Ита Вегман: Пътят на посвещение в древните мистерии и пътят на познанието днес (2)

Submitted by admin 2 on Пон., 18/11/2019 - 20:38
д-р Ита Вегман

Продължаваме с поредицата за правилния път на съвременното посвещение като споделяме един истински скъпоценен камък, представен от Ита Вегман на Коледа 1930 год., който буквално преведох преди броени часове, защото той ме откри снощи ненадейно, докато издирвах годината, в която е правена една нейна фотография.

Благодарна съм на онези сили, които ми "изпратиха" някак свише тази нейна реч, която отново неслучайно се оказа и по темата за съвременното посвещение.

Това ще е и последната статия, която с издателството на Сдружението по Антропософска лечебна педагогика и социална терапия, добавяме към книгата на Ита Вегман "Ръководни мисли. Епохата на Михаил", която очаквайте да излезе до 1.12.2019 год. За първи път Ита Вегман изобщо е превеждана на български език.

Годината 2019 год. е един юбилей, една годишнина, важна за душата на Ита Вегман, която я свързва и с България и нейното идване по нашите земи през 1939 год. За нас е чест, че успяхме да съградим с усилията на толкова много приятели, наистина водени от един възпламеняващ Михаилов импулс, тази книга.

Дорина Василева

 

Ита Вегман

 

* * *

Пътят на посвещение в древните мистерии и пътят на познанието днес

Коледа, 1930

 Рудолф Щайнер ни казва, че мистериите на древните времена съхраняват знание, което не е само в ума, но е обвързано и с елемента на моралната воля. Това знание съдържаше много повече от чистата „картина“, която може да живее в човешкия интелект съвсем независимо от реалността, дори и по отношение на природата; то имаше определена власт над природата - власт, родена и извираща от душата и поверена само на онези, които бяха специално подготвени, за да не бъде употребена неправилно. Поради тази причина подготовката се състоеше в усилване на чувството за отговорност към хората или рода. Самият посветен сам по себе си беше Пръв сред своите. До времето на Моисей ехото на това се запази, защото при неговото водачеството човекът е предупреден, че една морална слабост ще засегне децата на децата му. Става очевидно колко високо беше ценено това в онези времена, все още определящи морала, а ефектите на безнравствеността се разглеждаха като проникващи право надолу във физическия живот.

С напредването на човешката еволюция това възприятие за връзката на силата и знанието постепенно се загуби. Все повече и повече се разви чистата философия, една религия – разединена по своя характер, и една все по-безкръвна космология. Човекът изчезна от философията - човекът, чиято природа философията беше превърнала в свой първоначален обект, което виждаме проявено в индийската мисъл и посочено от Рудолф Щайнер в книгата му „Теософия“. Религията стана все по-малко и по-малко ефективен начин за достигане до свръхсетивното, въпреки че всъщност това беше истинската причина за съществуването й. Само чрез това, което ни е дал Рудолф Щайнер, можем да преживеем отново как религиозният елемент в човека се издига към духовния свят. Космологията стана все повече митология, от която изчезна цялата конкретна реалност. Творческото космическо Слово на индийския епос „Веда” се превърна в думи на обикновената реч и конкретни картини на духовни същества, както ни казва Рудолф Щайнер във „Въведение в тайната наука“, умирайки завинаги за съзнанието на масите.

В древните мистерии обаче, пред ученика се разкриват великите космологични истини. Дава му се конкретна насока за целта на пътя, свързан с вътрешното разгръщане, и просветлението се излива върху този живот, в който абстрактната мисъл би била само един труп. Благодарение на такава подготовка е извършена трансформация във вътрешното същество на човека, което му позволява да попадне под прякото ръководство на Боговете. Това e изразено в мистериите в срещата с Хермес - Водачът на душите. Говорейки за Хермес, ние се приближаваме до прага на истинските мистерии. Чрез преминаване през последователни етапи, ученикът прониква в дълбините на собствената си природа, научавайки се да вижда Боговете и Храма на Боговете в своето същество, като издига душата си към космическия Всемир.

И тогава, в този поток на еволюцията, се изля Христовият импулс. Човекът като свободно същество можеше отново да се обърне към земното, за да изкупи чрез Христовата сила земята и нейните създания.

По този начин еволюцията на човечеството получи своето истинско значение и цел. Общата цел за цялото човечество е добавена към отделните цели на расите и народите, а многобройните импулси на мистериите се сляха в едно велико единство. Само чрез пълното приемане на Христовия импулс, чийто пример за нас беше работата на Рудолф Щайнер, вплетена изцяло в живота му, ни показва как всички различни мистерии се явяват като етапи и метаморфози на един голям еволюционен поток, на една единствена наука за посвещението.

Постепенните етапи в мистериите бяха строго определени. Ученикът придобиваше опитности с различни части и функции от своето същество, подредбата на Божествените йерархии и структурата на Космоса.

На първия етап от своето посвещение ученикът се учеше да наблюдава своя собствен организъм и цялата земя не така както те се явяват за сетивното възприятие, а както се явяват за човешкото същество, докато то се спуска от Космоса към Земята и чрез зачеване и раждане навлиза във физическия организъм, за да започне своето земно съществуване. Това, което се представя пред душевното око, не е минерал, растение, животно, човек, а една великолепна образна трансформация на сетивния свят, включваща всички царства на природата. Тогава белите дробове не се явяват като телесни органи. Тези, които са надарени със способности за свръхсетивно виждане, наблюдавайки белите дробове, знаят, че тези органи са само последен, смален резултат на могъща космическа имагинация. Белите дробове са приели формата на птица - на архетипна форма на кръжаща птица. Но тъй като птицата-форма се издига нагоре и навън във височините, сияещи в яркостта на светлината и красотата на цвета, за окултното наблюдение става ясно, че всяко издигане може да бъде само с цената на съответното спускане в развитието. Червеят, който пълзи по влажните места, трябва да е там, за да могат птиците да съществуват. Тази форма намираме също и в човека, тъй като при движенията на червата, при перисталтиката им, земният хранителен продукт преминава по своя път в човешкия организъм, точно както червеят се придвижва по земята.

За свръхсетивния поглед това е пряко възприятие, до което емпиричното, интелектуалното познание, използващо земните сетива, достига само чрез натрупване на поредица от емпирични заключения. За проникновения поглед е ясно, че птиците и влечугите трябва да са се появили в един и същ етап от земната еволюция. Това в имагинативното познание е едновременно преживяване в моралната сфера. Но нещо друго се разкрива пред имагинативното познание във връзка с белите дробове.

Това, което белите дробове правят, когато поемат кислород, се извършва в земния организъм  чрез въглерода, така че при изучаването на въглеродните образувания от геологична гл.т., в същото време ние изучаваме процеса на образуване на белите дробове. В геологията минералите, растенията и животните се изучават като биват поставяни едни до други. На нивото на по-развитото познание, известно като имагинация, вътрешната връзка на отделните царства на природата обаче е въпрос на пряко възприемане, тъй като формиращите процеси на човека и земята се разглеждат едновременно, в един образ. Геологът има пред себе си имагинация, която се е фиксирала. За имагинативното познание се разкрива не самият орган, а процесът на формиране на органа. Тук споменавам един орган, в случая белите дробове, като илюстрация. Ако един и същ път на имагинативно познание бъде приложен по отношение на всички органи, би се осъществил преходът от преживяване на опита с физическото тяло към наблюдение на тялото на формиращите сили, или на етерното тяло, и процесът на формиране на органите по отношение на миналото, настоящето и бъдещето ще се появи в един всеобхватен образ.

И така, в първия етап на придобиване на свръхсетивно познание в мистериите, ученикът съзерцава природата такава, каквато се явява пред него, когато внезапно воалът пред сетивното възприятие се повдига. Всичко, което е било, е и ще бъде, се разкрива пред духовните очи. В душата на ученика се влива космическото разбиране.

Персефона, символът на душата, отвлечена от мрачния Плутон, от плътното физическо тяло, беше освободена от нощта на сетивното възприятие, от Хадес на обикновеното земно мислене, появявайки се в сиянието на вечната светлина. Ученикът се обръща към нея така: „И аз, Персефона, нося в себе си същността на вечната светлина. В моето тяло от формиращи сили съм като теб!“ Така проблясва самопознанието в ученика, отразено от огледалото на природата. Персефона или богинята Натура, както се е наричала в по-късни времена, нейните девици, тъчащата картина на еволюцията в нейните чисти форми и състояния, нейните сили и образи, се разкриват пред погледа на ученика. „Наистина, така те видях преди да сляза, за да се родя.“ - Така говореше душата на ученика в мистериите. „Видях те в сияйна красота, украсена с твоята прелест, защото даровете на всички богове те благословиха!“

С оттеглянето на имагинацията в съвременните времена, това цялостно виждане на природата също е загубено. Възниква науката за природата, фрагментарна и разпокъсана, въпреки цялото си величие. Работата на Гьоте в областта на естествознанието беше опит да се достигне още веднъж до едно разглеждане на природата по пътя на имагинацията. Пълното освобождение на Персефона обаче е постигнато за първи път в съвременната епоха от Рудолф Щайнер. В неговия образ за природата човекът отново заживява в своята цялостност. Разпокъсаността на различните елементи е преодоляно. Волята се обединява с наблюдението, така че в сферата на медицината например намирането на лекарството съвпада с картината, представена от болестта.

На сегашния етап от развитието на свръхсетивното познание в мистериите, тази прекрасна картина на еволюционното развитие на света отново е разпръсната. В древните Мистерии процесът е описан като разкъсване на чуден воал, преплетен с величествените картини на Космоса. Съвременните духовни изследвания говорят за разпокъсаност на картините, възникнали в имагинацията на основата на съзнателна волева активност. Вместо да преживява една цялостна картина на света, ученикът на духовната наука сега трябва да преживява различните заповеди на духовните същества, които работят в световния процес. Той трябва да научи за многостранните отношения на тези духовни същества. Като втори етап трябва да се вслушва, докато преживява инспирации – в речта на духовните същества в сферите на Космоса, където думите са дела. Той трябва да се вслушва в световната хармония, която е резултат от безброй дела. Древните мистерии са изразявали това по много различни начини. Някога те са говорили за хармонията на сферите, в друго време - за планетарните богове, чиито сфери душата е преминавала между смъртта и новото раждане, движейки се нагоре и надолу, като по една музикална скáла. Пропорциите, които се разкриват в човешкото тяло, отношението на една част от тялото към друга - това са били видимите изрази на преживяванията, през които душата е преминавала между смъртта и новото раждане. Самите пропорции дават представа какъв е бил пътят на душата през периода между смъртта и новото раждане. Ако при преминаване през сферите на планетите изкачването на душата от Луната към Сатурн е било бавно и после при спускането й от Сатурн към Луната до новото раждане е било бързо, тогава пропорциите ще се различават от тези на тяло, обитавано от душа, която се е изкачила бързо, но се е спуснала бавно. Учението на Аристотел за физиогномията носи в себе си отзвук от тази мистерийна мъдрост. Знанията, които трябваше да бъдат придобити от учението за пропорциите в тялото и музиката на сферите, все още бяха достижими за познанието, известно като инспирация. И тъй като тялото наистина беше Храмът на боговете, и този Храм съдържаше пропорциите на човешката форма, както и израз на хармонията на сферите, то аритметиката, геометрията, музиката и архитектура също бяха разкрити пред тази мистерийна мъдрост в техните вътрешни взаимовръзки. Отражението на това знание на основата на инспирацията се запази в Седемте свободни изкуства.

Ученикът на мистериите, в който тези знания събуждаха прозрение за пътя на душата след смъртта и за работата на космическите същества върху тази душа, се научи да познава онази част от своята собствена душевна и духовна природа, която се отправя в своя път от планета към планета, от звезда към звезда. Сега наричаме тази част от човека астрално или звездно тяло. На втория етап от своето обучение ученикът осъзнаваше по този начин космическата хармония в себе си. Той намираше отражение на тази световна хармония в своята нервна система под формата на аполоновата лира. В душата му все още отекваха хармониите и дисхармониите на небесните светове, които той можеше съзнателно да долови, благодарение на земния образ на тази космическа хармония – своята нервна система.

Третият етап на свръхсетивното познание, обаче, се състоеше в намирането на действителния израз на тази световна хармония в съществото на човека, и едно от най-разтърсващите преживявания, които трябваше да понесе душата, беше осъзнаването, че структурата на тялото, скелетът на човека, е този израз. Смъртта, зад която се крие животът, представена от скелета, трябваше да бъде преживяна и призната като съставна част от мировата хармония. Този, който нямаше смелостта да премине през портата на смъртта, не можеше да участва в дълбокото преживяване на това, че в костите се формира самата кръв на живота.  Гьоте изразява това преживяване, казвайки, че природата е създала смъртта, за да има живот в изобилие.

Реалността на съществуването след земния живот беше разкрита само от смело преминалите портата на смъртта. Пътят към Хадес трябваше да бъде извървян от живото човешко същество. Слънчевият феникс трябваше да се издигне от пепелта. Така се стигна до третия етап - който Рудолф Щайнер нарече интуиция – това е великата мистерия на трансформацията: раждането на духа от смъртта на материята. Разкри се духовната страна на материалния свят и вместо онова, което днес наричаме химия, се появи хорът на духовните същества, звучащ и живеещ в неописуемото сияние на светлината. 

По-нататъшните етапи по пътя към свръхсетивното познание доведоха човека, когато той проникна по този дълбок начин в собственото си същество, в макрокосмоса, в океана на духа. Той имаше пророческа картина за бъдещето на света и за Христос, който чрез преодоляването на смъртта донесе от космическите пространства в земната еволюция това, което щеше да осигури космическо бъдеще за тази земна еволюция.

Последните три степени от седемстепенния път на познанието се разкриваха пред ученика по време на по-нататъшния ход на неговото развитие. Той намери пътя от земята до Космоса; той обедини своето вечно същество с Космоса; и най-накрая, с най-дълбокия плам на своето същество и със свещената сила на волята си, той беше в състояние предварително да доведе до синхрон бъдещето на света с целта на света.

Видяхме, че земната наука е отражение на ученията от първия етап по пътя към знанието и че те са изразени в Седемте свободни изкуства. Има ли тогава земна наука, която също е еманация на последните три етапа?

Човекът носи тези последни три етапа в сърцето си като вяра в непрекъснатата еволюция, като любов към прогреса в изграждащия се свят, като действена надежда, родена от огъня на волята, за да бъде постигната целта на света.

Този път, с цялото чудо, което носи в себе си, беше показан от Рудолф Щайнер, за да може нашето изучаване  на земните изкуства, на ембриологията, геологията, математиката, геометрията, музиката, астрономията, химията, да ни напомня за истината, че бъдещето на света трябва да се роди от огъня, който гори в човешката воля.

И така, градежът на науките се разглежда като отражение на пътя към свръхсетивните познания - геологията, включително минералогията, ботаниката, зоологията, науката за човека в процеса на зачатието (ембриологията), образуват заедно съдържанието на имагинативното познание и реално са една наука.

Астрономията, геометрията, математиката, музиката и архитектурата се обединяват, за да формират съдържанието на инспиративното познание.

Едно истинско християнство, което обхваща извършилата се мистерия на трансформацията и истинската физиология, е съдържание на интуицията.

Науката за посвещението носи в себе си бъдещето! Наистина важно е, че ние можем да имаме познание за тези неща. Защото както ученикът на Мистериите в отминалите времена следва своя път през тези степени на познанието, така и ученикът на духовната наука в наше време трябва да премине тези етапи на познанието, по начина, посочен от науката за посвещението, разкрита от Рудолф Щайнер, и нашият начин на представяне на науките трябва да е в съгласие с тези етапи на познанието. Това е наша задача – дори в началото да търсим колебливо  пътя си напред – ние трябва да се изправим и стъпим здраво на краката си, вървейки по него.