Живото мислене
…Да, скъпи приятели, докато днес – в съзвучие със съвременната човешка цивилизация, т.е. нашата световна епоха – мислим от сутринта, от събуждането до вечерта, до заспиването, мислим според насоката, която днес ни се дава от училището и от живота, ние мислим така, че мисленето ни е труп. Мисленето е мъртво. Кога е живяло и къде е живяло то? Живяло е преди да се родим, живяло е, когато душата ни се е намирала в предземното битие. Точно както можете да си представите, скъпи приятели, че човек живее на физическата Земя, че във физическото му тяло се разгръща неговата душевна същност и той се приближава към смъртта си с това физическо тяло, оживено от душевната му същност, но тогава тази жива душевна същност става невидима за външния поглед, а видим остава трупът, той е мъртъв, той е мъртвият образ на живия човек по време на неговия живот – така трябва да си представите, че е живяло мисленето. Живо, органично, развиващо се, творящо мислене е съществувало преди човек да навлезе в земното битие. След това то става труп, бива погребано в гроба на собствената ни глава, на собствения ни мозък. И точно както лежащ в гроба труп би твърдял, че е човекът, така изглежда и нашето мислене, когато лежи погребано в мозъка като труп и премисля само външните неща от света. То е труп. Може би за човек е потискащо, че е труп, но това е истината, а езотеричното познание трябва да се придържа към истината… Събр. съч. 270 Езотерични указания за първи клас на Свободната школа за духовна наука, стр. 47
…Мисленето, с което толкова много постигаме тук, в сетивния свят, е трупът на нашата душевна същност пред боговете на света. След като сме дошли на Земята, ние сме умрели в мисленето през земното ни време. Смъртта на мисленето се подготвя постепенно от 333 г. сл. Хр. От средата на четвъртия следатлантски период – 333 г., постепенно се подготвя превръщането на мисленето в труп. Преди това в мисленето е била още влята жизненост като наследство от предземното ни съществуване. И докато гърците, източните народи, са мислили, те още живо са чувствали във вълните на мисленето дейността на духа, дейността на боговете. Тези източни народи, тези древни гърци са знаели, че докато мислят, във всяка мисъл живее Бог. Това е изгубено. Мисленето вече е мъртво… Събр. съч. 270 Езотерични уроци за първия клас на Свободната школа за духовна наука към Гьотеанума 1924 г.. стр. 48
...Тази световна епоха започва през 333 г. след възникването на християнството, след като е изминала първата третина от четвъртото столетие. И днес мисленето и всичко в света, което произлиза от мисленето, е проникнато от силите на смъртта, а не на живота. Мъртвото мислене на XIX век изважда на повърхността на човешката цивилизация мъртвия материализъм... Събр. съч. 270 Езотерични уроци за първия клас на Свободната школа за духовна наука към Гьотеанума 1924 г.. стр. 49
…Когато някой начертае един триъгълник, той е готов и се знае как изглежда. Сега можем добре да почиваме в своите мисли. Но може да се направи и нещо друго: Да се разглежда триъгълникът като изходна точка и да се позволи на всяка негова страна да се върти с различни скорости и в различни посоки. В този случай не е така удобно, а трябва да извършим тези движения в своите мисли. Но така имаме наистина всеобщите мисли на триъгълника, но това не може да се постигне, когато искаме да се спрем при един (начертан) триъгълник. Общата мисъл (идея) на триъгълника е налице, когато мисълта я имаме в непрекъснато движение, когато тя е versatil, подвижна, променлива, многостранна.
Понеже философите не са направили това, което изложих, т.е. да приведат мислите в движение, затова застават по необходимост на една граница и обосновават номинализма. От нас се изисква, когато искаме да се издигнем от специалната мисъл към всеобщата мисъл, да приведем специалната мисъл в движение, така че подвижната мисъл да е общата мисъл, която се вмъква от една форма в друга. Общата мисъл (същността) е в движение и произвежда отделните форми, чрез своето застиване. Виждаме, че философите на номинализма се движат в царството на Духовете на формата, Ексусиаи. В това царство съществуват строго затворени в себе си отделни неща. Оттук виждате, че философите, които имам предвид, никога не са се решили да излязат от царството на формите и поради това не могат да имат в общата идея нищо друго, освен само думи. Ако биха излезли от царството на обособените неща, т.е. формите, те биха навлезли в едно мислене (представяне), което е в непрекъснато движение, т.е. в своето мислене те биха навлезли в царството на Духовете на движението, Динамис, следващата по-висша йерархия. Понятията «прарастение» и «праживотно» на Гьоте, могат да се разберат, само ако човек мисли подвижно.... Събр. съч. 151 Земна и космическа мисъл, Берлин (1914), стр. 16 и сл. немско издание 1980 г.
Живото мислене
…Ако искаме да разберем обикновеното мислене, трябва да си кажем, че то е мъртво, че е труп и живото от него е било в предземния живот. Тогава душата е живяла без тялото в оживеността на мисленето и това, което ни е останало тук, в живота, трябва да го разглеждаме като душевен труп на живата душа от предземния живот. Това ще стане вътрешно изживяване. Можем вътрешно да си го изясним, когато оставим волята да навлезе в мисленето. Това мислене трябва да се разглежда по начина по който в смисъла на днешното развитие на човечеството се търсят етичните, моралните импулси в чистото мислене. Тогава се стига дотам, чрез чистото мислене сами да излезем навън от тялото си в един свят, който не е земния и сега се знае: Това, което имаш в твоето живо мислене, всъщност първоначално не засяга този физически свят, но е реалност. То засяга един свят, който твоите очи не виждат тук, в който си бил преди да слезеш в своето физическо тяло. Това засяга духовния свят. И накрая стигаме дотам да разберем, че и законите на нашата планетна система нямат нищо общо със света, в който сме пренесени чрез живото мислене. Така че трябва да отидем до края на планетната система – нарочно искам да характеризирам в стария смисъл, – за да стигнем до света, за който има значение това, което се обхваща в живото мислене. Трябва да излезем извън Сатурн, за да намерим света, в който са приложими сега живите мисли и в който се намира това, което от Всемира действа творчески върху нашата Земя… Събр. съч. 257 Изграждане на антропософската общност, Дорнах, Щутгарт (1923), стр. 54 и сл., немско издание 1965 г.
…В бъдеще учителите трябва особено да овладеят това вътрешно подвижно мислене, това несхематично мислене. Трябва да се преодолее предпочитанието, което се развива все повече в съвремието, човек да се държи за детайлите в живота, когато се занимава научно, трябва да се преодолее това предпочитание и да се стигне дотам детайлите в живота да се свържат с големите жизнени въпроси… Събр. съч. 296 Въпроси на възпитанието като социални въпроси. Духовни, културно-исторически и социални основи на педагогиката във Валдорфските училища Дорнах (1919), стр. 73, немско издание 1979 г.
…Човек, който иска да разбира само мъртвото, си служи само с машиннообразното, с мъртвото в себе си. Това прави природонаучното развитие лесно за по-новия човек. Мисленето умира с половата зрялост. В предишни времена хората са имали божествени интуиции, понеже мисленето е запазвало растежните си сили далеч след половата зрялост. Днешният човек изгубва това живо мислене след половата зрялост и в по-късна възраст хората повече не учат, а вярват и почитат само това, което са усвоили в ранната си младост… Събр. съч. 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения. Младежки педагогически курс, Щутгарт (1922), стр. 82, немско издание 1988 г.
…Всъщност човек винаги търси божественото царство. Но ако не стане като детето преди половата зрялост, не може да влезе в царството на Бога. Трябва да се внесе детската, младежката същност в мъртвото мислене. Чрез това то отново ще се оживи, отново ще стигни до интуициите… Събр. съч. 217, стр. 85, немско издание 1988 г.
Живото мислене и мозъкът
…Мисленето първо създава всичко това, което в главата, в тази мрачна килия (клетка) – така изглежда то за сетивното възприемане – е творящата светлина същност. Мозъкът, който се намира вътре като опора на мисленето, е изграден от живото мислене. Живото мислене е това, което първо създава опората за привидното ни мислене на Земята…Събр. съч. 270/3 Езотерични уроци за първи клас на Свободната школа за духовна наука към Гьотеанума 1924 г., стр. 132 и сл., немско издание 1999 г.
…Мисленето може първо да протича, ако се подготви вътрешно чрез органите. Така че всеки път, когато човек мисли стават две неща: протича един процес, за който не се знае нищо, който подготвя първо организма, външното тяло, така че да протичат процесите, които тогава се осъзнават като мисли, като представи.
Чрез медитирането, като същевременно концентрираме всички душевни сили върху определена представа, ние ги събираме, задържаме ги спокойни в мисленето, като протичането в мисленето не става така, както в обикновения живот. Човек трябва да застине в мисленето, да задържи мислите и да мисли, не като отразява нещо външно, а да почувства вътрешното мислене, процесът на мисленето.
Когато това се изпълни, вътрешно се забелязва, че това, което човек е считал досега за мислене, както се е занимавал в мисленето, това сега престава. Не се тръгва от едно ясно съзнателно схващане и не се стига до нещо мъгливо, а това мислене, което продължава да се извършва възоснова на процеса на външния свят в неговото протичане, всичко това престава.
Стига се до едно вътрешно изживяване, което първоначално много повече концентрира човека в себе си и го въвежда в онзи процес, който протича преди мислите, който първо подготвя тялото ни, за да можем да разгърнем мисленето. Стига се зад мисленето. Това не може да се докаже по друг начин, освен чрез непосредственото изживяване. Мисленето, което имаме в обикновения живот, ни изглежда като течащ поток. Сега знаем, че се намираме в по-дълбок слой на битието, сега сме в процеса, който не можем да изживеем в обикновения живот, понеже той трябва да предвари мисленето. Това е процесът, който обаче, ако с търпение, постоянство и енергия се продължи, довежда далеч. За някой човек това трае кратко, за друг, години наред, като с отделното упражняване не бива да се прекалява.
Това вътрешно изживяване води дотам, лежащото в мисленето сега не само да се измисля, а да се изживява. Това означава мисленето не само да се изживява така, както то отразява нещо външно, а както то гради в човека, както първо обхваща организма му и изгражда в човека. Най-напред не знаем, какво означава това вътрешно изживяване. Чувстваме сякаш на това или онова място под обикновения душевен живот навлизаме в един свят, който досега е бил непознат. Но тогава се научаваме да познаваме като първото значимо следствие това, което лежи в мисленето като живо и което е предхождало нашето физическо телесно изграждане, предхождало е преди всичко онзи момент от човешкото изживяване, до който в по-късния живот човек може да си спомни, до раждането, до зачатието и назад. Човек научава да се приема като духовен човек, който не живее в нас, за да използва организма като орган за възприемането на външния свят, а като духовен човек, който е изграждал от момента на раждането или преди зачатието това, което от страна на човешкия дух, от човешката душа трябва да работи върху човешкото тяло… Събр. съч. 65 За духовния живот на Средна Европа, Берлин (1915–1916), стр. 150ff немско издание 1962
Отделеното от мозъка мислене
…С отделянето на мисленето от мозъка човек се изживява като намиращ се извън мозъка си. Сякаш човек обкръжава своя мозък в потоци, така се чувства. Промъква се буквално и обикаля мозъка си. Ако се продължи това, което иначе представлява обикновеното мислене и човек се почувства свързан с процесите, които винаги протичат, почувства се свързан с това, чрез което се поражда мисловният процес, тогава се изпитва едно чувство, което може да се изрази така: Изпитва се страх да се стигне до мислите. Известно преодоляване е необходимо да се споделят такива истини и факти, такива духовни представи, които се изживяват извън мозъка, понеже сега се узнава какво всъщност работи върху човека. Човек вижда разрушителното действие на обикновеното мислене.
Духовният изследовател стига дотам за известно време да не извършва разрушителния процес. Той застава до своя мозък. Преданост към Всемира без възбуда, това принадлежи към духовното изследване. Тогава духовният изследовател се научава да извършва наистина всичко, което иначе неволно се прави от човек, прави се в съня. Духовният изследовател изучава всички функции на тялото, дишането, жлезите и т.н. и застава външно срещу целия човек, чувства го външно. Духовният изследовател стига дотам чрез предаността и задълбочаването на душевните сили на мисленето и особено на чувстването. Сърцето трябва да участва в такава медитация, в такава представа. Чувствено трябва да се медитира, тогава няма да се намираме само извън мозъка си с нашата мисловна сила, а ще обкръжаваме тогава целия човек. Тогава ще изплува от съзнанието ни: Ти си бил тук преди зачатието, слязъл си долу до това въплъщение! Човек съзира преди земния живот. Типично окултно изживяване е, сякаш светкавица разпуква това тяло. Изживяването може да се опише образно: сякаш светкавица нахлува в къщи, поразява тялото ти и го унищожава. Това е разтърсващо изживяване! Изживява се така сякаш човек се приближава до смъртта! Сега се узнава и се съзерцава това, което е духовно-душевната същност на човека!... Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 188 и сл., немско издание 1998 г.
Формиращо мислене
…Формиращото, метоморфозиращото, бих казал Гьотевото мислене е тясно свързано с човека. Така формиращо, както човекът действа в себе си с мисленето, не е възможно за никое друго същество, а само за тези същества, които са свързани с нормалното развитие на човечеството. Поради това никога няма да тръгнете по погрешен път, когато си служите чрез науката за духа с формиращото, изграждащото мислене. Тогава никога няма да се изгубите в различните същества, които искат да спечелят влияние върху вас. Христовият импулс е пряко свързан с формиращото, изграждащото мислене. Наистина днес този който се придържа към начина на мислене и представяне в науката за духа – не е прекалено силно казано, – не се нуждае от нищо друго, за да се противопостави на демоничните същества (азури, азурични (сатурнови) елементарни същества), придружаващи духовете на личността, архаите и плуващи с новата вълна. Тогава те не могат да му направят нищо… Събр. съч. 187 По какъв начин човечеството може отново да намери Христос? Нашата безжизнена епоха и новата Христова светлина, Базел, Дорнах (1918–1919), стр. 177 и сл., немско издание 1968 г.
Извадките са предложени от Нели Хорински