До всички членове!
12 юли, 1925 год.
С неописуема радост приемам посланието на млади и стари, от близо и далеч, „Ще вървим напред в работата, с кураж и вяра. Имаме увереност.” Писмата, които обявяват това, са трогателни – в тях има толкова много сили на любов, които могат да се превърнат в сили на познанието и които наистина вече са се превърнали в такива. Има толкова хора с добрата воля да споделят, с любящо разбиране, тежестта от трудните задачи, които изникват от всички посоки пред Форщанда, след смъртта на любимия ни учител, и така се създават условия за продължаване на работата по начина, по който е възнамерявал д-р Щайнер. Тази позитивна нагласа е от безкрайно значение и е това, което д-р Щайнер считаше за основа на антропософското учение – основа, върху която може да се изгради Антропософията.
Ако човек се задълбочи в Деянията на Апостолите, там също може да прочетете какви огромни трудности е трябвало да преодоляват учениците след Мистерията на Голгота. Познанието за това, колко смело са се борили, може да ни служи за утешителен пример. Всяко духовно движение трябва да се справя с трудности в началото, защото всяка духовна стъпка напред в човешката еволюция, предизвиква сили на противодействие в духовния свят, които придобиват живот посредством опозицията си срещу човека. Негативното отношение на някои индивидуални членове се оказа в такова малцинство, че няма нужда вече да се занимаваме с него. А междувременно, позитивната работа кротко продължава.
След като Парижката конференция през май премина така чудесно, от 12-ти до 15-ти юни във Виена се състоя конференция, за която получихме покани и присъствахме д-р Вахсмут и аз. Антропософското общество във Виена напоследък има сериозен напредък. Антропософското общество в Австрия, което напълно осъзна своето значение, когато разбра, че като духовно движение то има да изпълнява голями задачи за работата на Изток, наскоро се премести в по-нова и по-голяма сграда. Човек остава с приятното впечатление, че тук е създадено достойно жилище за дейността на Михаил, за ученията на Рудолф Щайнер и неговите поддръжници. От виенския Форщанд струяха топли чувства. Там седяха старите, верни приятели, които познаваха Рудолф Щайнер от толкова години и вървяха с него от началото на неговата антропософска дейност, застанали вярно до него, почитайки го и обичайки го, и сега след смъртта на своя водач готови да продължат работата с подновено усърдие и сила, знаейки добре, че самият им водач няма да ги изостави от духовния свят. Това знание и надежда ехтеше от силната реч на хер Брейтенщайн, който развълнува сърцата на всички присъстващи с надежди за бъдещето. Във встъпителното си обръщение г-н Цайсиг изрече думи, изпълнени с доброта и любов. В красиво планирана лекция доктор Лауер показа как цялостно е разбрал импулса на Коледното основополгащо събрание и успя да предаде ентусиазма си на своите слушатели. Други интересни лекции бяха дадени и доклади бяха изготвени от ръководители на групи, които показаха, че работата в Австрия продължава, тук повече, там по-малко, според обстоятелствата. Докладите много ясно показаха желанието да има повече експертни лектори, които да могат да предлагат публични лекции, за да задоволят нуждата, която се усещаше навсякъде сред хората извън движението, да чуят повече за Антропософията. Форщандът на Антропософското общество в Австрия и ръководителите на различните групи се съгласиха, че д-р Лауер трябва да поеме длъжността пътуващ лектор, за да пренесе знанията си навсякъде. От името на Дорнахския Форщанд д-р Вахсмут благодари за изразеното голямо доверие към него. След това той говори вдъхновено за новия Гьотеанум, който сега е в процес на изграждане, и изброи бъдещите работни задачи на отделните секции на Училището за духовна наука. В хода на конференцията бяха изнесени лекции от д-р Шуберт и д-р Колиско от Щутгарт, от д-р Тибен и д-р Зитковски, и от д-р Щайн от Щутгарт, който трябваше да изнесе две, една от тях публична лекция на тема „Животът и работата на Рудолф Щайнер".
По свойствения си убедително ясен начин д-р Щайн показа, че човек може да оцени огромното значение на творчеството на Рудолф Щайнер, особено за нашето време, чрез неговата уникална книга „Моят жизнен път”. В неговия живот, чрез сливането на всеобхватните му познания за модерната наука със способността му да прониква в духовните светове, за първи път в една личност е постигнато изключително свободен синтез на досега разделени течения в световната история.
В събота имаше демонстрация на евритмия, представена от г-жа Савич и г-жа Сенфт, с рецитация на г-жа Хакер. Изпълнението на евритмия беше съвършено бижу. Толкова много красота, грация, интелигентност и чувство, навярно рядко са представяни на обществеността толкова впечатляващо и в такава концентрирана форма. Отклик не липсваше – избухнаха ликуващи аплодисменти с желание за повече, жажда, която винаги възниква в душите, жадни за красота. Дамите бяха повикани няколко пъти, за да повтарят изпълненията си. Рецитацията на г-жа Хакер също предизвика симпатия и звучеше отчетливо и ясно. Човек се чувства много благодарен на г-жа д-р Щайнер за това, че направи възможно толкова красиво нещо.
Конференцията приключи, както и в Париж, с урок за Първия клас на Училището за духовна наука, в който отново бе ясно доведен до съзнанието на членовете фактът, че Антропософското общество притежава съкровища от мъдрост, които му бяха дадени от неговия учител и ръководител Рудолф Щайнер. Също така беше ясно изразено, че притежанието на тези съкровища от мъдрост, носи със себе си чувство за отговорност, защото трябва да се опитаме да станем достойни за тези дарове от мъдрост, да ги пазим и защитаваме.
Също така трябва да отбележа, че общуването във Виена, в което имахме възможност да се сближим един с друг по човешки, се състоя не само в помещенията на Обществото, но и в дома на хер ван Леер, който се превърна в един център. Любезната домакиня бе неуморна в цялата изява на гостоприемната си натура.
Хер ван Леер ни предостави и възможността да посетим Бургенланд с кола. На няколко места в тази страна е имало древни Дунавски мистерийни центрове, за които д-р Щайнер също говори в различни лекции, а според епоса там Гилгамеш е преминал инициацията си. Според указания на д-р Щайнер, в Бургенланд, на унгарската граница, се намира замъкът Бернщайн. Това се споменава и в една от мистерийните пиеси на д-р Щайнер, а в по-ранни времена той е бил център на розенкройцерска дейност. Говори се, че в близост е имало антимониева мина, която е съществувала и тогава. Тъй като не разполагахме с точна информация, започнахме да търсим това място и търсенето се оказа доста романтично. Трябваше да се придвижваме през немаркиран терен и след дълго търсене накрая намерихме замъка, стоящ на прекрасно място, извисяващ се на високо и доминиращ над пейзажа. Открихме как да влезем в замъка и успяхме да разгадаем доста интересни неща от гербовете на бившите собственици, за което някой ден ще разкажем по-подробно. След дълго търсене открихме и мината, намираща се на известно разстояние от замъка, и която в момента е потънал в омагьосан сън, но от това, което можахме да разберем скоро модерно акционерно дружество ще я събуди от поетичната й дрямка. Като се замислим за важната роля, която антимонът е играл в по-ранни времена, за терапевтични цели, особено в Розенкройцерската школа, можем да оценим значението на точно тази антимонева мина за историята на Бургенланд. Там лежат заровени все още неразказани съкровища на древната мъдрост.
И така, с чувства на дълбоко удовлетворение и огромна благодарност към хер ван Леер, тръгнахме обратно към дома. Новите импулси, които получихме, се усилиха още повече докато минавахме близо до родината на д-р Щайнер и можахме да допуснем влиянието от това преживяване да въздейства на сърцата ни.
Превод: Ати Петрова