ЗВУКОВЕТЕ В МАНТРИЧНИТЕ МЕДИТАЦИИ
…Следното, отнасящо се до буквите (звуковете), е от значение в мантрата: еs denkt mich – e e i – то ме мисли;
е– доближаване до друго същество в боязън и страхопочитание;
i –съединяване със съществото, към което се приближаваме.
d (Tau),д – насочва към това, че още се чувстваме отделени в страхопочитание.
В еs webt mich – тъче ме, имаме същите гласни e e i, но вместо d имаме w, много по-съкровено приближаване. Човек витае и твори изцяло в другото същество, вълнообразното на w ни носи от само себе си нататък.
В еs wirkt mich – то ме създава, всичко е обратно e i i . Човек се намира изцяло в другото същество, оттам действа, изцяло е станал единство с него.
* * *
И десетте думи на розенкройцерския стих са така подредени, че буквите (звуците) са от значение.
В Ex Deo nascimur – в Бог сме родени имаме настроението, което можем да почувстваме при събуждането спрямо нашето тяло, e e o a i u: В e се съдържа боязливост от приближаването към нашето тяло и етерното тяло, които боговете са изградили през големите мирови периоди; o е стремеж за обхващане; а е отдръпване в огромно страхопочитане, сякаш е нещо огромно и свещено; i – желание за сливане; u– обхващане на всичко досега.
In Christo morimur: е стихът, в който имаме това неизговоримо слово. Това можем да го наречем следсмъртно настроение. Да умрем в Христос i i o o i u – сливане в едно, обхващане, напълно съединяване, всичко това обобщено.
Per Spiritum Sanctum reviviscimus. Тук се изразява и постигането на съзнанието в сферите, където пристъпваме след смъртта. Тук са от по-голямо значение консонантите p и r – чувстване на навлизането там; i – азовото чувство, реализирането като аз, самосъзнание в състоянието след смъртта; s – формата на гръбначния стълб.
Тук посветените са вложили тайните на творческото Слово и още много други тайни (десеторната същност на човека)…Събр. съч. 266/3, стр. 82 и сл.,немско издание 1998 г.
