Въздействия на медитацията
…Чрез всяко мислене, чувстване и воля ние предизвикваме отпечатък върху физическото тяло. Не е важно дали го възприемаме или не, така е при всеки нормален човек. При животните е различно, но няма да говорим сега за това. Преди всичко е различно и при езотерика. Когато той се потопи в своята медитация, се случва нещо друго. Медитациите са така устроени от Учителите на мъдростта и съзвучието на чувствата, че се възбужда само етерното тяло, физическото тяло е изключено, трепти само етерният мозък, а физическият остава спокоен. Чрез това етерното тяло може да въздейства върху астралното тяло като отпечата в него своите медитативни постижения и така развива в него органите, от които то се нуждае. И то въздейства оздравяващо върху физическото тяло…Събр. съч. 266/1, стр. 486, немско издание 1995 г.
…Чрез медитацията и др.п. етерната част на главата излиза навън (също както и при хипнозата), и чрез тази етерна глава се получават въздействия от арх. Михаил. Прибере ли се обратно, етерното тяло въздейства на астралното тяло и чрез това оздравителните сили на упражненията нахлуват до физическото тяло… Събр. съч. 266/1, стр. 489, немско издание 1995 г.
…Когато представите, мислите се изграждат чрез медитацията и концентрацията, те не са вече само подвижно летливи (образи, както обикновено), а се проникват и укрепват от сили, които искам да нарека изграждащи сили, от сили, които представляват вътрешно духовно-формиращ елемент.
След известно време човек открива, че чрез такова обучение на мисловния живот той се сраства със самите изграждащи сили на човешкото тяло. След известно време той открива, че мисловният живот не е различен от силовия живот на човешкия растеж. Това, което от раждането до смъртта вътрешно скулптурно ни формира във физическото тяло, е така да се каже, в «разредено състояние» нашият мисловен живот в обикновеното съзнание.
Значимото откритие за вътрешния човешки живот е, че мисловният живот може така да се засили и укрепи, че вътрешно да се направи толкова интензивен, че човек да почувства как се намира в това, което са човешките изграждащи сили, силите на растежа и на двигателно-веществообменната си система. Колкото и учудващо още да звучи това за днешната наука, то е истина.
Чрез засилването на душевния живот е възможно да се навлезе в това, което в известен смисъл го поема като нещо, което нашето външно физическо тяло скулптурно формира като свои изграждащи сили. Чрез мисловния живот човек навлиза в реалността, навлиза в един формиращ елемент. Мисловният живот става реален, не е повече само образен живот, а е силов живот, който сам действа в битието. И само чрез такова познание може да се преодолее съзнателно това, което създава в човешката душа подмолен поток от страхове и неспокойствие, така че това, което посочва антропософията, действително не е теоретично решение на душевната загадка, а практическо разрешаване, което може да се изживее… Събр. съч. 297a, стр. 94 и сл., немско издание 1998 г.
…Щом човек започне да медитира, етерното тяло се свива. Чрез това се поражда вътрешна топлина, понеже топлинният етер, най-нисшият етер – над него е светлинният, звуковият и жизненият етер – е този, който се свива. Когато човек внимава какво има извън себе си, ще възприеме, че това е нещо течащо, един вид религиозна отдаденост като морална топлина в мировия етер. И тогава забелязва, че това, което има в себе си е нещо друго: като че ли трябва да се срамува пред тази морална мирова топлина.
Това не е приятно за човека, той не иска да се срамува и се отдръпва назад. И тогава си казва, че няма никакъв напредък. Той се крие от самия себе си. Той може да напредне само чрез разгръщането на волевата си същност. И когато си казва: не мога, това означава само: не искам! Не искам да разгърна своята воля.
Добре е човек често да поглежда, да се заслушва в своето физическо тяло и да търси да усети ромоленето и шумоленето в свещен покой. Цялото внимание трябва да се отклони от външното обкръжение, т.е. човек да се концентрира въпреки него. Силата на вниманието трябва изцяло да се насочи навътре, защото, да не се взима под внимание това, което протича в човека, го уврежда чак до физическото тяло. При невниманието, за което става въпрос тук, се долавя всичко, всичко прави впечатление, но съзнанието не бива да стигне дотам, то трябва изцяло да е насочено върху медитацията. Във физическия свят обаче съзнанието трябва да възприема околността, иначе не е добре... Събр. съч. 266/3, стр. 252.
…Не става въпрос да се медитират много изречения, а малкото изречения да се повтарят постоянно, да живеят в успокоената душа. В самата медитация не бива да се спекулира, а спокойно да се остави да въздейства съдържанието на медитационните думи. Но извън времето за медитацията, в свободното време през деня човек трябва отново да се връща към съдържанието на медитационните стихове и да разгледа това, което може да почерпи от тях. Тогава те стават жива сила, която потъва в душата и я укрепва и засилва. Защото, когато душата се свърже с вечната истина, тя сама живее във вечността. И когато душата живее във вечността, тогава висшите същества имат достъп до нея и могат да потопят в нея собствената си сила… Събр. съч. 266/1, стр. 62 немско издание 1995 г.
Силите на етерното тяло при медитация
…Преди четири хиляди години етерните сили на астралното тяло са преобладавали и физическото тяло не ги е изчерпвало. По време на римско-гръцката епоха това преобладаване на силите е престанало. Сега отново има една част етерни сили, която няма достъп до физическото тяло, тя се отблъсва от физическото тяло и от физическия свят.
За да се стигне до тази част етерни сили, имаме на разположение като съветник нашите медитации, концентрация или контемплация. Това е много важно. Не по-малко важно е паралелно да се развива моралността. За това са дадени упражнения. Който вярно ги изпълнява, ще забележи, че започва да изгражда моралността. Става въпрос за свързване на течения, които идват отвън, с това, което е в собственото тяло. Задържаната преди жизнена сила на етерното тяло сега се употребява за езотеричното развитие. Без това предишно спестяване, което сега е на наше разположение, нямаше да бъде възможно духовното издигане… Събр. съч. 266/2, стр. 381и сл.
…Поради (дължащото се на развитието, бел.пр.) отделяне на етерното тяло, физическото тяло започва да се чувства като растение, на което за известно време са му отнели соковете. Етерното тяло изсъхва. Така изсъхва и отчасти физическото тяло – не бива да си го представяме физически – и където има заложби за разболяване, те се проявяват.
Но когато етерното тяло се проникне по правилния начин с духовните истини, чрез това то привлича нови сили и те действат оздравяващо върху физическото тяло. Може да се наблюдава, че тогава при физическото тяло по-лесно оздравяват порязвания, изобщо рани, когато човекът се проникни с духовните истини, да, когато той остави да му въздейства дори само антропософският начин на мислене…Събр. съч. 266/2, стр. 124, немско издание.
Медитирането има за следствие памет по навик
…Духовните истини имат своеобразността, че не могат да станат паметови истини. Вие също не можете да съхраните в собствения си организъм това, което сте изяли преди една седмица. Преживното животно може да го съхране само за кратко време. При преживните животни има едно органично рудиментарно подобие във физическото тяло за това, което иначе се намира като памет само в етерното тяло.
Но това, което трябва да стане с духовните истини е, човек постоянно да ги преживява и тогава те му стават като навик. Това е смисълът, проникващият смисъл на медитирането, че се апелира към това, което всъщност е налице само в началното детство. Тогава няма образна памет, затова малкото дете забравя изживяното. То живее в паметта по навик. Трябва да се завърнем към нея, когато искаме да преработим в нас духовните истини, иначе те много бързо изчезват.
(С медитативното усвояване) ще получите фината способност за възприемане, която сега ще ви води не вече инстинктивно, а интуитивно отново да възприемете нещо подобно, което още абстрактно се е запазило в така нареченото учение за сигнатурата. Това означава да се види при растението, при камъка, как могат да действат в организма. Вие изграждате не само физическото си тяло, но и етерното си тяло, и паметта по навик ви дава префинената способност за възприемане на съдържанието на физическото обкръжение и способността така да разглеждате света в смисъла на човек, който получава въпросите от човешкия организъм, от болните бели дробове, от болното сърце, а отговорите ги получава от околността от лечебните растения, лечебните минерали и т.н… Събр. съч. 316, стр.,183 и сл.,немско издание 1980 г.
Опасности и заблуди
…По правило не се стига до нещо добро, ако човек се отдава на медитацията, концентрацията и т.н., но не се стреми към цялата душевна нагласа, под формата на морални качества, които трябва да са налице, ако това, което трябва да се случи, става по правилния начин. Опитът показва, че когато човек не се стреми към такава душевна нагласа, светът, който се представя тогава пред него чрез това, че се събуждат скрити душевни сили, наистина е един свят, който по-скоро действа разрушаващо, изличаващо човешкия живот, отколкото да въздейства оздравяващо и развиващо напред. Опитът показва достатъчно добре до какви паталогични явления стига този, който не се стреми да си изгради такава душевна нагласа, а иска да навлезе в такъв висш свят от просто любопитство, страст и др.п. чрез медитация и т.н… Събр. съч. 115, стр. 248 и сл.,немско издание 1965 г.
…Човек може да се запознае с един надсетивен свят, понеже се научава да познава заблудата. Следователно не е необходимо по изкуствен начин да навлиза в надсетивния свят, защото той навлиза в човека, като го тика към заблудата. И тя действа. Но това, което човек опознава тогава, не е добър свят. Той трябва да стигне от друга страна до един добър свят в душевната нагласа, която може да доведе в душата да действа заблудата по правилния начин.
Човек опознава надсетивния свят първо под формата на луциферичните сили. Ако при навлизането в надсетивния свят чрез волево приетата заблуда в мисленето си той няма необходимата морална душевна нагласа, попада под властта на Луцифер… Събр. съч. 115, стр. 249 и сл.,немско издание 1965 г.