Лили Колиско и космическите сили на Великдена - експерименти

Submitted by admin 2 on Пон., 25/03/2019 - 23:10
Лили Колиско

Скъпи приятели, в първата статия, посветена на космическия Великден, обещахме в най-скоро време превод на изключително интересни експерименти, направени от ученичката на д-р Рудолф Щайнер - Лили Колиско, в които тя реално доказва, че в природните върхови моменти, увенчани с четирите годишни празника, действат космически сили, които нямат аналог през другото време на годишния цикъл. Изказваме огромната си благодарност на Ати Петрова за цялата й преводна помощ към нашия сайт.

От редакторския екип

* * *

ВЕЛИКИТЕ ПРАЗНИЦИ ПРЕЗ ГОДИНАТА И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ

В НАУЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

Трябва да се каже, че всички експерименти, проведени досега, не бяха проведени с цел откриването на тези странни феномени. Те бяха проведени единствено за обективното проучване на различните промени на формиращите сили: (а) през деня и нощта, (б) в течение на годината. Полученият резултат не бе нито търсен, нито очакван. Но оттогава, разбира се, особено внимание обърнахме на Великден, празника на Св. Йоан (лятно слънцестоене), Михаиловия празник (септемврийски или есенен празник), Коледа (13-те свети нощи), които представляват четирите големи празника, свързани с пролетното равноденствие, лятното слънцестоене, есенното равноденствие и зимното слънцестоене. Колкото и да е невероятно експериментите, проведени по това време, показват промени, с които се отличават в нормалния ход на годината. Година след година нещо се случва в природата, нещо наблюдавано в различни вещества като сребърен нитрат, златен хлорид и други, които не могат да се обяснят научно с промени в температурата или влажността в атмосферата или разлики в светлината. Още веднъж подчертаваме, че преди да имаме правото да правим такова заявление, трябва да проведем всички опити с всичките различни вечества и техните комбинации, всеки ден и всяка нощ, много години без прекъсване. Работата трябва да се върши от един и същи човек на Великден и Коледа, Лятното слънцестоене /Йоановден/ и Михаиловия празник, ден и нощ. Човек трябва изцяло да се отдаде на тази задача. Също така е очевидно, че тези експерименти могат да се проведат единствено в състояние на преданост и преклонение пред великите космически закони.

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПРАЗНИК

Великденският празник е подвижен празник – всъщност, единственият подвижен празник; първата неделя след Пълнолунието след Пролетното равноденствие. Все още се ръководим от звездите за установяването на Великденския празник. От време на време се правят опити да се наруши тази вековна традиция и да се направи „реформа” на календара, за да се приспособи към съвременните ни нужди. Не е удобно от бизнес гледна точка да трябва да се съобразяваме с подвижен Великденски празник. Възниква въпросът: откъде визниква такава древна традиция? Докъде в миналото можем да я проследим? Основателно ли е модерният човек да спазва тези традиции или трябва съвсем да ги отхвърли и да подреди календара по-удобно?

На Великденския празник ние отбелязваме смъртта и възкресението на Христос. Но можем ли да проследим исторически датата на Последната вечеря? Епископът на Бирмингам изучава тази възможност и това е изложено в последната му книга: „Изгревът на християнството” на страница 150 под заглавието: „Тайната вечеря”. Изглежда възникват само неясноти от подобни исторически проучвания. Д-р Барнс заявява, че е любопитен факт (стр. 74), че нямаме никакви познания нито за това, кога се е родил Исус, нито за годината, в която е умрял. Данните, с които трябва да се определят двете години, са оскъдни и объркани. На стр.153 епископът на Бирмингам стига до заключението: „Това, което е важно в нашето проучване, е, че разбираме колко е малка увереността относно обстоятелствата около смъртта на Исус. Ранните християни допълват своето невежество, като позволяват на религиозното въображение да облече голия факт на смъртта на техния Господ. Такава идея е отвратителна за мнозина, но ако историята на разпятието е драма, а не история, то поне драма, оформена от великото изкуство, възникващо от любов, благоговение и сълзи. Според общата традиция, петнадесетият ден от Нисан, в годината на разпъването на Исус, се пада в петък. Бихме си помислили, че този факт - ако е факт - ще даде представа за годината, в която се случва разпъването му. Експертите обаче изглежда са съгласни, че има твърде много неясноти, свързани с еврейския календар, да бъде това задоволителен аргумент. Квартодециманският Великден, както казахме, съвпада с еврейската Пасха. Синоптичният Великден, от друга страна, отбелязва Възкресението, което се е състояло, според синоптичната както и Йоановата история, в неделята след Разпети петък. Неделята бързо се превръща в Господен ден и великата Неделя на годината е Великден."

Ето това намира чрез своите исторически изследвания представителят на Църквата. – нищо, освен неясноти. Очевидно и методите на историческо проучване не водят до нищо повече.

Рудолф Щайнер, основателят на Антропософското движение, изнася много лекции през живота си за великите празници през годината и особено за Великденския празник. Някои от тези лекции са преведени на английски и могат да бъдат изучавани от всеки, който пожелае. Аз препоръчвам „Великден като част от Мистерийната мъдрост на човека” или „Четирите сезона и архангелите” 1923 год., но най-вече искам да цитирам подробно от лекциите, дадени от Рудолф Щайнер в Дорнах (Швейцария) между 31 март и 7 април, 1923 год . Заглавието на тези лекции, които не са преведени доколкото ми е известно, е: „Der Jahreskreislauf als Atmungsvorgang der Erde, Die vier grossen Festeszeiten des Jahres. Wie wird aus Natur-Erkenntnis Geist Erkenntnis. („Ходът на годината - процес на дишане на Земята. Четирите велики празника на годината. Как познанието за Природата може да стане познание за Духа?”)

Тук намираме истинското знание, което помага на човека да разбере великите празници като духовни, космически факти.

1943 год. ни представи един много интересен проблем. Кралският астроном и църквата са били на различни мнения относно датата на Великден. Според Кралския астроном първата неделя след Пълнолуние след Пролетното равноденствие се пада на 28 март (Пролетното равноденствие, 21 март, в 0ч. 3 мин. вечерта. Пълнолуние, 21 март, 10ч. 8мин. вечерта). Това означава, че Великден трябваше да бъде рано през 1943 г. Църковната традиция постанови, че пълната Луна, която трябваше да се счита за Великденска луна, се пада месец по-късно и следователно църковните власти определиха Великденската неделя на 25 април 1943 г.

Само един от тях можеше да е прав. Но кой би могъл да реши дали това е Кралският астроном или Църковните власти? Изглеждаше като добра възможност да тестваме нашия метод. Успяха ли е веществата да решат кога Великден е празнуван в Природата, в целия Космос? Очевидно е, че не можем да възпроизведем тук всички експерименти, направени през въпросното време. Само можем да изберем серия от експерименти, проведени със седем представителни метални соли: сребърен нитрат, живачен хлорид, меден сулфат, златен хлорид, железен сулфат, калаен хлорид и оловен нитрат, по обяд по време на пролетното равноденствие, на 28 март (Великден според Кралския астроном) и на обяд на 25 април (Великден в съответствие с църковната традиция). Фотографските репродукции са подредени в илюстрациите по такъв начин, че да е лесно на читателя да ги подреди в таблицата в правилния ред една под от друга, така че окото да може да се движи в хоризонтална посока, за да наблюдава разликите, изразени в различните вещества, използвани по едно и също време, при същите условия на температура, влажност на атмосферата и светлината. Или окото може да се движи във вертикална посока и да сравнява експериментите с едно и също вещество в техните вариации според различните дати. Първоначално ще бъде описано хоризонталното подреждане.

ОПИСАНИЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ С РАЗЛИЧНИ ВЕЩЕСТВА, ПРОВЕДЕНИ НА ОБЯД В ДЕНЯ НА ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% СРЕБЪРЕН НИТРАТ

(еднакви количества)

 

Пролетно равноденствие, 1943г.

Снимка 25, Фиг.46, 1% Златен хлорид и 1% Сребърен нитрат, равни количества: резултатът е приятна картина, с ясни цветове, не особено богата на форми. Границата, описваща широка крива, се пресича от малки вълни в лилаво-мораво. Отдолу се разпространява широка светло жълта лента. По-голямата част от златната активност виждаме в по-богато оцветената долна част.

1% ЗЛАТЕН ХЛОРИД И 1% ЖИВАЧЕН ХЛОРИД