Познанието на човека ще бъде възможно само тогава, когато може да започне от най-нисшите форми на явленията на света, от всичко това, което се открива на човека като материален свят. И това, което започва с разглеждането на всичко, което се открива като материален свят, трябва да завърши с разглеждането на света на йерархиите. От най-нисшите форми на материалния свят нагоре, до най-висшите форми на духовното съществувание, трябва да бъде търсено онова, което може да доведе след това до действителното познание на човека...
...Трябва да бъдем наясно с факта, че човекът, който днес стои пред нас, е резултат на дълго космическо развитие, което аз постоянно съм представял като сатурново, слънчево, лунно и земно развитие /тук Щайнер говори за Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна – бел. на ред./. Земното развитие още не е завършено. Но нека бъдем наясно за това, какво дължи всъщност човекът на земното развитие в тесния смисъл, на това земно развитие, което е последвало лунното развитие.
...Виждате ли, когато разгръщате и движите вашите ръце, когато движите пръстите, когато извършвате някакво външно движение - всичко, което във вашия организъм е необходимо да се извърши във връзка с това, че можете да движите вашите ръце, крака, глава, устни и т.н., и силите за такива човешки прояви отиват в най-вътрешните части на човешкия организъм, - всичко това е дарено на човека през земното развитие в тесния смисъл на думата.
...Напротив, насочете поглед във всичко, което е развитие на обмяната на веществата, в пространството, което е затворено от външната човешка кожа, насочете поглед върху всичко, което става във физическия телесен вътрешен човек като развитие на обмяната на веществата, тогава имате образ на това, което човекът дължи на лунното развитие.
И вие имате образ на това, което човекът дължи на старото слънчево развитие, когато насочите поглед върху всичко, което в човека е по някакъв начин ритмичен процес. Процесът на дишането, процесите на кръвообращението са най-важните ритмични процеси. Всички тези ритмични процеси човекът дължи на старото слънчево развитие.
И всичко, което е развитие на нервите и на сетивата, разпространено отново в цялото тяло на днешния човек, човекът го дължи на старото сатурново развитие.
Но при всичко това трябва да имате предвид, че човекът е едно цяло и че развитието на света е едно цяло.
...Но ние сме потопени също в това, което ни заобикаля пространствено на Земята. Вземете, например, минералното царство. Ние се намираме във взаимодействие с минералното царство. Ние приемаме минералите чрез храната. Ние ги приемаме също и чрез дишането и т.н. Ние преработваме минералите вътре в нас.
...Предположете, че приемаме в нас нещо минерално. Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде доведено в човека по-нататък дотам, че да се получи следното: вие знаете, че имаме една собствена топлина и при здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина. Когато консумирате зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която има общо с външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да бъде превърнато в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятства превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът е болен.
И нека отидем по-нататък, да отидем при растителните вещества, които човекът приема в себе си като храна. Човекът приема в себе си растителните вещества. Той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си. Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер. Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така че човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен.
Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема отвън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма, а това представлява само десет процента от целия човешки организъм, само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
Можем да кажем - всичко минерално трябва да премине в човека в топлинен етер; всичко растително в човека трябва да премине в човека през преходната форма на въздухообразното; всичко животинско в човека трябва да премине през преходната форма на течното състояние. Само всичко човешко може да приеме в него твърдата земна форма и да я запази постоянно. Тази е една от тайните на човешкия организъм.
…да вземем това, което в човека е организма на обмяната на веществата, което без съмнение той преобразува през време на земния организъм, но го има като заложба от старата лунна епоха, да вземем следователно това, което вътре в човека, в границите на неговата кожа става като обмяна на веществата в тесния смисъл на думата, при което причисляваме към обмяната на вещества също изпражненията. Всичко това бива изменено чрез приемането на хранителните вещества. Хранителните вещества, които първо се намират вън от човека, влизат в човека и се присъединяват първо към тази система на обмяната на веществата.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко. Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер; всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-газообразното; всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско, започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние. Всичко това съществува като тенденция в обмяната на веществата. И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
Ако проследим обмяната на веществата нагоре до дишането, констатираме, че човекът изгражда от себе си въглерода, който може да се намери навсякъде в човека. Той е търсен от кислорода, бива превърнат във въглероден диоксид и след това бива издишан от човека. Въглеродният диоксид е съединение на въглерода с кислорода. Кислородът, който бива приет чрез дишането, среща въглерода и го приема в себе си; човекът издишва въглероден диоксид – съединението, получено от действието на кислорода с въглерода.
Преди да стане издишването, въглеродът става, така да се каже, още един благодетел на човешката природа. Защото този въглерод, който се съединява с кислорода, като свързва това, което кръвообращението произвежда, с това, което дишането прави след това от кръвообращението, този въглерод става благодетел на човешкия организъм, защото преди да напусне човешкия организъм, той разпространява в целия човешки организъм излъчване на етер.
Физическата наука казва само: въглеродът бива издишван с въглеродния диоксид. Обаче това е само страна от целия процес. Човекът издишва въглероден диоксид, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер. Този етер прониква в етерното тяло на човека. И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса. Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действат формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите. Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер. Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света. Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата.
Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система - през време на старата слънчева епоха, и едвам след като тези други системи са съществували вече, е била образувана в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си.
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека, - вие ще видите в следващите лекции, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, - тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим в системата на обмяната на веществата.
Ето защо, който иска да проведе действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата, и трябва да запита всяко отделно явление в системата на обмяна на веществата: Какъв е твоят път? Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък и вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем още по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: - Ако съм сам,, тогава аз съм процес, който непрестанно прави човека болен. Никой процес на обмяната на веществата не трябва да стига до край в човешката природа, защото всеки процес на обмяната на веществата, ако стигне до край, прави човека болен. Човешката природа е здрава само тогава, когато процесите на обмяната на веществата биват спрени на определена степен. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, прави организма болен.
Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси.
/тук Щайнер говори за хармоничното съотношение на вътрешния ритъм на вдишване-издишване и сърдечна пулсация в рамките на средната продължителност на човешкия живот, и космическия ритъм, съобразен с времето за преминаване на точката на пролетното равноденствие на Слънцето през 12-те зодиакални области, бел.на ред./
...Другото кръвообращение, повече вътрешно концентрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателният процес е това, което отговаря на общуването на човека с външния свят, на взаимоотношението с външния свят. Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм. Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса.
Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса. В това деление и обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането, вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека. Обаче всяко вътрешно лечение трябва да помогне на дихателния процес, който продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се помогне така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
Можем да кажем: - От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно отдолу-нагоре тенденцията да се разболее, а в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението, трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
Тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси насочват именно по посока на нервно-сетивната система в главата нещо. Като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които, така да се каже, лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действа оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действа оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на отсъждане с целия Космос.
Предположете, че някой иска да установи система на лечебното изкуство, една действително рационална система на лечебното изкуство. Какво трябва да съдържа тази система? Естествено тя трябва да съдържа главно процесите на лечението. Обаче от какво трябва да изхождат процесите на лечението? Те ще трябва да изхождат от процесите на обмяната на веществата, а другото трябва да бъде най-много предпоставка, - ние ще говорим още върху това, - анатомията, тънката анатомия трябва да бъде изходната точка, защото тя е нещо твърдо установено. Тя представлява вече нещо напълно човешко.
Процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината. Те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, според която те клонят към предизвикване на болестните състояния. Днешната система на медицината трябва да започне с естествените процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и оттам трябва да бъде почерпено познанието за възможността, при която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез интимното познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при днешната система на медицината трябва да се за почне с проучване на процесите, свързани с обмяната на веществата, и оттам трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих искал да кажа, ще се постигне увенчание на цялото, като се покаже как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека, предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили.
Медицината е метаморфозиране на духовното третиране на човека, пренесено надолу във вещественото. Ако си спомните, как посочих нещата в курса за учителите, който бе държан за английските слушатели, ще видите, че аз навсякъде обърнах вниманието върху това, как в това, което учителят върши, се започва с един вид обща човешка терапия, как това или онова педагогическо мероприятие може да предизвика в по-късна възраст нездравословни отлагания в обмяната на веществата или всмукване на неправилната обмяна на веществата. Това, което педагогът прави, ако то е продължено надолу, дава лечение. И противоположното на терапията, на лечението, това, което се стреми отдолу-нагоре, това са процесите на обмяната на веществата.
Виждате ли, целият този въпрос стои по начин, по който фактически процесите на храненето могат да преминат в процеси на лечението; процесите на лечението могат да преминат в духовни процеси, и отново обратно - духовните процеси могат да преминат в процеси на лечението; или когато духовните процеси могат да предизвикат направо смущения на обмяната на веществата. Тогава духовните процеси преминават отново в стадий, в който могат да бъдат излекувани чрез средния организъм на човека, могат и трябва да бъдат излекувани по този начин. Всички тези неща преминават едни в други в човека и целият човешки организъм е непрестанно една чудесна метаморфоза.
Вземете например процесите, които се съдържат в чудесното човешко кръвообръщение! Какви са тези процеси?
Обгърнете с поглед първо кръвта, съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите; обгърнете с поглед формата - системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като костна система и т. нат., следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него. Останете при течното състояние, при кръвта - в човешкия организъм съществуват също и други течности, но останете при кръвта. В тази течаща течност, какви процеси стават в нея непрестанно? В нея непрестанно стават процеси. Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат онова, което е преграда, или скеле, или втвърдено в човека. Тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове, или в мускулите, или някъде в костите, или в някой обвиващ орган. В какво се превръща там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални процеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси, проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв. Един абсолютно нормален, здравословен процес, разместен И поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес, причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и тогава ние получаваме различните форми на болести в нервната система.
Аз казах, че в нервните пътища текат съвършено други процеси в сравнение с кръвта, в нервите стават противоположните процеси. В кръвта стават процеси, клонящи към фосфорното естество. Процеси, които обхванат тъканите, обвиващи кръвта, или тези съседни на кръвта, водят до възпаления. Ако проследите процесите в нервните пътища и ако тези процеси преминат в други съседни органи, или също в кръвта, тогава се раждат импулсите на образуване на тумори при човека. Когато това бива пренесено в кръвта и след това кръвта снабдява по нездравословен начин другите органи, раждат се образувания на тумори.
Така че можем да кажем: Всяко образуване на тумор е един метаморфозиран нервен процес ставащ на неподходящо място в човешкия организъм.
Вие виждате, че това, което протича в нервите, трябва да остане в нервите, а това, което протича в кръвта, трябва да остане в кръвта. Ако това, което принадлежи на кръвта, премине в съседство, раждат се възпаления. Ако това, което принадлежи на нервите, премине в съседство, раждат се всякакъв вид образувания, които са обхванати с тривиалното име туморни образувания.
Обаче между процесите на нервната система и процесите на кръвната система трябва да има правилен ритъм. Ние имаме не само ритъма на дишането в контраст с процеса на кръвообращението, а в движещата се кръв имаме тънки процеси, които, когато излязат вън от кръвта, се превръщат във възпалителни процеси. Тези тънки процеси трябва също да са в ритмична връзка с това, което става в съседния нерв, както дишането трябва да стои във връзка с кръвообращението. И в момента, в който в тази връзка се явяват смущения между ритъма на кръвта и ритъма на нервите, ритмичната връзка трябва отново да бъде възстановена.
Вие виждате, че тук ние отново навлизаме в областта на терапията, на процесите на лечение. Всичко това ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало на едно погрешно място чрез неправилен процес.
Да, всяко преминаване през света е в действителност истинско проучване на това, което храни, което лекува, едно проучване на духовното, защото в природата постоянно се получават заболявания и постоянно се лекуват. Там, навън, се намират великите процеси на лечението. Ние трябва само да ги приложим върху човека. Това е чудното съвместно действие на Макрокосмоса с микрокосмоса. Действително представлява дълбока истина това, което съм казал на някои от вас:
Искаш ли да познаеш себе си,
Гледай на всички страни в света.
Искаш ли да познаеш света,
Гледай в глъбините свои.
А това можете да приложите върху всичко: Искаш ли да лекуваш човека, гледай на всички страни в света; гледай как навсякъде светът развива лечение. Искаш ли да познаеш тайните на света като болестни и оздравителни процеси, тогава гледай в глъбините на човешката природа. Можете да приложите това върху всяко човешко същество. Обаче трябва да насочите погледа навън, върху великата природа, и да видите човека в жива връзка с тази велика природа.
Действителното познание на човека трябва да бъде търсено така, както посочихме това. То трябва да води от процесите на храненето, през процесите на лечението, до човешката педагогика и мировата педагогика в най-широкия смисъл. Бихме искали да кажем: от храненето, през лечението, до цивилизацията и културата. Защото всичко е една основа на физическите процеси, които в човека са концентрирани в храненето; в процесите на лечението, които произлизат от това, което винаги се движи в кръг, което в човека е концентрирано в ритмичните процеси; и от това, което в човека е концентрирано в нервно-сетивните процеси. Светът е устроен тристепенно.
А сега си представете, какво можете да изследвате при онова небесно тяло, което е било поставено, така да се каже, като най-достойния духовен обект на проучване, на границата на нашата планетна система. Там, в средата, се намира онова, което съдържа в себе си силите, които, ако си представим концентрирани върху Земята, са сили създаващи заболяване, а в околността се показват кръжащите сили на оздравяване. И който може да възприеме тези неща, той ще види там, в пръстените на планетата Сатурн, силите изразени в такава форма, в каквато не могат да се намерят в това, което заобикаля Земята. Ще види, че там е това, което е кръжащото здраве. Тези пръстени на Сатурн са нещо съвършено различно от това, което астрономите казват за тях. Тези пръстени на Сатурн са кръжащо здраве, а вътрешността на Сатурн е заболяващото, създаващото болест, виждано в най-чистата му концентрация.
И така, в планетата Сатурн, която е поставена в най-външния край на нашата планетна система, ние виждаме да се извършва същият процес, който носим непрестанно в нас, в нашата обмяна на веществата, и в нашето кръвообращение. Но ние виждаме също, че нашият духовен поглед се насочва към света на втората йерархия, съставена от духовните същества Кириотетес /Господства/, Динамис /Сили/ и Ексусиаи /Власти/, както и към света на първата йерархия - съставена от Серафимите, Херувимите и Престолите. Когато насочим внимателно духовния си поглед върху планетата Сатурн и неговите пръстени, ние се насочваме към тези горни йерархии, и виждаме как те гледат, бих искал да кажа, върху това, което създава болест и това, което лекува.
Подбрани места от десета лекция на Събр.съч.230 /превод на Димо Даскалов/