Какво се наблюдава при правилната медитация
…Чрез медитационните процеси може да се предизвика да не се наблюдава при спомнянето това, което чрез етерното тяло се поражда във физическото тяло (именно отделният спомен), а да се съзерцават собствените трептения, собствените движения на етерното тяло. Тогава човек се намира във външния светлинен етер и вижда движенията на собственото светлинно тяло…Събр. съч. 165, стр. 121, немско издание1981 г.
* * *
…Ако при медитирането човек успее да изключи всички спомени за външния сетивен свят и останалите изживявания, и въпреки това да има духовно съдържание, тогава сънищният му свят започва да протича с голяма редовност. Когато се събуди, сякаш се издига от вълнуващо се световно море. Той знае, че е изживял нещо ново, излязъл е от такова море от светлина и багри, каквото още не е познавал във физическия свят. Неговите изживявания в съня стават все по-ясни. Той си спомня, че в този светлинен и цветен свят е имало неща и същества, които се различават от другите предмети чрез това, че може да се премине през тях, че те не оказват съпротива. Опознава същества, чийто елемент, чието тяло е съставено от багрите. Това са същества, които се въплътяват и изявяват в багрите.
Постепенно човек разширява съзнанието си в този свят и при събуждане си спомня, че там той е действал. Следващата крачка е да вземе този свят в дневния свят. Тогава постепенно се научава да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-реален, отколкото обикновения физически свят. Физическият свят е сгъстяване, кристализиране от астралния свят. По този начин човек е придобил две степени на съзнание: ежедневното будно съзнание и съноподобното съзнание… Събр. съч. 283, стр. 13 и сл., немско издание1975 г.
* * *
…Ако човек е придобил имагинативното познание по правилен начин, при медитирането трябва всички представи, на които се отдава с всичките си душевни сили, да ги има пред себе си подобно на математически проблем, така че в медитирането да не се намесва нищо от чувствените представи или от проникнатите с воля представи (желания).
Когато човек разглежда математически проблем, във всеки момент знае, че с душевната си дейност остава в това, което стои непосредствено пред душевните му очи. Знае, че нищо емоционално, нищо чувствено, никакви реминисценции от изминалия му живот не бива да се намесват в това, което си представя и което води до решението на въпросния проблем. В такава душевна нагласа трябва да се намираме и при правилното медитиране… Събр. съч. 215, стр. 45, немско издание1980 г.
* * *
…Когато такава медитация, която ежедневно може да трае само кратко време, постоянно се повтаря, накрая се стига до едно душевно състояние, в което човек ясно чувства: Сега живееш във вътрешна дейност, която се е откъснала от физическото тяло. Човек живее в отделен от физическата телесност свят, т.е. постепенно се вживява в етерния свят и го чувства от това, че собственият физически организъм приема характера на реална обективност. Човек съзерцава отвън този физически организъм, както иначе гледа външните предмети от вътрешността на този физически организъм.
Но това, което показва във вътрешното изживяване, че медитирането е било успешно, е, че мислите стават в известна степен по-сгъстени, не носят повече характера, който са имали преди, т.е. абстрактността, а в тях се изживява нещо подобно на растежните сили. Мисленето получава реален характер.
И точно затова имагинативното мислене трябва да бъде придобито по описания начин. Ако се стигне дотам, че несъзнаваното, може би дори телесното участва в медитирането, онези сили, онези реалности, които сега се изживяват в надсетивното мислене, рефлектират във физическия и етерния човешки организъм. В такъв случай те биха се свързали с растежните сили, с хранителните сили, когато човек остава в такова реално мислене и биха променили физическия и етерния организъм.
Но това не бива да става в никакъв случай. С етерното мислене човек се чувства изцяло извън физическото си тяло, но това съществуване извън него трябва постоянно да се сменя волево с пълното присъствие във физическия организъм… Събр. съч. 215, стр. 46 и сл., немско издание1980 г.
* * *
…Поради това обаче, че човек повтаря такива упражнения и постоянно упражнява същия мисловен комплекс, той отделя този мисловен комплекс от областта на обикновения живот и го предава на света, оставя го да живее с него. Животът, който той продължава да живее така, в известна степен го живее без моята личност, която непосредствено е свързана с веществено-телесния живот.
Мисленето е предадено на духовния свят. Когато човек има необходимото търпение и постоянство, стига дотам, след известно време – дни, седмици, месеци или години – отново да срещне една мисъл, която е била така отделена от областта на субективния живот, която е предадена на непознатото мирово въздействие, така че да продължи да тече без нас.
Когато забележим в какво се е превърнала тя, без нашата свързана с тялото душа да се е намесила, чрез тези мисловни движения постепенно се изживяват онези значими изживявания, които довеждат човека до вътрешна сигурност, че живее в живота на мислите като в нещо духовно.
Чрез това се стига до навлизането в нова област на живота, която ни изглежда, сякаш в душата са се отпечатали духовни очи – нека да употребим този израз на Гьоте, – за да вижда един нов свят около себе си, както във физическия живот в тялото са включени очите за физическото виждане. Човек наистина се пробужда от своето обикновено съзнание за един нов свят… Събр. съч. 66, стр. 47 и сл., немско издание1961 г.
* * *
…(В духовния свят) начинът на съзерцание, на възприемане е съвсем друг, той не е повече само мислене, а е мисловно изживяване. За да се напредва, човек трябва да стигне в душата си до друг вид поведение. В известна степен трябва да е в състояние да схване момента – така искам да го нарека.
В обикновеното съзнание имаме време да оставим мислите в съзнанието, когато искаме да схванем нещата. Но когато стигнем до мисловното изживяване, до изживяването в съзерцателното мислене, трябва да сме в състояние бързо да схванем в мига това, което проблясва – първоначално от света на етерното тяло, – т.е. откровението от духовния свят.
Начинът на схващане, който иначе се означава като начин на схващане на рефлексите, трябва да се одухотвори, да стане наш духовен живот. Това упражняване на присъствието на духа в схващането, принадлежи към най-важното, което трябва духовният изследователда усвои. Ако не го усвои, може да се случи нещата, които наблюдава – така става с много хора, които правят опити в тази област, – в мига, когато той насочва вниманието си и ги улавя, да изчезнат, сякаш не са се появявали… Събр. съч. 66, стр. 49 и сл., немско издание1961 г.
Медитация срещу разсейващи влияния – меркуриевият жезъл
…Какво е най-същественото, към което трябва да се стремим в медитацията?
Трябва да забравим себе си, като изтрием всичко свързано с обикновения живот, и да се потопим само в съдържанието на предписаните думи, така че да не чувстваме нито тялото си, нито да проследяваме мислите и чувствата си от обикновения живот.
Но противодействащите сили искат да ни попречат за това! Те искат да ни дръпнат обратно в ежедневния живот, като пречат на концентрацията на мислите ни. Щом забележим това – например при медитацията «В чистите лъчи на светлината…», когато не бива да мислим и чувстваме нищо друго освен, че светлината е одеждата на Бог, така че да живеем само в този образ, – можем да си представим като противодействащ символ меркуриевия жезъл и то светещ в жълто жезъл, обвит с две змии, едната тъмна, другата светеща в бяло змия, като започваме с тъмната змия.
Всичко живо е обвито с кожа, за да бъде затворено във физическия свят. И етерното тяло има кожа, както и астралното тяло. Когато човек получава дневните впечатления чрез сетивата си, те действат върху кожата на астралното му тяло, тя се отблъсва и изхабява, получава пукнатини. Това се показва в уморяването. При заспиването тази кожа се разкъсва и по време на съня отново се обновява. Трябва да се опитаме да осъзнаем този процес преди заспиването. При това можем да си представим как навлизаме в духовните светове, където в царствата на хармониите и музиката на сферите астралното тяло отново се обновява от духовните същества. Хубаво е да заспим с чувството на благодарност към тези божествени същества и власти, като изпитваме любов към мъдростта. Тогава лошите влияния няма да могат да стигнат до нас.
Както човек изхабява кожата на душевното си тяло в течение на денонощието и пак я обновява, така и змията сменя кожата си в определени периоди. Затова духовното съзерцание на меркуриевия жезъл е въздействащо средство, за да се проникне чрез медитацията в духовния свят така, че да се преодолеят пречещите влияния… Събр. съч. 266/1, стр. 449 и сл., немско издание 1995 г.
Медитация – само с чисти мисли и чувства
…Всеки медитиращ трябва да чувства като свещено задължение да направи своята медитация веднага след събуждането или във всеки случай първата му мисъл да е благодарност към висшите същества. Още по-свещено задължение за всеки езотеричен ученик е, да е наясно какво зло причинява не само на себе си, не само на своите ближни, но също на висшите духовни същества, когато с нечисти мисли и чувства започне да медитира. Той замърсява така духовните сфери. Силите, които трябва да бъдат употребени, за да се отстрани това замърсяване, се отклоняват от напредъка на човечеството… Събр. съч. 266/2, стр. 71 и сл.,немско издание 0
Медитацията Отче наш
…Отче наш, това чудесно възпроизвеждане на седморната мирова закономерност е медитация от голямо значение, която някои хора ежедневно правят. Известно ми е какво казва един от тези, които наричаме Учители на мъдростта и съзвучието на чувствата: Аз взимам за медитация Отче наш веднъж в месеца, останалото време се опитвам да стана зрял и достоен да се вдълбоча макар и само в едно изречение от тази прекрасна медитация. Така трябва човек да се отнася духовно към дадена медитация, че да иска да стане достоен, да я употреби…Събр. съч. 266/2, стр. 26,немско издание 1996 г.
Медитация – представа за закриляща аура
…Друго средство (освен представата за меркуриевия жезъл) е представата, че сме обградени от синя аура и се чувстваме като изолирани от всички лоши мисли и чувства, които искат да проникнат до нас отвън. Вътрешно чувстваме как сме затворени чрез тази аура, изолирани сме от всички лоши влияния. Само добрите сили могат да навлязат в душата ни… Събр. съч. 266/1, стр. 450,немско издание 1995 г.