2. „Пробуждането на душите“.
Ариман в Мистерийните драми,
1910-1913 г.
Но има в сферите духовни само една област,
където може да се изкове мечът,
пред който щом го зърнеш трябва да изчезнеш.“53
В годините между 1910 и 1913 г., в своите „Четири мистерийни драми“, Рудолф Щайнер показва на сцената в мощно динамично действие това, което в продължение на много години е било съдържанието на неговата антропософска духовна наука. Драмите имат ясно очертана връзка с развитието на Антропософското общество54 и са били предназначени като средство за обучение на членовете, а следователно и за предаване на знания, дори дотам, че да бъде представено на сцената изследване на природата на Ариман (“...учение за неговата натура…55“) и да се изобразят неговите стратегии и дейности, които е важно да се видят. Йоханес Томасий казва на едно място за него:
Това, което хората си мислят, че знаят за него
няма никаква стойност. Той може да бъде разбран само
от този, който е видял битието му в духовен вид. 56*
Как е представен Ариман в Мистерийните драми като същество и начин на действие? На каква представа за себе си се основават неговите действия? Той говори за своята „солидност“ и „ твърдост“, за „здравата почва“, която той прави възможна за човешките същества като насочва техните сетива и интелект, но и чрез уплътняващите, склерозиращите сили, които произлизат от него. Той е „познавач на космическите закони“, законите на собствения му ариманически земен свят и на „космоса“ така, както го разбира физиката; той присъства в земните форми, може да бъде видян с „телесни очи“ в целия “еволюционен прогрес на Земята“, в сгъстената светлина на сетивното възприятие - и обещава на човешките същества, чрез тяхната изключителна ориентация към свързания със сетивата интелект, постигането на “самосъзнание“ (Аз ви водя/към истинско съществуване“57). Ариман е интелигентен изкусител, „баща на всички илюзии“ и “дух на измамата“, който работи с някои страни на истината, “пресметливо и хитро“. Той завладява спящите човешки души, но и добрите им дела, когато хората не са в състояние да поддържат и защитават връзката между тях и най-добрите сили на своята индивидуалност. „Тогава ще трябва да обичам Ариман/и с радост да предам в негово владение/това, което възниква от мен в царството на земния живот“, казва Йоханес Томасий.58 Той обаче не говори само за една книга, а за цялото си човешко същество. Ариман приковава хората към Земята и към земния живот, връзва ги към сетивното, физическото и единичното. Затова в Драмите той се противопоставя така енергично на „безумното знание“ за прераждането и на всеки спомен, свързан с него - като се опитва да го омаловажи като субективна проекция - „Че Бенедикт просто е взел образи от собствената ти глава,/които е прехвърлил към по-ранни времена:/Можеш да откриеш ясно чрез собственото си познание…“59 Мария е първата от кръга ученици на Бенедикт, която свободно се противопоставя на Ариман по този въпрос. Тя знае колко важна е съвременната духовна наука - одухотворената интелигентност - в тази конфронтация, и ясно го изразява:
Висшите сили на съдбата мъдро са
Те назначили [Ариман] за Противник;
Ти облагодетелстваш всичко, на което искаш да попречиш.
Носиш сила и свобода в човешките същества
Когато проникнеш до дъното на душите им.
От теб извират силите на мисълта,
Които, макар и илюзорни образи на знанието,
все пак ни водят до усет за истината.
Но има в сферите духовни само една област,
Където може да се изкове мечът, пред който
Щом го зърнеш трябва да изчезнеш.
Това е областта, в която душите човешки
Градят знание от силите на интелекта
и после го превръщат в духовна мъдрост.
И ако в този миг успея правилно
От слова истинни меч да изкова,
тогава ти ще трябва туй място да напуснеш.
Така че чуй, ти, на измамата бащата,
дали пред теб истината на победата изричам.60
Мария се противопоставя на Ариман с ясно споменаване на спомена ѝ за нейна инкарнация през XIVв.сл.н.е., чието съдържание е тясно свързано със съдбоносните обстоятелства в развитието на новата духовна наука („Споменът за онова време ми дава/Сега силата да ти се противопоставя“61. Мария избягва Ариман, той не може да завладее душата ѝ - а поради защитата ѝ на Йоханес Томасий, той няма пряк достъп и до него. И двамата са съзнателно изпратени от Бенедикт в царството на Ариман, изпратени са право при него, подкрепени от „Пазителя на прага“, великия водач на човечеството. „Къде да намеря сили да се съпротивлявам вътрешно?“ Томасий пита Мария предвид близостта на Ариман.62 Тя застава до него:
Искреният ми, свят обет излъчва сила;
И твоята душа ще издържи на натиска
Ако решиш целебното й въздействие да почувстваш.
Така Ариман не може да се доближи до двама от главните герои в пиесата за съдбата. „Моментът е неблагоприятен за моята дейност,/не намирам достъп до тези души“ - така Ариман обобщава положението си в този момент, в „Слънчевия храм“ на втората Мистерийна драма.
* * *
Въпреки това той е могъщ. В третата пиеса, Сцена осма, е представено конкретно неговото собствено царство, неговото „царство на смъртта“ (Щрадер). Става ясно, че духовно търсещите души - розенкройцери, в драмата - често получават наставления тук, защото не са в състояние да разпознаят неговата същност: „Виждат ме и не ме разпознават“. Те са там, докато спят, и Ариман може да ги използва за свои цели; той може да „разчита на тях“ и да ги използва. От решаващо значение за него обаче е да спечели главните герои в общността на Бенедикт. Щрадер, технологът, който въпреки първоначалните си съмнения намира път към духовните учения и общността, е въведен от Бенедикт в царството на Ариман, за да се срещне с него и да освободи изцяло работата на Щрадер от Ариман. „Какъв дух стои пред душата ми?“65 Според собственото му заявление Ариман властва там, където „механично полезните сили придобиват сила от творчески източници.“66 Ето защо неговото познание е толкова важно за Щрадер, който се стреми чрез духовно познание да осъществи технологични промени насред материалния свят. Той, Щрадер, представлява значението на новата духовна наука за цивилизацията чак до областта на механиката. Ариман знае колко важно за него е да спечели Щрадер. Бенедикт, истинският противник на Ариман, не действа директно сам, а като духовен учител - чрез своите ученици. Тези ученици, тръгвайки по пътя на душевно-духовното развитие - т.е. не само като възприемат и утвърждават новостите в науката за духа, но и като ги усвояват и прилагат на практика по свой индивидуален начин по пътя на собствената си душа и в професионалната си дейност, - могат да станат поддръжници на духовната наука в различните области на живота. Ако се провалят в тази работа или в самите себе си, Бенедикт, според Ариман, ще остане да стои сам на загубената си позиция - „тогава той/трябва да разчита на себе си и на собствените си устои./Но хората не ги харесват./Колкото по-истински те бъдат разкривани,/толкова повече са мразени на Земята.“67
Щрадер последователно следва един път на мислене - път на интелектуална яснота, която все повече се одухотворява. Дори правдоподобността и истинността на прераждането започват да придобиват смисъл за него първоначално чрез мисълта му. От древни времена Щрадер е носил в съдбата си огнения Азов елемент на волята, но също така и самотата на самотника, както и една особена чувствителност за Христос. Той е имал еврейско минало, което според Щайнер е продължило да действа със своята „нежност„ и “доброта“ и в сегашното му въплъщение, притежавал е дълбока сериозност в същността си. Имал е развити индивидуални сили на съвестта и е бил толкова далеч от Луцифер, колкото можем да си представим (също толкова, колкото юдаизмът е бил далеч от луциферическия гносис). В Десета сцена на третата пиеса на Щрадер му се казва следното:
Ти трябваше да застанеш на това място на духа,
което строго повелява всички мисли напълно да затихнат.
Също както ръката ти чука ще трябва да насочи
към празното пространство, и твоята собствена сила
никога не ще успее да осъзнае себе си
ако никога не удари върху наковалня,
така и мисленето никога не би разбрало себе си
ако Ариман не му се противопоставяше.
В живота, всички мисли те водеха
до противоречия, донесли болка
и тежки съмнения на твоята душа.
Чрез тях се учеше да опознаваш себе си в мисленето
също както светлината може да види себе си
единствено отразена в силата на сиянието си.68
Щрадер е наясно с Ариман, а също и с трагичната страна на мястото му в еволюцията на човечеството и света. Той дори изпитва състрадание към него и има представа за болката му „в продължение на много хиляди години“, за която Ариман говори в един момент на Йоханес Томасий. Щрадер казва на Ариман: „Когато мисля за теб, мога само да плача“, Ариман обаче не иска съчувствието на Щрадер, а душата му - и той знае, че работата на Щрадер представлява опасност за него и че Щрадер може да се отдалечи от него, защото Щрадер поставя интелектуалното си мислене, което притежава благодарение на Ариман, в служба на нещо по-висше: „Едно човешко същество се стреми/да премахне напълно от същността си духовно-мисловната субстанция, която е получило от мен.“70 Във вътрешността на Земята, изобразена в Сцена дванадесета на четвъртата драма, Ариман обмисля как все пак да привлече Щрадер на своя страна („Сега ми е нужен Щрадер“) , за да може в един решаващ момент да задържи всеобхватната дейност и ефективност на общността около Бенедикт: “Трябва да навредя на Бенедикт чрез Щрадер./Без Щрадер той няма да може/да постигне нищо повече с другите си ученици.“71 Щрадер отдавна е осъзнал, че много от трудностите, свързани с практическото прилагане на неговите технологични идеи, са израз на вътрешен конфликт с Ариман. „Подготвен ли съм и за тази битка?“ – изпълнен със съмнения той пита Бенедикт. За разлика от въпроса на Томасий към Мария, тук не става въпрос само за достатъчни сили, за да се противопоставим на Ариман, а за един истински конфликт, „битка“ с него, която Михаиловите души на новата духовна наука трябва да водят срещу Ариман. За разлика от Томасий, който е подкрепян от живата Мария, Щрадер е подкрепян от починалата Теодора; в известен смисъл Михаил го води в царството на Ариман към Христос, чиято светлина вече е проблеснала пред очите му в средновековното му въплъщение и която той намира отново във и чрез Теодора.
Накрая Ариман решава да заблуди Щрадер чрез собствените му технологични изобретения. Той трябва да бъде доведен до горчивото осъзнаване, че новият му механизъм е дефектен, погрешен в своята „основна идея“ или най-малкото пълен с недостатъци. Чрез впечатлението за собствената си грешка, чрез собственото си „погрешно мислене “, той трябва да загуби вяра в себе си. Но Щрадер познава бездните, включително бездната на собственото си съществуване. В Сцена четвърта на четвъртата драма той е силно подтикнат от Мария по пътя на езотеричното му развитие да освети със собствена светлина демоните, които се надигат на прага. По това време Бенедикт също му казва: „Погледни още по-навътре в твоята бездна.“72 Щрадер върви по пътя на духовното ученичество и осъзнава разяждащото съмнение в цялата дълбочина на мислещата си душа. Но до самия край и въпреки намесата на Ариман той не му се поддава напълно; дори до часа на смъртта си той преодолява себе си и остава верен на задачата с най-голяма преданост. След като той прекрачва прага, тази, която бди над него, Теодора, говори за „висшата душа“ и “милата душа“ на Щрадер, а Бенедикт говори за неговата „зряла като слънце душа“. Щрадер, който след дълъг период на уединение намира пътя към общността, но въпреки подкрепата на Теодора си остава самотник и там - самотник и в световноисторическото измерение на своята съзнателна душа и налагащото се негово взаимодействие с технологията и материята – Щрадер се нуждае от любов, но работи неуморно от любов, от любовта, „която сътворява много форми в живота, за да се разкрие“. По думите на този, който се е грижел за него, „последната му мисъл беше за работата,/на която се беше посветил с любов.“ По същия начин, по който хората се отделят от съществата, които обичат - „така душата на Щрадер напусна/земната работа, която обичаше.“73
Пътят на съдбата на Щрадер, в разгара на сблъсъка на Михаил с Ариман за бъдещето на човешкия интелект, все повече се превръща в път на жертвоприношение на територията на Ариман - царството на материята и технологиите. Щрадер иска да проникне в сферата на механиката с моралния принцип и с това изпреварва времето си. Това, което иска Ариман, е демоничната противоположност на целите на Щрадер. В края на четвъртата драма Бенедикт изразява убеждението, че жертвата на Щрадер ще бъде от значение за по-нататъшната съдба на общността. „Духовната звезда“ на Щрадер ще свети над приятелите в бъдеще; със своята светлина той ще проникне в тяхното съществуване.
* * *
Бенедикт се ангажира все повече със социалната съдба на общността, с пътищата - и лъжливите пътища - на нейните главни членове. Вината за ситуацията, при която самият Бенедикт временно не е в състояние да разпознае Ариман, въпреки че го вижда, очевидно се крие в „хаоса“ в общността, а не в самия него (Кой си ти [Ариман], който в сенките черпи живот за себе си от моя хаос/В кръга на душите?)74 Слабостта на Бенедикт е само временна - слабост, която не е недостатък, а временна загуба на власт в бедствена и тревожна ситуация. Бенедикт знае, че всичко зависи не само от това да вижда Ариман, но и да го разпознае, да може да го мисли. Потенциалното освобождаване на Ариман от неговата световноисторическа трагедия зависи от това, което се случва в човешкия ум. „Човече, познай ме“ са първите думи, които Ариман изрича в четвърта сцена на първата драма. Те са предизвикателство, но в известен смисъл могат да бъдат чути и като молба.
Ариман остава главно скрит - той е едновременно видим и невидим:
Опитва се мисълта човешка да обърка,
защото търси в нея източника на своите страдания –
чрез древна порочна грешка.
Все още не знае, че спасение ще намери само
В бъдеще, когато същността си отново ще открие
в огледалото на това мислене.
И така, наистина се той показва в хората,
но не такъв, какъвто всъщност в себе си се чувства.75
От няколко години се опитваме в Мюнхен да поставим нашите мистерийни драми, да им дадем такава форма, че да може да потече енергия и от тази страна на нашето духовно движение - казва Щайнер на 10 май 1914 г. в Касел.76 „Мистерийните драми“ са екзистенциална драма на съвременните хора и са написани за Михаиловата общност, не на последно място за сблъсъка им с Ариман в земния свят, който все повече се определя от него. "И нашият свят е този…“77
Автор: Петер Зелг
Превод: Ати Петрова
* * *
Авторът Петер Зелг, роден през 1963 г., е лекар, специалист по детска и юношеска психиатрия и психотерапия. Ръководител е на Института за фундаментални изследвания в областта на антропософията „Ита Вегман“ в Арлесхайм и съпредседател на Общата антропософска секция на Школата за духовни науки (Гьотеанум, Дорнах). Преподава медицинска антропология и етика в Университета във Витен/Хердек и в Университета за изкуства и социални науки „Аланус“ в Алфтер, Германия. Петер Зелг е автор на десетки книги по антропософия.
_____________
В тази [английският превод на оригинала на Зелг – бел.пр.] книга цитатите от Мистерийните драми на Щайнер са преведени буквално. За по-художествено предаване вижте превода Four Mystery Dramas от Рут и Ханс Пуш , публикуван от Steiner Books. [На български преводите са буквални на Ати Петрова]