Медитиране и последствия
Какво прави душата, когато медитира? Тя става едно със съдържанието на медитацията. Възникналите пречки са мислите и тревогите за живота, които душата не може да прогони. По време на медитацията по-нататък може да се изпита:
1. Изтръпване, бодежи, бушуване в кръвта. Това показва егоизма, който имаме в себе си и трябва да проверим къде се намират в нас импулсите на егоизма. Който може да каже: радвам се, че при медитирането нямам изтръпване, бодежи и бушуване в кръвта – той изобщо още не е медитирал дълбоко.
2. Появата на стягане в гърлото по време на медитацията е нашата нечестност, този ангел на неистината. Дишането се усеща, стига се до угнетеност, потискане.
3. По време на медитация ние изживяваме, извън тялото си една изтъкана от сънища, от субстанцията на съня форма на нашето физическо тяло. Това е, което поема онова, което по-късно става физическото тяло, това, което не бива погребано с нас, а именно фантома.
Когато кръвта и дишането са овладяни и медитацията продължи, тогава е възможно етерното тяло да иска да излезе по време на медитацията навън и поради нечистите, непросветлените сили в нас да бъде като изтласкано със силно изпотяване. И тогава физическото тяло се вижда като изтъкана от фина субстанция форма…Събр. съч. 266/3, стр. 183, немско издание 1998 г.
Медитиране, Луцифер и Ариман
…След като при грехопадението Луцифер и Ариман са ни изгонили от рая, те отново са същите, които срещаме, когато чрез медитацията искаме да навлезем в духовния свят и които ни карат да почувстваме нашите ограничения.
Ариман се крие във всичко, което са гласни, думи и т.н., които могат да се чуят. В това отношение трябва да сме недоверчиви, защото в човешкия говор, който е диференциран в различните езици на народите, лежи неистина. Не напълно, защото тогава всеки човек щеше да лъже, когато отвори устата си, за да говори. Колкото истина лежи в говора, толкова истина може да има в «гласовете». Ако гласовете винаги биха говорили истината, тогава Луцифер нямаше да каже при изкушението: «Вие ще станете като боговете», а щеше да каже: «Аз лъжа».
Луцифер предизвиква визиите. Те трябва да се пробият, иначе няма да се разчупи черупката, която се намира около всеки човек и скрива истинския духовен свят. Визиите и гласовете около нас са като черупката около пиленцето в яйцето. Възможно е в някоя визия да се види може би ангел и когато се проникне през визията, ангелът да се превърне в змия, знакът на Луцифер, понеже при Изкушението той също се явява в образа на змия. Или може би в своята медитация човек види син цвят – ако проникне през него, синьото изчезва и става червено и тогава се вижда, че сме видели собствените си страсти.
В следствие на Изкушението чрез Луцифер, хората не са получили всичко, което имат боговете; получили са несвоевременното познание, но не и живота. Чрез това всичко, което опознаваме и възприемаме, е проникнато от Луцифер и Ариман. Всъщност е така и със съдържанието на нашите упражнения. Когато човек разгледа своите упражнения, ще види, че те са така устроени така, че никога не призовават човешкия егоизъм, което много хора намират за много неприятно. Ние не медитираме върху «любовта» или «истината», защото всичко това би поощрявало само егоизма. Но въпреки това понятия като «светлина», «топлина», които се срещат в нашите упражнения, са неща от физическия свят, които човек първоначално познава само чрез физическите сетива. Всичко това са само дарове от Луцифер. Затова след медитацията трябва да оставим съдържанието да отпадне, душата да се изпразни напълно и от тези впечатления. С това се отказваме от всичко, което произлиза от Луцифер и Ариман, и се подготвяме за чистия духовен свят. Тогава за нас изчезва светът на сетивата и пред нас се открива духовният свят, който няма нищо общо с физическия свят… Събр. съч. 266/3, стр. 184 и сл., немско издание 1998 г.
…Пиленцето в яйцето би могло да вярва, че черупката му е Всемирът, същото вярват и хората. Те са напъхани в своята черупка и вярват, че тази синя черупка на мировото яйце, където виждат звезди, слънце и луна, е светът. Не е светът. Те правят същото като пиленцето, но когато това пиленце пробие със собствената си сила черупката, е подобно на човека, който чрез своята вътрешна сила пробие черупката на мировото яйце, което е смятал за света. Тогава той вижда, че това, което астрономите казват за Слънцето, Луната и звездите, са празни приказки, той вижда света на йерархиите и тяхното съществуване и творчество, а звездите отпадат за него и Слънцето и Луната изгубват своята физическа привидност. Тогава той пристъпва в света на Отец, който е Творецът на мировото яйце, което преди е било света за човека. Човек пристъпва в този свят чрез смъртта, но и чрез посвещението. Христос принадлежи и на двата свята, на първоначалния свят, но и на света като яйце, защото Той е направил жертвата да слезе в него, за да действа, и чрез него хората да могат вътрешно да укрепнат, да разчупят черупката и да проникнат в света на йерархиите, в света на Светия дух… Събр. съч. 266/3, стр. 190 и сл., немско издание 1998 г.
…В нашите медитации имаме една част, която принадлежи към царството на Луцифер и ние се свързваме тогава с Луцифер. Когато в медитацията изключим цялото мислене, призоваваме душата си за борба с Луцифер. За езотериците днес е толкова трудно да напредват, понеже си представят изживяванията, които човек следва да има, като твърде бурни, шумни. Но преди всичко е важно да се внимава за най-фините процеси… Събр. съч. 266/3, стр. 194 и сл., немско издание 1998 г.
…На какво се дължи, когато езотерикът, макар и дълги години да се е упражнявал в концентрация и медитация, все още не е стигнал до възприятия във висшите светове? За да се отговори ясно на този въпрос, нека да си представим какво всъщност е медитирането. Когато медитираме, искаме да се отвърнем от външните неща, искаме те да не упражняват повече никакво влияние върху мислите ни, да не ни безпокоят в нашето посвещаване на духовността. Но външните събития и мислите за тях постоянно се натрапват пред медитиращата ни душа. Те искат да ни отклонят от медитацията ни, противят се на нашето отдаване и ние трябва да се борим срещу това с извънредна волева сила. Нека да изследваме кой всъщност се съпротивлява на нашата най-добра воля и следният пример може би ще ни изясни някои неща. Да допуснем, че някой ни казва: «Вие сте вятърничав човек.» В деветдесет и девет процента бихме се обидили, понеже дотогава сме мислили, че сме много добър езотерик, който сериозно е изследвал вътрешността си, що се отнася до своите грешки, а сега идва някой си и твърди обратното. Както този някой застава пред нас, така във всичките мисли, които ни се натрапват по време на медитацията, се изправя нещо пред нас, за което мислим, че не го познаваме, но въпреки това то е нашият собствен аз, който се разкрива във всички тези мисли и ни показва колко всъщност сме вятърничави, несериозни и колко малко можем да се откъснем от ежедневните си грижи и страсти. Защото това, което винаги се намесва по време на нашето медитиране, макар да имаме желание да се откъснем от външните неща и в нас да се свържем с духовността, е нашият нахлуващ живот на страстите и силните желания. В образите на ежедневния ни живот той непрекъснато нахлува в нашето мислене и ни пречи, когато искаме да се свържем с духовната област… Събр. съч. 266/3, стр. 211 и сл., немско издание 1998 г.
…Когато искаме наистина правилно да разглеждаме духовния свят, трябва да премахнем мисловно всичко от физическия свят, също и пространството. В духовния свят няма предмети и факти като във фризическия свят, а там има само същества и отношения между съществата, дела на съществата. Ако в духовния свят почувстваме например топлина, тя произлиза не от някой предмет, а се излъчва от едно същество и означава отношение на едно духовно същество към друго духовно същество. Същото е и при излъчването на светлина. Защо не възприемаме наистина физическото и етерното тяло? Защото не осъзнаваме творчеството, тъкането и живота на безброй елементарни същества по отношение на нас. Защото желанието да бъдем аз, да живеем в нашето физическо тяло ни обгръща така страстно в сънуване (чрез Луцифер), че не възприемаме нищо друго. Иначе ще видим физическото и етерното тяло като грандиозно произведение, като чудо, върху което творят легиони елементарни духове. Върху какво работят те? Върху нашите сетива… Събр. съч. 266/3, стр. 302, и сл., немско издание 1998 г.
...Който започне със своите езотерични упражнения, не бива да очаква, че веднага ще му се появят визии. Може обаче да се случи, но е изключение и не е желателно. Нормалното протичане е това, че най-напред следва да се приведе в хармония с духовния свят чувственият и мисловният свят на ученика на духовната наука и едва когато това стане и той се чувства в съзвучие с морето на духовния свят, от това море ще се издигнат светлинни явления, които ще се оформят до определени образи.
Но може да се случи езотерикът веднага да получи визии. Те са тогава следствие от предишния му живот, когато е бил също езотерик или е стоял под влиянието на някоя религия, която – както са всички древни религии – е работила с церемонии и култове. Визиите тогава са нещо атавистично и са голяма опасност, защото се появяват насилствено, надмогват езотерика, понеже са се появили насилствено без неговото участие. Затова е по-добре да не се появяват. Езотерикът трябва много повече да обърне внимание върху измененията, които се получават първо в неговия душевен живот. Именно чрез упражненията мислите стават много по-мощни и могат да въздействат много повече върху други хора и затова, когато не са напълно правилни и чисти, те ни биват отнемани от Пазача на прага и биваме довеждани до безсъзнание, за да не вредим с това на другите и на самите нас. Сега ще бъдат описани въздействията като следствия от упражненията по един друг начин.
Първото е, че мислите стават по разхлабени, това означава, че докато към едно определено възприятие преди веднага се е появявала определена мисъл и тази мисъл като от само себе си се е прибавяла към други мисли, сега не е така. Езотерикът не се чувства така сигурен и непосредствено уверен в своята преценка и мисловни връзки. Това, което преди е давало сигурността на мислите и преценките, е идвало от възпитанието, от социалните отношения, обкръжението, т.е. от ангелите, архангелите и духовете на личността, архаи, които действат във всички културни отношения. Човек постепенно се освобождава от тях. Неговият ръководещ ангел вече не му изпраща така непосредствено и несъзнателно мислите и преценките. Но ако при даден човек това разхлабване на мислите би стигнало толкова далеч, то би станало опасно за него. Затова междувременно се появява Пазачът на прага и задържа напредването на тези неща. Предпазното средство е да се усвои абсолютната любов спрямо истината, която дори в мислите да не позволи да се появи нещо, при което е възможно то да не бъде истина.
Второто засяга нашите чувства и волеви импулси. Езотерикът вижда как и те се променят. Той чувства, че по-малко ги владее от преди. Докато може би преди е бил по-предпазлив, сега чувства как едно чувство, един волев импулс непосредствено реагира на нещо, което го засяга. И това не бива да стигне много далеч. Ако се случи, тогава Пазачът на прага не ни оставя да проникнем в духовния свят заради самите нас.
Третото е, че погрешните убеждения, до които може да стигне езотерикът, ще обхванат не само душата му, но ще стигнат и до физическото му тяло. Когато погрешните възгледи продължават несъзнателно да действат в дълбочината на душата, те ще бъдат много по вредни, отколкото ако се проявят навън в някоя болест, която може да се лекува с физически средства. Затова в такива случаи Пазачът на прага ни кара да се разболеем от някаква малка болест, която следва да приемаме като знак, като предупреждение за това, което работи в душата ни. При правилното езотерическо развитие това не бива да стига до сериозни болести, иначе езотерикът би бил прекалено много засегнат. В древни времена, когато душите са били по-груби и като ученици на тайната наука са били приемани само хора с много вътрешна сила и смелост, тези опасности са били много по-големи и често са стигали до крайност, т.е. разхлабването на мислите е стигало до лудост, неовладяването на чувствата и волевите импулси до буйство и разрушение, а болестите са водели до смърт. Това, което се разказва от древноеврейските мистерии (от Талмуда) за четирите равина, които търсили «Градината на зрелостта», било давано като предупреждение на всеки езотерик: Първият равин полудял, вторият разрушил всичко със своя гняв, третият умрял и само четвъртият, равинът Акиба, бил допуснат да навлезе в духовния свят...Събр. съч. 266/2 От съдържанията на езотеричните уроци, том II, стр. 359 и сл. и сл., немско издание 1996 г.
…От друга страна би трябвало да не се осланяме напълно на това и при всяка възможност да мислим, че нашият ангел-хранител ще ни даде импулсът, защото това не би било правилно. Ангелът-хранител скоро ще ни напусне, т.е. в известно отношение ще ни напусне. Когато продължим тези упражнения години наред, ще узнаем, че не става въпрос толкова да открием грешките на личността си и да ги поправим, колкото да осъзнаем нашата сметка. Така постепенно ще бъдем подготвени да продължим окултния път по успешен начин, като все повече се освобождаваме от личността си, в известно отношение я опразваме, за да може Христовият принцип да навлезе в нас по начина, както апостол Павел казва: «Не аз, а Христос в мен.» Това изпълване с Христовия принцип освобождава личността ни от егоизма и води до съзерцаването на най-висшето… Събр. съч. 266/2, стр. 170 немско издание 1996 г.
Нахлуване на мислите при медитирането
…Мисли, които ни нападат (при медитирането), са носещите се около нас същества на духовния свят, които, колкото повече се опитваме да ги отблъснем, толкова повече ни нападат. Не трябва да се оплакваме, не, трябва да се каже на ученика: «радвай се, че е така», защото това е успех от медитирането, който показва, че мислите са духовна сила. Езотерикът се нуждае от смелост, безстрашие и доверие. При сериозното медитиране упражняващият е, така да се каже, обезпокояван от впечатленията и грижите на ежедневието, от отношения, навлизащи от физическия свят, и много хора вярват, че поради това се пречи на по-висшето им развитие и затова бавно напредват. В действителност това докосване на действащи във физическия свят реални сили и същества е благодат за самопознанието и постоянна възможност, да се изпробват постигнатите чрез духовното познание сили… Събр. съч. 266/2, стр. 344, немско издание 0
…(В духовния свят) начинът на съзерцание, на възприемане е съвсем друг, той не е повече само мислене, а е мисловно изживяване. За да се напредва, човек трябва да стигне в душата си до друг вид поведение. В известна степен трябва да е в състояние да схване момента – така искам да го нарека. В обикновеното съзнание имаме време да оставим мислите в съзнанието, когато искаме да схванем нещата. Но когато стигнем до мисловното изживяване, до изживяването в съзерцателното мислене, трябва да сме в състояние бързо да схванем в мига това, което проблясва – първоначално от света на етерното тяло, – т.е. откровението от духовния свят. Начинът на схващане, който иначе се означава като начин на схващане на рефлексите, трябва да се одухотвори, да стане наш духовен живот. Това упражняване на присъствието на духа в схващането, принадлежи към най-важното, което духовният изследовател трябва да усвои. Ако не го усвои, може да се случи нещата, които наблюдава – така става с много хора, които правят опити в тази област, – в мига, когато той насочва вниманието си и ги улавя, да изчезнат, сякаш не са се появявали… Събр. съч. 66, стр. 49 и сл., немско издание 1961 г.
Пречки пред медитирането
…Когато се започне медитирането, трябва да се погрижим в стаята да не е много топло или студено, за да не се изпитват възможни пречки от страна на физическото тяло. Първото, което се появява, е един вид вътрешно неспокойствие, като че ли нещо в кръвта боде или дразни, така че вниманието се отклонява, дори може да се стигне до клокочене в кръвта. Може би тези, които не са изживели подобно нещо, ще мислят, че медитират по-добре. Не е така, защото тези бодежи в кръвта всъщност трябва повече или по-малко да изпита всеки и това е именно доказателство, че човек е на правилния път, защото чрез него се осъзнава нещо, което в обикновения живот се предпочита да не се знае. Чрез бодежите и клокоченето на кръвта се стига до осъзнаването на егоизма, който още притежаваме и който ни пречи да навлезем в духовния свят. Това първо ни пречи да постигнем необходимото спокойствие, но при упоритото продължаване на медитацията, ще ни доведе дотам тези бодежи повече да не ни безпокоят.
Втората пречка, която се появява при медитацията е един вид задушаване. Докато преди дишането е протичало равномерно, идва момент, в който човек чувства, като че ли то засяда, като че ли в гърлото има нещо като надебеляване или потиснатост, угнетеност; притеснение, безпокойство, което спира дишането. И това е нещо, което всеки ще изживее, когато се опита да медитира и което трябва да ни посочи липса на чувството за истината, лъжливостта, която се намира още в нас.
Третото е, че по време на медитацията човек може да се почувства слаб и да го избие пот. Това е пречка, която физическото тяло поставя пред етерното тяло, за да не може да се разшири, както е необходимо при медитацията. Появява се особено при хора, които искат да се развиват езотерично, и които приемат много храна. И когато наистина се удаде етерното тяло да се разхлаби от физическото тяло, човек има нещо като дебел зид пред себе си, през който не може да вижда и по-нататъшните опити да види нещо от духовната светлина или духовните същества, са безплодни.
Четвъртото, което може да се появи, е че човек се чувства лек и му е много приятно, и се намира като в един вид сънно състояние. Това ни показва, че ни липсва склонност да бъдем социални спрямо хората и повече сме склонни да водим на физическия план един сънищен живот… Събр. съч. 266/3, стр. 181и сл., немско издание 0
Медитация – Апокалипсисът на Йоан като медитационна книга
…Апокалипсисът може по чудесен начин да се приеме за книга за медитиране. В това отношение той е грандиозен. Когато в Апокалипсиса стигнете до място, което първоначално ви изглежда като парадокс за мисленето, за схващането, престанете да мислите и започнете да медитирате, защото то винаги е място, където можете да станете по-духовен, като това, което не можете да схванете интелектуално, го приемете и преработите вътрешно. Именно привидните парадокси в Апокалипсиса водят дотам, това, което днешният човек е свикнал, т.е. само интелектуалното протичане на душевния си живот, да премине в духовно протичане… Събр. съч. 346, стр. 253, немско издание 1995 г.
Медитация – плодове от медитирането
…Съдържанието на това, което придобива медитиращият, когато след медитацията изпразни (съзнанието си) и от въздействието на медитацията, е в известен смисъл печалба. Никога една медитация не е същата както в друг случай. Това, което идва към нас, зависи от нашата моралност, от любовта ни към истината, от това как сме живели във времето от последната медитация. Ако в известен смисъл не сме останали напълно при истината или сме позволили да се ядосаме, нищо не може да протече в нас от духовния свят. Става така, както сме заслужили. При внимателното проследяване винаги ще открием причината за това, че не сме били надарени с духовността, в някаква неистина, в избухване на гняв и др.п… Събр. съч. 266/3, стр. 247, немско издание 0
Медитация и две неща, които трябва изцяло да се избягват
…По време на окултното ни обучение трябва да се опитаме да избягваме две неща: Никога да не нараняваме някой друг, нито чрез дела, нито с думи или в мислите си и не бива да важи извинението, че не сме искали да го нараним. Напълно е безразлично дали сме го направили нарочно или неволно.
Второто е чувството на омраза, което изцяло трябва да изчезне от нашите чувства, иначе в чувството отново ще се появи страхът, ужасът, защото страхът е потисната омраза! Трябва да преобразим омразата в чувството на обич, на обич към мъдростта… Събр. съч. 266/1, стр. 452, немско издание 1995 г.
…Голяма пречка за медитиращия е омразата, която разкъсва астралното му тяло, действа разлагащо върху физическото тяло и причинява в него смъртни вибрации. Ако омразата само се потисне, нейните вибрации се превръщат в страх… Събр. съч. 266/1, стр. 467, немско издание 1995 г.
Медитативно средство срещу безсъние
…Опитайте се в момента, когато не можете да заспите, живо да си представите краката си и как пренасяте цялото си съзнание в тях, като при това свържете с краката си думите: «моята жизнена сила». Няма да трае дълго време и сънят ще се появи. Необходимо е само целият процес да протече вътрешно колкото е възможно по-непринудено, така че представата от само себе си да изчезне и да се премине в състояние, в което не се мисли… Събр. съч. 264, стр. 112, немско издание 1984 г.
Превод: Нели Хорински