...Човек трябва да направи нещо, ако желае да се развива по верния път. Той трябва да извлича сили от по-висш свят, ако в правилния смисъл желае да се развие до по-висша степен. Трябва да направи нещо, за да задържи силите от света на първообразите, които в противен случай просто преминават през него. Той самият трябва да създаде отразяващ инструмент за тази цел. Системата на науката за духа, започваща с имагинативното познание, създава такъв инструмент по начина, по който днешният човек може и би трябвало да прави това. Онова, което човек обикновено възприема и познава, е външният физически свят.
…Ако желае да постигне по-висше познание, той трябва да направи нещо, за да си създаде по-висши органи. Трябва да причини един свят, по-висш от света на разума, да спре в него и той го прави, като развива нов вид активност, която може да се изправи пред света на първообразите и за начало да го възпира. Той поражда новата активност като се учи да преминава през вътрешни изживявания, които не се случват в ежедневния живот. Типично изживяване от този род е описано в книгата «Въведение в Тайната наука» (глава V). То се причинява чрез представата за кръста с розите. Как трябва да подходим, за да имаме като истинско изживяване в себе си този мисловен образ на кръста с розите?
…На ученика, който се стреми да стигне до по-висши степени на познание, ще му бъде казано от неговия учител като начало да съзерцава как едно растение израства от почвата, как оформя стъбло, листа, цвят и плод. През целия организъм тече зеленият сок. А сега сравнете това растение с човешкото същество. В човешкото същество тече кръв и тя е външният израз на импулси, желания и страсти, но понеже човек е надарен с аз, той се явява пред нас като по-висше същество от растението. Само един чудноват ум – макар че има много такива – може да вярва, че растението има съзнание, подобно на онова на човека и може да отразява впечатленията вътрешно. Съзнание възниква не чрез упражняването на дейност, а защото едно впечатление се отразява вътрешно, а това е способен да прави човекът, не растението. Така в определено отношение човекът е достигнал по-висш етап на развитие от растението, но с цената на възможността да греши. Растението не е предразположено да греши, нито има висша и нисша природа. То няма импулси и желания, които да го принизяват. Ние можем да бъдем впечатлени от целомъдрието на растението за разлика от импулсите, желанията и страстите на човека. Със своята червена кръв човек съществува като същество което, по отношение на своето съзнание, се е развило до по-висок етап от растението, но с цената на определена поквара.
Всичко това се изяснява на кандидата за висше познание. Учителят ще му каже, че той трябва да постигне онова, което на по-ниска степен му разкрива растението. Той трябва да придобие превъзходство над своите желания, импулси и т.н. Той ще постигне това превъзходство, когато неговата висша природа спечели победа над нисшата, когато червената му кръв стане така целомъдрена, както сокът на растението, когато почервенява в розата. И така червената роза може да бъде за нас символ на онова, което кръвта на човека ще стане, когато той подчини своята нисша природа. Ние виждаме розата като емблема, като символ на пречистената кръв.
И ако свържем венеца от рози с мъртвия черен дървен кръст, с онова, което растението изоставя, когато умира, тогава в кръста с розите имаме символ на победата в човека на висшата, пречистена природа над нисшата. За разлика от растението в човека трябва да бъде преодоляна нисшата природа. Червената роза може да бъде за нас символ на пречистената червена кръв. Но останалото от растението не може да бъде символ в този смисъл, защото там трябва да изобразим, че сокът и зеленината на растението са умиращи. В черния дървен кръст имаме символ на преодоляването на нисшата природа, а в розите символ на развитието на висшата природа. Кръстът с розите е символ на човешкото развитие, както то напредва в света. Това не е абстрактна представа, а нещо, което може да се почувства и изживее като действително развитие. Душата може да се изпълни с топлина при образа на развитието, представен в символа на кръста с розите.
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на кръста с розите и ще настояват, че мисловните образи са грешни, ако не представляват външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като кръст с рози? Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво? Но смисълът е, че ние ще овладеем способността на душата, която липсва в нормалното съзнание; ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Кръстът с розите е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в символа на кръста с розите. Тогава вписваме този символ в нашия свят на мисловни образи и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи… Събр. съч.119 - Макрокосмос и Микрокосмос. Големият свят и малкият свят. За естеството на душата