…Медитацията трябва винаги да се прави по едно и също време. Преди да се започне, човек се задълбочава за две минути в чувството спокойствие. Спокойствие е дума, която носи голяма окултна сила. Постепенно спокойствието ще се разпростре в цялото тяло… Събр. съч. 266/1, стр. 240,немско издание 1995 г.
...Три душевни сили (мислене, чувстване, воля) са свързани с тялото в обикновения живот, но се освобождават чрез посвещението.
Първата сила на душата е мисловната сила. Употребяваме я в обикновения живот за образуване на мислите и представите за заобикалящите ни неща. Какво става, когато мислим и си образуваме представи? И физическата наука ще признае, че всеки път, когато схващаме една мисъл, отнасяща се до нещо сетивно, в мозъка ни протича разрушителен процес. В мозъка трябва да бъдат разрушени фини структури и умората ни го показва достатъчно добре.
Чрез методите на посвещението можем да постигнем едно състояние да освободим мисловната си сила от физическия мозък, който тогава няма да бъде разрушаван. Това го постигаме в медитацията, концентрацията и размишление. Обикновените представи и душевни процеси, които ни изпълват в обикновения живот, не са подходящи за медитацията в нашата душа.
Можем конкретно да дадем пример за медитация: Представете си две чаши, едната е празна, другата пълна до половината. Представете си как от полупълната чаша наливаме водата в празната чаша, но при това полупълната чаша вместо да се изпразва, става все по-пълна. Материалистът ще приеме това за лудост. Но при представа, която е подходяща за медитация, не става въпрос за нещо действително във физически смисъл, а за нещо, което образува душевни представи. Точно защото такава представа не се отнася до нещо външно реално, тя отклонява мисленето ни от външно реалното. Но тя може да бъде символ именно за душевен процес, който е свързан с тайната на любовта. При този процес става както с полупълната чаша, от която се налива в празна чаша и при това полупълната става все по-пълна. Душата не се изпразва, тя става по-пълна в такава степен, в каквато раздава. Когато си служим с такава представа, така че да насочим към нея всички душевни сили, това е медитация. При такава представа трябва да забравим всичко друго, включително и себе си. Целият ни душевен живот трябва дълго време да се насочва към нея, приблизително четвърт час. Не е достатъчно това упражнение да се направи само веднъж или няколко пъти. То трябва постоянно да се повтаря.
Според предразположението на индивида ще се види, че при това душевният живот се променя. Ще забележим, че развиваме такава мисловна сила, която не разрушава мозъка. Който премине през такова развитие, ще узнае, че медитацията не предизвиква умора и мозъкът не се разрушава. Изглежда на това да противоречи фактът, че начинаещият заспива при медитиране. Но това произлиза оттам, че в началото още сме свързани с външния свят и не сме освободили мислите от мозъка.
Ако чрез повторни усилия освободим мисловните сили от мозъка, ако постигнем медитирането без да се уморяваме, тогава става преобразуване на целия ни човешки живот. Както по време на съня досега сме били несъзнателно извън тялото, сега ставаме съзнателни. И както в обикновения живот мислим, че аза ни се намира в нас, така след медитацията се изживяваме извън тялото си. Тялото ни става обект, който разглеждаме.
Сега обаче се учим да познаваме това по друг начин, отколкото в съня. Учим се да го приемаме като магнетични сили, които ни обвързват с тялото. То е нещо, в което искаме да се потопим. И ние откриваме, че са същите сили, които всяка сутрин ни привличат към нашето физическо тяло, които преди раждането сме ги извлекли от духовня свят и които са ни накарали да потърсим наследствените потоци, за да получим ново тяло... Събр. съч. 150, стр. 60 и сл., немско издание1980 г.
…Но трябва да обсъдим втория вид от инициационните сили. Както освобождаваме мисловната сила, така можем също да освободим и силата, която употребяваме за говорното изразяване. Материалистическата наука казва, че моторните говорни органи имат своя център в така наречения езиков орган на Брока (в мозъка). Но не този орган създава говора, а обратното, той е образувал органа. Мисловната сила действа разрушително, говорът (езикът), който идва от социалното обкръжение, действа изграждащо.
Можем да освободим тази сила която изгражда говорния център на Брока. Постигаме го като проникнем медитацията си с чувство. Когато медитирам: В светлината лъчи мъдростта, когато проникнем чувството си с това: Искаме да живеем с цялата светлина, която излъчва мъдростта, тогава чувстваме как обхващаме тази сила, която иначе се изразява в думите и живее само в нашата душа.
Когато се говори, че мълчанието е злато, това се отнася именно, че в душата си имаме сила, която създава словото. Можем да я обхванем както мисловната сила. Тогава преодоляваме времето, както чрез обхващането на мисловната сила преодоляваме пространството. Това, което в ежедневния живот е спомняне до детството, се разширява и разпростира върху предрожеденния живот. Това е пътят, за да получим опитности относно живота от последната ни смърт до сегашното раждане и същевременно пътят, да прозрем развитието на човечеството. Както чрез освобождаването на мисленето се свързваме с Христос, както Той е бил на Земята, така чрез освобождаването на словото се свързваме с Мистерията на Голгота… Събр. съч. 150, стр. 62 и сл., немско издание1980 г.
…И още една трета сила става самостоятелна чрез медитацията. Тя обхваща не само мозъка и ларинкса, а кръвната циркулация и сърцето. В слаба форма я чувстваме при зачервяването или побледняването. Тогава нещо душевно навлиза в пулсирането на кръвта и стига до сърцето. Тази душевна сила може да се извлече от пулсирането на кръвта и да стане самостоятелна душевна сила.
Това се случва в медитацията, там, където волята се свързва с медитацията. Ние медитираме: В светлината лъчи мъдростта. Решаваме така да свържем с това волята си, че да придружаваме с тази лъчиста мъдрост еволюцията на човечеството. Когато стигнем до такава волева медитация, постигаме волевите сили да се влелят в душата ни. Тези сили могат да се обхванат и изтеглят отчасти от кръвта, тогава представляват ясновидска сила, чрез която можем да излезем извън нашата Земя. Научаваме се да познаваме нашата Земя като прераждаща се планета, която наново се въплъщава и ние хората заедно с нея. Така израстваме и навлизаме през духовно-душевния свят в Макрокосмоса… Събр. съч. 150, стр. 63 и сл., немско издание1980 г.
…Онзи, който премине през тези три форми на окултното развитие, чувства, че когато освободи само мисловната сила, сякаш има един орган в областта между веждите. Този орган се описва като двулистния лотосов цвят, чрез който азът или себето може да забележи, че се разширява в пространството.
Онзи, който чрез медитацията постигне мислите да се проникнат с чувства, чрез тази освободена сила, която иначе би станала говор, постепенно осъзнава така наречения 16-листен лотосов цвят в областта на гърлото. С помощта на този така наречен лотосов цвят, той може да разбере какво е свързано с временните неща от началото на Земята до нейния край. Чрез този орган човек се учи реално да познава окултното значение на Мистерията на Голгота.
Чрез задържаната душевна сила, която в нормалния ежедневен живот би се разширила до кръвта и пулсирането ѝ, се развива органът в сърдечната област, чрез който може да се разбере еволюцията, описана в окултизма като Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, т.е. предишните инкарнации на нашата Земя. Когато човек развие тези сили, които са заложени в него, но в обикновения живот се употребяват само за външното телесно съществуване, тогава започва окултното развитие… Събр. съч. 152, стр. 29 и сл., немско издание1980 г.
…Още нещо трябва да се прибави, за да се появят в човешката душа истински сведения, истински съзерцания на духовните светове. Още една сила трябва да се усили до най-висока интензивност – отдадеността, обичта към това, което се появява пред нас. Тази отдаденост е необходима до известна степен и в обикновения живот. Но за навлизането в духовните светове тя трябва да се усили дотолкова, че човек изцяло да се откаже от всяка дейност до дълбините на своя организъм и да се научи да я потиска.
Постепенно засилването на упражнението довежда дотам да се потиснат волевите движения, идващи от азовостта на човека и човек, така да се каже, изцяло да се отдаде на този поток на битието, който тече пред нас. Но не само това, а също до известна степен да чувства като нещо външно това, което са неволеви движения. При тези упражнения човек трябва да се научи да се усеща чак до съдовите органи. Тогава може да каже пред духовния свят: Ти ги изживяваш като намиращи се извън твоето тяло, ще ги изживееш като един диференциран свят, в който се появяват същества – както се появяват природни същества в природния свят. Чрез концентрация, т.е. чрез засилено внимание и чрез медитация, т.е. чрез усилена отдаденост човек намира пътя в духовния свят, както в природата намира пътя, когато го вижда с външните очи и възприема с разума си… Събр. съч. 63, стр. 28 и сл., немско издание1959 г.
* * *
Медитация –– «аз съм – то мисли – тя чувства – той иска»
…Който се стреми към езотерично развитие, трябва да е наясно, че в определени съвсем прости изречения е скрита сила, която действа чрез това, че той оставя тези изречения да живеят в душата му. Той не схваща правилното, когато само иска да разбере с разума си такива изречения. Тогава те първоначално му казват много малко. Трябва известно време той да изпълни цялата си вътрешност с такова изречение, да му се отдаде с всичките си душевни сили. Такова изречение е «аз съм».
В него действително лежи цялата загадка на настоящото човешко съществуване. Такова изречение може да го мисли, чувства и иска само едно същество, което има външен образ като свъременния земен човек. При такова същество образът трябва да се е изградил така, че всички действащи в тялото сили да се стремят да постигнат формата, която отпред води до изпъкналото чело. Това напред закръглено чело и «аз съм» си принадлежат. В предишни времена от развитието човешкият образ е бил на една степен, на която не е водел до такова изпъкнало напред чело. Тогава не е било възможно «аз съм» да се мисли, чувства и иска вътрешно. Но не е неправилно, ако се вярва, че описаният образ на тялото създава «аз съм». Този «аз съм» е съществувал вече и преди. Но не е могъл да се изрази в съответния образ. Както в телесния образ на човека то сега се изговаря, така се е изразявало преди в един душевен свят. И именно тази сила на «аз съм», която в даден период на далечното мислене се е обединила с онова човешко тяло, което още не е притежавало днешното чело, е формирала предишния образ до настоящото чело.
Оттам следва, че човек може да чувства в себе си чрез задълбочаване в «аз съм» силата, която сама го е преобразувала в неговата настояща форма. Тази сила е по-висша сила от силите, които са в него в обикновения му живот. Защото тя е душевната творческа сила, която формира телесността от душевността. Затова езотерично стеремящият се трябва за кратко време напълно да се концентрира в «аз съм», трябва да мисли това «аз съм» и същевременно да изживее в себе си нещо като: «Аз се радвам, че мога да съдействам в света като самостоятелно същество». И освен това трябва да изживее нещо като: «Аз искам моето съществуване, аз искам да се пренеса в цялата взаимовръзка на света.»
Ако човек концентрира всичко това в един единствен вътрешен съзнателен акт и при това същевременно насочи цялата си съзнателна сила към областта на челото и лежащите под него вътрешни области на мозъка, той действително се пренася в един по-висш свят, откъдето е произлязло образуването на челото му. Не бива само да вярва, че веднага, от днес до утре, ще може да завладее тези висши светове. По-скоро трябва да има търпение дълго време постоянно да упражнява това задълбочаване.
Ако прояви такова търпение, след известно време ще забележи как в него се поражда една мисъл, която вече не е просто мислена мисъл, а е пронизана от сила жива мисъл. Той ще може да си каже: Като тази моя мисъл трябва да е вътрешно жива силата, кято се намира в растителния зародиш и която го изблъсква нагоре до частите на растителното тяло. Скоро тази мисъл ще му се покаже така, сякаш излъчва светлина. В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства радостен и жизнеутвърждаващ. Прониква го чувството, което може да се означи само като «радостна обич към творческото битие».
И към волята се присъединява една сила, сякаш споменатата мисъл е пронизана с топлина, която го прави енергичен. Всичко това човек може да го почерпи от описаното правилно задълбочаване в «аз съм». Постепенно ще познае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от най-висш вид и че чрез това той се поставя във все по-съзнателно отношение с висшия свят.
…Второ изречение: «то мисли». Това «то мисли» представя по подобен начин както при описаното «аз съм» силата, чрез която от висшите светове е изграден образът на човешките говорни инструменти. Когато мисленето не се е изживявало в човешкото тяло, а още в един по-висш душевен свят, то е предизвиквало оттам да се вградят в човешкия образ още несъществуващите в него говорни органи. Затова, когато стремящият се езотерично изцяло се потопи с мислене, чувстване и воля в «то мисли» и при това концентрира съзнанието си върху областта на ларинкса, той изжиява творческата душевна сила, която се е изявила от горните светове в създаването на говорните органи. Ако отново има посоченото горе търпение, той ще изживее как от «то мисли» се излъчват лъчи, които са като изходната точка на духовна музикална хармония и които го изпълват с чувство на свещена пиета, благочестие и същевременно сила, която му казва: «Каквото искам като човек, ще става все по-мъдро». Той ще получи предчувствие за онази сила, която като божествено-духовна сила се излива във Всемира и подрежда всички неща според мярка, брой и тежест.
Трето изречение е: «тя чувства». Някога, в още по-ранни времена, силата и на това изречение още не е била в човека, а в по-висшия душевен свят. Оттам тя е въздействала надолу и е преобразувала образа, който човешкото тяло е имало дотогава. Това човешко тяло е нямало дотогава още различни ръце и крака. Днешните ръце и крака били еднакво оформени органи за движение. Затова и човекът не притежавал своя изправен стоеж. Било е голяма крачка напред в човешкото развитие, когато предните му двигателни органи били преобразувани в работни органи. Чрез това той получава изправения стоеж, който го прави способен да преодолее нисшата природа, като насочи погледа си към небесните духовни светове. Чрез това обаче става способност да създава карма. Защото едва делата на едно така формирано същество се поставят под собствената му отговорност. Така духовни същества са преообразили човека, като са изпратили да навлезе в човешкото тяло намиращата се преди това в тях «тя чувства».
Ако езотерично стремящият се човек по подобен начин като горе описания отново се потопи в това «тя чувства», той ще се издигне до съответните творчески сили във висшите светове. При това «тя чувства» той трябва да концентрира цялото си съзнание върху двете си ръце и длани. Тогава от мисълта «тя чувства» ще се излъчи вътрешен живот с неописуемо блаженство. Това чувство може да се означи като обич в дейното битие. Чрез това човек осъзнава как творческата обич изпълва космическото пространство и чрез дейността си вдъхва във всичко животворния подем.
Четвърто изречение е: «той иска». В прадалечното минало силата на това изречение за първи път е отделила човешкото тяло като самостоятелно същество от неговата околност. Преди тази сила да е въздействала върху него от висшите душевни светове, човешкото тяло още не е било отграничено на всички страни от външната кожа, а от всички страни в него са протичали веществени потоци. То е нямало самостоятелен живот, а е живяло изцяло живота на своето обкръжение. Естествено това обкръжение някога е било съвсем различно от сегашното земно обкръжение. Когато стремящият се езотерично човек отново се потопи с цялото си мислене, чувстване и воля в това «той иска» и концентрира съзнанието си върху цялата повърхност на външната си кожа, той се пренася постепенно във висшите творчески сили на «той иска». Това са силите на надсетивния свят, чрез които са дадени формата и образа на сетивните неща.
Ако прояви достатъчно постоянство, във вътрешното си изживяване на тази мисъл човек ще почувства сякаш е издигнат над всяко сетивно-телесно битие и поглежда към полето на сетивното творчество, за да действа в него, както съответства на спечелените в духовния свят божествени мисли. Силата, която произлиза от тази мисъл, е тази на блаженото потапяне в чистата духовност и спечелването на съзнанието, че от висшите области човек може да внесе в сетивния свят това, което му е необходимо. Събр. съч. стр. 41, 42,43 и сл., немско издание 1969 г.
…В «то мисли» думата «то» означава всеобщото мирово мислене, което безличностно следва да живее в нашите думи.При «тя чувства» «тя» означава, че ние трябва да мислим безличностно в смисъла на световната душа. При «той иска» «той» означава Бог, в чиято воля поставяме цялото си съществуване…Събр. съч. 267, стр. 122, немско издание 2001 г.
…По време на вдълбочаването в тези силови мисли, езотерикът следва да насочи вниманието си към дишането и за кратко време то да му стане от несъзнателна дейност в съзнателно управляван процес. Защото, докато описаното въздействие на силите от висшите светове върху човешкия организъм извършва посоченото преобразяване, чрез същите сили във вътрешността на организма е създадена сегашната дихателна система, необходима за същество с такава самостоятелност на тялото, с такива ръце, които работят при собствена отговорност, такива говорни инструменти, които могат да изразят вътрешното изживяване на душата във външни осезателни звуци. Чрез съответното насочване на вниманието върху дишането, се поощрява издигането в по-висшите творчески мирови области… Събр. съч. 42, стр. 45, немско издание 1969 г.
