СПОДЕЛЕНО ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КУРСА
ПО АНТРОПОСОФСКА БИОГРАФИЧНА РАБОТА
В.А.: Благодарение на курса за работа с биографията успях да пренаредя себе си така, че за първи път да усетя, че живея личната си съдба.
Въпреки многото терапии, през които съм преминала през годините, сега – с помощта на точните въпроси, които ни задаваше нашият водещ Дорина Василева, и чрез творческите практики, които прилагахме – мога с увереност да кажа, че се чувствам по-стабилна, по-спокойна и много по-добре в себе си.
Антропософската работа с биографията, поднесена по този дълбок и едновременно нежен начин – дори онлайн, в нашата малка и сплотена група – донесе равновесие, разбиране и взаимна подкрепа. Споделянето, диалогът и усещането, че не си сам в пътя си, бяха изключително ценни.
През изминалите ни срещи вървяхме по пътя на лично изследване и съзерцание. Успях да видя събития от живота си в нова светлина – дори преживявания, останали дълбоко в душата ми, се пренаредиха така, че цялостната картина на живота ми стана по-ясна и свързана.
Благодарна съм от сърце за участието си в тази група. Очаквам с нетърпение да продължим заедно. И съм дълбоко признателна на Дорина за нейната посветеност, топлина и подкрепа.
* * *
М.Д., на 46 год.: Антропософската работа с биографията е безценно пътуване. Все още сме в началото му, но това беше и начало на ново познание за мен. С Антропософската наука и Рудолф Щайнер се запознах преди по-малко от година, когато срещнах моята сродна душа – човекът, който разкри пред мен един нов свят както в личен, така и в духовен план.
Антропософският курс за работа с биографията внесе в живота ми яснота, за която не съм и подозирала, че е възможна. Разглеждайки живота си поетапно, от раждането ни, като 7-годишни периоди, в мен се събудиха спомени и емоции. Осъзнах, че това е най-добрият начин човек да пречисти съзнанието си и изобщо живота си от натрупаните „шлаки и негативи“, и да си даде сметка за постигнатото, защото и това го забравяме, а то е изключително важно.
Тази групова работа извади от мен Истината за всичко, което се е случило в живота ми, и си дадох донякъде отговор защо някои неща не са се получили.
Убедена съм, че при разкриването и вникването в следващите седемгодишни периоди, ще успея да стигна до дълбините на моя Аз и на Цялото, и ще се науча да тълкувам всичко, което се случва, за да си изваждам поуките, ще виждам Пътя все по-ясно и няма да губя Светлината, както понякога ми се е случвало.
Всеки въпрос си има правилния отговор. Успеем ли да ги свържем, житейският ни пъзел се подрежда. Важното е, че не се страхувам да споделям всичко от живота си, без да спестявам нищо.
Благодаря, Дори!
* * *
Д.Д., на 59 год.: Антропософската работа с биографията ме откри точно в момент, когато усещах, че е време да направя нещо с живота си и дори е късно. С ясното съзнание, че съм изживяла по-голямата част от него и някакси съм го пропиляла.
Често съм се замисляла защо определени хора и събития се връщат отново и защо повтарям едни и същи грешки? Донякъде съм си отговаряла, според прочетеното от психологията и езотериката, но антропософската работа с биографията ми даде един нов поглед. Едно ново и задълбочено разбиране на пътя в живота.
Работейки и систематизирайки отделните цикли в живота миq разбрах, че се уча от от болезнените събития и преживявания, като ги преобразувам в житейска мъдрост.
Задачите, които получавахме да пишем или рисуваме върху зададена тема, провокираха в мен едно вътрешно освобождение. След всяка изпълнена задача, изпитвах небивала лекота. Да не говорим, че не бях рисувала от много години, а това ми беше любимо занимание преди. Доволството от “запълването” на белия лист е неописуемо. Една дремеща заложба се прояви наново.
Винаги съм си мислила, че имам много ясни и подробни спомени за отминалия ми живот от най-ранна детска възраст. В процеса на работа с биографията се оказа, че два от болезнените ми спомена, свързани с едно от децата ми, съм заровила дълбоко в себе си.
При една от задачите, изплува единият спомен, а после и другият.
Работата в малката ни група ми помогна да осъзная, че всеки човек преминава през своите болезнени моменти и искрени търсения. Изживяхме чувства на съпричастност и подкрепа.Осъзнах, че моят живот не е единствено болезнено изключение, достойно за турски сериал.
Силно ме впечатли огледалното отражение на седемгодишните периоди и ритми в живота. Вярвам че, след като довърша схемата с тези периоди, ще изпитам допълнително облекчение и разбиране за себе си и света около мен.
Работата с биографията е безкрайна и непрекъснато се допълва. Един безспорно чуден начин да осъзнаем кои сме ние и как да изхвърлим излишния багаж, с който са ни натоварили старите норми и впечатани грешни модели. Да премахнем ролите и маските,за да станем цялостни и балансирани личности - с любов към себе си и към света.
* * *
Е.Т., на 52 год.: В началото на тази година се чух с моята скъпа приятелка Дорина Василева и с радост разбрах, че е решила да започне в малки групи антропософска работа с биографията. От познанията ми в Духовната наука имах представа какво представлява тя и знаех, че в антропософските среди има хора, работещи с нея.
Предвид това какво представлява биографията, е много важно с кого работиш, защото човек се връща не само в своето минало, но и се спуска дълбоко в себе си. За мен Дорина е най-подходящият човек за това пътешествие. Тя е чудесен човек, прилагащ антропософията в живота си, музикант, педагог и великолепен родител.
В края на миналата година в „Мета света“ се срещнах с жената, която съм търсил през целия си съзнателен живот. Самото ни запознанство започна с един петчасов чат, който ми беше напълно достатъчен, за да разбера, че там някъде в София, с телефон в ръка стои жената, за която съм бленувал винаги. Там беше душата, която успях да докосна без да съм се срещнал с тялото, което беше облякла тя в този си земен престой. Беше велико преживяване и се зарадвах още повече, разбирайки, че ще можем заедно да се впуснем в работата с биографиите ни. Тя също стана част от групата ни.
Всичко започна с началото на пролетта. Първата ни среща беше на 22.03.2025 г. в малкото и уютно ателие на Дори. Тя ни направи един обзор за начина, по който в Духовната наука човешкият живот е разделен на 7-годишни периоди. През тях настъпват промени не само на физически, но и на душевно-духовен план. Още с първите стъпки в работата с биографията се срещнахме с фундаментални въпроси, които дори хората, търсещи своето духовно израстване, много рядко си задават.
Кои са мотивите, които ме водят в живота?
Каква е мисията ми в този живот?
Какви са моите способности?
Когато се изправиш пред тях и потърсиш конкретен отговор, започва пътуването навътре в себе си. Отговорите на някои от тях изникват мигновено. За други се изисква повече време и задълбочаване. В съзнанието ми започнаха да изплуват различни образи и картини, в които виждах своите постъпки и емоции. Беше така прекрасно да се обърна към своето Себе и да започна да общувам с него. На преден план изникна една трудност, която осъзнах, че възприемам като такава. Това са парите! Считам, че имам добър стандарт на живот, но това е най-голямата трудност в живота ми. Всички останали успявах да превърна в стъпала за моето израстване, но с тях беше различно. Оттогава се промени нагласата ми към тях. А какви ще бъдат резултатите? Бъдещето ще покаже!
Биографията ми започна да ме дарява със своите дарове. Считам, че в гимназиалните класове в училищата децата трябва да учат как да работят с нея. Така човек ще придобие един чудесен „инструмент“, с който да направлява живота си. Трудностите могат да се преодоляват осъзнато и да приемаме неочакваните събития в живота ни с повече самообладание и сила.
Обичам да рисувам, а това е част от цялостната работа. Изкуството е друг метод, помагащ ни да открием нашата същност. Когато се нарисувах на онази люлка край бунгалата на Шкорпиловци, изговаряйки първите си думи, детето в мен сияеше от радост и вълнение. Красиво е да работиш с биографията си! Красотата е велик импулс и вдъхновение в нашия живот. Тя обгърна всички наши занимания. Смеехме се, плачехме – живеехме по-истински. Отговорите, които са отнемали от съня ни, сега изплуваха и се извисяваха пред нас като огромни китове, танцуващи в океана.
Преминахме и през нормите, които са ни вменявани отвън. Дълбока и болезнена тема за всеки човек. Периодът 14-21 год. предизвика торнадо от вътрешни преживявания, които успях да вплета в стихотворението, което нарекох „Бунтът“
Чрез бунта исках да кажа,
не на себе си, а на света:
„Мога и ще ви докажа,
че мога и сам да вървя!“
Чрез бунта не исках да бъда
покорната, тиха овца,
да ме стрижат, галят и мажат
със тяхната вакса-лъжа!
Чрез бунта себе си исках да бъда.
Да разтворя мощно криле.
Да полетя към Небето.
Да плувам в морето.
Да тичам в полето.
Свободен като малко дете!
Чрез бунта очите ми светеха,
чрез бунта вдишвах света.
На никого не исках да преча,
но не исках и клетката повече да търпя!
Чрез бунта търсех подкрепа,
опора и братска ръка,
исках някой нежно да ме погали,
да се отпусна и да заспя.
Чрез бунта не търсех разплата,
а правда, мир, светлина.
Косата си бурно размятах,
отвратен от лицемерие, укор, мъгла!
Мъгла от набити шаблони,
пролазващи навред в света,
И вместо идеал в светилника да ми сложат,
ми пробутваха вестникарски морал!
Чрез бунта можех да дишам,
макар и давещ се в цигарен дим.
Все пак имах потребност да виждам
над гнусната жлъч- Херувим!
Чрез бунта не се посвених и да сложа
шотландска пола и грим,
но исках, горях аз да бъда
свободен пилигрим.
Да давам навред топлина и опора,
да бъда бодър и свеж!
И без никакъв свян да следвам,
един светъл вътрешен стремеж!
Чрез бунта революции не исках да вдигам
или да бъда конте от нов депеш,
а само смисъла да видя,
зад злободневния брътвеж!
Теб, Господи, търсех единствено,
от най-тъмната моя бездна!
Не желаех Живот във неистини,
а такъв с висок Идеал!
Стихове, картини, преживени спомени, облечени в красотата на живота. Това за мен е работата с биографията.
Благодаря, Дори!
* * *
БЛАГОДАРЯ ОТ СЪРЦЕ ЗА ТОПЛИТЕ ДУМИ!
Изображенията са малка част от работата на различни участници в курса.
ПРИКЛЮЧИ ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ КУРСА ПО АНТРОПОСОФСКА БИОГРАФИЧНА РАБОТА (1)