...Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и задържа за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето си да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност и го пронизва една висша сила. Той живее в нея. Първо изгражда сили, за да укрепи, издигне и оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва моментът, чрез медитативното съдържание да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа, сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране... Събр. съч. 96, стр. 203.
Медитиране и поза на тялото
…Може би тук трябва да се спомене, че веднъж Р. Щайнер казва, че преди всяка медитация трябва да се измият ръцете и по време на медитирането или при слушането на мантрични текстове да не се кръстосват ръцете и краката. Типично за нашето време е, че когато хората седнат, веднага кръстосват краката си, а често и ръцете. Евритмично това е «е-жест», който се изразява в защита на себе си или затваряне в себе си, заключване… Илона Шуберт: Изживяно в контакта с Рудолф Щайнер и Мари Щайнер (1977), стр. 27
Медитативна практика – начало
…Да се започне практическата медитативна работа във времето за почивка, отпуска, не е добре нито за здравето, нито за медитацията. Когато искате да медитирате, мога да ви посъветвам да започнето по време на обикновената си работа. Защото медитацията не бива да ограбва времето ви. Това е дори основно условие, ако тя следва да е плодоносна…Събр. съч. 264, стр., 69, немско издание 1984 г.
…В течение на медитацията мисълта прочиства въздуха. Дори химически може да се докаже и демонстрира, че съдържанието на въглерода намалява до възможно най-малкото количество. Новият дихателен ритъм (като следствие от медитацията) причинява промяна в кръвта. Човек е пречистен в такава степен, че сам може да изгражда кръвта без помощта на растението. В течение на по-дълго време медитацията променя природата на кръвта. Човек издишва по-малко въглерод, понеже го запазва в себе си и го използва за изграждане на тялото си. Той издишва само чист въздух. Така става способен да живее от собственото си дишане. По този начин той извършва алхимично преобразуване. Събр. съч. 98, стр. 54
…Щом човек започне да медитира, етерното тяло се концентрира. Поради това се поражда вътрешна топлина, защото топлинният етер, най-нисшият етер – над него са светлинният, звуковият и жизненият етер – е този, който се концентрира. Ако се внимава какво се намира извън човека, ще се възприеме, че това е нещо протичащо, един вид религиозна отдаденост, като морална топлина в мировия етер. Човек възприема, че това, което има в себе си, е нещо друго, сякаш нещо, което трябва да се опълчи на тази морална мирова топлина. Това човек не го желае, той не иска да се срамува и се отдръпва от него. И затова казва, че не напредва. Той се крие сам от себе си. Само чрез разгръщане на волевата си сила той може да напредне. И ако каже: аз не мога – това само означава: аз не искам! Не искам да разгърна волята си…Събр. съч. 266/3, стр. 252, немско издание 1998 г.
Мисли, пречещи на медитацията
…Какво друго са нашите мисли, освен спомени от изминали събития и тези събития не са нищо друго, освен влечения и желания, които сме изпитали. Ако не ни доставяха удоволствие, нямаше да ги запазим в спомените си. Ако изследваме паметта си, ще открием, че всичко, което ни е доставило най-голямо удоволствие, се е запечатало в нея. Всичко, което ни е оставило безразлични, което не ни интересува, от което, така да се каже, не сме изпитали наслада, е изчезнало от паметта ни. Ние твърде много обичаме Ариман и Луцифер. Те ни придружават през целия живот, именно защото много ги обичаме. А защо ги обичаме? Трябва да знаем чрез какво Ариман и Луцифер се разкриват на човека и му стават симпатични. Именно понеже ни свързват с нещата в света, в които търсим наслада и удоволствие, от които ни става така приятно. Чрез лъчите на светлината, които те насочват върху обектите и които се отразяват към нас, чрез докосването на тези лъчи изпитваме приятно чувство, както плачещото дете изпитва приятното докосване на майката. Луцифер и Ариман ни галят с вълшебството на светлинните лъчи, падащи върху нещата в заобикалящия ни свят, които очите ни възприемат чрез контакта им с лъчите. С отворени очи трябва да открием Луцифер и Ариман в нашите дейности, а именно там, където тези две сили искат да се намесят в медитациите ни, за да скрият духовния свят от погледа ни, защото е настъпил моментът, когато трябва да се стремим да развием духовното познание чрез изграждането на духовните органи на ясновиждането, които не бива да изсъхнат и дегенерират. Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци. том III (1913-1923), стр. 212.
...Човек трябва да медитира в образи, за да проникне действително в себе си. Това е нещо, за което достатъчно говорихме в публичните лекции...Събр. съч. 236, лекция 5
Медитативно мислене
В мисленето, също в мисленето в медитацията живее Луцифер. Затова сключваме съюз с Луцифер в мисленето на медитацията. Трябва да напуснем мисленето в медитацията, т.е. да изпразним съзнанието, да изоставим съдържанието на медитацията, да освободим мисловната сила от мисленето. Чрез волевото потискане с будното съзнание умъртвяваме волево съзнателно това, което идва от Луцифер. Става въпрос за създаването на концентрирано внимание, без наличието на някакъв предмет. Да се насочи вниманието към някакъв предмет е началото на медитацията, след това вниманието трябва да се отклони и мисленето да се предаде на боговете; това е значимото. И едва сега се стига до истинския духовен свят.
След като човек изпада под изкушението на Луцифер, който говори към човека: «Вие ще бъдете като боговете!» божествеността казва «не!» Тогава боговете взимат това, което е дал Луцифер – и внасят смъртта в живите мисли. Навлезе ли се в духовния свят, се изживява силата, която пластично изгражда човешките тела, човек възприема зад себе си. Това означава сила на преценката, различаване на доброто и злото, това, което човек се учи да познава чрез Луцифер. Тялото има граници за понасяне на болката и когато тази граница се надхвърли, следва безсъзнанието. Душата също има граници и ако се надхвърлят, настъпва безсъзнателност… Събр. съч. 266/3, стр. 188, немско издание 1998 г.
…Когато медитирате сериозно, правилно отпечатвате в световния етер своите мисъл-форми; те остават там. И когато след това се оглеждате в медитативния процес, това не е обикновено спомняне; ние оглеждаме това, което е отпечатано в световния етер…Този фин процес, който извършваме, установява отношение между нас и обкръжаващите ни етерни и астрални тела. В обикновените възприятия и мислене човек има работа само със себе си; това е процес, разиграващ се само в нас самите. При медитиране се използва топлината. А когато тя се използва, се появява хлад; всеобщият световен етер се охлажда, когато медитираме. Когато се използва светлината, тя се угасява; появява се тъмнина, намаляване на светлината. Така че, ако човек медитира на едно място, а след това премине на друго, на предишното място той оставя слабо охлаждане и отслабена светлина. От човека остава сенчест образ, който е по-хладен от неговото обкръжение. Остава хладно тъмно привидение на предишното място; ние сами сме го «гравирали». И като идва в ново въплъщение, човек намира в световния етер следи, оставени от неговите минали медитации. Това се отразява в кармата.
Когато благодарение на медитацията мислите започнат да пронизват на вълни нашия мозък, се появява увереното чувство, че стоим в духовния свят, сами сме самотъчащ елемент във всеобщото тъкане. И е много важно действително да стигнем до такава тишина, до такъв душевен покой в медитацията, че у нас да се появява чувството: ти не си сам, започнал си да движиш тези вълни и те се разпространяват около теб. Те притежават собствен живот, ти се явяваш само техен център… Събр. съч. 157
…Азурите са същества, които в дадено отношение са по-напреднали от човека. На Старата Луна у тях вече е изработен Манас, но преди да дойде импулсът Будхи, който те не притежават и поради тази причина, техният Манас е егоистичен.
Те бленуват да се въплъщават в астралните форми, които ние създаваме от нисшите мисъл-форми.
Ако човек, който недостатъчно се е изчистил от страстите, медитира, и така създава силни мисъл-форми, той образува около себе си аура от страсти. В нея се въплъщават тези азурични същества и могат по-късно да издърпат човека надолу. Когато човек медитира приспан и с недостатъчно извисени мисли, той също създава тази субстанция и нищо не може да попречи на тези същества да се въплътят в неговите мисъл-форми…Събр. съч. 93а
…Трябва да се прави разлика между молитва и медитация. Обикновената молитва днес служи най-често за удовлетворяване на собствения аз. Истинската медитация обаче е извършване на духовната воля, която носи в себе си духът на времето. Където се упражнява такава медитация, там една духовна сила може да действа в земните събития. Днес духовни светове искат да действат в земните събития, но те могат да го направят само когато им се създаде пространство за това чрез човешките медитации. Чрез това се случва нещо като спестяване на физическото поле, където духовни същества могат да навлязат със своите въздействия... Събр. съч. 266/3, стр. 436, немско издание 1998 г.
…Всяка медитация се затруднява чрез това, че се тръгва от задължението тя да се прави. Затова при личната медитация е изобщо необходимо, тази лична медитация (избрана от духовния учител) да премине постепенно в нещо в човека, което той чувства душевно като жажда за медитиране. Когато медитацията стане нещо, без което човек да не може да живее, така че да чувства в душата си, сякаш тя принадлежи към целия му душевен живот, тогава медитацията се чувства правилно … Събр. съч. 316, стр. 158, немско издание 1980 г.
…Относно медитацията не е необходимо да се мисли «мистично», но не бива да се приема и лекомислено. Медитацията трябва да бъде нещо напълно ясно в нашия днешен смисъл. Тя същевременно е нещо, за което е необходимо търпение и вътрешна душевна енергия. Преди всичко е необходимо нещо, което никога не може да бъде дадено от друг човек. Човек сам си обещава нещо и тогава може да го изпълни. Ако някой започне веднъж да медитира, с това извършва единственото наистина свободно действие в този човешки живот. Ако решим вечер и сутрин да медитираме, за да учим постепенно как да навлезем в надсетивния свят, можем всеки ден да не го направим. Нищо не ни пречи. И опитът показва, че най-често хората, които с голямо усърдие започват да медитират, много скоро изоставят медитирането. Ние сме напълно свободни в това. Такова медитиране е прасвободно действие. Ако въпреки това му останем верни, като си обещаем, не на някого, а на нас самите, че ще останем верни на медитирането, това, да можем просто да му останем верни, е невероятна сила в душевността…Събр. съч. 305, стр. 79 и сл., немско издание 1979 г.
…Човек не става по-духовен като възприема възможно най-много мисли от обкръжението, защото тези мисли само предават отново в образи външния свят, който е сетивно-физически. Поради това, че следва сензациите на живота, човек не става по-духовен, а става по-духовен чрез вътрешна волева работа с мислите. Затова и медитирането се състои в това, да се отдаде не на каквато и било мисловна игра, а да постави в центъра на съзнанието си лесни, прегледни, лесни за проверяване мисли, но тези мисли да ги постави в центъра на своето съзнание със силна воля. И колкото по-силно, по-интензивно е това вътрешно волево излъчване в елементите, където са именно мислите, толкова ставаме по-духовни. Когато възприемаме мисли от външния физическо-сетивен свят – а ние можем да поемем само такива между раждането и смъртта – тогава чрез това, както лесно можете да разберете, – ставаме несвободни, защото се отдаваме на взаимовръзките на външния свят. Тогава трябва да мислим така, както ни предписва външният свят, доколкото обхващаме само мисловното съдържание. Едва при вътрешното преработване сме свободни. Има възможност да станем напълно свободни във вътрешния си живот, ако възможно повече изключим мисловното съдържание, доколкото то идва отвън, все повече го изключваме и задвижваме особено силно волевия елемент, който в преценката, в заключенията ни просветлява нашите мисли. Точно чрез това обаче, че усилваме волята в мисленето, ние се подготвяме за това, което във «Философия на свободата» нарекох моралната фантазия, която се издига от моралните интуиции… Събр. съч. 202, стр. 201 и сл., немско издание 1980 г.
…Това, което тук, във физическия свят, е в известна степен най-слабо в човека, т.е. волята и чувствените импулси – те са най-слабата и най-неясната част на човешката душа във физическия свят, – това, над което най-малко господстваме, получава особено значение при възприемането в духовния свят. И това, което тук, във физическия свят, е най-силното, мисленето, представянето – ние дори предпочитаме да живеем в нашите илюзии и представи, понеже можем да се чувстваме най-много господар там, – е най-слабото в духовния свят. В духовния свят не можем да започнем нещо с илюзии, те ни скриват течащата същност на мисловното единство. Важното там е не изграждането на нашия представен живот, а на волята и чувствения ни живот. И това е най-същественото на медитацията, че човек мисли с вътрешна сила. Става въпрос за вътрешната енергия, за силата и волята, за чувстването и усещането по времето на медитирането, т.е. за волевия елемент, който развиваме в медитирането и трябва силно да го развием, когато се напрегнем така, както става при медитирането, но духовно да правим усилия. Най-често на истинския напредък в духовния свят се противопоставя стремежът ни да мечтаем, да си изграждаме илюзии относно външната действителност, защото чрез това все повече отслабваме волята си. Човек отслабва волята си, когато култивира именно паразитите на представния си живот, когато си създава илюзии относно всевъзможни външни неща, изобщо пътят в духовния свят не се прекрачва чрез това, че човек се отдалечава от живота, а когато си изяснява нещата в живота. Не обедняването на външния живот, а обогатяването му трябва да ни доведе в духовния свят… Събр. съч. 161, стр. 133 и сл., немско издание 1980 г.
…Най-лошото на майя е, че човек вярва, че се намира само в своята кожа. Не е така. В действителност се намираме във всички неща, които виждаме. Когато стоя срещу някой човек, аз се намирам в него с моя аз и астралното си тяло. Ако моят организъм не стои насреща му, няма да го виждам. Как е в духовния свят? Ако искаме да изживеем това, за което казах, че е така мимолетно, така променливо и лесно подвижно в сравнение с процесите и нещата на физическия свят, че живеем в него също както в грубите неща на физическия свят, но не го изживяваме, понеже е много фино, – когато това променливо фино нещо искаме да го изживеем, можем да го направим първо като потиснем нашия обикновен аз, носителя на нашата личност, нашата себичност, истински я потиснем. Това го правим в истинската медитация. В какво се състои тя? Избираме някакво мисловно съдържание и изцяло му се отдаваме. Забравяме себе си и живеем, като потискаме себичността на обикновеното дневно съзнание. Изключваме всичко, което е свързано със себичността на дневното съзнание. И понеже като хора сме свикнали на физическия план да прилагаме нашата себичност, ние първоначално само сме я потиснали. Вместо да живеем във физическото и етерното тяло, чрез потискането на себичността постепенно успяваме да живеем само в астралното тяло. И точно както в обикновения живот получаваме отразено чрез физическото тяло това, което изживяваме, ако искаме да възприемаме в духовния свят, първоначално трябва да получим отразени чрез етерното тяло изживяванията на астралното тяло… Събр. съч. 156, стр. 23 и сл., немско издание 1967 г.
…След обясненията искам да насоча вниманието към това как самата медитация се извършва в нейната най-проста форма. Поставяме някаква представа или комплекс от представи в центъра на съзнанието си. Не е от значение какво е съдържанието на тази представа. То трябва да не съдържа реминисценции от спомените или нещо подобно. Добре е да не го вземем от спомените си, а някой с опит в такива неща да ни даде медитацията, не защото той ще упражнява някакво влияние върху нас, а да можем да сме сигурни, че това, което ще медитираме, е нещо ново за нас. Можем да вземем и някакво старо произведение, което сигурно още не сме прочели и да си изберем едно медитативно изречение. Става въпрос да не извлечем някакъв текст от подсъзнанието си, който да ни надмогне. Не е лесно да се прозре, понеже се намесват всевъзможни остатъци от усещания и чувства. Текстът трябва да е така обозрим, както е едно математическо правило. Да вземем нещо съвсем просто, например изречението «В светлината живее мъдростта». Първоначално не може да се провери дали това е истина. То е един образ. Но изобщо не става въпрос да се занимаваме със съдържанието по друг начин, освен вътрешно душевно да го възприемем, да го задържим в съзнанието си. В началото ще можем съзнателно да задържим такъв текст за съвсем кратко време. С упражненията времето постепенно ще се увеличава. Важното е да концентрираме цялата си душевност с цялата мисловна и чувствена сила върху дадено съдържание. Също както мускулите на ръцете стават силни, когато работим с тях, така се засилват и душевните сили чрез това, че непрекъснато ги насочваме към определено съдържание. По възможност такова съдържание трябва да остане същото в продължение на месеци, дори години. Защото душевните сили трябва първо да се усилят, за да започнат истинското надсетивно изследване.
Когато се упражнява постоянно по този начин, някога идва денят, бих казал, големият ден, в който човек стига до съвсем определено наблюдение, че постепенно се намира в една душевна дейност, която е напълно независима от тялото. Тогава забелязва, че преди е бил зависим с цялото си мислене и чувстване от тялото – с предстаянето от нервно-сетивната система, с чувстването от циркулационната система и т.н. Сега той се чувства в една духовно-душевна дейност, която е напълно независима от всякаква телесна дейност. Забелязва се от това, че човек стига до състоянието сам да причини вибрации в главата, които преди са му били съвсем несъзнателни. Сега се прави забележителното откритие в какво се състои разликата между спане и будност. Тази разлика се състои именно в това, че когато човек будува, нещо вибрира в целия човешки организъм, но не и в главата. В нея се намира в спокойствие всичко това, което иначе е в движение в останалия човешки организъм… Събр. съч. 214, стр. 127 и сл., немско издание 1980 г.
…Ако си представите, че физическото тяло на човека съдържа само минимални твърди субстанции (10%), а в по-голямата си част се състои от вода, въздух и вибрираща в тях топлина, няма да считате за невероятно, че в нас се съдържа още по-фино нещо – етерното тяло. Това етерно тяло се намира в непрекъснато вътрешно равномерно движение в цялото човешко тяло, без главата. Заспиването започва с това, че етерното тяло започва да вибрира също в главата. И когато сънуваме, да речем, при събуждането, тогава точно при събуждането възприемаме последните движения на етерното тяло. Те ни се представят като сънища.
Който медитира дълго по начина, както обясних, стига до състоянието постепенно да формира образи в спокойното етерно тяло на главата. И тези образи, наречени имагинации, които се изживяват в етерното тяло независимо от физическото тяло, са първото надсетивно впечатление, което можем да имаме. То ни довежда до състоянието, напълно да игнорираме физическото си тяло и като изключваме физическото си тяло да съзерцаваме като в една картина живота си до раждането, с неговите действия и движения. Това, което някои хора, които са се давели, разказват, че са видели ретроспективно целия си живот в подвижни образи, може да се постигне систематично, така че да се видят всички изживявания от настоящия ни земен живот. Първото, което дава инициационното познание, е съзерцанието на собствения душевен живот. То обаче е различно от това, което обикновено се предполага. Обикновено се предполага като абстракция, че този душевен живот е нещо изплетено от представи (мисли). Когато се прозре в неговия истински образ, се вижда, че то е нещо творческо, което същевременно е действало в нашето детство и пластично е изградило нашия мозък, проникнало е останалото тяло и в него е предизвикало пластическа (скулптурна) изграждаща дейност, а в будното ни състояние всеки ден предизвиква дори нашата храносмилателна дейност. Тази действаща същност в организма е етерното тяло на човека. Ние имаме физическо пространствено тяло и времево тяло, етерно тяло, което е винаги в движение… Събр. съч. 214, стр. 128 и сл., немско издание 1980 г.
…На медитиращия трябва да му помогне упражнението за укрепване силата на характера, вътрешната честност, спокойствието на душевния живот, пълната спокойна разсъдливост. Защото, само когато душата притежава тези качества, ще може постепенно да отпечата в цялата човешка организация процеса, който се изгражда при медитирането. Ако такова упражняване е довело до правилния успех, човек се изживява в етерния организъм. Изживяването на мисленето получава нова форма. Мислите се изживяват не само в абстрактна форма като преди, а така, че се чувстват сили в тях. Изживяваните преди мисли могат само да се мислят, те нямат активна сила. Мислите, които се изживяват сега, имат мощ като растителните сили, които преобразуват човека от малкото дете във възрастния човек. Именно затова е необходимо медитацията да се прави по правилния начин. Защото, ако проникнете в несъзнателни сили, ако не изпълнявате един напълно съзнателен чисто душевно-духовно протичащ акт, се развиват импулси, които обхващат собствения човешки организъм както го правят естествените растежни сили. Това не бива да става в никакъв случай. Собственият физически и етерен организъм трябва да останат напълно недокоснати от медитацията.
При правилната медитация се стига дотам, с наново развитото съдържание на мисловните сили да се живее извън собствения физически и етерен организъм. Човек постига етерното изживяване, докато собственият организъм има своето изживяване в отношение на относителна обективност. Човек го съзерцава и то отразява обратно в мисловна форма това, което се изживява в етера. Това изживяване е здравословно, ако човек постигне силата да може да сменя с напълно свободна воля битието в етера и битието в своето физическо тяло. Ако съществува нещо, което да насилва човека да навлезе в етерното битие, тогава не се е стигнало до правилното състояние. Трябва да се стигне до напълно свободно ориентиране в човека и извън него. Първото изживяване, което човек постига чрез такава вътрешна работа, е съзерцанието на собствения преминал земен живот. Вижда се как той е бил формиран от растежните сили в детството. Той се съзерцава като в мисловни формации, сгъстени до растежни сили. Човек няма пред себе си само образите на спомените от собствения си живот, а образи от етерно фактическо протичане, което се е разиграло в собственото същество, без да е проникнало до обикновеното съзнание. Това, което е в съзнанието и живее в спомените, е само абстрактното паралелно явление на реалното протичане. В известен смисъл то е само горната вълна, която в своя образ е резултат от дълбокия процес. Човек съзерцава тъкането и дейността на собствения етерен организъм в протичането на времето в земния живот… Събр. съч. 25, стр. 24 и сл., немско издание 1956 г.
Медитиране на една общност
…Да предположим, че сте десет души и всеки от вас вложи при упражняването сила с големина 2. Тогава общото въздействие не е 2 по 10, а е 210. С други думи: увеличаването на силата не става по закона на умножението, а на потенцирането…Събр. съч. 266/3, стр., 440, ръкопис
…При подходяща духовна нагласа ще се получи своеобразно отношение относно образуваната чрез медитацията духовна субстанция, отношение на всеки един спрямо общността. Това отношение ще се формира така: В определено време и за определени задачи всичко, което се изработва чрез общността, се концентрира върху отделен човек. За своите задачи той ще бъде в известен смисъл дарен с цялата духовна субстанция на общността. Ако другите, които принадлежат към общността правилно разбират какво става, няма да изпитват завист, да, те ще изпитват основателна радост, че на отделния човек в този момент му е дадено всичко. Този един човек няма да приписва своите собствени качества и таланти само на себе си, когато нещо бързо му се удава. Той ще съзнава, че в съществените части той действа и работи като изхожда от това, което са му дали другите. И това ще го призове към скромност и благодарност…Събр. съч. 266/3, стр., 465, ръкопис.
Медитация и духовни същества
…Когато човек все повече прави упражненията за медитация, концентрация и т.н., когато укрепи дремещите скрити сили на душата си, тогава може да постигне съзнателно сънно състояние, така че да не е в безсъзнание, когато астралното му тяло напусне физическото и етерното тяло, а да има около себе си не физическия свят, а да възприема съвсем нов вид духовни същества, същевременно и съществата, които командват природните духове. Тези духовни същества представляват това, което можем да наречем астралното тяло на Земята. Те са същите, в които човек потъва със собственото си астрално тяло вечер, когато заспи…Събр. съч. 136, стр. 35 и сл., немско издание 1984 г.
…Природните духове на водата и въздуха се наблюдават и може да се каже, че в обкръжението те са тези духовни същества (образуващи астралното тяло на Земята), за които не може да се каже, че са в нашето обкръжение, а всъщност човек е винаги обединен с тях, той е като излят в тях, когато ги възприема. Навлиза в тях и те му говорят в духа. Така е, сякаш би възприемал мисли и чувства от обкръжението, а също волеви импулси, симпатии и антипатии се проявяват в това, което тези същества оставят да потече в нас като мисли, чувства и волеви импулси. В окултизма има една стара дума за означаване на тези същества, която в нейната цялост я употребяваме като астралното тяло на Земята, и казана на немски тази дума би означавала: духове на времевите цикли (на периодите на времето)… Събр. съч. 136, стр. 37 и сл., немско издание 1984 г.
…Който чрез медитацията се издигне до това, което свързва човека с духа, той започва да оживява в себе си това, което е вечно в него, което не е ограничено чрез раждане и смърт. Само онези могат да се съмняват в тази вечност, които не са я изживели сами. Медитацията е пътят, който води човека до познанието, до съзерцаването на вечната неразрушима сърцевина на своята същност. И само чрез нея той може да стигне до такова съзерцание… Събр. съч. 10, стр. 40, немско издание 1961 г.
Медитация – цел на медитациите
…Постепенно трябва да стигнем дотам, да се абстрахираме в медитацията от определен предмет, да отдръпнем мисленето си и да се освободим от него, като сами развиваме силите, които са необходими за мисленето. Всъщност медитиращият се намира в същото положение като спящия човек, но той запазва своето съзнание…Събр. съч. 266/3, стр., 226 и сл., немско издание 0
Достъп до неинкарнирани части на личността чрез медитацията
…Настъпило е време, когато материализмът така е втвърдил телата, че индивидуалността не може да се инкарнира достатъчно. Много хора в настоящето имат част от своето същество като придружител, редом със себе си, който не може да живее в тялото. Той остава скрит зад сетивния свят. Трябва да се стигне до него. Медитацията е средство за това…Събр. съч. 266/3, стр. 436, немско издание 0
…Днес има само малко добре инкарнирани хора, чийто аз е навлязъл наистина в тялото им. Телата на хората постепенно са станали такива, че пълното инкарниране става все по-трудно. Ако правим общата медитация, чрез нея първо ще се получи по-дълбоко свързване на нашата сърцевина с нейните обвивки. Но тогава е възможно, понеже е процес на раждане, да се появи чувство на болка. При някои хора може да се появи временно необяснима меланхолия. Не бива да се плашим от тази меланхолия. Трябва да я прозрем и разберем като това, което е тя, т.е. като сянката на наваксания инкарнационен процес. За този, който не познае това помрачаване на душата като онова, което е в действителност, може да се появи опасност. Тя ще се покаже в изведнъж появилата се склонност да иска да се опияни. И няма да става въпрос за опияняване в тривиален смисъл, а за рафинирано опияняване, като чрез прекалена заетост, деловитост и др.п… Събр. съч. 266/3, Seite 466 немско издание 0
Следва!