Етерно тяло

„Портата на смъртта води от земния живот към живота във сферите на планетите. Тази Порта ни дава възможност да преминем от този ограничен свят на пространство и време в космичната безкрайност и непрекъснато променящо се съзнание.” /Бъредин Джоселин/

Ние вникваме в човешката природа само тогава, когато знаем, че всичко, което бива прието отвън, трябва да бъде основно преработено. Ето защо ако вземете едно външно вещество и искате да го изпитате относно неговата стойност за човешкия живот, вие не можете да сторите първо това с помощта на обикновената химия, защото трябва да знаете, колко сила трябва да изразходва човешкият организъм, за да доведе едно външно минерално вещество до летливостта на топлинния етер.

31-годишен пациент, художник, потърси през време на пътуване нашата клиника. Намира се в състояние на силно възпалително нарушение на функцията на пикочните органи; катарални явления, треска, преуморено тяло, обща слабост, неработоспособност. Анамнезата показва, че при пациента същото състояние се е повтаряло.

48-годишен пациент, бил е здраво и силно дете, психически усърдно и способно. Съобщава, че през време на войната е бил лекуван 5 месеца от нефрит (възпаление на бъбреците) и бил излекуван. Оженил се на 35 год., има 5 здрави деца, 6-то е умряло при раждането. На възраст 33 год., след духовно пресилване се появява депресия, умореност, апатия. Тези състояния постепенно се засилват. Успоредно с това настъпва чувство на безпомощност, на обърканост.

В глава 19 от своята книга «Основи на едно разширено лечебно изкуство» Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман описват редица случаи на заболявания, изхождайки от практиката на антропософския клинично-лечебен институт в Арлесхайм: «Тези случаи ще покажат как с помощта на познаването на духовния човек, можем да се опитаме да добием ясна картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи какво лечебно средство трябва да се приложи.

В първото циркулиращо писмо на Медицинската секция към Гьотеанума[1], изпратено от Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман на 11 март, 1924 г., е отговорено на въпрос, относно лечението на тинитус (шум в ушите).

Етерното тяло е главният лечител на човека. В него са оздравителните сили. Обаче астралното тяло /душата/ оказва влияние върху етерното /жизненото/ тяло, което е зависимо по отношение на структурата на органите на астралните сили. Следователно жизненото тяло зависи от душата и се изявява чрез начина на живот на човека, дали той върши добро или зло, дали живее в мисли според истината, или е привърженик на фалша и лъжата.

Можем да гледаме на Лечебната евритмия като на една метаморфоза на Художествената евритмия. През 1912 г. бе поставено началото на това ново, създадено и наречено от Рудолф Щайнер - Изкуство на движението.

В предговора към българското издание на книгата на д-р Ото Волф "Антропософски ориентираната медицина и нейните лечебни средства" четем лично от автора: "Антропософията не е нито източно, нито западно духовно течение; тя израства единствено от всеобхватното познание за човека, което Рудолф Щайнер направи достъпно за съзнанието на съвременното човечество. Рудолф Щайнер успя да обедини директната изследователска активност в духовния свят с постиженията на съвременната наука.

Нека дадем още едно състояние, което показва връзка между астрално тяло и бъбреците. Всъщност тук се разглежда слабостта на Аза, поради което неговите функции трябва да бъдат поети от астралното тяло, което обаче се изтощава от това и настъпват съответните проблеми. Става въпрос за диабета.