
ПРЕДИСЛОВИЕ
Да разбереш нещата от бъдещето чрез нещата от миналото…
Към края на 1920 г. събитията в Общата антропософска секция се фокусират върху възраженията на Рудолф Щайнер срещу книгата на Освалд Шпенглер “Залезът на Запада”1 и откриването на Гьотеанума с първия курс на Висшата школа за духовни науки (септември/октомври 1920 г.), в разгара на битките в печатните медии срещу антропософията.
Изследването на динамиката и драмата през 1920 г. в разгръщането на антропософското движение придобива още по-голяма експлозивна сила и дълбочина, когато вземем предвид произведенията и историята, които непосредствено са предшествали тези събития, както и световната ситуация, в която се намираме днес в екологично, икономическо, обществено, социално и медицинско отношение. В осем лекции, изнесени в периода от края на октомври до края на декември 1919 г., Щайнер обсъжда наближаващото така наречено „ въплъщение на Ариман “, което според неговите предсказания ще се състои през третото хилядолетие след Христа. Те се провеждат в края на годината, в която се проваля първата народна инициатива за троичното устройство на обществото. Преди това, от 1914 г. до 1918 г., голяма част от Европа такава, каквато е съществувала преди това, е била унищожена; осем милиона души са загубили живота си, а разрушителните сили на годините на войната са имали трайно въздействие върху живота на поколения хора, върху пейзажите, природните царства, градовете, а също и върху цялостната структура на обществото. Четирите мистерийни пиеси (1910-1913г.) са поставени за първи път в годините преди избухването на войната, напълно под знака на предстоящите събития.
На 26 септември 1920 г., при откриването на първия Гьотеанум, Рудолф Щайнер моли Мари Щайнер-фон Сиверс да прочете репликите на Хилариус Готгетреу от третата Мистерийна драма, “Пробуждането на душата”, която той адаптира за случая. Сега, по отношение на Гьотеанума, репликите говорят не за „свещено място”, както в Мистерийната пиеса, а за „място на стремежите“ - и думите „пълен с мистерии” се превръщат в думи, звучащи „сериозно“.3 Следващите думи на Хилариус са подходящи в известно отношение и за откриването на Гьотеанума през 1920 г., в неблагоприятните икономически и социално-политически следвоенни условия и в лицето на омразата от страна на противниците: „Това, което ми се струва ценно, може да се провали,/ но дори и целият свят да го презира,/ и следователно то да трябва само да се срине,/ все пак някога е било поставено пред човешките души/ на Земята като нещо, към което да се стремят.“4
Както е добре известно, историята на Гьотеанума в годините след 1920 г. е проблематична. Обществото е било нестабилно, както е описано в „Мистерийните пиеси“ - „надупчено от ариманически дупки“ – предполага се, че така Щайнер е описал Антропософското общество през 1923 г. 5 Повечето индивиди не можели да достигнат потенциала си и в края на 1922 г. сградата е унищожена от пожар след една година на нарастваща „разрушителна воля“ от страна на неговите врагове.6 Независимо от това Щайнер, заобиколен от своите сътрудници, основава всичко наново през декември 1923 г. - сградата, Антропософското общество и неговата Свободна школа за духовни науки. До самата си смърт той е напълно отдаден на тяхното по-нататъшно развитие. Голямо значение е придадено от духовна гледна точка на темата за Ариман, една от главните сили на злото, „владетелят на страха“ и „князът на лъжата“ (Сергей О. Прокофиев 7), чак до последната статия на Щайнер, която е публикувана едва след смъртта му, през април 1925 г. ("Von der Natur zur UnterNatur“ („От природата към под-природата“).
* * *
В края на 2020 г., във връзка с планираното представяне на Мистерийните пиеси, исках да разгледам под формата на лекция в Гьотеанума редица аспекти, очертани в действието на пиесите като цяло, и по-специално връзката на Мистерийните пиеси със задачата на Антропософското общество 8 и за срещата с Ариман. Мероприятията обаче трябваше да бъдат отменени в краткосрочен план поради кризата с короната, или можеха да бъдат показани само частично във виртуален формат. Поради това се ангажирах да напиша това, за което исках да говоря, и то сега е пред вас, защото принадлежи към тематичния контекст на събитията от 1920 г., за които говорих по-горе,9 и защото духовната драма, описана там, днес, по мое мнение, не е загубила значението си - напротив.
Петер Зелг
Обща антропософска секция
Институт Ита Вегман
Дорнах и Арлесхайм, декември 2020 г.
* * *
Авторът Петер Зелг, роден през 1963 г., е лекар, специалист по детска и юношеска психиатрия и психотерапия. Ръководител е на Института за фундаментални изследвания в областта на антропософията „Ита Вегман“ в Арлесхайм и съпредседател на Общата антропософска секция на Школата за духовни науки (Гьотеанум, Дорнах). Преподава медицинска антропология и етика в Университета във Витен/Хердек и в Университета за изкуства и социални науки „Аланус“ в Алфтер, Германия. Петер Зелг е автор на десетки книги по антропософия.
* * *

1. “Въплъщението на Ариман” – лекции от края на 1919 г.
Този факт [въплъщението на Ариман]е
предопределен за земната еволюция
В осем лекции, изнесени пред членове на Антропософското общество в Дорнах, Щутгарт, Берн и Цюрих между 27 октомври и 28 декември 1919 г.11 в годината, в която инициативата за троична социална структура се проваля, Рудолф Щайнер разглежда предстоящото въплъщение на Ариман.
„Преди дори само част от третото хилядолетие след Христос да е изминала своя път“ Ариман ще приеме телесна форма, ще се въплъти в човешко същество и, както Щайнер подчертава на 1 ноември 1919 г. в Дорнах12, това ще се случи „в недалечното бъдеще“.13 В лекциите, засягащи тази тема, Щайнер многократно говори за три световноисторически и единствени въплъщения на свръхчовешки същества - на Луцифер през третото хилядолетие преди Христос, на Христос при смяната на епохите и за предстоящото въплъщение на Ариман. Според Щайнер, става въпрос за „въплъщения, свързани с човечеството“, които се разиграват около оста на епохите преди и след Христа. Луцифер и Ариман са действали в еволюцията на земното човечество в продължение на много по-дълги периоди от този. Луцифер обаче се появява „в човешка форма“ едва през третото хилядолетие преди Христа в „източна Азия“ - или, както Щайнер посочва по-конкретно, в Китай - в биографията на индивид, израснал в семейство, което е служило на мистериите.14 От 40-годишната си възраст нататък този индивид прониква в съдържанието на мистериите със силата на интелектуалното прозрение и по този начин - като истинско въплъщение на Луцифер - поставя началото на нова епоха на развитие. („Той е бил първият човек, който е използвал органите на човешкия разум, но само на базата на мистериите.15) Луциферовата мъдрост, която станала възможна благодарение на това, се разпространила като „древна първична мъдрост“ не само в цялата цивилизация на Азия, но дори повлияла на елинския период; всъщност тя дори била определящ фактор в гръцката култура, включително и в нейната високоразвита философия. Според Щайнер единствено юдаизмът, развивайки своите уникални сили на съвестта и морала, се противопоставя на луциферическото влияние, което иначе доминира навсякъде, като в крайна сметка дори оставя своя отпечатък върху гностицизма. По този начин Луцифер или луциферическият импулс все пак е направил възможно човешките същества да получат Христовия импулс в своето мислене, чувства и чувствителност и по този начин е имал донякъде благотворно въздействие - „в най-доброто от това, което Луцифер е дал на човешките същества, засиява Христовият импулс.“16 „Те [Гностиците] са разбирали Христос чрез това, което хората са възприели от Луцифер“. Щайнер многократно е говорил в други лекции за проблематичното отхвърляне на светските и телесните въпроси или за едностранчивостта на гностицизма, а в лекцията си в Берн на 4 ноември 1919 г. той характеризира четирите традиционни Евангелия като необходима „противотежест“ на луциферическото влияние върху гностицизма.17 Гностическото движение все пак е било от голямо значение и от духовно-историческа гледна точка е било и необходимо. Ефектът от въплъщението на Луцифер според Щайнер продължава и през четвъртия християнски век; след това се е засилило влиянието на Ариман.
* * *
Действието на Ариман ще се засилва до неговото същинско въплъщение през третото християнско хилядолетие, до неговото „западно въплъщение“ – въплъщението му на Запад, - за което Щайнер говори в първата си лекция на тази тема на 27 октомври 1919 г. До края на декември 1919 г. неговото устно представяне на това предстоящо световно историческо събитие никога не се спира подробно на самото събитие, а по-скоро на дългите приготовления на Ариман по пътя към него, неговите „машинации“, чрез които той подготвя „триумфа на своето въплъщение“. Той създава „инструменти“, според Щайнер, „чрез които подготвя това, което предстои“,18 и не на последно място сред тях са „определени начини на мислене и концептуализиране“, които действат в негова полза. „Защото, видите ли, Ариман се подготвя за целите си много добре.“19 За него е идеално когато „спящите“ човешки същества смятат неговите „машинации“ за нещо добро, модерно, необходимо и абсолютно прогресивно, за нещо „подходящо за човешката еволюция“.20
Какви по-подробно са тези приготовления и инструменти, за които Щайнер говори в края на 1919 г.?
Наред с други неща той цитира тенденцията за издигане на интелектуалните и рационалистични естествени науки до абсолютни и квазирелигиозни измерения, до сиентизъм (научност – бел.пр.) или, според Щайнер, до „суеверието“, че изследванията, основани на сетивен емпиризъм, са по дефиниция единственият път към „истината“. Ариман има „най-голям интерес“ от подобно развитие. На 27 октомври 1919 г.в Цюрих Щайнер казва:
Той би постигнал своя най-голем успех, би изпитал най-силния си триумф, ако стане така, че научното суеверие, което днес е завладяло всички кръгове и според което хората искат дори да организират своите социални науки, да доминира през третото хилядолетие, и ако Ариман може да се появи на света като човешко същество в рамките на западната цивилизация и да намери там научно суеверие.21
Наред с други неща Щайнер включва в това „научно суеверие“, което трябва да се превърне в практическа реалност, математическото и механичното възприемане и изследване на космоса, чийто метод представя космоса като един голям „механизъм“, а астрофизиката и астрохимията - като единствените средства, чрез които може да се придобие знание за „небесното пространство“. Все по-разпространено и популяризирано става схващането, че „това, което заобикаля Земята [...], е лишено от дух, от душа и дори от живот.“22
Щайнер говори също така за това, че задоволяването на икономическите нужди и разсейването на населението на заможните индустриални държави е целенасочена стратегия в подготовката на Ариман, чрез която човечеството трябва да бъде заблудено относно своите „най-важни грижи“. Той говори за насърчаването на „типа икономист“, който ще става все по-доминиращ и накрая дори ще доминира напълно политическата дейност – „управниците са само слуги на индивидите икономисти“.23 В бъдеще всичко друго, освен икономическата действителност, ще се смята за без значение, включително светът на идеите; тогава в университетите ще доминира номинализмът, “живот в думи“ и интелектуалните теории. Дори запазеното в библиотеките знание, което вече не намира приложение в живота, се разглежда от Щайнер в този контекст като „добър рекламен материал за Ариман“.24 Духовните импулси все повече ще бъдат обявявани за химери и ще бъдат лишени от потенциалната им ефективност.
В тази връзка Щайнер отдава голямо значение и на изкривяването на Христологията. Особено благоприятни за въплъщението на Ариман обаче са материалистичните тълкувания на Евангелията или на събитията в преломните моменти на епохите. Никъде господството на материализма не ще е по-силно или по-успешно, отколкото в тази област. Съвременното богословие би се отчуждило напълно от космическия дух-Слънце на Христос и неговото въплъщение, разпространявайки само учението за „скромния човек от Назарет“ и затлачвайки всички пътища към духовното познание за Христос като реалност. По този начин ще бъде потулен духовният фон на съществуването, духовната история на света и тайната на Земята, включително и цялото познание за троичната конфигурация на въплъщенията на Луцифер, Христос и Ариман. Както Щайнер многократно е казвал, намеренията на Ариман ще бъдат насърчавани „от всичко най-много“ от това „непреминаване по-нататък“ от Исус, от чисто външното християнство. „Различните вероизповедания са точно сфери, почва, благоприятна за ариманическото същество.“25 В Цюрих, на 27 октомври 1919 г., той казва:
По тази причина хората, които започват да образуват стадо за Ариман за времето, когато той се появи в човешки облик в съвременната цивилизация, са именно тези, които днес се кълнат само в Евангелията, и в своите изповедания и секти отхвърлят всякакъв вид истинско духовно познание, които не искат да учат, които отхвърлят всичко, което изисква духовни усилия за конкретни изследвания и познание. От тези среди ще се появят цели орди последователи на Ариман.26
Като цяло, според Щайнер, ще има драматично нарастване на броя на хората, които се делят на враждуващи групи, и то не само по религиозни въпроси. Все повече ще се засилват и войнстващи разногласия по повод научните „доказателства“ за един или друг проект. Различни групи, прогнозира Щайнер, ще претендират за неоспоримостта на научните „ факти“, които се отнасят до тях и до техния конкретен възглед; но “във всички тези случаи човек би могъл еднакво точно да докаже и обратното”.27 Цитираните „доказателства“ не се простират до реалността, нито до „дълбините“ на съществуването, а се докосват само до повърхността на реалността. На 1 ноември 1919 г. във връзка с това той казва:
Тогава те ще докажат обратното, един човек това, друг онова, една група това, друга група онова; и тъй като е възможно да бъдат доказани и двете страни, хората ще плувнат в омраза и огорчение, които със сигурност срещаме в големи количества в наше време. Това отново са неща, които Ариман иска да насърчи, за да постигне напредък в собственото си въплъщение на земята.28
От особена полза за подготовката на Ариман е използването на числа, „статистически доказателства“, и общата вяра в потвърждаващата сила на числата, абсолютното доверие в това, което е „обективно“ измеримо. „И Ариман използва за същите тези числа, в които хората вярват [ ...]. Едва по-късно виждаме колко надеждни са неговите числа.“ „Именно посредством числа хората биват подведени в определена посока, и също чрез тях Ариман може най-добре да намери своето изчисление за бъдещото си въплъщение в третото хилядолетие.“29 „Докато не погледнем отвъд числата към качествения елемент, не погледнем отвъд числата, за да видим качествения аспект, ще продължим да бъдем мамени най-много от числата“.30 Ариман, според Щайнер, може да постигне най-много, “когато числата се привеждат като доказателство, разглеждат се като доказателство.“31
* * *
Ариман ще се опита с всички средства и методи да държи антропософията като духовна наука извън обществения живот - няма по-голяма услуга, която да направим за Ариман от това „да се направи така, че определен брой хора да не четат антропософски книги“, казва Щайнер на 28 декември 1919 г. в Щутгарт.31 Това е малко след като папската забрана за католиците да не четат теософски трудове е разширена от йезуитския свещеник Ото Цимерман през ноември 1919 г., за да включи и антропософията. Според Щайнер целенасоченото публично оклеветяване на антропософията определено трябва да се разглежда в тази връзка. Антропософската духовна наука сама по себе си пречи на подготовката на Ариман за неговото въплъщение, както и нейните практически инициативи, което е и причината троичният социален ред да среща толкова силна опозиция. Националната единна държава, независимо от нейната конституция и структура, е „пътят“ към въплъщението на Ариман.33 Ето защо основната идея за троичното разпределение на обществото се отхвърля толкова агресивно. „Пренебрегването на най-важните истини“ изгражда „най-добрите мостове“ за Ариман, за „процъфтяването“ на неговото въплъщение. Тук той работи с най-различни видове разделения в обществото, не само определени от национални граници, но и чрез очевидния разделящ елемент в наследствеността, която се разделя на семейства, нации, раси и т.н. „Всичко, което може да раздели групи хора, което ги държи далеч от взаимното разбирателство по цялата Земя, което ги разделя и разединява – това същевремено насърчава импулса на Ариман.“34 „Това е тук [сега], то действа в днешниото човечество.“35
* * *
Според Щайнер Ариман ще се въплъти в Запада, „който тогава едва ли би могъл да се нарече цивилизация в смисъла, който ние разбираме“36 (за което ситуацията в Америка през 2020 г. - и дълго време преди това - ни дава представа). Както беше подчертано по-рано, Щайнер не цитира подробно конкретните обстоятелства на тази инкарнация, но прави следната забележка в лекция в Берн на 4 ноември 1919 г:
Човечеството ще трябва да подходи съзнателно към въплъщението на Ариман насред конвулсиите, които ще настъпят на физически план. Изправен пред непрекъснатите проблеми на войната и други кризи в близко бъдеще, човешкият ум ще стане много изобретателен в сферата на физическия живот. И чрез тази изобретателност в сферата на физическия живот, която не може да бъде предотвратена по никакъв начин чрез разни действия - тя ще се осъществи като една необходимост - чрез нея ще стане възможно съществуването на човешка телесна индивидуалност от такова естество, че Ариман да може да се въплъти в него.37
Във връзка с тази „изобретателност“ в „сферата на физическия живот“, за която стана дума накратко, Щайнер споменава и за бъдещи манипулации на човешкото тяло с цел засилване на познавателните функции (“Хората ще научат какво трябва да ядат и пият, за да станат изключително умни.“38). В края на краищата Ариман ще се „разхожда“ по Земята с “огромна власт върху земните интелектуални сили.“39 И това развитие, развитието към въплъщението и засилената дейност на Ариман, според Щайнер, е неудържимо - дори е част от необходимата еволюционна история на човечеството на Земята, а не самопричинено нещастие: „Този факт [въплъщението на Ариман] е предопределен за човешката еволюция.“40 Важното обаче е да се преживее съзнателно събитието на въплъщението му и необходимата подготовка за него, да сме будни и внимателни в проследяването на всички негови етапи - „важното е човечеството да не проспи появата на Ариман.“41 Според Щайнер трябва да прозрем ариманическите „машинации“ и да намерим правилното вътрешно отношение към тях, което много ще зависи от това дали Ариман ще успее да превърне всички човешки същества в свои „последователи“, и какъв вид съпротива ще срещне в отделните хора или общности. Следователно най-належащото е своевременно да се „разпознаят напълно“ тези ариманически приготовления и сили, както и силите, “чрез които действа ариманическият елемент“ - но също така да бъдат разпознати и силите на съпротива, чрез които човечеството може да се въоръжи, „за да не бъде изкушавано и съблазнявано от тези ариманически сили.“42 Трябва да се научим да разпознаваме това, което действа в света, и да реагираме по съответен начин, в името на света.“43 Дали ще сме готови и способни да срещнем в „пълно съзнание“ въплъщението на Ариман и всички негови приготовления, но същевременно без да можем да го предотвратим или избегнем - това, според Щайнер, в близко бъдеще ще бъде въпрос на смелост, енергия и воля. Това, което Щайнер смята за съществено тук, е интензивното, критично и прецизно изследване на съвременното естествознание и неговия материалистичен характер, което и бе делото на живота му. Той подчертава колко е важно да не оставяме науката изцяло в ръцете на Ариман, да не я избягваме и заобикаляме, а да се ангажираме с нея изцяло и напълно - включително с нейното донякъде илюзорно измерение - да навлезем в нея изцяло, макар и с критично съзнание. На 2 ноември 1919 г. Щайнер обяснява, че става въпрос за внасяне на луциферични сили в ариманичната сфера на науката - ентусиазъм, топлота, отдаденост - за да се подготви път за ефективния Христов импулс: „Тогава чрез собствения си луциферичен интерес ние отнемаме от Ариман нещо, което всъщност би трябвало да му принадлежи [науката].44 Разширяването, „издигането“ или насищането на науката с дух, проникването й от Христовия импулс е целта45, чрез която потенциалната трансформация на астрофизиката в астрософия е изключително високо оценена от Щайнер.46 „Духът и душата“ трябва да бъдат търсени и намерени отново в космоса - “Това е, което Ариман [...], би искал най-вече да избегне, за успеха на своята инкарнация.“47
И обратното - именно ариманическите сили трябва да бъдат използвани по вътрешния път на самообучението, т.е. силите на точното наблюдение и трезвия анализ в интроспекцията. „Когато се вгледаме в себе си със собствения си ариманически аспект“ и развием вътрешна обективност с „ариманическо хладнокръвие“48 и неуморно самопознание, ние работим срещу луциферическия уклон на вътрешния ни душевен живот, срещу изкушението за самовглъбен езотеризъм и мистицизъм, срещу надценяването на нашата личност и нейните привидни потенциали, а също и срещу погрешните - защото са егоцентрични - занимания с антропософията.
В допълнение към тази тема Щайнер формулира различни други възможни средства, чрез които да се противопоставим на предстоящото въплъщение на Ариман или отсега да възпрепятстваме подготовката му. Така той говори за създаване на свободен интелектуален и духовен живот като част от троичния социален ред, за разбиране на Евангелията чрез духовната наука и за използване на реализма на идеята за проникване във „вътрешната природа на нещата“49 (вместо доминиращия номинализъм и субективен конструктивизъм). Той обаче не оставя никакво съмнение, че предстоящото развитие не можа да бъде спряно. Съществото Ариман ще дойде, но хората могат да се изправят срещу него и сами да решат „какво могат да научат от него, какво ще приемат от него“ – и какво няма да приемат.50 Това, което ще бъде от решаващо значение, е да се изправят пред него, Ариман, „очи в очи“ и да заемат „свободна позиция“ спрямо него. Дори би било възможно по определен начин да се извлече нещо добро от въплъщението на Ариман. В тази връзка Щайнер казва следното на 4 ноември 1919 г. в Берн:
Хората ще имат задачата в предстоящото развитие на цивилизацията да подходят към въплъщението на Ариман с такава будност на съзнанието, че това въплъщение на Ариман всъщност да служи на човечеството, като насърчи по-високо духовно развитие, защото хората ще осъзнаят именно чрез Ариман това, което човешкото същество може да постигне или, да кажем, не може да постигне чрез чисто физическия живот.51
Познаването и разбирането на Ариман ще покаже ясно границите и ограниченото значение на физическия, а следователно и на чисто интелектуалния, недуховен живот. Ясното разпознаване на ариманичното - и луциферичното - открива пътя към Христос и го прави възможен.52
Автор: Петер Зелг
Превод: Ати Петрова