…Когато се издигнем от обхващането на етерното си тяло до етерността на света, забелязваме, че точно тези сетива, които иначе по най-хубавия начин са посредници за външния свят, изгубват своето значение. Това, което възприемаме от физическия външен свят, го дължим на очите, ушите и т.н.
...Възможно е например някоя личност да е нападната от някоя болест, за която не може да се открие никаква причина нито в предишен нито в сегашния живот. Тогава болестта пристъпва в известен смисъл като първо събитие в човешката биография и сама е първата причина. Тя ще има последствия в следващия живот.
…За човека, който стигне до инспирации, няма разлика между обективния природен закон и това, което той изживява в душата си като мисъл, като душевно изживяване. Човешкият интерес наистина се разширява извън природните неща. Докато животът на растенията не се почувства така близко както са изживяванията на собственото сърце, в инспирацията не може да съществува никаква истина.
...Винаги е едно абстрактно прозаично мислене, когато си въобразяваме хармония там, където животът се развива до равновесие чрез дисхармонии.
Представи за здраве и болест от гледна точка на духовната наука