.

В староиндийската епоха, когато паметта постепенно намалява и при някои хора се появява самостоятелното мислене, тези хора са били смятани за най-глупавите. Но силната памет може и да пречи. Наблюдавала съм как ученик с прекрасна памет се опитва само да запомни математическите примери и формули и да ги пренесе в новата задача, вместо да се опита сам да помисли и да стигне до решението чрез разсъжденията си.

Отслабването на паметта ще продължава. Тя трябва да метаморфозира в способността да се имагинира и човек да се постави в момента на изживяването в миналото, за да види отново събитието, както то се е отпечатало в Акашовата хроника.

Следователно прекрасната памет започва да става пречка в развитието, а загубата ѝ води до още по-голям проблем. Разбира се, най-доброто е да се работи за постигането и съзнателното преобразяване на паметта чрез показаните от науката за духа упражнения.

Как да се справим с този проблем, се вижда в едно от упражненията за паметта.

Добре е вечер или сутрин веднага след събуждането ретроспективно да се разглежда изминалия ден, като се започне от вечерта към сутринта (отзад-напред) и човек да се опита да си спомни детайлите – облеклото на хората, цветовете и сетивните възприятия от околността или откъси от книга, стихотворение, драма, музикално произведение и т.н., всичко в обратен ред. Изобщо всичко, което помага да придобием навици чрез повтарянето на някаква дейност, засяга етерното тяло, а то е носител и на паметта.” (Рудолф Щайнер)

НЕЛИ ХОРИНСКИ