ПАСХА, 2025
Лекция на д-р Инго Юнге, изнесена на Великден, 18.04.2025 г.
Доверието е онази златна дума, която трябва да стане определяща за социалния живот на бъдещето. Любовта към това, което човек върши, е другата златна дума. И в бъдеще социално благотворни ще бъдат онези действия, които произтичат от всеобхватното човеколюбие.
Днес живеем във време, когато хората все повече и повече трябва да се запознават със същността на свръхсетивния свят, ако искат душевно да бъдат в състояние да се справят с изискванията на живота.
Разпространяването на свръхсетивните познания, а следователно и на знанията за Пазача на прага, е една от задачите на съвременността и на близкото бъдеще. И поне за да може човек да се справи с живота след смъртта, той трябва да започне да се подготвя за него в подходящото време – още сега.
Ще започнем днешната лекция с Великденско изречение на Рудолф Щайнер:
Застанал пред вратите на човешкия живот,
съзри върху техния свод Мировото Слово.
Живеейки в дълбините на човешката душа,
усети в техния кръг началото на световете.
Помнейки за земния край на човека,
открий в него обръщането на духа.
GA 233a, 40, 20.04.1924 г.
Скъпи мои приятели,
Днес няма да започнем нашата лекция от времената на Адам и Ева, нито дори от времената на Древния Сатурн. Ще започнем тази лекция със спомен за една много, много по-дълбока древност. Ще се върнем цели еони назад – към извора на времената.
На Съвета на Боговете изборът се спира върху Христос като върху Онзи, Който ще води човечеството през развитието и осъществяването. Но не съществуваше нищо, чрез което Той да може да осъществи това. Цели еони Христос прекара в уединение и самота – това беше време на развитие. И Той изгради от четирите посоки на света, за които постоянно чуваме в изреченията – Изток, Запад, Север и Юг – Мировото Слово. Можем да си представим кръст, в чиито краища са разположени четирите апокалиптични знака: Лъв, Водолей, Телец и Скорпион. В Пролога на Евангелието според Йоан това Слово отново ни е предадено. Обикновено в книгите този откъс е преведен неправилно. Но ние разполагаме с достоверния текст, чийто превод е направен от Рудолф Щайнер. И имаме щастливата възможност да намираме утеха, като го четем.
- В началото на началата беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото (или: Словото беше божествено).
- То в праначалото беше у Бога.
- Всичко стана чрез Него, и освен чрез това Слово не стана нищо от възникналото.
- В Него беше животът, и животът стана светлината на хората.
- И Светлината светеше в тъмнината, но тъмнината не я обхвана.
- Имаше човек, изпратен от Бога; името му беше Йоан.
- Той дойде за свидетелство – да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него.
- Той не беше Светлината, а свидетел на Светлината.
- Защото истинската Светлина, която просветлява всички хора, трябваше да дойде в света.
- Той беше в света, и светът възникна чрез Него, но светът не Го позна.
- При отделните хора Той дойде (достигна до Аз-хората); но отделните хора (Аз-хората) не Го приеха.
- А онези, които Го приеха, чрез Него можеха да се явят като Божии чеда.
- Онези, които се довериха на Неговото име, не се родиха от кръв, нито от волята на плътта, нито от човешка воля, а от Бога.
- И Словото стана плът и пребиваваше между нас, и ние чухме Неговото учение – учението за Единородния Син на Отеца, изпълнен със себеотдаване и истина.
- Йоан свидетелства за Него и възвестява ясно: „Този е, за Когото казах: След мен ще дойде Онзи, Който беше преди мен. Защото Той е моят Предтеча.“
- Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат след благодат.
- Понеже Законът бе даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.
- Досега никой не е видял Бога с очите си. Единородният Син, пребиваващ в недрата на Отеца на света, Той пръв стана способен на това съзерцание.
Многократно сме говорили за това как Словото е сътворило хората. Може да се каже, че да научаваме тези неща е наша привилегия. Словото е сътворило хората, защото на всеки от четирите знака, на всяка от четирите посоки на света, принадлежи едно вещество на Земята. На Лъва принадлежи водородът, на Водолея – кислородът, на Скорпиона – въглеродът, а на Телеца – азотът. От тези четири елемента са изградени аминокиселините, от тях е изграден белтъкът, а от него – целият човек: нашата коса, ноктите, кожата, органите, мускулите – всичко е съставено от тези четири елемента.
Но това все още не е всичко. Не би имало никакво основание тези четири елемента да изграждат белтъка, ако тук не присъстваше едно ръководещо начало. Естествената наука нарича това ръководство катализатори. За всяко от четирите елементарни вещества съществува свой катализатор. И тези импулси в действителност също идват от Христос. Нужно е да си изясним, че освен всичко останало, с Негова помощ протичат и химичните процеси.
И така, към областта на човешкото сърце принадлежи водородът. Водородът е извънредно лек. Ако не бъде задържан, той просто ще отлети. Ако едно дете пусне балон, напълнен с водород, той ще се издигне към небето. Така е и с нашето сърце – то се стреми към лекотата, но същевременно чрез сърдечната торбичка е здраво прикрепено към диафрагмата и отново и отново бива привличано надолу, в дълбините.
В природата виждаме образа на растението. В далечното бъдеще нашето сърце ще бъде подобно на растение. Растението расте нагоре, стреми се към висините и там образува цветовете, от които по-късно се раждат семената. След това растението хвърля семената надолу, към тежестта. Семената образуват кълн, който отново се стреми нагоре. Отново семената падат надолу и прорастват нагоре, отново надолу и отново нагоре, надолу и нагоре. Това е и пулсът на нашето сърце – редуването на систола (съкращението) и диастола (отпускането) на сърцето.
Въглеродът принадлежи към съвсем друга област на нашето същество. Тук трябва да насочим поглед към това как растенията остаряват, падат на земята и как вятърът ги засипва с пръст. От тези покрити със земя дървета се образуват каменните въглища. Ние ги изгаряме и се образува въглероден диоксид. Растенията поемат въглеродния диоксид и от него изграждат новите си растителни тела. Но не само изгорелите въглища – самият човек също издишва онова, което е необходимо на растението за неговата жизнена дейност.
Кислородът се намира в земната атмосфера само в слой с височина около 30 км. При изкачване в планината, още на височина от 4000 м., човек започва да изпитва недостиг на кислород. На такава височина той може частично да съществува само с помощта на кислородни апарати. Но на височина около 30 км космическото лъчение е изключително силно. То е много вредно за човека. Под въздействието на това лъчение кислородът (O₂) се разпада. Един свободен кислороден атом се свързва с молекула кислород. Така се образува O₃ – озонът. Понякога той се появява и тук, на Земята. Характерната миризма на озон можем да усетим след гръмотевична буря, понякога в гората или ако някой реши да посети солариум – при ултравиолетовото облъчване също се образува озон.
Сега нека си представим друг образ: водата под формата на мъгла се издига нагоре, а след това като дъжд се връща обратно на земята. Тези природни движения се осъществяват благодарение на кислорода, благодарение на водата.
Четвъртият елемент е азотът. Когато говорим за тези неща, можем да се надяваме най-много да добием едно леко предчувствие за това колко гениално Христос е сътворил нашата Вселена. Азотът присъства в земната атмосфера до височина около 100 км. Това е областта, където изгарят падащите звезди. Миналата нощ видях една, но после разбрах, че това е било насън, а не в действителност. Но все пак я видях!
Там горе, в йоносферата, температурата достига около 1000°C. И това съответства на азота в нашия черен дроб. Черният дроб, както и сърцето, е един от най-топлите органи на човешкото тяло. А угасващите падащи звезди, които донасят на Земята космическо желязо, се отнасят към планетата Марс. Черният дроб има своеобразен „прикачен орган“ – жлъчният мехур – и той е израз на Марс. Заедно те представляват израз на азота и на йоносферата. При сътворението на света всичко това е трябвало да бъде предварително замислено.
Но всичко това не се осъществи в описания вид нито на Стария Сатурн, нито на Старото Слънце – то възникна за пръв път тук, на Земята, след като в края на Лемурийската епоха заедно с Луната от Земята беше изтласкано всичко лошо. Боговете от Първата йерархия – Духовете на Любовта, Духовете на Хармонията и Духовете на Волята – сътворяваха нашата Земя, действайки отвътре, от нейните дълбини. Със силите, които произтичаха от Телеца, те сътвориха метаболитната част на човека, сътвориха бика. Ако впоследствие не беше настъпило по-нататъшното развитие, всички ние днес бихме съществували като бикове или крави.
Но това все още не е всичко. Тези благотворни Духове работеха не само със силите на Телеца, но и с тези на Лъва. Чрез тях те успяха да оформят ритмичната част на човека, неговата ритмична система. В древността ритмичната система на човека винаги е била изобразявана с глава на лъв. Лъвът е ритмичното животно. Но ако работата на Йерархиите върху човешкото същество беше приключила дотук, от нас би се получило онова, което египтяните са съзерцавали ясновидски – сфинксът: бик с глава на лъв и с опашка на крокодил. А отдясно и отляво – криле на орел. Но откъде идват тези криле?
Сфинксът представлява загадката на човека. И без помощта на Христос именно сфинксът би бил това, което представляваме. Това е велика загадка и именно в египетските митове отново и отново чуваме за сфинксовете. Чуваме също, че човек трябва да успее да разреши тази загадка. И днес искам да ви разкрия как тя може да бъде решена.
За да отговорим на този въпрос, няма да е необходимо да се връщаме към най-древните времена. Нужно е да започнем само от епохата на Стария Сатурн. Тогава Сатурн още не притежаваше онези красиви пръстени, които познаваме днес. Там присъстваха Боговете – Духовете от Първата йерархия, сред които бяха и Духовете на Волята. Те извършваха там своята работа. Разбира се, всички ние познаваме това почти наизуст. Знаем как е възникнало физическото тяло на човека, как са се формирали неговите сетивни органи. И знаем, че съществата, които тогава са били на степента на развитие, на която днес е човекът, са заложили в нас семената на егоизма. Това е било направено, за да може човекът някога да стане самостоятелен и свободен. Всичко това вече го знаем.
Но Боговете не само работеха – те и мислеха. Истински мислеха. Така, както мислят Боговете. И тези божествени мисли обгръщаха Сатурн. Те станаха неговата атмосфера. Тези мисли бяха съставени от една изключително фина, но духовна субстанция.
Сега трябва да спомена нещо, което със сигурност вече знаете. Всичко, което ни заобикаля, е същностно. Така е и с мисълта, така е и с божествената мисъл. Мисълта не е просто някаква сила от областта на физиката, не е само трептене, а е същество. Реално същество. И така около Сатурн се образуваха същества, съставени от божествени мисли.
Но можем да предположим, че онова, което мислят Боговете, е мъдрост. Те не изграждат интелектуални конструкции. Те мислят истинно. Те мислят аналитично, мислят творчески. Така чрез своите мисли Боговете създадоха съществата на мъдростта. А от многобройните лекции, изнесени тук по-рано, знаем, че мъдростта е под властта на Луцифер. Следователно чрез своите мъдри мисли тези Богове породиха съществата на мъдростта – луциферическите същества.
Тези същества не участваха в работата, която Боговете извършваха за развитието на човечеството. Те просто присъстваха там, движеха се редом. По-късно, във времето на Старото Слънце, те отново бяха там. И те също претърпяха метаморфоза – станаха малко по-малки и малко по-плътни, но по същество това бяха същите същества, които съществуваха още на Стария Сатурн.
Но Водачът на слънчевото човечество, на слънчевите огнени духове, беше Христос. И някъде по средата на слънчевото развитие Христос просто навлезе в самата среда на тези луциферически духове и се смеси с тях. Самият Той обаче не беше същество на мисълта, а беше действителен. Той беше Най-висшият Дух на Вселената. И така Той беше обкръжен отвсякъде от тези луциферически духове.
По-късно, в хода на нашето земно развитие, когато Слънцето се намираше в знака на Овен, Христос напусна Своето обиталище на Слънцето и – тъй като пребиваваше сред тези луциферически същества – слезе в образа на гълъб при Йордан. Той слезе при Йордан и навлезе във физическото, етерното и астралното тяло на Натановия Иисус.
Следователно на Христос дължим това, че не приехме образа на сфинкса. Първоначално Той действаше от това обкръжение, а по-късно – през епохата на Старата Луна – човекът получи в своето същество още нещо. И така: за обмяната на веществата беше даден образът на кравата/бика, за ритмичната система – лъвът, а сега се появи Орелът – за нервно-сетивния полюс. Следователно на Христос дължим това, че не приехме образа на сфинкса. Така човекът стана цялостно същество. И това стана без да приемем образа на сфинкса. То се осъществи благодарение на делото на Христос през времето на нашето земно развитие. Другите Богове посредством силите на Телеца създадоха нашата обмяна на веществата, а чрез силите на Лъва – ритмичната система. Сега, чрез силите на Орела, дойде Христос и допълни човешкото същество с нервно-сетивната организация. Разбира се, тези неща не са особено лесни за разбиране. Но сега вече знаем как стоят нещата.
Това, което се случи по време на Кръщението в река Йордан, беше свързано със Соломоновия Иисус. Това беше отново роденият Заратустра от древноперсийската култура. Но по времето, когато Заратустра се роди отново на Земята, в Палестина живееше цар Ирод. Когато той научи, че ще се роди царски син, заповяда да бъдат избити всички младенци. Затова родителите на Младенеца трябваше да избягат. Те намериха убежище в Египет.
В своя предишен живот в Древна Персия Заратустра беше възприел в себе си всички знания, които човек изобщо може да притежава. Той беше възприел всички тайни на звездите, тайните на Времето и тайните на Пространството. Но беше принуден да раздели тези знания между двама души, защото тежестта им беше прекалено голяма за един човек. Самият той можеше още известно време да я понесе, но след него вече никой не беше способен на това. Тайните на Пространството – всичко, свързано със зодиакалния кръг и с онова, което принадлежи към него – той предаде на Хермес чрез своето астрално тяло. На Моисей пък предаде тайните на Времето – всичко, което се отнася до времето – чрез своето етерно тяло. Именно етерното тяло ритмично ни подсказва кога е време да станем и да тръгнем нанякъде.
И така, той се роди отново и неговите родители избягаха в Египет. Там той отново получи своите предишни съставни части на съществото, чиито носители бяха Моисей и Хермес. До дванадесетата година от този живот той беше най-мъдрият човек на Земята. Знаеше всичко, което тогавашната наука и мъдрост можеха да предложат. Но не можеше да преживява това твърде дълго. На дванадесетгодишна възраст той умря. Но преди да умре, неговият Аз го напусна и се свърза с Натановия Иисус.
Този Иисус никога преди не беше идвал на Земята. Той се роди малко по-късно, когато цар Ирод вече беше убит. И можете да си представите какво е означавало за този втори Иисус – този младеж, толкова тясно свързан с природата – внезапно да възприеме цялата Мъдрост на света и чрез нея да осъзнае, че хората, сред които живее, са деградирали в сравнение със степента на развитие, достигната в предишните времена. Той разбра, че онези, които трябваше да водят народа и да го направляват, бяха изгубили своите сили. Именно на възрастта, когато поучаваше свещениците и фарисеите в храма, Той притежаваше ясновидски способности. И успя да преобрази своето самотничество – самотата, породена от всички тези грандиозни познания, които не можеше да сподели с никого – в любов.
В семейството Му почива майката. А в семейството на другия Иисус почива бащата. Тогава двете семейства се обединяват. От този момент нататък Иисус живее заедно със своята мащеха. Неговият земен баща бил занаятчия, дърводелец. Момчето усвоило този занаят. Когато Иисус навършил осемнадесет години, започнали годините на Неговото странстване, както било прието по онова време. Като калфа Той посещавал различни семейства. Тези срещи оставяли дълбоко впечатление в душите на хората. И след като Той си тръгвал, продължавайки странстванията си, те още дълго време имали чувството, че Той е там, при тях. Усещали етерните сили, които бил оставил след Себе Си.
Тези дълги странствания Го отвели в страната на езичниците. Още в младостта Си Той се бил научил да чува древния Бат Кол – гласа, от който древните пророци черпели своята мъдрост. И сега се озовал в земята на езичниците и стигнал до един разрушен древен олтар. Около Него се събрали хора, които – както Той виждал – били обладани от демони, измъчвани от проказа и изпаднали в пълно духовно и физическо разложение. Но с вътрешния си усет тези болни хора почувствали особената Му същност, обкръжили Го и Го взели за жрец, който някога бил избягал и сега се е завърнал. Те очаквали Той да извърши на този олтар обичайното езическо жертвоприношение. И Го издигнали върху олтара.
Но Той припаднал. Хората се изплашили и избягали, оставяйки Го сам. А докато губел съзнание, гледайки ги от височината на олтара, Той виждал, че демоните се намират вътре в тях. И отново чул гласа от небесата – Бат Кол – и древната езическа молитва:
АУМ, Амин!
Властват злите сили,
свидетели на освобождаващото се начало на Аза.
Вината на егоизма, причинена от други,
се преживява в насъщния хляб,
в който не властва Волята Небесна,
защото човекът отпадна от Вашето Царство
и забрави Вашите Имена,
О, Отци Небесни.
Думите на тази молитва дълбоко се запечатали в Неговата душа. И когато се пробудил от безсъзнанието, Той вече бил достигнал съвършено ясновидство. След това преживяване се завърнал при своето семейство. Там прекарал годините от двадесет и четвъртата до тридесетата година от живота Си, като редовно пребивавал в ордена на есеите. Той не бил член на този орден, но благодарение на особеното Си същество имал свободен достъп до него. Водел разговори с най-видните личности в ордена. Там идвал и Йоан, който по-късно станал Йоан Кръстител, макар също да не принадлежал към ордена. Именно там двамата се срещнали. Иисус от Назарет разпознал в него пророка Илия. Там Той срещнал и Буда.
Буда донесъл своето учение на Земята шестстотин години преди Христос. И Буда признал пред Него, че неговото учение – нека го кажем направо – било непълно. Наистина, не всеки има възможност да влезе в религиозно братство или да се оттегли в манастир, за да стане добър човек. Трябва да има хора, които пекат хляб, обработват нивите и непрестанно работят. Буда не бил взел това предвид в своето учение. Но след като се издигнал в Духовния свят, той разбрал това.
На тридесетгодишна възраст Азът на Заратустра напуснал Иисус. Това станало по време на разговора Му с Неговата мащеха. Той ѝ разказал всичко, което бил преживял – за детството Си, за това как приел в Себе Си Аза на Заратустра, как бил в чужбина и какво преживял при езическия олтар. И именно по време на този разговор Азът на Заратустра се отделил от Иисус и Го напуснал.
Нека си представим тогавашния Иисус от Назарет. Това бил човек, състоящ се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Без ръководството на Аза. Следвайки стремежа на някаква вътрешна сила, Той, състоящ се само от тези три тела, се отправил към Йордан.
По пътя към Йордан срещнал двама души от ордена на есеите. Те радостно Го поздравили и попитали: „Иисусе от Назарет, не ни ли познаваш?“ Но Той им отвърнал: „Вие приличате на избягали овце, които са изгубили своя пастир.“ Те не Го разбрали и отново попитали: „Иисусе от Назарет, не ни ли познаваш?“ А Той им казал: „В сърцата ви не гори огънят на Моя Отец. Върху вас лежи печатът на Противника.“
Те възразили: „Нима не посочихме на Изкусителя вратата? Нима в нашия орден няма само чисти врати – неизписани и без изображения на божества?“
Иисус им отвърнал: „Да, посочихте му вратата. Но именно затова сега го виждате навсякъде. В душите си носите гордостта и желанието да бъдете най-добрите хора. Но като принизявате другите, вие не ставате по-добри.“
Те се изплашили. Но не разказали на останалите в ордена за тази среща. Благодарение на това преживяване и двамата станали едни от най-сериозните и всеотдайни дейци на своето братство.
Иисус продължил по пътя си и срещнал човек, изпаднал в дълбоко отчаяние. Той го попитал: „Какво ти се е случило? Срещал съм те и преди – тогава изглеждаше съвсем различно.“ Отчаяният човек Му отговорил: „Да. Бях особен човек – уважаван, прочут, успешен. Но една нощ сънувах сън, в който ми се яви едно същество. То ми каза: „Аз те направих велик. Затова ти принадлежиш на мен.“ В мига, когато отчаяният човек изрекъл тези думи, съществото отново се появило и застанало между него и Иисус от Назарет. Това бил Луцифер.
Иисус от Назарет продължил по пътя Си. Сега срещнал един прокажен. И го попитал: „Какво ти се е случило? Съвсем не приличаш на себе си.“ Прокаженият отговорил: „Да. Хората ме прогониха заради болестта ми. Хвърлят ми хляб пред вратата, но вече не ме пускат в домовете си. Една нощ вървях през гората и забелязах едно светещо дърво; то ме привличаше. Когато се приближих, видях, че това беше прекрасен Архангел. И Архангелът ми каза: „Нима не ти служих през целия ти земен живот? А сега аз се храня с теб.“ След тези думи Архангелът се превърна в скелет. Аз побягнах и оттогава ме измъчва проказата.“ И когато Иисус продължил нататък, това същество застанало между Него и прокажения.
След това Иисус стигнал до Йордан и там приел в Себе Си съществото на Христос. После се отправил в пустинята, за да пости. И тогава започва онази съдбоносна сцена на изкушението. Луцифер се приближил до Него и казал: „Всички съкровища на света ще положа в нозете Ти, ако ме признаеш.“
Представете си, че някой ви обещае един милион. Човек все още може да намери сили да откаже подобно нещо. Все още има хора, които могат да се откажат от парите. Но съкровищата на цялата Вселена – това е нещо много повече. И все пак Той издържал това изпитание.
След това Ариман и Луцифер се приближили до Него заедно. И Му казали: „Хвърли се от покрива на храма; нищо няма да Ти се случи – нали си Син Божий.“ Но поради присъствието на Луцифер силите на Ариман били смекчени и Той успял да издържи и това изпитание, като отхвърлил внушението им.
След това обаче Ариман се приближил сам. И Му казал: „Направи ми хляб от тези камъни.“ Но тогава на Христос все още не Му достигал опитът от земния живот. Не могъл да противопостави нищо на това искане. Така Ариман придобил известна власт, известно влияние над Него. Именно това по-късно му позволило да въздейства върху Юда и да го съблазни към предателството на Христос.
След това Иисус Христос продължил Своите странствания и отново посетил същите места, където в младостта Си бил работил като занаятчия. Хората Го разпознавали. Но сега Той се явявал пред тях още по-озарен, още по-просветлен. И ако тогава, когато идвал в домовете им като работник, можел да ги утешава и да им вдъхва кураж, то сега вече имал силата да изгонва демоните. Сега можел да изцелява хората. Те довеждали при Него своите съседи, обладани от демони, и Той изцелявал всички.
Именно по това време пред Иисус Христос оживял споменът за езическия олтар. Пред вътрешния Му взор изплувал средният ред от древната молитва Бат Кол, която тогава бил чул:
„Вината на егоизма, причинена от други,
се преживява в насъщния хляб.“
Тези думи се запечатали дълбоко в Неговата душа. И сега Той разбрал, че чрез своите физически, телесни въплъщения човекът е изгубил връзката си с Небето. Затова хората вече не били в състояние да се издигат към духовното. Тогава Той взел последния ред от древната молитва – „О, Отци Небесни“ – и го преобразил в човешка молитва, устремена към Небето:
„Отче наш, Който си на небесата, дойди при нас.“
А реда „И забрави Вашите Имена“ преобразил в:
„Да се свети Твоето име.“
И така Той преобразявал ред след ред в:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.
Защото Твое е царството и силата, и славата вовеки.
Амин!
Това, което даде възможност на Ариман да придобие власт над хората, бяха парите.
В продължение на три години Христос странствал из Палестина и извършил всички онези чудеса, които познаваме от Евангелието според Йоан. Сред тях било и превръщането на водата във вино. Това не било някакъв химически фокус. Водата, разбира се, си останала вода. Но чрез духовните сили, които Христос пренесъл върху гостите на сватбата, Той направил така, че тя придобила вкуса на хубаво вино. В това Му помогнала и Неговата Майка – Тя била до Него.
Там при Него дошъл и един от приближените на царя, молейки Го да изцели неговия умиращ син. Иисус Христос му казал: „Върви си у дома, синът ти е жив.“ И точно в същия миг, когато разговаряли помежду си, треската на момчето го напуснала и то оздравяло.
Седем чудеса са описани в Евангелието според Йоан: изцелението на разслабения, изцелението на слепия, възкресяването на Лазар...
Но хората около Него – с някои изключения, разбира се – образованите и уважавани хора на Неговото време, не разбрали случващото се. И едно от чудесата Му, извършено в събота, те възприели като поругаване на Бога. В Евангелието според Йоан дословно се казва:
„Нима Моисей не ви даде обрязването на момчетата? И когато извършваше това, го правеше именно в събота. А сега, когато Човешкият Син идва в събота и изцелява болни, вие се възмущавате.“
Но те не можели да разберат това, не били способни да проникнат в смисъла на тези неща. Започнали да Го преследват, искали да Го убият с камъни и накрая Го разпнали на кръста.
В предишната лекция тук се говореше за пътя на християнското посвещение. Този Път започнал на Цветница, когато Той влязъл в Йерусалим, яздейки ослица.
В понеделник Той прогонил търговците от храма, като преобърнал масите на сарафите.
Във вторник се водела духовната борба. Задавали Му един коварен въпрос след друг. Но Той отговорил на всеки от тях.
Сряда донесла покой. Мария Магдалина измила нозете Му и ги помазала със скъпо нардово масло.
Но силите на злото вече били проникнали в Юда. И вечерта в четвъртък дошли умиването на нозете, Тайната вечеря и предателството.
Христос напуснал с апостолите дома, където била извършена Вечерята, и се отправил към тихия поток на Елеонския хълм. Той казал на апостолите:
„Трябва да бдите.“
За да могат да бъдат до Него, когато Той се издига към духовния свят – до най-висшата степен. Но те не успели.
Иисус Христос влязъл в една пещера и там се молел в тишина. При Него се приближил Луцифер. И Луцифер Му показал всичко, което хората били извършили до този момент – всички техни лоши, скверни и зли дела. След това Му показал всичко, което хората щели да извършат в бъдеще. И всичко онова, което и ние вършим днес. Тогава Луцифер Му казал:
„Всичко това Ти трябва да вземеш върху Себе Си, ако искаш да освободиш хората.“
Когато излязъл от пещерата, Той заварил апостолите заспали. Но те просто не били в състояние да преживеят всичко това заедно с Него.
Иисус Христос влязъл в друга пещера и отново започнал да се моли. И пак при Него дошъл Луцифер. Този път Луцифер Му показал всички страдания, през които по-късно трябвало да премине, за да освободи човечеството и да ни донесе свободата. Когато излязъл от пещерата, Той се препъвал, а по челото Му избила кървава пот. Бил в състоянието, което хората преживяват непосредствено преди смъртта. Тогава отправил молитва към Отца:
„Моля Те, дай Ми сили да издържа, да не умра, преди да съм понесъл всичко това.“
А днес разполагаме с популярните тълкувания на Евангелието, според които Той уж казва: „Нека Ме отмине тази чаша.“ По-голямо изопачаване на този епизод едва ли е възможно.
След това Той влязъл в трета пещера. И там срещнал Ариман. Ариман Му казал:
„Всъщност това изобщо не е необходимо. Можеш да не преминаваш през тези страдания и да не освобождаваш хората.“
Но тъй като Ариман просто лъжел – а именно това той винаги прави – Христос успял да прозре думите му. И видял безброй човешки души, затворени в неговия плен, които Го гледали с молба, очаквайки освобождение. Именно тези погледи Му дали сили да издържи онова, което Го очаквало.
След това, както знаем, Го заловили и започнал разпитът. Знаем, че войниците Го пребили. Знаем, че поставили на главата Му трънен венец. Но Той трябвало още да пренесе до хълма кръста, на който щели да Го разпнат.
В древния Йерусалим нямало канализация. Имало множество широки отводнителни канавки, в средата на които бил поставен камък, за да могат хората да ги преминават. Той стигнал до една такава канавка. Трябвало да направи малък скок, за да стъпи върху камъка. Но това едва ли било възможно с кръста, който носел на раменете Си. И Той паднал. По пътя към Голгота паднал седем пъти под тежестта на този товар.
И когато почти бил достигнал върха, но отново паднал, напълно изтощен, срещнал човек, който продавал съчки. Искал да спечели малко пари за предстоящия юдейски празник Пасха. Именно този човек бил принуден да помогне на Христос да понесе кръста нагоре.
Докато продавачът на съчки вървял зад Христос, стъпка по стъпка по следите на Спасителя, след няколко крачки внезапно започнал да усеща Кой е Този, Който върви пред него. И когато палачите отново започнали да Го дърпат и да Му се подиграват, продавачът на съчки пристъпил напред и извикал:
„Оставете Го! Вие изобщо не разбирате Кой е Той!“
В този миг той рискувал собствения си живот. Но вече бил познал Христос.
Когато Христос достигнал върха на хълма, Слънцето вече залязвало. Щом стигнал върха, Той отново рухнал на земята и изгубил съзнание. Когато дошъл на себе си и поискал да се изправи, разпрострели Го върху кръста и Го разпнали.
От Него се изрекли седем слова, докато бил на кръста. И тези седем слова били по определен начин свързани със седемте Му падания по пътя към върха на хълма.
След това Слънцето помръкнало и станало земетресение. Много от римляните, които били там, разбрали, че се е случило нещо напълно изключително в световната история. Мнозина Го познали. След това последвало погребението.
В продължение на тридесет и девет часа Той пребивавал във вътрешността на Земята. Но не телесно – тялото Му много бързо се разпаднало в прах. Тук е необходимо едно кратко пояснение.
В началото на последните три години от това въплъщение Христос имал само много слаба връзка със собственото Си тяло. Той можел да прониква ту в тялото на един, ту на друг апостол, а след това отново в Своето собствено тяло. Но през тези три години Той все по-дълбоко и по-дълбоко се свързвал със Своето земно тяло. За Него това означавало непрекъсната болка през цялото Му земно въплъщение.
И накрая, в мига, когато бил разпнат на кръста, Той принесъл в жертва всичките Си божествени сили. Бил станал напълно човек. И принесъл Себе Си в жертва като човек.
Но тялото Му се разпаднало. След погребението, вследствие на второто земетресение, то се превърнало в прах. В земята се разтворила пукнатина и този прах паднал в нея. Затова, когато на следващия ден Мария и някои от апостолите влезли в гробницата, намерили само платната, в които било обвито тялото Му.
Но Той им се явил. И в продължение на тези тридесет и девет дни многократно се явявал на апостолите и ги поучавал. През това време им предал още много извънредно важни неща.
На тридесет и деветия ден след Възкресението – тоест след Пасха – на разсъмване Той се изкачвал заедно с апостолите на Елеонския хълм. Понеже вече бил етерно лек, апостолите не могли да Го настигнат. Изостанали и отдалеч видели как Той, заедно с изгряващото над хоризонта Слънце, се възнесъл към небесните висини и се разтворил в атмосферата.
Апостолите били обзети от непоносима скръб. Рудолф Щайнер казва, че няма такава физическа болка, която да може да се сравни с душевната болка, изпитвана от Неговите ученици след Неговото заминаване. В една Петдесятна лекция той казва:
„Истинското познание се ражда чрез болката. Който не е готов да понесе болката, не може да достигне и до познанието.“
Дълбоко съкрушени, като насън, апостолите се скитали десет дни. Били способни да вършат само най-необходимото.
И на десетия ден – тоест на четиридесет и деветия ден след Възкресението – всички те се събрали в дома, където била извършена Тайната вечеря. Били в състояние на най-дълбоко отчаяние.
Тогава чули шум, подобен на силен вятър, на бурен порив. И станало видимо как около къщата се образувал сияен дъговиден кръг. И от тази дъга внезапно се появили множество огнени езици – пламъци.
И всеки от Неговите ученици приел толкова от тези огнени езици, колкото позволявали собствените му сили и степента на неговото развитие. Те действително били изпълнени със силата на Светия Дух. Благодарение на това преживяване станали ясновидци. Сега можели да виждат миналото: пред вътрешния им взор заставали събитията от Велики четвъртък, трите години, които Христос прекарал в Палестина, и всичко, което Той преживял там. Те вече можели да съзерцават тези събития. Но все още не били способни напълно да ги разберат.
Възнесението имало особено значение. Христос се възнесъл за кратко в атмосферата, за да сътвори Своето Тяло на Възкресението – пречистеното, възкръснало от смъртта тяло – за всички хора. Защото Христос вече бил проникнал духовно в душата на всеки човек. Оставало само човекът да може да приеме това ново, пречистено тяло, ако със сърцето си се е свързал със Съществото на Христос.
Нека сега прочетем второто пасхално изречение на Рудолф Щайнер:
В човешките души ще насоча
усещането за Духа, за да пробужда усърдно
Пасхалното Слово в сърцата;
С духовете на хората ще мисля
душевната топлина, за да могат те
в пълнота да почувстват Възкръсналия;
Илюзията на смъртта ярко се озарява
от земния пламък на духовното познание;
Азът се превръща в око и слух на света.
Пасха 1915, GA 40, Рудолф Щайнер
* * *
Ние трябва от корен да изтръгнем от душата си
страха и ужаса пред онова,
което идва към нас от бъдещето.
Човекът трябва да се научи на невъзмутимост
във всички свои чувства и възприятия по отношение на бъдещето.
С пълно вътрешно спокойствие да очаква всичко,
което може да дойде и действително идва към нас
от изпълненото с мъдрост Ръководство на Света.
Това е същността на онова, на което хората трябва да се научат днес:
Да живеят в доверие, без никаква гаранция за съществуването си,
в доверие към постоянно присъстващата помощ на Духовния свят.
Наистина, днес няма друг път.
За да не падаме духом,
трябва правилно да възпитаме своята воля
и да търсим пробуждането отвътре
всяка сутрин и всяка вечер.
Рудолф Щайнер