Скъпи приятели, в първата статия, посветена на космическия Великден, обещахме в най-скоро време превод на изключително интересни експерименти, направени от ученичката на д-р Рудолф Щайнер - Лили Колиско, в които тя реално доказва, че в природните върхови моменти, увенчани с четирите годишни празника, действат космически сили, които нямат аналог през другото време на годишния цикъл. Изказваме огромната си благодарност на Ати Петрова за цялата й преводна помощ към нашия сайт.
От редакторския екип
* * *
ВЕЛИКИТЕ ПРАЗНИЦИ ПРЕЗ ГОДИНАТА И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ
В НАУЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Трябва да се каже, че всички експерименти, проведени досега, не бяха проведени с цел откриването на тези странни феномени. Те бяха проведени единствено за обективното проучване на различните промени на формиращите сили: (а) през деня и нощта, (б) в течение на годината. Полученият резултат не бе нито търсен, нито очакван. Но оттогава, разбира се, особено внимание обърнахме на Великден, празника на Св. Йоан (лятно слънцестоене), Михаиловия празник (септемврийски или есенен празник), Коледа (13-те свети нощи), които представляват четирите големи празника, свързани с пролетното равноденствие, лятното слънцестоене, есенното равноденствие и зимното слънцестоене. Колкото и да е невероятно експериментите, проведени по това време, показват промени, с които се отличават в нормалния ход на годината. Година след година нещо се случва в природата, нещо наблюдавано в различни вещества като сребърен нитрат, златен хлорид и други, които не могат да се обяснят научно с промени в температурата или влажността в атмосферата или разлики в светлината. Още веднъж подчертаваме, че преди да имаме правото да правим такова заявление, трябва да проведем всички опити с всичките различни вечества и техните комбинации, всеки ден и всяка нощ, много години без прекъсване. Работата трябва да се върши от един и същи човек на Великден и Коледа, Лятното слънцестоене /Йоановден/ и Михаиловия празник, ден и нощ. Човек трябва изцяло да се отдаде на тази задача. Също така е очевидно, че тези експерименти могат да се проведат единствено в състояние на преданост и преклонение пред великите космически закони.
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПРАЗНИК
Великденският празник е подвижен празник – всъщност, единственият подвижен празник; първата неделя след Пълнолунието след Пролетното равноденствие. Все още се ръководим от звездите за установяването на Великденския празник. От време на време се правят опити да се наруши тази вековна традиция и да се направи „реформа” на календара, за да се приспособи към съвременните ни нужди. Не е удобно от бизнес гледна точка да трябва да се съобразяваме с подвижен Великденски празник. Възниква въпросът: откъде визниква такава древна традиция? Докъде в миналото можем да я проследим? Основателно ли е модерният човек да спазва тези традиции или трябва съвсем да ги отхвърли и да подреди календара по-удобно?
На Великденския празник ние отбелязваме смъртта и възкресението на Христос. Но можем ли да проследим исторически датата на Последната вечеря? Епископът на Бирмингам изучава тази възможност и това е изложено в последната му книга: „Изгревът на християнството” на страница 150 под заглавието: „Тайната вечеря”. Изглежда възникват само неясноти от подобни исторически проучвания. Д-р Барнс заявява, че е любопитен факт (стр. 74), че нямаме никакви познания нито за това, кога се е родил Исус, нито за годината, в която е умрял. Данните, с които трябва да се определят двете години, са оскъдни и объркани. На стр.153 епископът на Бирмингам стига до заключението: „Това, което е важно в нашето проучване, е, че разбираме колко е малка увереността относно обстоятелствата около смъртта на Исус. Ранните християни допълват своето невежество, като позволяват на религиозното въображение да облече голия факт на смъртта на техния Господ. Такава идея е отвратителна за мнозина, но ако историята на разпятието е драма, а не история, то поне драма, оформена от великото изкуство, възникващо от любов, благоговение и сълзи. Според общата традиция, петнадесетият ден от Нисан, в годината на разпъването на Исус, се пада в петък. Бихме си помислили, че този факт - ако е факт - ще даде представа за годината, в която се случва разпъването му. Експертите обаче изглежда са съгласни, че има твърде много неясноти, свързани с еврейския календар, да бъде това задоволителен аргумент. Квартодециманският Великден, както казахме, съвпада с еврейската Пасха. Синоптичният Великден, от друга страна, отбелязва Възкресението, което се е състояло, според синоптичната както и Йоановата история, в неделята след Разпети петък. Неделята бързо се превръща в Господен ден и великата Неделя на годината е Великден."
Ето това намира чрез своите исторически изследвания представителят на Църквата. – нищо, освен неясноти. Очевидно и методите на историческо проучване не водят до нищо повече.
Рудолф Щайнер, основателят на Антропософското движение, изнася много лекции през живота си за великите празници през годината и особено за Великденския празник. Някои от тези лекции са преведени на английски и могат да бъдат изучавани от всеки, който пожелае. Аз препоръчвам „Великден като част от Мистерийната мъдрост на човека” или „Четирите сезона и архангелите” 1923 год., но най-вече искам да цитирам подробно от лекциите, дадени от Рудолф Щайнер в Дорнах (Швейцария) между 31 март и 7 април, 1923 год . Заглавието на тези лекции, които не са преведени доколкото ми е известно, е: „Der Jahreskreislauf als Atmungsvorgang der Erde, Die vier grossen Festeszeiten des Jahres. Wie wird aus Natur-Erkenntnis Geist Erkenntnis. („Ходът на годината - процес на дишане на Земята. Четирите велики празника на годината. Как познанието за Природата може да стане познание за Духа?”)
Тук намираме истинското знание, което помага на човека да разбере великите празници като духовни, космически факти.
1943 год. ни представи един много интересен проблем. Кралският астроном и църквата са били на различни мнения относно датата на Великден. Според Кралския астроном първата неделя след Пълнолуние след Пролетното равноденствие се пада на 28 март (Пролетното равноденствие, 21 март, в 0ч. 3 мин. вечерта. Пълнолуние, 21 март, 10ч. 8мин. вечерта). Това означава, че Великден трябваше да бъде рано през 1943 г. Църковната традиция постанови, че пълната Луна, която трябваше да се счита за Великденска луна, се пада месец по-късно и следователно църковните власти определиха Великденската неделя на 25 април 1943 г.
Само един от тях можеше да е прав. Но кой би могъл да реши дали това е Кралският астроном или Църковните власти? Изглеждаше като добра възможност да тестваме нашия метод. Успяха ли е веществата да решат кога Великден е празнуван в Природата, в целия Космос? Очевидно е, че не можем да възпроизведем тук всички експерименти, направени през въпросното време. Само можем да изберем серия от експерименти, проведени със седем представителни метални соли: сребърен нитрат, живачен хлорид, меден сулфат, златен хлорид, железен сулфат, калаен хлорид и оловен нитрат, по обяд по време на пролетното равноденствие, на 28 март (Великден според Кралския астроном) и на обяд на 25 април (Великден в съответствие с църковната традиция). Фотографските репродукции са подредени в илюстрациите по такъв начин, че да е лесно на читателя да ги подреди в таблицата в правилния ред една под от друга, така че окото да може да се движи в хоризонтална посока, за да наблюдава разликите, изразени в различните вещества, използвани по едно и също време, при същите условия на температура, влажност на атмосферата и светлината. Или окото може да се движи във вертикална посока и да сравнява експериментите с едно и също вещество в техните вариации според различните дати. Първоначално ще бъде описано хоризонталното подреждане.
ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ С РАЗЛИЧНИ ВЕЩЕСТВА, ПРОВЕДЕНИ НА ОБЯД В ДЕНЯ НА ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% СРЕБЪРЕН НИТРАТ
(еднакви количества)
Пролетно равноденствие, 1943г.
Снимка 25, Фиг.46, 1% Златен хлорид и 1% Сребърен нитрат, равни количества: резултатът е приятна картина, с ясни цветове, не особено богата на форми. Границата, описваща широка крива, се пресича от малки вълни в лилаво-мораво. Отдолу се разпространява широка светло жълта лента. По-голямата част от златната активност виждаме в по-богато оцветената долна част.
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% ЖИВАЧЕН ХЛОРИД
Снимка 26, Фиг. 48, 1% Златен Хлорид и 1% Живачен хлорид, смес от равни количества: оригиналът е красиво оцветен, в различни нюанси на лилаво, предимно тъмнолилаво. Силно маркирана тъмна линия преминава хоризонтално, образувайки големи вълни. На гребена на тези вълни е очертана светло-лилава лента. Непосредствено под границата е разположена лента в различни нюанси на светло лилаво. Граничната линия описва по-малко широка крива от експеримента със Златен хлорид и Сребърен нитрат; от друга страна цялата картина е оцветена чрез действието на Златния хлорид. Бихме казали, че и това е приятен резултат, но без никакви забележителни качества.
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% МЕДЕН СУЛФАТ
Снимка 27, Фиг.50, 1% Златен хлорид и 1% Меден сулфат, смесени равни количества: цветовете на оригинала са бистри, лилаво-морави. Както и в експеримента със сребърен нитрат, на върха забелязваме широка лента, в която цветове на златото не са проникнали. Той е леко жълт. Самата гранична линия описва още по-широка крива, отколкото в предишните експерименти; цветът й е бледо зелен от наличието на медния сулфат. Този експеримент бихме описали като безинтересен.
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД
Снимка № 28, Фиг.52, 1% Златен хлорид: Това е много красива картина, както от страна на формата, така и от гледна точка на изобразените цветове. Това е наистина красив пролетен експеримент. Също така забелязваме, че цветовете достигат чак до върха.
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД 1% ЖЕЛЕЗЕН СУЛФАТ
Снимка 29, Фиг. 54, 1% Златен хлорид и 1% Железен сулфат, равни количества, смесени: В този резултат няма нищо необичайно. Цветовете са ярко светло розови, формите не са специфични. Широката ивица горе се дължи най-вече на жълтия железен сулфат. Граничната линия е светло жълта и само леко извита.
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% КАЛАЕН ХЛОРИД
Снимка 30, Фиг. 56, 1% Златен хлорид и 1% Калаен хлорид, равни количества, смесени: тук отново бихме казали, че това е красива пролетна картина с ясни, ярки цветове и форми. Но формите не се дължат толкова на присъствието на калай в сместа, колкото на "характера на деня" (като се има предвид, че в тези експерименти са отразени две явления: пролетното равноденствие и пълнолунието), наложен от влиянието на златото, или бихме казали, поради разположението на Слънцето, тъй като е Пролетното равноденствие. Молим читателя да сравни тази картина внимателно с фиг. 52, само със златен хлорид. Именно златото преобладава над калая в тази картина. Наблюдаваме широка светла лента горе, а граничната линия е само леко вписана, с малки лилави вълнички. Кривата е силно изразена, както на фиг. 46 и 50.
1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% ОЛОВЕН НИТРАТ
Снимка 31, Фиг. 59, 1% Златен хлорид и 1% Оловен нитрат, смес от равни количества: Този експеримент ние също преценяваме като много красив пролетен експеримент, що се отнася до формата и цвета. Тук трябва да повторим това, което току-що казахме за злато-калай. „Характерът на деня” се вписва силно и преодолява до известна степен специфичните качества на различните метални соли. Най-тъмните нюанси са в червеникаво-пурпурно, лъчащо през цялата долна част, после следва по-деликатно розово-пурпурно и широка светложълта зона. Граничната линия е фино изписана в лилаво. Виждаме голямата роля, която златото играе при формообразуването. Очевидно е сходството между този експеримент и този с калаен хлорид, сходство, което се подчертава чрез черно-белите репродукции, където формите се открояват много по-ясно и отличителните различия, получени от различните цветове, не изпъкват самостоятелно.
Оригиналите са по-различни от това, което се получава чрез черно-белите снимки.
Като плъзнем очи по цялата серия от седем картини, забелязваме, че въпреки че всеки експеримент представлява различна метална сол, комбинирана със злато, нещо преминава през цялата серия и ги свързва. Особеният начин, по който формите се издигат и се закръгляват като купола, е присъщ на всека от тях и придава - както вече казах - характера на деня. Би било невъзможно да се замени една картина от тази поредица с идентичен експеримент, извършен предишния ден или на следващия: ще бъде очевидно, че не принадлежи към тази серия.
ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ С РАЗЛИЧНИ ВЕЩЕСТВА, ПРОВЕДЕНИ ПО ОБЯД НА 28 МАРТ, 1943 г. – ДАТАТА, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ КРАЛСКИЯ АСТРОНОМ КАТО ВЕЛИКДЕНСКАТА НЕДЕЛЯ
Снимка 25, Фиг. 47, 1% Златен хлорид и Сребърен нитрат
Снимка 25, Фиг. 47, 1% Златен хлорид и 1% Сребърен нитрат, равни количества: Дори черно-бялата репродукция може да подскаже колко красива е тази картина в оригиналните си цветове. Ако започнем описанието отдолу откриваме тъмнолилава дъга долу в средата, прекъсната от малка лента в розово-лилаво, а останалата част от картината е в преплитащи се нюанси на светло и тъмно лилаво. Отгоре забелязваме от двете страни светли полукръгове; те бяха златисто жълти в оригинала. Тук и там се появява светло синьо. Цялото пространство от горе до долу е изпълнено с преплитащи се струящи цветове. Центърът е оформен отгоре от тясна златна лента като продължение на двата споменати по-горе полукръга. Самата гранична линия е в деликатно светло лилаво. Не е възможно да се опишат адекватно такива снимки. Разбира се, описанието изисква по-скоро художник отколкото учен. Това е резултат, който обикновено не се получава и ние трябва да отдадем специално значение на тази картина.
Снимка 26, Фиг. 49, 1% Златен хлорид и 1% Quicksilver хлорид
Снимка 26, Фиг. 49, 1% Златен хлорид и 1% Живачен хлорид в равни части, смесени: Отново резултатът показва необичайна красота на цветове и форми. Тъмните нюанси в средата са синкаво-лилави, с леко метален блясък. В близост до върха се извива тесен светлинен пояс, който има светлолилав лавандулов оттенък. Над центъра имаме златистожълт цвят, а двете страни са тъмнолилави, подобно на експеримента със сребро и злато. Златисто-жълтият цвят не се среща в нито един експеримент от предишните серии, проведени по време на Пролетното равноденствие. И този експеримент трябва да се окачестви като необичайно красив и впечатляващ.
Снимка 27, Фиг. 51, 1% Златен хлорид и 1% Меден сулфат,
Снимка 27, фиг.51, 1% Златен хлорид и 1% Меден сулфат, равни количества смесени: Надали трябва да споменавам, че това е “уникална” картина на Златен хлорид и Меден сулфат. Отново и отново се връщаме към тази картина, възхищавайки се на нейната красота. В долната част виждаме тъмно-лилава дъга, пресичана от по-светли ленти, подобно на формата във фиг.47 (Златен хлорид и Сребърен нитрат). Дъгата е увенчана от вълнообразна розово-пурпурна лента, а над нея се появява странна форма, която се разцепва на две половини, оцветени в светло и тъмно лилаво. Тази картина сякаш е метаморфоза на предишните два експеримента. Тъмната дъга е като тази на фиг.47, - удължената й форма е като тази във фиг.49, но разделена на две; това е метаморфоза на формиращите сили от сребро към живак и към мед. Окото на художника ще се наслади на тази игра на формиращите сили. (За да стане нашето описание по-ясно, следват няколко схематични скици, обхващащи феномена на метаморфоза за цялата серия). На върха на централната форма е тясна лента в златисто жълто, заобиколена от лилава линия. Граничната линия се образува от зелена медна зона. Никога, през всичките години на експериментиране със злато и мед, не се е образувала подобна картина. Това е изображение уникалено по своята красота и странност на формата.
Снимка 28, Фиг. 53, 1% Златен хлорид
Снимка 28, Фиг. 53, 1% Златен хлорид: В средата по-долу се забелязва отново тъмно-лилавата дъга, може би разширена хоризонтално, пресечена с много ритмично подредени вълнисти линии в различни нюанси на пурпура. Тези вълни се повтарят леко, над по-тъмната средна част, и се променят в розово-лилаво в останалата част от картината. Централната дъга има тъмнолилави вълни от двете страни, които допълват средната структура на формата (виж диаграмата). Светлите вълни на върха изглеждат идентични с тези на фиг.47 и са в същото златистожълто. Тук и там има светлосини нюанси и отново златисто жълто в средата, на върха; и двете страни са обкръжени от тъмна пурпурна линия. И тук цветът е изключително красив. Тези картини сякаш оживяват. Тяхната красота е някак различна по характер от другите резултати.
Снимка 29, Фиг. 55, 1% Златен хлорид и 1% Железен сулфат
Снимка 29, Фиг. 55, 1% Златен хлорид и 1% Железен сулфат, равни количества: Тази картина е ярко оцветена. В долната част забелязваме различни деликатно оформени вълнообразни линии в подредени ритмично. Цветовете, дължащи се на активността на златото, се пренасят чак до върха и само тясна лента свидетелства за наличието на железен сулфат. И все пак, не бихме класифицирали този експеримент като изключителен.
Снимка 30, фиг. 57, 1% златен хлорид и 1% калаен хлорид
Снимка 30, Фиг. 57, 1% Златен хлорид и 1% Калаен хлорид, равни количества, смесени: Това е много красив резултат. Формата, която посочихме особено в предишните експерименти, тъмнолилавата дъга по-долу и в средата, също е видима в този експеримент, но е по-деликатно оформена и много по-светла на цвят. Централната фигура, която ни напомня за формацията от Фиг.49, (Златен хлорид и Живачен хлорид), непрекъснато се пресича от лилави дъги в по-светли и по-тъмни нюанси. В експеримента с живак горната част на удължената форма е описана като златисто жълта, а и тук тя е златистожълта, но в много по-широка форма. Силна линия от тъмно лилаво завършва по-ярко оцветената част от експеримента, А след нея имаме светложълта зона със лека лилава очертаваща линия.
Снимка 31, Фиг. 59, 1% Златен хлорид и 1% Оловен нитрат
Снимка 31, Фиг. 59, 1% Златен хлорид и 1% Оловен нитрат, равни количества: Тук също имаме непосредственото впечатление, че сме изправени пред необичайна картина. Тъмната дъга е описана на Фиг.47 (Златен хлорид и Сребърен нитрат) е по-разхлабена.Там е, но е претърпяла метаморфоза. Формата, която е полускрита в Живак - Златен хлорид и се появява по-категорично в Калаен хлорид - Златен хлорид, стига до съвършенство в Златен хлорид - Оловен нитрат. Средната форма е обримчена с отчетлива червено-лилава линия. Тъмни и светли вълни се редуват в ритмична последователност и обграждат в горната част две светли розово-жълти петна, които приличат на очи и придават на картината вид на маска. Цветовете се издигат до най-горе, където вълнообразна линия с редуващи се жълти и лилави цветове образува границата. Това също е „уникална” картина на Златен хлорид и Оловен нитрат. Никога не сме имали подобен на този резултат и не можем да очакваме се повтори.
Тези седем експеримента отново образуват единство; те са свързани заедно по някакъв мистериозен начин. Метаморфозата на средната форма е показана в следните диаграми:
ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ С РАЗЛИЧНИ ВЕЩЕСТВА, ПРОВЕДЕНИ НА 25 АПРИЛ (ВЕЛИКДЕНСКАТА НЕДЕЛЯ, СПОРЕД ЦЪРКВАТА)
Снимка 32, Фиг. 60, 1% Златен хлорид и 1% Сребърен нитрат
Снимка 32, Фиг. 60, 1% Златен хлорид и 1% Сребърен нитрат, смес от равни количества: Този експеримент не изглежда особено красив; няма характерна форма (освен ако не вземем тъмната форма в центъра на долната част, като вид обърната дъга) в сравнение с експеримента на сребърен нитрат и златен хлорид в предишните серии. Фина вълнообразна линия обримчва тази форма. Самите цветове са доста красиви, светло и тъмно лилави; дори има леко намекване за жълто на върха. Но цветовете преливат един в друг и образуват хаотична смес; те са замъглени и показват тенденция към бързо разпадане. Със сигурност не бихме нарекли това особено красив резултат.
Снимка 33, Фиг. 62, 1% Златен хлорид и 1% Quicksilver хлорид
Снима 33, Фиг. 62, 1% Златен хлорид и 1% Живачен хлорид, смес от равни количества: Що се отнася до цветовете, оригиналът изглеждаше ясен и красив, но въобще никакви форми не се забелязват. Граничната линия е неспокойна, частично оформена от малки вълни, отчасти от по-силни, пресечени вълни; въпреки това това е ясна, тъмно лилава линия. Всичко, което можем да кажем за този резултат, е, че нищо необичайно не се е случило.
Снимка 34, Фиг. 64, 1% Златен хлорид и 1% Меден сулфат
Снимка 34, Фиг. 64, 1% Златен хлорид и 1% Меден сулфат, смес от еднакви количества: Това бихме нарекли особено незначителна, безсмислена картина на златен хлорид и меден сулфат, което рядко се получава. Дори и цветовете не изглеждат особено ярки. По-голямата част от картината е тъмно пурпурна, контрастираща с горната светло синьо-лилава лента, последвана от лента в светло жълто и едва забележима бледо-зелена граница. Това е разочароващ резултат.
Снимка 35, Фиг. 66, 1% Златен хлорид
Снимка 35, Фиг. 66, 1% Златен хлорид: Оригиналът е с ярък, но доста тъмен цвят. Активността на златото е стигнала до върха и е образувала ясна тъмно лилава граница, пресечена с малки вълни. Под тъмната граница забелязваме тясна лента в светло-пурпурно и близо до средата на картината - следи от златисто жълто. След това отново следва неправилна тъмна лента, която изсветлява към центъра и е последвана от вълнообразна линия в синкаво-лилаво. Също и тук можем да кажем най-общо, че резултатът е скучен.
Снимка 36, Фиг. 68, 1% Златен хлорид и 1% Железен сулфат
Снимка 36, Фиг. 68, 1% Златен хлорид и 1% Железен сулфат, равни количества: Едно внимателно наблюдение показва, че това е много деликатно образувана картина. Цветовете са в обичайното розово-лилаво, но преобладава фона от железен сулфат. Граничната линия е жълта и е характерна единствено за железния сулфат. Долната част, особено в средата, съдържа фин, сложен мотив от ритмично разпределени вълни. Те придават на тази картина известен характер и красота. Но тя не е от изключителна стойност.
Снимка 37, фиг. 70, 1% златен хлорид и 1% калаен хлорид
Снимка 37, Фиг. 70, 1% Златен хлорид и 1% Калаен хлорид, смес от равни количества: В този експеримент има напълно хоризонтално разпределение на шарките, но в тях са приплетени и няколко вертикални лъчисти линии. Цветовете не са толкова приятни, тъй като лилавото стана кафяво-жълто. Тази картина е трудна за описание; подложка от жълт цвят създава известна топлота, но замърсява чистотата й. Този резултат не е от особено значение, нито по отношение на цвета, нито в тенденцията на формата. Калаевият хлорид и Златният хлорид обикновено са по-красиви.
Снимка 38, Фиг. 72, 1% Златен хлорид и 1% Оловен нитрат
Снимка 38, Фиг. 72, 1% Златен хлорид и 1% Оловен нитрат, равни количества, смесени: това е най-добрата картина в цялата серия. Цветовете са красиви, а формите показват някои от характерните качества. Считаме това за наистина изразителна, красива пролетна картина на златен хлорид и оловен нитрат. Затова избрахме този експеримент за нашата последна публикация „Злато и Слънцето” (Експерименти, проведени по време на Пълното затъмнение, 1947г.), за да покажем типичен пролетен експеримент в контраст с типичния експеримент в средата на зимата.
Тази серия от седем картини не може да бъде описана като образуваща ясно единство, както другите две серии. Тук лесно бихме могли да извадим една или друга картина и да я заменим с експеримент от предния или следващия ден, без да предизвикваме смущения, с изключение на Фиг.72. Това е красив пролетен израз и не е толкова лесно заменяем.
ОБЕКТИВНО СРАВНЕНИЕ НА ТРИТЕ СЕРИИ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Започвайки да сравняваме трите серии експерименти, описани по-горе, трябва да сме наясно от каква гледна точка предприемаме това сравнение. От научна гледна точка само би било доста трудно да се намери основа за преценка. Трябва да се занимаем с форма и цвят, и с нещо дори отвъд формата и цвета, изразено в нещо, което може да се нарече „настроението”, което се преплита в картините. Трябва да ги разгледаме и от художествена гледна точка. Ученият определено е призован да преценява, но той трябва да гледа с очите на художник. Не може да се гледа произведение на изкуството като една Мадона на Рафаел, и да се оценява само начинът, по който синьото, червеното и зеленото са подредени тук и там в пространството, а да се забравя прекрасният израз на лицето на Мадоната. Също толкова глупаво би било да се гледа на експеримента, получен чрез използването на Златен хлорид и Меден сулфат на 28 март, и да се вторачим само в разпространението на пурпурно, жълто и зелено върху филтърната хартия, като се пренебрегва общият образ, представен на снимката. Разбира се, това ще зависи от наблюдателя: може ли да го види, или не може? Тук възможностите ни се изчерпват. Но същото се отнася и за всяка творба на изкуството. Може ли наблюдателят да види в нея нещо повече от петно цвят или не?
Това, което виждаме в горните експерименти със сигурност е проникнато от красотата; това са картини, рисувани от природата. Ученият само предоставя на природата възможност да рисува, като избира правилните вещества и правилното време.
Сега правим избор от трите серии експерименти според нашите принципи, обяснени по-рано.
Снимка 25, фиг.46 и 47 и снимка 32, фиг.60, три експеримента със същите вещества, златен хлорид и сребърен нитрат, смесени в равни количества. Без съмнение ние избираме Фиг.47 на снимка 24. Другите два експеримента са по-малко изразителни в цялостния си характер и оцветяване.
Снимка 26, фиг.48 и 49, и снимка 33, Фиг. 62, три експеримента със същите вещества, Златен хлорид и Живачен хлорид, смесени в равни количества. Отново е лесно да се избере най-красивата и впечатляваща фигура 49 на снимка 26. Другите два експеримента не достигат до същото ниво.
Снимка 27, фиг.50 и 51, и снимка 34, Фиг.64, три експеримента със същите вещества, Златен хлорид и Меден сулфат, равни количества, смесени: Изборът е еднакво лесен и се спира на Фиг.51, снимка 27. Както вече споменахме, това е „уникална” картина. Другите два експеримента не са нито забележителни по цвят, нито със някакви специфични форми.
Снимка 28,Фиг. 52 и 53, и снимка 35, Фиг.66, три експеримента със същото вещество, златен хлорид: Тук може и да се поколебаем между Фиг.52 и Фиг.53. След внимателен размисъл пак стигаме до заключението, че най-впечатляващ е резултатът получен във Фиг.53, снимка 28. Тук окончателното решение може да бъде постигнато единствено чрез изучаване на оригинала или, ако експериментите можеха да бъдат възпроизведени в цвят. Макар че Фиг.52 е много красива и показва всички качества, които един красив пролетен експеримент може да покаже, липсват златните нюанси на Фиг.53 и специалното качество на живот, което се вплита във Фиг.53. Сравнявайки ги отново и отново, стигаме до преценката, че Фиг.53 е по-жива от Фиг.52. Ако си позволим да се водим само от художествената гледна точка, може да се промъкне лична нотка, която да отмени обективната преценка. Тази лична нотка е разбираема, ако използвам за нея термина „вкус”. Вкусът на един човек може да се различава от вкуса на друг. И ако изключим това, тогава решаваме обективно от научна и от художествена гледна точка в полза на Фиг.53 на снимка 28.
Снимка 29, Фиг.54 и 55, и снимка 36, Фиг.68, три експеримента с едни и същи вещества, 1% Златен хлорид и 1% Железен сулфат, смесени в еднакви количества: От тези три ние също преценяваме от научна и художествена гледна точка и избираме Фиг.55 на снимка 29, въпреки че е разбираемо, ако някой е особено привлечен от деликатните линии, гравирани във фиг. 68. До такава преценка може да се досстигне, ако се погледне от художествена гледна точка и забравим за другите отличаващи се качества, изразени в ярките цветове, които най-добре ще се преценят ако имаме достъп до оригинала.
Снимка 30, фиг.56 и 57, и снимка 37, фиг.70, три експеримента с едни и същи вещества, златен хлорид и калаен хлорид, смесени в равни количества: Ние избираме като най-красива и впечатляваща фиг.56 на снимка 30.
Снимка 31, фиг.58 и 59, и снимка 38, Фиг.72, три експеримента със същите вещества, Златен хлорид и Оловен нитрат, смесени в равни количества. Няма съмнение, че трябва да бъде избрана картината, представена на снимка 31, фиг.59.
От 1943 г. насам много приятели са имали възможност да разгледат оригиналите. Те винаги са били излагани пред тях, за да могат сами да преценят. Радвам се да кажа, че всички стигаха до същото заключение. Понякога се случваше да се чуе следният коментар: „Трябва да призная, че също харесвам експериментите със злато-калай и злато-олово, извършени по време на пролетното равноденствие, или златната картина, получена по същото време; те наистина са много красиви. Ако след това погледна експериментите, получени на 28 март, осъзнавам, че в тях е отразено безкрайно повече; те не могат да бъдат сравнени с другите две. Първите са красиви, но последните са повече от красиви…"
Едната преценка е съвсем естествена, тя е израз на възхищение от красотата на пролетните експерименти. Пролетното равноденствие добавя голяма красота. Но виждаме нещо, което надхвърля обикновената красотата в поредицата, направена на 28 март, Великденската неделя, определена от Кралския астроном.
Третата поредица (Великденска неделя според Църковните власти), оценена в своята цялост, е общо взето незначителна.
Ето накратко нашата цел - научно-художествената преценка на тези три серии експерименти:
Природата празнува Великденския фестивал, когато отбелязваме смъртта и възкресението на Христос, на 28 март 1943 г. Това беше ранен Великден и всеки можеше да види това отразено в Природата. Семената поникнаха рано. Дърветата бяха покрити с цветове, пролетните цветя бяха изобилни. Това славно извисяване на жизнените сили - това да си в status nascendi - определено беше преминало вече месец по-късно, на 25 април.
Това са научни експерименти, които в пораждат в нашите души религиозни чувства и с това допринасят за намирането на път за обединяване на Наука, Изкуство и Религия.
Един научен тест ни дава възможност да решим спор между Кралския астроном и Църковните власти.
Превод: Ати Петрова